Как да предпазим децата от болести - психологически подход

  • 19 246
  • 220
  •   1
Отговори
# 15
  • В Голямото село
  • Мнения: 560
И аз така подхождам като са болни- "незаинтересовано", болен съм- нищо, ще ти мине...И мисля, че това е правилният подход, детето вижда спокойствието на майка си и то се успокоява.  Peace
Много ми допада, това, което чета в темата, наистина ще се поразровя за повече инфо.
Само ми е чудно едно нещо. Ясно е, че при по-големи деца действа механизма "Болен съм, дай сиропче - нищо ти няма, ще ти мине"... Но как е при по-малките деца, които все още нито могат да си кажат, нито разбират? При тях как да си обясня болестите, след като даже не разбират когато са болни? При тях откъде идва конфликтът?
Thinking

# 16
  • Мнения: 4 150
Хамер каzва,че NLP крадат от трудовете му и ги представят с други думи.
Аz сьЩо zабеляzах такова неЩо като сравних някои неЩа.

# 17
  • Мнения: 3 506
Но как е при по-малките деца, които все още нито могат да си кажат, нито разбират? При тях как да си обясня болестите, след като даже не разбират когато са болни? При тях откъде идва конфликтът?

Моите като бяха бебета боледуваха много от една определана възраст нататък (примерно след 6-7 месечна възраст) и аз си задавах същия въпрос. В последствие установих, че повечето им боледувания могат да се свържат с някакво събитие - ваксина (хем съм слагала доста малко ваксини), оставяне за по-дълго при някоя баба, отбиване, както и с ядове от моя страна, каквито имах доста по това време. При тях, разбира се, освен повече гушкане и облекчаване на хранителния режим (ако не са на кърма), друго няма много какво да се направи.

# 18
  • Мнения: 2 761
НЛП и ПЛП ги използват като пси-оръжия.И даже не трябват никакви 4ипове,за да  влияят.Достатъ4ен е излъ4вaтел.Има съмнения,4е са използвали то4но това при провеждане на една секретна операция у нас преди години,както и някои изказвания на бив6и и настоя6ти политици за оказване на такова въздействие върху населението на Бг.Тв-то е допълнително...

# 19
  • София
  • Мнения: 2 351
Имам приятелка, която от две години лекува детето си само по този начин.Пояснявам това е от книгата на Луиз Хей - "Излекувай живота си".Признавам, че не съм пробвала все още, но усилено прилагах мама терапия.Действа  smile3521

# 20
  • Мнения: 2 761
Най-об6то може да се каже,4е в основата на болестите е някакъв страх.Следователно 4овек трябва да се освободи от вси4ките си страхове и да повярва в себе си и в това,което му е заложено вътре.Силата и свободата са  вътре в нас нас,а не извън нас.Работата е там,4е не е толкова лесно да се осъзнае,понеже все се намира някой,който да пре4и.Постоянно ни  затъмняват информационно,за да ни държат в страх,понеже така по-лесно се управляваме.

# 21
  • Мнения: 2 652
Много интересна тема. За болестите - децата смятат, че родителите им са всесилни и в този смисъл подходяща тактика ли е, ако искат лекарство, да им се даде например "вълшебното" сиропче на мама, каквото и да е (т.е. плацебо ефекта)?

# 22
  • Мнения: 3 506
Ако търсиш плацебо ефект, си е подходяща отвсякъде. Ако обаче искаш да научиш детето, че тялото в повечето случаи се лекува само и не му е нужно "вълшебното сиропче", тогава не е много добра идея.

# 23
  • Мнения: 46 508
... още преди да науча за ГНМ смятах, че децата боледуват в ДГ, защото се отделят от майка си и преживяват стрес. когато свикнат с градината, спират да боледуват ...

Звучи разумно и съм склонна да вярвам, че наистина е така Rolling Eyes

София никога не е била привързана към мен  Tired въпреки, че я гледах вкъщи, само аз, до 3г. и 1м., така че при тръгването на градина не преживя никакъв стрес.
Още първия ден като я взехме попита дали ще я заведем пак, защото много искала и така всяка сутрин, даже събота и неделя иска да ходи  Crazy това й е 5 месец на градина и мога да кажа, че като цяло не боледува, 2-3 пъти е говореше носово - мина без лекарства, веднъж кашляше - пак мина без нищо и една вечер вдигна Т, която така и не разбрах от какво беше, еднократно дадох температуропонижаващо и повече нищо не се разви newsm78
Но има и нещо друго, сутрин я водим в 9 ч., така успява да отпочине и да се наспи, както и да закуси вкъщи (мляко), вместо мазни мекици или тестени закуски там ...
Не е пила нито имуностимолатори, нито антибиотици, нито хомеопатични до сега.

# 24
  • Мнения: 131

Но има и нещо друго, сутрин я водим в 9 ч., така успява да отпочине и да се наспи, както и да закуси вкъщи (мляко), вместо мазни мекици или тестени закуски там ...
Не е пила нито имуностимолатори, нито антибиотици, нито хомеопатични до сега.
Блазе ви - при нас в 8.30 заключват градината .

# 25
  • Мнения: 46 508
Блазе ви - при нас в 8.30 заключват градината .

При нас също приемат само до 8.30 ч., но аз си го издействах.
Може, с разрешението на учителите/директорката и условието е детето да се води закусило. Официално става с молба до директора, но при нас казаха, че и устно предупреждение върши работа  Peace

# 26
# 27
  • Мнения: 4 414
нашата градина е частна и е ларж - мога да я водя до 9:15. ако я заведем по-късно, просто трябва да е закусила. тя закусва вкъщи. в градината се държат добре с нея, малко деца са и им обръщат внимание. но въпреки това, тя си има драми: един ден няокое дете и казало, че е малка, на другия - друго не и харесало рисунката, учителката не и направила картичка...все се намира нещо.
наблюдавам, че понякога "драмата" я държи цяла седмица и в петък задължително започва да кашля и да се сополиви. опитвам се да я науча да приема по-спокойно тези неща, да не се тормози, че някой и казал, че е бебе/това и е болна тема/...но ми е трудно и май нямам особени успехи в тая посока Embarassed...особено, когато хората около мен /учителките също/ не обръщат внимание на тези неща Confused

# 28
  • Мнения: 3 506
Agneshka, специално за "бебето" - те сега са в такава възраст, много са чувствителни на тази тема - моята Ния е същата, това е една от най-тежките обиди, които могат да и бъдат нанесени...
Наистина е много гадно, че повечето хора са с настройка, че детските проблеми са нищо, глупости. Сблъсквам се с това всеки ден - аз виждам колко страда детето за нещо, понякога съвсем основателно при това (защото е било излъгано например) и учителка/директорка/татко/баба и прочее ми казват "Как може да се занимаваш с такава дреболия?!", "Ти така не им помагаш, правиш ги мамини дечица!" и т.н.

Исках да ви питам нещо във връзка с боледуванията и ще взема да го направя тук. Всички сме съгласни, че най-често боледуванията са израз на психически проблем, а краят на боледуването маркира разрешаването на този проблем - както според ГНМ (разрешени конфликти), така и според източните течения (поправете ме ако греша), така и според хомеопатията (изтласкване на симптомите на физическо ниво). В този ред на мисли - забелязали ли сте някога конкретно боледуване да е било съпроводено с подобряване на детето в психоемоционален аспект? Т.е. дни преди/по време на или след боледуването, наистина да сте усетили изчезване на някакви страхове, агресия, ревност или други такива, или превъзмогването на някаква конкретна случка?

# 29
  • Мнения: 4 414
забелязали ли сте някога конкретно боледуване да е било съпроводено с подобряване на детето в психоемоционален аспект? Т.е. дни преди/по време на или след боледуването, наистина да сте усетили изчезване на някакви страхове, агресия, ревност или други такива, или превъзмогването на някаква конкретна случка?

само веднъж съм забелязала подобно нещо, свързано с градината...много отчетливо. Ния имаше конфликт с едно детенце в градината. Говорих 2 пъти с учителката в опит да разбера какъв е проблема и да бъде решен. Учителката твърдеше, че нямало проблем. Детето не искаше да ходи на градина, сутрин плачеше. Една сутрин я заведох ревяща в градината и въпросната учителка се изуми и най-накрая разбра, че не е някаква измислица проблемът. Говорила с детето, даже мъжът и, който помага в градината и той беше говорил с детето като голям авторитет/децата много го обичат/. На другия ден Ния отиде нормално и с усмивка на градина. На следващия ден се разболя - кашлица и хрема.

иначе, абсолютно винаги когато я оставим сама при баба и, няколко дни след като я приберем се разболява. и двамата с мъжа ми сме убедени, че се разболява, защото е страдала, че ни няма. баба и е убедена, че това са глупости и детето се е чувствало прекрасно - не е плакало, не е скучало, не е тъгувало. аз не искам да я оставяме, защото страда. баща и обаче казва, че все пак трябва да се научи да се справя с тези неща и не може да я пазим винаги от всичко. понякога си мисля, че е прав. това ми е голяма дилема на мен.

Общи условия

Активация на акаунт