дарителска кампания на ГИОО

Прочетох внимателно за инициативата, но ми се струва доста дилетантска. Съжалявам за думата.
Прекрасно е желанието да се помогне, но си струва да се премислят добре начините преди това. Домовете не са в това състояние от вчера. По информация на Българския дарителски форум за една година в домовете за деца в България са постъпили около 13 милиона лева от дарения. Това е през форума. Нали си представяте колко са били дадени, но не са минали през форума? Колко от дарителите ще дадат пари за дом, който е в добро състояние? Истината е проста - колкото по-зле е домът, толкова повече дарители привлича. Трябва да се намери друг начин, за да стигнат парите по предназначение, а не като търсите доверени хора в домовете. Другите преди вас дали не са постъпили по същия начи? И какъв е резултатът?
Как ще работят хората, които искате да финансирате? Те няма да имат никакво право да работят с децата, защото си има персонал, нает от определен работодател. Има си длъжностни характеристики и отговорности.

Няма нужда да се реанимират домовете с допълнително финансиране и персонал. Така на практика се продължава животът на тези институции. Все едно хвърляте дърва в огъня. Децата нямат нужда от институции, институциите имат нужда от деца, за да съществуват. Домовете в този им вид ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЗАКРИТИ. Но преди това да стане, трябва да се направят други по-човешки форми на институционална грижа - има достатъчно примери вече в страната. Такава инициатива мога да подкрепя.

Прекрасна позиция, мисля че всеки човек навлязъл малко по-дълбоко в проблемите на тези структури, в един или друг етап е стигнал до този съществен извод.

Но позволете и на дилетантите да помогнат на децата по своему. Дилетанти, които се появиха, именно поради тоталната незаинтересованост на професионалистите към призивите и предложенията им. Затова ще се раждат НПО, след НПО, ще действат спорадично и хаотично, кучетата ще си лаят, керванът ще си върви...

Като истински дилетант в родителстването, приветствам желанието на един социален работник да надзърне в света на хората, които пряко са замесени в последиците от престоя на децата по институциите.

"Капка по капка" е просто капка в океана от проблеми, а зад така европейския ви поглед над ситуацията, е нужно:
Първо - желание от страна на компетентните институции.
Второ - строго конкретизиране на отговорностите и съответните санкции при нарушаването им.
Трето - отчета за парите по проекти от еврофондове да бъдат публично достояние и приоритет за наистина добрите и мащабни проекти, а не по шуробаджанашка линия.
Четвърто - сериозно обучение на колегите ви в социалната сфера, както на персонала работещ с децата.
Пето - съвместна работа на държавните институции и НПО в тясно сътрудничество.
Шесто - развитие на доброволните структури и движения у нас.
Седмо,осмо и т.н.

Абсурдно е всеки път, когато хора на добра воля, искат да помогнат според възможностите си, някой експерт да ги пляска през ръката. На тези деца, докато схемата на структурите се промени, нима не им е нужно внимание и обич?

Вие сте професионалистът, вие ми кажете?

О, ама моля ви се, ама нЕмаше нужда.

Най-лесно е да мина под общия знаменател на бездушните социални работници. Приемам тази роля, както и риска да събера всички негативи на професията, независимо, че нямам нищо общо със системата.
Съгласна съм с желанието да се помогне. Всеки има право да го направи, както го разбира.
Информацията за дарения, които не стигат до дарените не се понася лесно. Може да я приемете, може и да я отхвърлите, както решите.

На тези деца, докато схемата на структурите се промени, нима не им е нужно внимание и обич?

