Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 2 437
Пуснах търсачката и за мое учудване имаше съвсем малко резултати  Confused

Голямото ми момче понякога говори на Емо или Ема (не мога да го разбера).
Имат си една Ема в яслата, възможно ли е на нея да говори?
Или пък на братовчед си Емо?
Притеснява ме, че почти винаги, когато Ема/о се появява, той й/му се кара.

Мислех си, дали аз не бъркам някъде? Или пък е нормално?

Откакто се появи бебока се държа в пъти по-добре с него. Още повече го целувам, радвам му се, изобщо, постарах се да почуства една положителна промяна за него след появата на бебока.  Това ми беше една от тактиките да с ерадва на бебчето и засега успявам..или поне така си мисля.

Та, мами, кажете, вашите деца имат или са имали такъв? Кога се появи, как се държеше детето с него? Кога изчезна? Изобщо, всичко ме интересува.
Цитирай


Мнения: 3 036
имаше, да. точно във възрастта, в която е твоето дете сега. само че не беше човек, а един вълк. много малък, понякога палав, понякога по-добричък. седеше с нас на масата.
с течение на времето все по-рядко си говореше с него, докато напълно изчезна.

нормално е, не се притеснявай, никъде не бъркаш.  Peace
понякога децата пренасят положителни и отрицателни емоции върху въображаеми приятели.
Цитирай


Мнения: 2 625
Преди известно време в "Часът на мама" говориха точно за фантазиите и въображаемите приятели, та там една психоложка каза, че ако горе-долу на тази възраст като детето ти децата нямат въображаем приятел, дори е притеснително. Very Happy Така че си е съвсем нормално, явно трябва да се радваш! Wink А за това, че винаги се кара, не знам дали трябва да се тревожиш - обикновено децата имитират възрастните и ако му е направило по-голямо впечатление, когато му се 'карат", е нормално после да го имитира.
Цитирай

в здрача

Мнения: 1 874
Сега е на 4 и си има въображаеми кученца. Тя е майка куче и си кърми кученцата, слага ги да спят, иска ние да ги галим, да я разхождаме докато кученцата спинкат, кара им се, обяснява им разни работи, пее им ...

Иначе аз си имах въображаем приятел като дете при това бях доста по-голяма - в основното училище, когато по ред причини нямах приятелка, когато с едно момиче се харесахме за приятелки въображаемия - изчезна - нямах време за игри с него, просто.

И ето - израснах, все още имам голямо въображение, но не и въображаеми приятели.  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 2 534
Не се притеснявай. На тази възраст и моето дете си имаше приятели , казваха се по същия начин както и приятелчетата му от градинката в която играе. Денонощно бяха с нас, на всякъде. Наистина, няма повод за притеснение.
Цитирай

Габрово

Мнения: 139
Нормално е, не се притеснявай!
И аз гледах "Часът на мама" по тази тема
и съм чела по въпроса - наистина е по - притеснително ако липсва такъв "приятел".
Синът ми беше на 2,3 г., когато се "появи" МЕЧКО  Laughing (ние не познаваме такова лице)
и аз играех заедно с него ( с тях Laughing ).
Не му се карах, а задавах въпроси, защото ми е интересно
и мисля, че може да разбереш много неща за детето по този начин.
Той не се караше на Мечко (както при теб), а издаваше команди.
Аз си го обясних с това, че и ТО, горкото мъниче, иска да подражава на нас
и да нарежда на някого какво да прави и как да го прави.
Това траеше около два месеца, сега не се сеща за него,
но най - вероятно към 4 - годишна възраст пак ще се появи някой Hug
Цитирай

Шумен

Мнения: 702
Дъщеря ми е на 2г.и 3м. и си има въображаемо коте, което храни, гушка, успокоява. Понякога го вземаме дори на разходка Laughing. Това не ме безпокои защото на тази възраст децата започват да фантазират,  развива се тяхното въображение.

Опитай се под формата на игра да го поразпиташ за въображаемото му другарче.
Поразпитай за Ема от яслата. Ако е някое по буйно дете на което правят постоянно забележки нищо чудно, че и той му се кара.
« Последна редакция: ср, 16 яну 2008, 15:10 от шоши »
Цитирай

зад парка

Мнения: 1 541
Ако те притеснява нещо, съветвай се с психолог.

Мога да кажа за себе си. Аз имах цяла банда приятели, не само един. Трябва да са се появили към 5-тата ми година, защото от 6-тата си ги спомням много добре , с разработени "легенди" и участващи (с мене разбира се) в безброй приключения и истории. Знам и защо се появиха- не можех да завържа приятелства в детската градина и това ме тормозеше. Не се вписвах, не участвах в групичките на "силните", не се подчинявах. А сама нямах сила и характер да привлека другите. Имам много ясни и точни спомени от това време. Защото не се чуствах комфортно.
Всичко се промени след като тръгнах на училище. Можех да изпъкна с нещо и го правех, имах приятели и животът ми стане къде-къде по-лек. Затова от този период (7-10 години) спомените ми са смътни. Със сигурност обаче въображаемите приятели продължиха да съществуват, както и да растат с мене.

Даже и сега ако се замисля малко мога да си ги представя без никакъв проблем с подробности - професии, семейства, пътувания и т.н и разбира се ангажирани с поредното ни приключение.
Цитирай

State of Mind

Мнения: 613
Та, мами, кажете, вашите деца имат или са имали такъв? Кога се появи, как се държеше детето с него? Кога изчезна? Изобщо, всичко ме интересува.


Дъщеря ми винаги е имала много богато въображение. Като беше по-малка не съм обръщала такова голямо внимание на въображаемите ни приятели, но последната година я следя с интерес.
Тя в момента е на 6, след 2 месеца става на 7.  Тя си представя, че е майка/настойник на 100-ина бебета  Laughing Много е грижовна към тях, не ми създават проблеми, с изключение на работните дни, когато сутрин, тя трябва да им направи тоалета едно по едно и когато трябва да ги изчаквам да се качат едно, по едно в колата  35 Понякога търпението ми изневерява  Smile

Не мисля, че трябва да се притесняваш. Нито, че има точно време за това в детските години. Просто всяко дете по различен начин изразява натрупани емоции в него: - активност/пасивност/въображаеми приятели, etc.

За дъщеря ми, аз намирам причина. Много е социална, от типа деца е, които имат нужда от постоянни контакти с деца. Само като мерне някъде дете и е като залепена за него. За съжаление е единствено дете, водим малко по-изолиран начин на живот и какво повече и остава като заместител, освен въображаемите приятели. Сигурна съм, че ще отшумят с времето.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.