Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора

Анкета

На какво разчитате когато възпитавате децата си?

Въведи твоя глас

Варна

Мнения: 132
 newsm78 Инспирирана от доста теми по въпросите за възпитанието и мненията в различните теми - как трябва да се възпитават децата, правим ли всичко необходимо да изградим децата си като независими и пълноценни личности, налага ли се да четем книжки по въпроса, лошо ли е да тъсим консулт със специалист или най-добре да действаме по интуиция, защото тя винаги ще ни подскаже най-доброто решение и т.н. реших да пусна анкета, която да обедини мненията ни по въпроса за възпитанието и това доколко сме подготвени да изградим и възпитаме децата си като пълноценни и отговорни личности.

Въпроса е на какво разчитаме когато възпитаваме децата си -единствено на собствени знания и интуиция или имаме нужда да потърсим информация и съвети в специализирана литература и консултация със специалисти.

Аз лично се интересувам много от въпросите по детската психология и това, как да помогнем на детето си да израстне и изгради характера си по възможно най-добрия начин и по принцип винаги смятам, че мога нещо по-добро да направя, редовно чета книжки, които имат отношение към възпитанието. Peace
 
А вие?
« Последна редакция: вт, 22 яну 2008, 10:43 от Gally »
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 446
няма такова нещо като "най-добрия начин" .
Цитирай

София

Мнения: 26 029
Ако трябва да подходя към въпроса рационално, а не емоционално, трябва да кажа, че според мен всеки от нас наистина възпитава децата си по възможно най-добрия начин. Правим това, на което сме способни във всеки един момент и в този смисъл няма подходящ или неподходящ начин.
Може би разликата е в това колко напред или назад гледаме като възпитаваме децата си.

Не открих подходящия за мен отговор в анкетата. На моменти има по малко от всичко и нищо.
- да, начинът, по който са ме възпитали родителите влияе по някакъв начин и на моето родителстване
- да, разчитам на интуиция, защото вярвам в това, че човек се ражда с характер, а книгите не могат да обхванат всички варианти и индивиди
- да, чета книги, защото аз пък не мога да се сетя и обхвана всичко, което би могло да ми помогне във възпитанието на децата и в книгите мога да открия интересни и полезни неща, защото са плод на човешкия опит

Мисля, че децата са доста устойчиви на възпитателните методи и некадърни родители и всякакви други агенти от средата. Но и са достатъчно гъвкави, че в общия случай да вземат от възпитанието точно това и точно толкова, колкото им е необходимо за оцеляването и развитието си.
А ние, родителите..., знам ли,... някак трябва да лавираме между себе си и децата си.
Цитирай

София

Мнения: 2 700
Съгласна съм с Радостина. И аз не гласувах, защото знам, че правя това, което в конкретния момент смятам за правилно, но съм далеч от мисълта, че винаги съм права. Чета книги за информация, но ги прилагам селективно, защото всеки случай е сам за себе си и всеки човек е неповторим.
Цитирай

Варна

Мнения: 132
Промених малко въпроса и отговорите, защото може би намирате по-малко верен всеки един от тях.
Въпроса ми е по-скоро насочен към това доколко сме подготвени когато ставаме родители - дали интуицията сама ни подсказва най-доброто или имаме нужда и от външна помощ за да ставаме по-добри - визирам книги, консултации, обучения.
Цитирай


Мнения: 639
Не знам дали може да се изчерпи отговора на този въпрос с една анкета. newsm78 Или по-точно колко ще са верни твърденията от нея,защото възпитанието е двустранен процес.Т.ест и ние като родители се възпитаваме с течение на времето от нашите деца.За себе си мога да кажа ,че няма ден от както се е родила голямата ми дъщеря/20г./,в който да не си задавам въпроса,добре ли възпитавам децата си?И честно да си кажа,всеки ден този отговор е различен.А пък и съм убедена,че за едни доброто възпитание е едно за други друго.
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 446
баба ми и дядо ми не са се обучавали да стават родители , също и майка ми и баща ми.
Също така не са се питали да ли са готови за това.
Тезата "Не съм готов за родител" е бягство от отговорността.
Когато дойде детето се учиш с него и от него. Книжките, контактите с други мами и т.н. помагат, но не са основното.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Моят отговор е в първите две опции. Не чета книги, защото съм убедена, че авторите не познават моите деца, нито пък мен. Не желая да приравнявам децата си към "модели" на поведение и съответно да прилагам "модели" на възпитание. Мнение на спецалист бих потърсила единствено ако открия, че моите деца рязко и категорично отхвърлят общоприетите норми на поведение в обществото /в смисъл, че са склонни към противообществени прояви/. Главната ми задача е да им предам своя опит и знания за възможните пътища - добри и лоши. В крайна сметка изборът ще е техен.
Чувствата и качествата на характера не подлежат на възпитание.
Цитирай