Да нужна им е. Категорично! Но не в институцията!
И сега малко инфо за стандартния сценарий. Разказвам реална ситуация: Спешно се наливат средства в най-тежките домове, после някой казва:"Вложихме толкова средства за ремонт и обучение на персонала, как така сега ще затворим дома?" Това се повтаря много пъти и на много места, много години. Затова няма затворени домове, освен тези, в които децата бяха изведени след акция, която може да се определи като хуманитарна - преди да се намеси местната власт и политическите и покровители. 
Само си спомнете интервюто с кмета на Могилино от вчера.
Институцията реагира като жив организъм, който се бори за живот с всички средства. Проблемът е, че има нужда от деца, за да съществува. Сега домовете започват да развиват седмична грижа - нали се сещате, че няма много голяма разлика, но това е вратичката.
Затова съм категорична в мнението си - ТРЯБВА ДА СЕ ЗАТВОРЯТ!!! Наливането на средства в тях, само завърта порочния кръг. Смятам, че финансирането трябва да е само за други услуги, извън домовете.
Изразявам мнение, нищо лично.

Ще се постарая да не съм крайна и да не "набивам нечие канче".
Всичко това е ясно като бял ден, но на този етап ме интерисуват само децата и тяхното състояние СЕГА, а не после ....
От всеки един от нас зависи точно къде ще попаднат средствата и никой не може да ме убеди, че няма да попаднат там където аз пожелая.

Виждам, че за оскъдното ви участие във форумите сте писали на две сериозни места - Деца с увреждания и хронични заболявания и Осиновяване, осиновители, осиновени.
Дали сте обърнали внимание, че и от двете, да речем групи, хора се обединиха и предложиха не една конкретна промяна било в законодателството, било като обичайни практики, с цели сходни на тези, които сте посочила в постинга си?

Оставете проекта.
Кажете нещо, например за правото на отпуск по майчинство на осиновителките.

Имате ли представа колко години би отнело подобно извеждане на децата от институциите?
В Италия закона за затваряне на същите е приет през 2001 година, предвиждайки крайна дата за изпълнение края на 2006. Но в Италия и през 2001, същите структури нямат нищо общо с нашите.
Тоест, при едни много смели предположения, имаме 5 години. Аз казвам, че за българските условия и то, ако има добра воля от компетентните държавни институции, срока би бил поне 10 години.
Какво правим с тези деца междувременно, в периода на преход?

Не мисля, че сумите, които ще влязат по сметката на това дилетантско проектче, ще подхранят съществуването на тези структури. Но да помогнат на доброволците, които така или иначе са там, до децата и са наясно от нуждите им - да.

Разбрахме позицията ви, имате право на такава, но нека оставим темата свободни от странични мнения.
При желание от ваша страна, ще се радваме да споделите възгледите си в тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=234795.0

Благодаря за хубавото отношение, което се крие зад думите.
В никакъв случай не съм против събирането на средства. Напротив!Не искам никого да засегна, но този помощта е като тънък лед.
Ние сме хора и имаме нужда да помагаме СЕГА, но сме длъжни да мислим и за ПОСЛЕ.
Преди време, когато са правили домовете, са го направили с най-добри намерения да помогнат СЕГА, като дадат възможност за "пълна държавна издръжка" на децата. Дали са им името "дом" и това е било вярно. ПОСЛЕ е днес и изоставянето на деца е резултат от тази неразбрана помощ.
Как да научиш едно дете от дом, че дрехите не са за еднократна употреба, когато всяка седмица то получава ново дарение? На него ли помагаме или на себе си, за да не се чувстваме виновни за тъпата ситуация в домовете, за която нямаме вина?
Приемам варианта на Алианса за Могилино - помага се на децата СЕГА с ясното намерение, че след 6 или повече месеци те няма да са вече там. И най-важното - с парите от дарителската акция ще се строи далеч от дома.

Renren, в случая помощта е за педагози, които да се грижат за правилното развитие на децата. Всички знаем, че децата от домовете изостават спрямо връстниците си отглеждани в семейства. Напълно съм съгласна, че домовете трябва да се закриват, но докато се закрие един дом ще минат години. Менталното развитие на децата през това време ще се забавя. Ние с по 5 лв. на месец не можем да им построим семеен дом, но можем да им помогнем по някакъв начин и го правим. Преди няколко дена, по новините показваха дом в който децата си имаха... баби. Дори и само тези баби влияеха много добре на децата.

от вчера обмислям отговора си директно към теб РЕНРЕН.
на първо четене, това, което казваш звучи прекрасно, но............само на първо четене.
1. в този подфорум има специална закована тема за гражданската инициатива осиновени и осиновители. за това, което е направено, прави се и ще се прави. дори и едно по-бегло прочитане би изяснило, че не сме шепа хора, събиращи стотинки за подпомагането на съществуването на домовете, готови да ги сложат в собствения си джоб. за обидния намек просто ще се направя, че не съм го разбрала.
2. принципа ти, дайте да дадем е хубав, ама вземи дай и ти нещо - проект, коструктивно предложение. теорията ни е ясна на всички, само че ние се занимаваме и с практика.

3. когато предстои сериозна операция на сърце да речем, тя не изключва лекуването на пневмонията, която пациента има, нали. явно си попрочела тук там кой какво прави. имаш информация за превенцията на изоставянето но я считам за едностранчива. лично аз предпазих със собствени средства и работа две деца от влизането им в ДОМ. доста от тук списващите също го правят.
да жертваме с изчакване на по-добри дни психиката на децата, които сега са в домовете е меко казано безотговорно. това проектче за жълти стотинки е от полза на всички. и на децата, и на дарителите. този вид даряване е достъпен за всички, никой не бива третиран като маловажен, само защото е дал само левче.

4. могилино.........за това мога да напиша цяла сага. да върнем лентата назад. когато пуснаха първата тема, само ние с дарзамен призовахме към  протест - с капаци от тенджери и черпаци. останалите бяха настроени скептично, имаше и шеги по повод облеклото......е, протеста стана факт-ние бяхме едни от организаторите му. оттам тръгна и лавината, която в момента стана международна. но всеки дом е едно малко могилино, къде с по-малка, къде в по-голяма сила.

пишеш, че не си от системата. само че другаде пишеш, че си социален работник по професия. кое е истина. предлагаш си експертните знания. като експерт би трябвало да знаеш, че децата в домовете са повечето циганета. би ли ми отговорила като експерт - тях иска ли ги някой. пък било то и само за да са в по-малки групи и в по-човешки условия.
лично аз съм чувала и усещала пренебрежението у социалните работници спрямо тези деца. те биват пренебрегвани още от родилното и в последствие през целия си живот. само защото майката се самоопределя като ромка или бащата е неизвестен.

тези деца идват при нас, независимо какви са и стават наши деца. ти седяла ли си нощем до леглото на детето си за да гледаш как удря главичката си в таблата му. много от майките тук са го правили и именно затова разбират, че тази дребна инициатива може донякъде да спести поне на една шепа деца подобен ужас. и на една шепа осиновители. или да го смекчи.
в домовете има 15000 деца. кога да ги закрием тези домове - утре може би. къде ще отидат тези деца, кой ще им предложи по-добър от сегашния им живот.
не омаловажавай дори и дребните неща, които са от полза за тези деца. грехота е.
просто като четеш, не чети селективно само нещата, които можеш да критикуваш, защото ще си помислим, че от чиста лошотия се опитваш да омажеш темата.
приемам писанията ти като лична обида. от реакцията ти ще разбера дали просто не си допрочела или нарочно си се заела да дискредитираш нещо, което явно не си разбрала.
и ако наистина си социален работник и си готова да оплюеш макар и малката възможност за адекватна помощ в момента, то честно казано съмнението ми, че голям процент от социалните работници са бездушни хора, се затвърждава.

не събираме пари нито за памперси, нито за дрешки. събираме пари, за да дадем на децата малко внимание и нежност. редовно, дългосрочно.

не страдаме от гигантомания, реалисти сме. и докато се борим да променим законите и структурите, считаме, че сме способни и да помогнем на ограничен брой деца да получават нещо, което е така липсващо в домовете. човешка топлина и общуване.

и за да не се мориш да тълкуваш отношението ми, което е зад думите ми, ще те улесня.
спрямо теб то е лошо. и ще остане такова, докато не разбера, че думите ти не са продиктувани от злина, а от незнание и недомислие.

Съжалявам за забавянето на отговора си, но бях в Русенска област за пореден път и поводът е отново Могилино. Нищо, че според вас съм много далеч от темата.
Да си социален работник е професия и не е задължително да я упражнява човек в държавната система за грижи, нито пък в НПО сектора.
Няма да влизам в спор с Мата.
Няколко пъти казах, че аз в никакъв случай не съм против дарителските акции. Споделих с вас една информация, която може да се провери дали е вярна или не е. Както и убеждението си, че трябва да се помага внимателно. В Могилино сега се провежда обучение на персонала, но същия този персонал се кълне пред чужденците, че никога и никой не ги е обучавал.
В момента за затваряне са няколко дома, различни по вид, но не става. Независимо от усилията, независимо, че е ограничено настаняването на деца в тях от една година. Във всички случаи на преден план се вадят средствата, които се били дадени за подобряване на състоянието на сградата или на персонала и това натежава на везните пред интереса на децата.
В тези случаи институционалните интереси - тук са интересите на персонала; на социалните работници, които настаняват децата; на кметовете на общините; дори на родителите, стоят срещу интереса на децата. Това се повтаря много години, на много места. Дарителите нямат вина, че след време дадените средства се използват като аргумент за запазване на домовете. Но това е факт. Същото става и със спечелените проекти.
Казах, че одобрявам план, който включва помощ за децата в един дом, но паралелно с дейности за закриването му.
Другото води до подхранване на институционалните интереси. И пак ще повторя: Институцията не е добро място за нито едно дете. Децата нямат нужда от институции, домовете съществуват благодарение на децата, които се настаняват в тях. Броят на изоставените деца и на институциите са много свързани. Проверете по какъв начин във времето са се променяли характеристиките на настанените деца, за да се стигне до сегашното положение.
Не разбирам по какви причини се нахвърляте върху мен. След като не сте съгласни с мнението ми, просто направете, каквото сте решили и забравете за думите ми! Ако очаквате да ме убедите, няма как да стане - търся решение на тези проблеми прекалено дълго, познавам законите и практиката; историята и настоящата ситуация не само в България.
Винаги се включвам с намерение да помогна. Винаги виждам в различното мнение възможност, а не критика. Какво виждате вие е друг въпрос.

Привет на всички!

Аз съм новак - и по темата Домове, и по отношение на ГИОО. Моля тези, които са родили инициативата да ме извинят, ако греша някъде.

Renren, очевидно имаш доста опит и информация от източника. Бъди полезна. Притесни ми едно твое мнение, че е невъзможно да се вкарат специалисти-доброволци в домовете. Защо, съгл. кой нормативен акт? Както са написали момичета, смятаме че това е най-адекватната помощ за децата в момента.
Иначе съм съгласна, че докато има изоставени деца ще има и домове. Докато проучвах колко деца има в домовете в града ми, първо останах потресена от бройката, второ много се изненадах от факта, че в домовете за деца на възрат 7-18г., които са два и трябваше да се отделно за момичета и за момчета, всъщност вече са смесени. Причината била, че има норматив за бройката на децата, за да съществува дома и директорите меко казано водят борба, кой да вземе поредното дете.
Та, кажете - имате ли конкретни идеи? Как да променим мисленето и действията на "щаба за управление", докато междувременно се сражяваме на "предна линия"?
 

Радвам се, че има различни гледни точки по въпроса, но не е ли по-подходящо те да се споделят и обсъждат в темата, която е цитирала ДарЗаМен, а не да спамим тази?