Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 470
Какво открих,ровейки в нещата си:

Исках да пиша,но не мога.Музите ми бягат.Поне още мога да искам,защото загубя ли и това,умирам.Не могае да запълня празното пространство,между сивите,безлични блокове,със никакви мечти.Те просто се разпиляват в пространството.Това което имам,далеч се различава с това което бих желала...калната локва от вън,вакумира животът ми.Това е сега...А утре?!
-Винаги ми е било мечта да работя за ШЕЛ!-казва момичето което седи до мен.
-Това ли е всичко което можеш да искаш?!...
-Не!Аз искам всичко!Да се возя в лимузина,или да яздя кон...-допълва тя,но на мен все пак ми се струва тъпо,всичко това.Аз искам въздух,много въздух.В момента решавам кръстословица...Скучно е!Всяка дума е вид съдба,и ти и определяш мястото,което тя трябва да заеме в скучната кръстословица.Масата е отрупана с празни кутии от цигари,и всякакви други боклуци...Вид определен хаос,във цялото безмислие.Впрочем това съм аз!Меланхолия,която би разбила само усмивката на моят принц.Но го няма.Той се опитва да ме изнесе на ръце,през цялата тази воня.Обичам го!И какво още?!Остава ти само една крачка до лудостта.Дали ще намеря сили да я направя?!Просто да се гмурна в морето на спомените,или да счупя главата си в многовековно израствала стена,между религията и дарвиновата теория...Боже!Колко кръв,и туптящи измъчени сърца...
Споделям си с моята приятелка,а в пепелниците бавно догарят фас,след фас...Чакам своя любим огнетена от чувството,че съм пропуснала нещо да направя...Утре му е кръщането.Първата ни стъпка към съвместното ни съжителство.
-Тъпо ли ще е да се обадя на Васото?!-стряскащ въпрос,на който не знаеш точно какво да отговориш...Тъпо ли е да се обадиш на някой готин пич?!Щом ти го искаш...Не!Набира номера...и...о,боже!Тя търси Николай...Не знаех че Васото е умалително на Николай.Е!Разсърди се малко.На мен или на него не разбрах.В крайна сметка не може да очаква че той ще седи да чака тя да му се обади.Какъв ден само,а...
Тя е принцесата от рубинената кула...Към какво ли се стремим?!Пее!И аз с нея...Твърди още че има гуша,и е дебела,но това е само част от болестта на 20век.Ние всички сме грозни,дебели и уродливи...Но само вътрешно,и това е само наша обща тайна.А как ми се иска да се плъзгам по човешката душа,като по идеално измит блестящ под.Тя иска да опознае света,преди да е опознала себе си.А чувствата...Това любовно писмо е написано за всеки който се нуждае от него:
"Скъпи,можеш ли да ми дадеш форма в празнотата,и да бъдем вечни в тъмнината..."
-После.-казвам аз,и тя отговаря:
-Знам ли?!А има ли после?!
Това сме аз и тя загубени в нищото.А и страсти,а...Тя иска страсти!


Сега вече е вечер.Чакам.Всекидневните грижи,унищожават душевността ми,но аз се опитвам да я върна,с трудно разбираеми дори зао критиците,порнографски филми.И пак продължавам да чакам.Смисълът на човешкият живот,е самият живот.Но той закъснява.Той е моето съзнание,сърце-моят принц.По телевизията надуваема кукла замества любовта...И пак цигара...
-Завърти се!-бучи в ушите ми.Питам се наистина ли е комедия,или произведение просто на нечии болен мозък.По дяволите!Нямаше да имам смелостта,да покажа пред света нещо такова.
Ето я пак тя,моята приятелка.Гонеща страстта на алкохолният делириум.Какво пък толкова,това все още можем да си го позволим.Сега е лапнала слушалката на телефона с надеждата,да си намери занимавка за вечерта.Може би този път Васото ще си е в къщи ...А?!
О!Разочарование.Телефоните са прецакани.Но който се бори накрая печели,и най очакваният глас,затрептява в напрегнатото съзнание.
Обичам да целувам...Цветя...Заспиваш,и се събуждаш...и пак заспиваш...и пак се будиш...и пак...и пак...сивата утопия те мачка...в отчайващото поколение...докато не възкликнеш"О!Та аз съм бил жив"...и не почувстваш болката която смразява кръвта ти до последната гънка на мозъка...И пак е нощ.И пак съм сама...Избива ме на любовна поезия.И пак се наливам с алкохол,с надеждата че този ад все някога ще свърши...

Това бе тя със своята съдба,но не за да е вечно сама,а за да покаже на света неговата немотия.Усмихва се тъжно,търсеща пътя на своето спасение,вървяща към нечовешкото самоизтезание,усещаща болката,която превръща в свое изкупление,заради греховете,на всички нас които все още имаме смелостта да се наречем общество.Все някой ден ще намери нещото което ще заеме смисълът,и което ще обгради с тежестта на своята любов.Никой не може да бъде сам.ИРИНА.

Рицарят на моето блаженство все още го няма.Аз съм готова да посрещна утрото на неговато венчание с бога.Но него го няма.И на никой не му пука за това,особенно на съседката ми по табуретка.Заета да вижда в клиповете,своето бъдеще,не би забелязала в момента,дори и златното птиченце да и кацне на рамото.Куче вие някъде самотно в ноща.То сигурно е красиво,както и приятелката ми,но може би и то не знае къде да намери половинката си.По дяволите и самотата,сега е време за купони,адреналина ще се покачи,ще ни залее нирваната,и вече нищо няма да има значение.Освен може би любовта.Светът се крепи на тази дума.Или поне до утре.
-НАЗДРАВЕ!
-Трябва много да се напия,за да се метна на моя любим!
-На кой от всичките?!
-Та той е само един!!!-нима!Та те са поне петнайсет,но за нея всеки от тях държи първото място.Как го прави?!Харем...Принцеса в харем-каква идея,а...Понеделничко-1,2,3,...,Вторничко-1,2,3,...,и така до края на света...Сега и тя иска да се прояви в писането,и може би ще има този безценен шанс...

Аз съм принцесата от рубинената кула,защото знам че ще умра,и пак ще се родя,защото светлината е една,и изгревът и залезът са едно цяло,в океана от силни усещания...Златина седи тъжно,и бели картофи...Вкусни са...Скъпи...Това или този текст бих искала да го прочетеш,но уви ти знаеш че времето е малко...
Смъртта на Майкъл Хътчинс,беше потресаващо събитие в страната и у нас...
Знаеш ли?!Ние живеем в един твърде комерсиален свят,това до голяма степен ни пречи да видим истината такава каквато е...В този хищнически свят,аз съм най-добрият,защотоизгревът и залезът в тоз подводен свят са едно,и светлината е една...Любими следвай ме!Ще ти открия тайната на майката земя...Бягството ми от алкохола,е поредната ми олигофрения...Проттягам ръце към нещо,което само ме е открило...
Хубаво ми е когато седя и пия ракия по цял ден,дните минават някак спокойно...Но има нещо което ми липсва...И всичко се повтаря до болка познато...Любимият ме очаква,надявам се!Май ме боли тиквата от ракията...Сега ще си купя една бутилка и ще се донапия...


-Здравей!Гладен съм!Ирина си тръгна.Чао...
Започвам да ревнувам,моят принц обича вафла Мура повече от мен!!!Как можеш да привлечеш вниманието на един мъж,когато той яде?!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.