София

Мнения: 2 722
На принципа на пробите и грешките  Laughing
Това е единственото валидно за моите две дивачета.
Чета литература, за обща култура, чета форума за идейки, но нищо в чист вид не е приложимо за моите деца, а адаптирано става неузнаваемо за автора  Laughing
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
..интуиция мисля че нямам; чета много книги,форуми,статии и пр и неминуемо ползвам моделите с които съм възпитавана аз самата; модели и методики не "налагам",използвам като ресурс; на градина не разчитам,намирам за мое задължение да подбера правилна такава и да адресирам всеки проблем който там не се разрешава като хората своевременно; съветвам се с педиатрите когато нещо ме тревожи отвъд дребните ежедневности..
Цитирай


Мнения: 5 876
На самото дете.
Вярвам й много, гледам какво как й се отразява.  Опитвам се да се поставя на нейно място. Не е трудно, трябва само да си представя, че пак съм малка.
Преглеждам за всеки случай литературата, макар и вече рядко.
Цитирай
много е трудно да се даде отговор...
характерът на детето, много често ни дава отговор
какво точно трябва да правим, кои са силните му страни - слабите
и накъде да се насочим във възпитанието му
преди четях доста литература, както и детска психология
това помага особено когато сме забравили какво е да си дете
и от какво има нужда детето... Smile
а когато го обичаме, играем с него, обясняваме му спокойно
какво е правилно и най-вече защо.....
всичко си идва на мястото аааааааа и търпение най вече
макар че това последното понякога е доста трудно... Laughing
Цитирай
Здравейте!

Ще споделя професионалния си опит с обучението на бъдещи родители:

Никой не може да ви научи как да възпитавате вашите деца! Никой не може да ви каже как да ги отгледате така, че от тях да станат едни прекрасни млади хора, достойни за уважение, обичащи и обичани. Вие и само вие ги познавате. Вие сте техният първи учител, който оставя най-силна следа в тяхното "обучение".
Ние хората занимаващи се с обучения, пишещи книги и занимаващи се с семейни терапии можем единствено да ви покажем възможните пътища. Има хиляди, хиляд и хиляди начини да възпитате детето си. Ние можем да ви покажем няколко основни. Ние като хора интерпретираме праз нашите си призми, цялата информация която получаваме. За това интерпретирайки информацията, която получавате вие избирате пътя по който ще тръгнете в обучението.
Няма вся и всьо във възпитанието - има основни правила, които трябва да знаем. Точно това прави форумите, книгите, обученията и разговорите с приятели нужни. Все пак трябва да сме максимално подготвени да посрещнем "нуждите" на своите деца.

Темата ме итнересува живо, за това ще я следя с интерес.
Цитирай


Мнения: 2 123
При нас проблема е малко по-сложен, защото сина ни е осиновен, така че в случая, моделите които имам от моето семейство, трябва да бъдат адаптирани към ситуацията.
Специализирана литература чета много, само и единствено благодарние на анет1104  Love, която по роднински ми праща такава. Неоценима помощ ми е.
Не можете да си представите колко безпомощна се чувствах, когато от никъде нищо не можех да прочета по въпроса, а имах нужда от чисто практически съвети.
Форума ми е голяма опора, по-конкретно постовете на осиновените деца, които се осмеляват да пишат по темата, защото това, дори не мога да предположа, колко им струва. Съветите на другите осиновители също, просто, неоценима помощ.

По повод възпитанието на осиновните деца тук (в БГ) цари такава неграмотност и безпросветност, че дупе да ни е яко на осиновителите, ама карай, така ще ни е по-интересно Laughing

Следвам и основното правило на моята майка: "Деца се възпитават само с безусловна всеопрощаваща обич"  Wink
Цитирай

София

Мнения: 2 437
Засега разчитам на себе си-  интуицията, способността да се поставям на мястото на другия, да предвиждам ходове. Не чета книги, но чета форума. Не мога да отрека, че със сигурност без да осъзнавам запомням неща, които са ми допаднали, като начин на мислене и подход.
Може би има значение, че когато бях ученичка много четях специализирана литература по психология.

Но за мен би било объркващо да чета за взаимоотношенията м/у родител и деца. Аз съм един характер, децата- друг, мъжът ми-трети и комбинацията от тях в дадена ситуация (добавям и средата, в която се случва) е толкова неповторима, че предпочитам да действам според моята преценка. Сигурна съм, че правя или ще правя грешки, моля се да не са голями. Confused
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора