Не съм кранистка , нито летец-изпитател. Но професията ми не е типично "дамска". Поне част от нещата , с които съм ангажирана. Снощи с мъжа ми стигнахме до извода (къде на майтап, къде на истина), че той е човекът в семейството, който иска да разговаряме, който търси близост, по-чуствителен е и т.н. Изказа мнение, че това е заради работата ми и заради хората, с които съм в ежедневието ми.
Не че не съм чуствителна или нежна, просто съм по-директна и искам нещата да са ясни и открити. Това е по-скоро наложена ми от обстоятелствата ситуация, с която съм свикнала и която копирам и в личните си отношения, отколкото да съм такава по характер.
В никакъв случай не искам да бъда "мъжа" в семейството (всеки познава двойки с разменени функции
). Напротив, жена съм до мозъка на костите си, но много често реагирам , говоря и действам не както се очаква от една жена.
И въпросът ми е за този наш живот, които водим и който ни кара да се борим с всички пречки, подмолни течения и неприятности сами. За този "мъжки" свят, в който трябва да се доказваме ежедневно, да бъдем равни на мъжете, а да бъдем и повече от тях (замислете се колко повече неща правят жените).
Не че не съм чуствителна или нежна, просто съм по-директна и искам нещата да са ясни и открити. Това е по-скоро наложена ми от обстоятелствата ситуация, с която съм свикнала и която копирам и в личните си отношения, отколкото да съм такава по характер.
В никакъв случай не искам да бъда "мъжа" в семейството (всеки познава двойки с разменени функции
). Напротив, жена съм до мозъка на костите си, но много често реагирам , говоря и действам не както се очаква от една жена.И въпросът ми е за този наш живот, които водим и който ни кара да се борим с всички пречки, подмолни течения и неприятности сами. За този "мъжки" свят, в който трябва да се доказваме ежедневно, да бъдем равни на мъжете, а да бъдем и повече от тях (замислете се колко повече неща правят жените).
