Забранява ли се даването на информация дори за наследствени заболявания?

Много е съмнително, че жената, която те е родила изобщо е дала някаква информация за наследствени заболявания, вероятността да го е направила е минимална.

мда съгласна, когато оставяш дете - последното което някого интересува е има ли заболявания в рода, а този дето го изоставя - да дава такава инфо...
и още нещо - не искам да те плаша , а да те успокоя, въпреки че в първия момент нещата ще ти прозвучат по-скоро песимистично - но да не дава бог по-лошите скрити заболявания се откриват ненадейно - повечето хора и не знаят че са носители...в рода може и до сега да е оставало скрито заболяването и да не се е знаело че хората носят този проблем

затова опитай се да бъдеш максимално спокойна - то дето се вика - здраво да городиш може да се разболее...
така че успокй се и вярвам всичко ще е наред

Понякога покрай еуфорията на осиновяването пропускаме важни неща.
Каква информация ни е нужна когато вземаме детето в дома си?
1.   Информация за здравословното състояние на детето. Имаме ли право да получим  информация  за раждането- как е протекло,  за бременността, и оттам за всички заболявания , които детето е прекарало .Трябва да бъдат представени документи, които доказват здравословното състояние на детето- поне по стария закон беше така.
2.   За биологичната майка и баща /ако има /. Името на БМ се чете на делото и влиза в съдебното решение.  От къде е? От какво семейство е?все неща, които според мен всяка майка трябва да знае и пази.Съгласна съм, че закона не позволява чак дотам. Но това са неща, които осиновителите трябва да знаят.
3.   БМ също има социален доклад- имаме ли право да го прочетем?

Мисля, че когато осиновяваме дете, законът трябва да задължава да ни бъде предоставена всякаква информация за детето от БМ. Като се почне от часа на раждане, подробности около раждането, първите дни в родилния дом.Колко време е престояло детето в родилния дом. Много деца са недоносени. Колко време са били в кувьоз, били ли са обдишвани.  След това и наследставените заболявания. БМ дава това инфо в родилния дом, но е добре, то да стига по някакъв начин до нас. Разбира се в повечето случаи това са ученички, но не са редки и случаите , в които тези ученички идват с майките си, тайно от бащите- /особено туркините/. Разбира се в повечето случаи инфо за насл заболявание може да има само от майката, защото бащата е неизвестен.

Именно, заради това в официалното ни писмо с предложения за промяна в законовата уредба, имахме точка:

9.   Предвиждане на задължение за биологичните родители, при деклариране на съгласие за осиновяване да предоставят по изготвен образец на пълна информация за произход, наследствени заболявания и друга полезна информация за психическото и физическото здраве на детето.

Още една от многото предпоставки, осиновените деца, да се чувстват идващи от нищото. Да не говорим за случаите, когато (да пази Господ!), се наложи информация, поради нуждите от лечение...

darena,напълно съм съгласна с теб !Ако аз осиновявам дете,бих изискала непременно цялата тази информация,но за съжаление през 1976г май нещата са били доста различни.Не мога да си обясня обаче,защо когато ме питаха за евентуални наследствени заболявания,чувствах вина,че съм в неведение за толкова важни неща.

И през 1976 година децата са имали здравни картони. Мими, не знам на каква възраст си осиновена, но в здравния ти картон от преди осиновяването би трябвало да пише болестите, които си преболедувала. За наследствени заболявания там не пише, но в документите от осиновяването ти би трябвало да има информация за това, ако е дадена от жената, която те е родила, разбира се. Истината е, че преди да бъде осиновено едно дете, в повечето случаи родителите се интересуват от наследствените заболявания и ако има информация за такива, то в повечето случаи не го осиновяват. Не звучи добре, но е практика. Не ми се вярва твоите родители да не са се интересували от това, просто имат бариера, която им пречи да разговарят за това с теб. С това не искам да кажа нищо лошо за тях, напротив, убедена съм, че са прекрасни хора от любовта, с която говориш за тях. Но без тяхната помощ няма как да разбереш много. А информация за биологичните родители при едно осиновяване винаги има. Освен ако детето не е било захвърлено някъде и после намерено.

Ох,бариерата му и чудото му !kudkudyaka,точно тя е виновна.Но какво да се прави!Осланям се на това,че момченцето ни е ОК откъм здраве.Моля се да не се появяват здравословни сериозни проблеми.И ако все пак(Да не дава Господ! )нещо се появи,за съжаление ще се наложи да ги притесня отново,но ще трябва да прехвърлят бариерата.За детето си съм готова да повдигна болезнения за тях въпрос.Мисля,че не биха ми отказали,много обичат Иви.
Благодаря ти за вниманието и отговора !

Току-що попаднах на ето тази ужасия:

"МАЙКАТА НА МОЕТО ДЕТЕ ИМА НАД 12 ДЕЦА,ВСИЧКИ ДАДЕНИ В ДОМОВЕ БЕЗ подпис за отказ от родителски права.Когато аз взех веднъж детето за 10-ина дни в нас,разбрах,че това е моето дете.То беше на 8г,болнаво,имащо в речника си около 200 думи,расло само по домове,незаписано в 1-ви клас навреме,водещо се почти ''бавноразвиващо''.Осиновявах го над 3 г.,като една година ходех всяка седмица до дома /на 110км.от София/ и го взимах за ваканциите.След това със съгласието на директорката на дома си го взех /дори не знам дали беше съвсем законно/ да живее и учи при мен.Делата течаха страшно дълго,но се оказва,че аз почти съм забравила хилядите неприятности,важното е,че сега ние имаме дете,което сякаш винаги си е било наше.И вие искате аз да оправдая,или да съчувствам на неговата ''майка''?Не става.Мога да ви разказвам с дни за слънчицето ми,за страховете ми,за това,че като го гледам,умирам от любов,не ми пречи да говорим за осиновяването,за дома,от който го взех.А за директорката му също мога да говоря дълго,само хубави неща.Не ми беше направен и намек за заплащане,помагала ми е с всичко,с което можеше,и до днес се виждаме.Може да съм пристрастна,но за мен семейството на детето не е онова,от което са го изхвърлили.И да ви кажа-не всички от вас-осиновените сте деца на студентка и професор.Не всички са детето на царя,което е пуснато в лодка по реката.Много от родителите ви имат психични проблеми,били са безотговорни,правили са опити да ви махнат,и не знам дали изобщо знаят за вас.А всъщност аз съм щастлива,и не знам защо искам да ви нараня.Не,не ви оправдавам,когато търсите някаква измислена връзка с непознати хора.Всъщност,това е като в разпадащ се брак-човек тръгва да търси нещо навън,когато нещо в къщи не достига.Замислете се какво ви липсва в дома,не можете ли да го споделите с приятели.Засега-чао,пишете ми."

Кажете ми,моля ви,какво мислите,тъй като това е случай от 2005г.А аз съм тръгнала да търся здравният си картон от 1976г.Блажени са вярващите !

Съвсем честно, мисля, че жената, която го е писала има много да учи и много неща да си изяснява.
А случката не искам да коментирам и тук сме се сблъсквали с подобни случаи.

Уф,много съжалявам ! Исках ето това да прочетете и да ми кажете мнението си.Обърках се.Ето:

"Да,ако пък знаете аз колко притеснения имам.Детето ми дори няма никакви документи от дома,в който е бил от 3 до 8г.А от бебешките му картони знам само,че е кашлял много,и че е проходил на 1г.7 месеца.Няма дори една снимка,поне една дума за това,че изобщо е съществувал през тези 8.5години,преди да се срещнем.Знам,че ще кажете,че не е възможно,но няма.А дали е достатъчно,че знам за това,че родителите му имат психични проблеми?Мислите ли,че не се питам какво може да стане с него след години?Как да обясня на лекарите защо има нелекувани пневмонии?А дали е боледувал от шарка,заушка,нещо друго?На 9г.му направихме операция на пишката,нямаше почти никакъв отвор./това се прави на бебетата/.А това,че първите 7 г. са най-важни?Това,че и до днес речникът му е беден,защото на 8г. знаеше около 200думи,половината-неправилно?Сега дори да не знае нещо,му е неудобно да пита,и аз не знам какво знае,и какво-не.В училище се справя трудно,четох за дислексията,почти отговаря на всички симптоми.А през ваканциите е едно жизнено здраво дете,което няма никаква разлика от връстниците си.Да,и аз със смях се питам дали носът му ще стане голям,но нали знаете,че не това ме притеснява. "
 
Възможно ли е всичко това да се случва в днешни времена?       
 

Mimiii, писах ти на лични, ако е удобно погледни. Дано видиш съобщението скоро.

Що касае вторият цитат... Мими, възможно е. Никой от нас не знае нищо повече за децата си от оскъдната информация в епикриза и имунизационен паспорт. На нас и картона не ни дадоха, защото се променяло името.
Понякога липсва информация за здравословното състояние дори и за периода на престой в институция от недоглеждане или по-зле... поради укриване.

Това, което те плаши, мъчи и нас родителите, защото всеки път, когато тръгнем към поликлиниката с някакво оплакване, тайно се молим, да не е нещо по-сериозно и което не можем да предотвратим, поради незнанието си.

В реда на мисли, който следва темата, да попитам вече осиновилите мами дали са дали на някоя лично да прочете доклада на детето или на всички са четени "представителни" извадки по избор на социалния работник?

тайната на осиновяването. май зад този израз се крият всички на които не им се занимава и са наред с биологичните производители следващите безотговорни.
възможноста да оставиш детето си за отглеждане от държавата и осиновяване би трябвало обаче да носи след себе си и някои задължения.
това с тайната отдавна не е в този вид в който е съществувало преди години. сега на делата се призовава често я биологичната майка, я биологичният баща. дори самите съдии не спазват стриктно запазването на тайната на осиновяването.
недопустимо е липсата на каквато и да е информация относно наследствените болести на детето, да не говорим за подробен картон воден от приемането му в дома. основни положения, които би трябвало скоростно да бъдат дефинирани и да важат за всяко едно заведение, занимаващо се с деца, оставени за отглеждане и осиновяване.
какви са нормативните уредби, как би трябвало да е, само бихме могли да гадаем.
никой никъде не би трябвало да може да се измъква от отговорност само поради едно име. и изобщо тайната на осиновяването в този и вид трябва да бъде преосмислена и преработена. би трябвало едиствено детето и неговите осиновители да са защитени и предпазени от евентуални набези на разкаяли се екс роднини. не виждам причина да се щади една жена или мъж, които са се отказали от детето си, когато това е за негова сметка. всяка ромка може да се самоопредели като шведка, всяка българка като китайка. може да разказва басни за бащата и за себе си.
на това трябва да се сложи край в името на доброто на децата. социалните работници трябва да бъдат презентни първите дни след раждането денонощно до родилката и да се постараят за набавянето на подробна и достоверна информация. просто много хора не си вършат работата. това е. всеки се оправдава с нещо си, но крайният резултат е за сметка на детето.

Мълчах досега,  с надеждата, че някой ще каже - да, взех го в ръце и го четох.

На мен ми попрочетоха туй, онуй. Не съм го хващала в ръце. Имайте предвид, че говоря за най-свестните и съвестни социални, които съм срещала, тези във Враца.
Защо не го поисках тогава?
Просто е - не бях на себе си.
Картона също не ми дадоха, там се опитах да бъда настоятелна, но ми отказаха на основание, че нямало да съвпадат имената.
Тръгнахме си с един рядко изписан лист епикриза и имунизационен паспорт.

Да чукам на дърво, детето е сравнително здраво. Разбира се, имунитет под всякаква нормална граница и никъде не се отбелязва тежкия дюстабан на Ирина, който заедно с обездвижването, в началото не й позволяваше да направи десет крачки без да падне.

Трудно е да се даде информация за наследствени заболявания. По принцип се изоставят деца, защото те са грешка за биологичните си родители. Съмнявам се, че едно 15 годишно момиче, забременяло случайно се е интересувало някога от наследствените заболявания в рода. Или пък гореспоменатат жена с 12 деца, всички дадени по домове. Хайде да не се лъжем. Едва ли ромите изоставящи децата си (повечето от тях неграмотни) , знаят за наследствените си заболявания. Или пък майките, които не знаят дори от кого е детето. Как да кажат дали в рода на бащата има наследствени заболявания? Истината е, че хората, които имат поне задоволителна здравна култура, много рядко допускат "грешки".
Относно картоните в домовете - ами всички деца си имат картони. Това, че не са водени както трябва и не са установени всички заболявания е грешка на самия дом. Лошо е също, че има деца с установени заболявания и въпреки това нелекувани в дома.

Сори, не съм видяла въпроса досега.
Досега на мен не ми е известно, някой осиновител да е получил достъп до пълния социален доклад, най-често соц. работници четат "избрани моменти от него".
Но
След внасянето на делото в съда, осиновителите като страна по него, могат да поискат от деловодството на съда, да прегледат материалите по преписката. Аз  така направих. Няколко дни преди заседанието, отидох в деловодството, поисках от секретарката на съответния състав делото за преглед и си го получих. Така успях на спокойствие и сама да се запозная с всичко. Попаднах на неща, които ми бяха спестени от социалните, не бяха написани и в хвърчащото листче, с което беше изписан Никола.

Да, точно както казва Фуси ...
На този етап са ми пререзказани соц доклад и мед.картон ... Очаквам образуването на делото, та най-накрая да отида и прочета! Но ето ги парадоксите - подписваме молбата за съда, която се внася с придружително писмо от социалните, доказателствата са към нея ... Т.е. аз не съм чела доказателства по дело по мое искане!!! При това, в доказателствата по делото има вече подписана от нас пред нотаруис декларация, че ни е известно всичко за здравословното състояние и произхода! Откровена лъжа от наша страна Значи първо подписвам всичко, за да си го вкарам в съда, за да мога да прочета едва там  .... Ако кажа това на съдията, как ли ще погледне и ще е убеден ли в искането ми?!
От нас се чака да вземем твърдо решение, за цял живот - категорична съм, че това не е сериозен и правилен подход! При това е и прехвърляне на топката в съда, щото той всъщност допуска осиновяването, негова е преценката и решението, не на социалните! А съда излиза, че го лъжем ...
Съгласна съм, че съвсем в началото не е уместно да се даде всичко, предвид възможния отказ ... Но и за тази фаза могат да се въведат декларации, отговорност при какви условия ти предоставят информацията! Иначе се получава затворения кръг, в който участваме всички сега ...
И сега - защо не настоявах междувременно и защо не си търсих правата? Защото това едва ли ще промени решението ми, аз това дете вече си го заобичах и не мога да го изоставя, каквото и да науча за него, и защото знам, че така или иначе, ще намеря начин да го науча, за да съм му максимално полезна, ако се наложи, защото не знам на кой свят съм от щастие и емоцията отслабва реакциите ми ...
Знам, че социалните гледат интереса на детето и приключване на случая му по най-благоприятен начин. Убедена съм, че тези, които срещнах са почтени хора, които не са пропуснали да ме осведомят (устно ) за важните неща ... Знам и че знаят за емоционалното ни състояние в тези моменти ... Но предоставянето на цялата налична информация за детето преди решението на осиновителите е важна най-вече за детето! Несериозно е вземането на такова точно решение в състояние на емоционално пиянство! Само с трезв акъл и убеден, че разполага с всички възможни факти, осиновителят е взел наистина обосновано и трайно решение.

Между другото, сутринта до 11 по Хоризонт е имало предаване по темата, специално за информацията, която предоставят социалните на кандидат-осиновителите ... Аз лично го изпуснах, някой с отзиви?

Стана малко неочаквано, затова нямах време да ви съобщя.

Участвахме госпожа Христова от ДАЗД (ако съм чула добре по телефона, свариха ме малко неподготвена) и аз.

Най-общо говорихме следното:

Изтъкнах именно изписаните до момента положения, а от своя страна дамата от ДАЗД, даде мотивите, поради които често няма информация или тя е невярна.
Единствен източник за подобна информация е биологичната майка и донякъде личният лекар, и лекарят проследил бременността, ако има такива.

Посочих възможността, приемането на децата да се затрудни донякъде, в смисъл, че не бива да се приема дете за отглеждане в социален дом, без да се предостави възможно най-пълна информация. Но служителката от ДАЗД, пак подчерта, че това зависи изключително от желанието и волята на майката.
Интересно предложение постъпи от нейна страна - да се наложат законови санкции за родители, които не предоставят подобна информация, което е само и единствено в интерес на детето.
Би било добре, да се обърне внимание на такава хипотеза.

Надявам се, работещите в радио Хоризонт както и работещите в социалната сфера, да продължат прочита на темата, в потвърждение на думите ми, че реално осиновителите, нямат индивидуален достъп до социалния доклад на детето, което наистина трябва да се изкорени като практика.
Бъдещите родители в подобен момент са под влияние на доста емоции, не е редно, пък макар и с благородни намерения, да се лишават от правото на информация, пак казвам - в интерес на детето!

Другото странно нещо е твърдението, че би трябвало да получаваме епикриза, издадена от родилния дом, с час на раждане и по какъв начин е протекло раждането, както и състоянието на детето в следродилния период.
Някой от вас, притежава ли подобен документ?

Без час на раждане, епикриза включваща  всякаква информация за раждането, проплакване, и т.н имам за Митко. Не е много като информация но все пак е нещо на фона на хвърчащото листче с размери и на две места б.о. за Милен.

Не ми е предоставян такъв документ, но той съществуваше и аз го преписах в съда.

matakosmata, ,много,много съм съгласна с теб.Не може една смяна на име да възпрепятства даването на такава важна информация.А и семействата,предприели осиновяване на детенце,би трябвало(моля,да ме извинят,не поучавам никой) да са малко по-настоятелни,относно здравето на детето.Въпреки състоянието им в момента на осиновяване на детенцето.

DarZaMen,ще стискам палци да е плодотворна инициативата.Дано се променят нещата

Какъв картон, какъв доклад, какви пет лева!? Единственото, което ми бе предоставено от социалните беше информацията, че детето е родено нормално, след добре протекла пета бременност на майката. Дали е така - един Господ знае. А пък такова нещо като епикриза с час на раждане и прочие - даже не бях и чувала, че съществува. От дома бе изписана с мед.свидетелство, в което бе вписано единствено, че е прекарала някакъв бронхит и АБ, с който е лекувана. Всичко друго беше Б.О. Както и с имунизационен паспорт, слава Богу.
А пък това, че мога да видя документите по делото от съда, не го знаех, иначе щях да го направя.

Повярвайте ни, ние правим всичко, което е допустимо за възможностите ни!!! Вашето добруване (на осиновените деца) е от много съществено значение за нас!!!

Лошото е, че системата и средата далеч не благоприятстват това. За съжаление, личният ентусиазъм и усърдие не са достатъчни да обезпечат търсения резултат И в миналото, и сега.

Темата е много пространна, но като начало, в БГ липсват принципни правила за медицинската информация и документация въобще, какво остава за тази, на която имат право осиновителите ...
Нито дума в Семейния кодекс, Закона за закрила на детето, Закона за здравето (според който трябва да има наредба за медицинската докуметация, ама няма още), Кодекса за професионална етика на лекарите (на основание Закона за съсловните организации на лекарите и "зъболекарите"), Правилника за дейността на ДМСГД (поне е лечебно заведение) ... Нещо повече, има правила, които по-скоро препятстват даването на информация под предтекст лекарска тайна, отколкото да нормират и установяват начини за получаването  й ...
Можем да се обединим да търсим основания за достъп, лично или като законни представители, но общо взето - бледа надежда ...
Прословутият ЛАК (личен амбулаторен картон, който задължително се води в ДМСГД по правилник) никъде не е нормиран като документ и няма задължения, свързани с предоставяне на инфото в него ... Спор да няма, регламентирано е, че имаме право на епикриза, но никъде не се сочи какво точно трябва да има в нея ... нито отдавна не е валиден установеният за епикриза образец ... (в Нар. 29/1999 на МЗ е правото).
Та затова съм си откровено отчаяна ... ако нещо се постигне от някого, то определено е изключение, дай боже повече изключения
Бе, работа ни чака

Лошото е, че се хващаме на работа, когато децата ни дойдат у дома, а тогава няма много избор: или лишаваме децата си от нещо, заради въпросната работа, или работата не е на ниво, заради децата...

Е,да,лесно е да се дава акъл отстрани(за себе си говоря),но май доста пречки има откъм институции.Така и не посмях да прекрача портичката на "Дом "Майка и Дете" в Плевен. 2 пъти стигах до там и се връщах,а сърцето ми щеше да се пръсне - не мога да си обясня защо.Мисля,че беше чувство за вина към родителите ми,защото знам коло се страхуват да не реша да отида някой ден там,независимо от какви интереси и по каква причина.
А относно ЛАК да попитам,как така не е нормиран като документ?Какво е тогава?Не разбирам - ако отида и поискам информация за собственото си здравословно състояние ,с какво право ще я укрият,било то и под предтекст ,че е лекарска тайна.Това не е ли лична информация - все пак засяга мен,моят организъм?
marrymaroon,толкова съжалявам .Сигурна съм,че си направила всичко по силите си,но като съдя по обстановките,в които "живеят"изоставените деца на БГ,като съдя и по 10-те стотинки дневни джобни,надали няма да се намерят и други вратички за да укриват и здравословното им състояние.Едва ви гласността на проблемът ще уплаши някого.