Сартр не ми е любим /автор/. Но ако не ме лъже паметта/ако ме лъже, ще да е от годините/, той в крайна сметка стига до извода, че адът- това сме ние. С това съм склонна да се съглася.
- Публикувана: 15 ян. 2008, 10:27 ч.
- Последно мнение: 16 ян. 2008, 14:15 ч.
Адът-това са другите
Е, Сартр си е потискащ, чети нещо по-весело.
Примерно Кафка...
хихи, зарад бат' Паулу съм готова да напиша втора част на "Погнусата"и направо ще стане Погнуса на квадрат 
Как тълкувате тази мисъл на Сартр?
На кого да вярваш в тоз живот?!
Защо ми препоръчвате такива автори?Искате да ме самоубиете ли?Аз чета Махалото на Фуко и Коелю.Последната е много хубава книга.
Е как защо...ние сме Ада за теб
А да, докато четеш препоръчаните книги, може за фон да си пуснеш Ummagumma на Флойд Или заправо Suicidal Tendencies A Коелю е ебати царя на заглавията. Няма такъв. "Край река едикоя си седнах и заплаках", " Някоя си решава да умре.." ...Браво Кольо
Страшни заглавия хихи, зарад бат' Паулу съм готова да напиша втора част на "Погнусата"и направо ще стане Погнуса на квадрат
Тази мисъл на Сартр е пряко свързана с темите за свободата и избора. В този смисъл, "адът - това са другите", понеже съществуването им, ограничава нашето. Свободни сме дотолкова, доколкото не ограничаваме свободата на другите. Свободата и правото ни на избор свършват там, където започват тези на другите хора.
Че не сме си самодостатъчни, че самооценката ни минава през оценката на другите, че сме зависими от другите в много отношения.
Но пък и раят - това са другите, погледнато от друг ъгъл.
Но пък и раят - това са другите, погледнато от друг ъгъл.
Раят- това са другите. Наричаме ги ад, когато отказваме да признаем неспособността си да станем "други". И всъщност сами създаваме своя ад.
Сартр казва също, че и всичко е измислено на този свят, но казва ли как да живеем?