Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора


Мнения: 944
Та ние скъсахме малко внезапно. Просто и двамата знаехме, че не се получава и по празниците БНД-то реши, че е най добре новата година да започнем на чисто и всеки да си търси щастието. Въпроса е, че аз все още не съм скъсала напълно и много често ми се иска да му се обадя за да го чуя. Да си споделя какво се е случило през деня, как е в работата и тн.
Тъпото е, че първо така изпадам в самозаблуждения и не ми се отразява много добре на психиката.
Той също изглежда доста объркан, но се опитва да издържи да сме разделени за да забравим за чувствата ни и да продължим напред.
За себе си казва, че като е взел това решение и пред него е изгряла зората.
Опитвам се да го пусна на свобода - защото той това иска но не ми се отдава. Не искам да му се обаждам, но сутрин първото нещо което искам да направя е да го чуя.
Дано се разбира нещо от това което съм написла.

П.С. Ще се радвам да се запозная с момичета в района на Борово.
« Последна редакция: чт, 17 яну 2008, 11:52 от galia_mi »
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Това е от навика. Минава. Трябва да си силна.
Не виждам обаче какво пречи, при условие, че сте запазили добрия тон да му звъннеш един път седмично на пример  и просто да го попиташ как е.
Цитирай

София

Мнения: 8 296
Искам да ти пиша, да те успокоя с нещо, но не съм подходящия съветник в случая, дано да се включат момичета, които повече могат да помогнат.
Аз с моето БНД и досега съм така – почти не минава ден, в който да не се чуем, близки сме, споделяме си. Само че трябваше да мине много време до момента, в който това не ми съсипва психиката, трябваше да го преживея като любим, за да ми стане приятел.
На етапа, на който си ти – забранявай си да му се обаждаш с всичката воля, а която си способна. Аз си имах един приятел, който малко след нас се раздели с жена си, и с него си имахме уговорка – ако на някой му се прииска да се обади на бившите – звъни на другия. Звъняли сме си в невероятни часове, но свърши работа.
После тъкмо реших, че съм го преодоляла и започнахме да сме приятели, осъзнах, че не съм и не можем, затова го помолих (БНД) да не го правим, докато не съм готова.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Бърди, и аз имах подобна тактика. Само, че звънях на сестра ми и една приятелка. Те и до ден днешен носят името "бюро жалби".  Twisted Evil
Не преставах да им звъня.
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
 Crying or Very sad и аз си бях спретнала едни екип "Бюро жалби" - няколко приятелки и майка ми - и не спирах да им досаждам по телефона  Rolling Eyes

аз направо откачах, ако не го чуя през деня - ужасно състояние! но при мен имаше надежда, че всичко не е свършило и умирах при мисълта, че го губя, защото ето още един ден и аз не знам как живее, какво го вълнува, искам да споделя.....абе, една отчаяно влюбена патка бях и въобще не исках да го "пусна"...

докато ти, гледам, сравнително хладнокръвно приемаш, че това е краят и само трябва да го преживееш някак, защото сте се изяснили, че трябва да се разделите. може би наистина е просто навик и ще го преодолееш, макар че... Sad

уффф, не ти помогнах много, но - звъни на друг (като си решила да приключиш с БНД-то) или просто влизай тук да пишеш - голяма терапия си е при нас!  Flutter
« Последна редакция: чт, 17 яну 2008, 23:26 от trayana »
Цитирай


Мнения: 944
Ами там е работата, че решението негово.
И аз съм в ролята на патката, която понеже знае, че има малко колебание в него и се опитвам да си го задържа.
Голяма бяла птица съм - поне той се отнася доста добре към голямото ми желание да му звъня.
И ми обяснява как всичко ще стане ОК като го приживея и и двамата ще станем щастливи и аз пак нищо не вдявам, защото не искам да вдяна.

Цитирай
Не звънях от гордост, но само аз си знам какво ми е коствало това. Не го безпокоях за децата, за нищо не го безпокоях. Не исках да видя дори как изглежда "кифлата", както тук се изразявате. И най- малкия жест от негова страна ме караше да се хващам за надеждата като удавник за сламка, а после.... после болката от разочарованието е голяма.  Sad  Дълго време го преживявах и чак сега мога да кажа (или поне така си мисля), че вече ми е напълно безразлично, не ми трепва нищо, но продължавам да свеждам контактите си с него до абсолютния минимум. Всеки от нас е поел по пътя си, а за децата, всеки прави каквото може и за тяхно добро. Разбираме се и не си пречим по никакъв начин.
Цитирай

София

Мнения: 8 296
Ами за това е прав:

И ми обяснява как всичко ще стане ОК като го приживея и и двамата ще станем щастливи

при нас така се получи. Но си иска време, за съжаление  Hug
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Все още за леля не минавам!  Crossing Arms
Смятам, че добрите отношения между бивши съпрузи са нещо прекрасно, но когато е имало такива и преди раздлята. Аз нямам добри отношения с него, всъщност не искам да имам каквито и да било. Ако нямахме деца изобщо нямаше да ме види.
Да не гледа на аванта колко съм хубава.  Flutter
Цитирай


Мнения: 9
Здравей, и аз съм на твоя хал.Изтрила съм му номера от телефона си, така че да ми е трудно да му звъня/не че не го знам на изуст/.Много е гадно, ама живея с мисълта, че и това ще мине.Кога, никой не знае....
Цитирай

София-Велинград

Мнения: 1 298
На мен лично това ,че не го виждам ми помага.Все още не съм готова да го видя(той не че ни е затърсил де),но видя ли го знам ,че чувствата (който са стаени дълбоко в мен) ще изкочат и аз отново ще се срина.При мен това ,че не се виждаме и чуваме е добре.Само за малката не е.
Цитирай


Мнения: 944
Да това с виждането също е проблем. Той иска да си вижда малката.
А аз още не вярвам, че това е края.
Цитирай

София-Велинград

Мнения: 1 298
Не го спирай нека я вижда,ако на теб ти е трудно ,не излизай с тях,ограничи виждането си с него освен когато става въпрос за детето.
Цитирай

Градът на котките и белите птици...

Мнения: 655
Прекрасно разбирам, че детето ми страда. И прекрасно разбирам, че държането ми се определя като неадекватно. Отдавна мечтая да чуя от устата на мъж, как трябва да се държи една жена в такава ситуация, за да може поведението й да бъде възприемано за адекватно. Но когато задавам този простичък въпрос, срещам мълчание и повдигане на рамене. Ти би ли желал да ми дадеш някакви насоки, или и ти ще ме подминеш с мълчание?
Съжалявам, че спамя темата на авторката Confused.
Цитирай

София-Велинград

Мнения: 1 298
Ама отговор няма,Бибишка. newsm78
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора