Публикувана: 22 ян. 2008, 16:46 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2008, 13:35 ч.

За правилата във възпитанието...

1 974
38
1

1
2
3
Всички

22 ян. 2008, 16:46 ч.

Мнения: 1 494

Искам да ви попитам: Определяте ли някакви правила вкъщи и доколко държите да се спазват от децата? Имам предвид например- в колко часа да се става, в колко да се ляга, какво може и какво не може да се яде в определено време, да се спи ли следобяд или не, да се изяжда ли всичко в чинията и т. н. Доколко допускате компромиси с правилата, които смятате за важни и кога сте склонни да промените правилата?
Питам, защото в определени моменти,в желанието си да създам някакъв навик или ред, се усещам, че се държа много строго и не се харесвам. Бих искала да давам повече любов и топлота, а не заповеди и строги изрази.

# 1 22 ян. 2008, 17:28 ч.

Мнения: 3 367

..да,имаме правила; намирам ги за много полезни и по никакъв начин не намаляват "любовта и топлината" ; строго не се държа,не викам,не тропам по масата,но всички знаят последствията от неспазени правила,имат избор ,но с ясно съзнание какво става ако не ядат на масата (стават и не ядат до следв.ядене),ако не си легнат навреме (няма приказка) и пр..

# 2 22 ян. 2008, 18:25 ч.

Мнения: 23

Задължително трябва да има правила. Ако искаш после да нямаш проблеми в училище. Детето от малко трябва да знае, че вкъщи става това, което кажат мама и татко, а в училище- учителката.

# 3 22 ян. 2008, 19:29 ч.

Мнения: 581

Имаме си железни правила, с които не се допуска компромис.Имаме и такива, които понякога нарушаваме.

# 4 22 ян. 2008, 20:55 ч.

София
Мнения: 62 595

Правила имаме единствено за "безопасност на труда" - електроуреди, контакти, говорене с познати и непознати и вземане на неща и др. Правилата според възрастта - сега вече си оправят леглата, раздигат масата, оправят си стаята и други подобни дребни.
Правила, свързани с часовника нямаме - достатъчно е, че трябва да са на училище извънкласни занимания в определен час. Съобразяваме се с времето за свирене, че да не тормозим комшиите.
Правила за хранене - и да, и не. Все пак ядат нормална храна на основните яденета, но понякога искат и боклучава (и аз, де). Не са длъжни да си изяждат всичко, но ги питам колко искат да им сипя.
Компромиси с безопасността не правя, но всичко останало е според зависи.

# 5 22 ян. 2008, 22:30 ч.

Мнения: 29

И ние имаме правила-за хигиенните навици,съня и уважението към родителя и най-вече към себе си.Не че ги спазваме винаги,но поне се стараем. Peace

# 6 22 ян. 2008, 22:36 ч.

това е супер тема....
то и аз съм строга, но понякога се хващам че,
правилата ми понякога нещо хич ги няма.....
разкажете повече за вашите правила, какви са наказанията
на кое наблягате повече и на кое не- кое е важно....
ще бъде поучително! благодаря предварително

# 7 22 ян. 2008, 22:48 ч.

Мнения: 5 877

не, нямам почти никакви правила, според майка ми съм пълна анархия.
Правилото е да не се обиждат хората. Когато сме навън, правилото е "едно желание на ден" - тоест ще й купя едно нещо по нейно желание, обикновено става въпрос за шоколад или бонбони. И толкова, не се сещам за други твърди принципи.
Вярвам, че у дома нещата трябва да се получават естествено. Ако е весела и видимо не й се спи, може да поиграе още малко. Ако не е гладна - да не яде. Ако си е разхвърляла стаята, значи е играла на нещо интересно, просто ще ми помогне да я приберем. Следобяд пък въобще не я карам да спи, като не ще - не ще.
В резултат от това имам много разбрано дете.

# 8 23 ян. 2008, 07:39 ч.

Мнения: 1 494

Цитат на: Aнда в вт, 22 яну 2008, 22:48

Вярвам, че у дома нещата трябва да се получават естествено. Ако е весела и видимо не й се спи, може да поиграе още малко. Ако не е гладна - да не яде. Ако си е разхвърляла стаята, значи е играла на нещо интересно, просто ще ми помогне да я приберем. Следобяд пък въобще не я карам да спи, като не ще - не ще.
В резултат от това имам много разбрано дете.

Ето тук ме уцели в десятката. Това са ми двата полюса- от една страна искам да се научи, че в живота има правила и който не ги спазва, често е в неизгодна позиция, а от друга страна бих искала да има свободолюбив дух, да не съобразява със стереотипи, които ограничават творчеството и въображението във всяка сфера на живота. Един вид искам да уцеля баланса между двете крайности...
На теория добре, но на практика Whistling

Всяка от по-сериозните дейности минава през това сито- тук мога да отстъпя, там- не и така до безкрай. То май битката повече е в моята глава. Laughing

Може би първо аз трябва да се освободя от стереотипите... Thinking

На моменти обаче, имам чувство, че губя контрол над него.
Разбира се, относно безопасността компромис не трябва да има.
Но ето един конкретен въпрос- Какво правите, ако повторите няколко пъти нещо, а детето ви не го изпълни?

# 9 23 ян. 2008, 08:24 ч.

Мнения: 5 877

Заставям я физически. Ако е за пантофи, нахлузвам й ги на краката, ако се дърпа за някаква играчка, вземам я и от двете деца.
Избеснявам и наказвам сериозно за тръшканици тип "ужасните две", не за ходене по чорапи и прочие.

Не знам, Абигейл, аз съм възпитавана с много правила. Не само, че се яде на масата, ами всички почват едновременно и никой не става, преди и последният човек да си е доял, в никакъв случай не побутваш храната, но и не можеш да смесваш солено и сладко, да речем, да говориш с пълна уста и т.н. Звучи хубаво, но на практика значеше обяди и вечери сред неспирни забележки. И за всяко нещо така.
Първата ми работа, като станах студентка, беше да зарежа целия "правилник".

За детето - гледам, че в детската градина ги стягат доста - раз-два, сега всички се хранят, раз-два, сега всички трябва да спят, раз-два, "може ли да отида до тоалетната". Е, нека пък вкъщи да е по-свободно.

# 10 23 ян. 2008, 09:07 ч.

Мнения: 1 494

Аз също съм възпитавана така- строго. Мнението ми не значеше много. Ние също всички сядахме да ядем, не можеше отделно. Следобед са ме карали да спя до една много по-голяма възраст. Много го мразех това. И още доста 'правила', които сякаш прекършиха собственото мнение. Това ми е коствало много...Но пък станах изпълнителна и дисциплинирана. Едва години по-късно успях да възвърна загубеното, но вече не спонтанно, а с разум. Затова сега съм в такава 'дилема'.
А най-не се харесвам, като взема да викам и да се карам на детето. Иска ми се да решавам тези конфликти спокойно. Моето дете не е с моя темперамент- по буйно е, по-своенравно и затова по-трудно изпълнява...

# 11 23 ян. 2008, 09:22 ч.

Карлово
Мнения: 4 640

Явно всеки степенува правилата според какви негативни спомени има от детството си. Аз бях тормозена с храненето. Докато не си изям "гадостта" не ми разрешаваха да ставам от масата. Така мразех яйца, мляко и зеленчуци в яденето и какво ли не. Помня за едно кисело мляко как ми позволяваха да си взимам по парче шоколад на всяка лъжица мляко. Много е гадно. Сега се питам и защо ми беше този шоколад, да бях го зарязала заедно с млякото. Така за храната препоръчвам, но като видя че не и е по вкуса не настоявам. Колкото и каквото и се яде.
За следобедния сън - има деца, които са много кисели, ако не са спали след обед е моето дете и племенницата са от този тип, с приказка за заспиване и разни други обещания сънят беше закон. Ако не му се отразява на детето защо да ляга след обед?
Мене пък ме тормози по-спокойният темперамент на моето дете. Аз съм по-импулсивна, а то като се замотае и ми яде минутките.. #Cussing out

# 12 23 ян. 2008, 09:39 ч.

София
Мнения: 62 595

и на мен ми се струват муднички, но като се замисля, по-скоро аз съм доста "бърза" като съм изнервена. Май всички ни тресе една и съща болест. На децата нищо им няма, за тях светът се движи по този начин и така и толкова им възприемат сетивата. Трудно ми е да си го кажа, но не бива да се сърдя на някого, защото в момента не може да направи повече, отколкото прави.

# 13 23 ян. 2008, 09:45 ч.

Мнения: 24 467

Да, имаме правила, но се придържам към максимата да са малко на брой и ясни, за нещата, които сме счели със съпруга ми, че са наистина важни.
Възпитание без правила не е възпитание, а просто отглеждане, като при животни в обор. Тиранията, т.е. другата крайност, също не е възпитание, а управление със сила, т.е. отсъства основния елемент- на децата да бъде предоставена възможност да стигнат до свои изводи за необходимо поведение.
Всяко семейство само определя границите- бройката и видовете на правилата, последиците при неспазването им /защото ако няма последици съществуването на правила е безсмислено, те са вид норма и като такава осъществяването им става доброволно, а при липса на добра вола- принудително/. Въпросът за границата е строго индивидуален и конкретиката е различна за всеки човек.

# 14 23 ян. 2008, 09:55 ч.

Мнения: 48

При нас важи на 100% написаното от Анда.Не задължавам почти за нищо,санкционирам само,ако сметна,че с поведението си обижда други деца или възрастни.

# 15 23 ян. 2008, 09:58 ч.

Мнения: 8 999

Да - правила, закони, разпоредби, временни заповеди, закони, които отменят стари закони и правила, поправки, въвеждащи нови моменти... Списъкът е дълъг и отегчителен - суха юридическа материя. Но все пак всичко подлежи на интерпретация. Поради форсмажорни обстоятелства е възможно да се заобиколи някое правило или дори да се действа в разрез с него.
Единственото нещо, което е абсолютно и неотменимо, е забраната да се играе с ножове, да се бърника в контакти и да се надвесват през прозорец/балкон.

# 16 23 ян. 2008, 11:46 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Правила в нас също има. Яде се на масата. Не се отварят прозорци, не се пипат ел. уреди. Може да се играе по шумно само в детската стая, там може да се разпиляват играчките и да се правят лудории. Забранено е да се играе с вода в банята през зимния сезон. Рисува се само на маса върху блокче или листче. Не се пише по стените или по паркета. Има още, но сега се сетих за тези.

# 17 23 ян. 2008, 12:23 ч.

Мнения: 9 052

За да не се стига до крайности правилата гледам да са общо вzето необходими неща. Например малкия не иzдържа беz следобеден сън (става нервен , не се храни ) та правилото е следобеден сън има. Също ляга рано и става рано ... ами ок нека това е правило и ние с мъжа ми се нагодихме към него. Храним се zаедно, като не иска да яде ок, но слиzа от масата ... ето друго правило ... Та така правилата са да се нагаждаме вzаимно Laughing

# 18 23 ян. 2008, 12:27 ч.

Мнения: 2 700

Да, правила винаги е имало и ще има. Има естествено и компромиси, но с изричната уговорка, че правилата остават в сила.

# 19 23 ян. 2008, 13:09 ч.

София
Мнения: 553

И ние си имаме наши си правила или може би трябва да ги нареча "навици", но трябва да си призная, че често и се позволяват неща, които не трябва, като например да вземе нещо за ядене в ръчичката и да си ходи из къщи и да си го яде, напр. солети, баница, хлебче и т.н. Често пъти не и давам, когато същия ден съм смукала с прахосмукачката например, но понякога и давам, но иначе основните хранения си ги правим всички в кухнята. Единични са случаите, когато си поръчваме пица и ядем всички в хола.
Иначе почти винаги през седмицата лягаме между 21:30-22 ч. Като правило преди лягане се мият зъби, очи, дупе и т.н.
Със разхвърлянето не можем да се преборим - хич не обича да си събира играчките и затова гледам повечето да са в нейната стая. Не и се дава да пипа неща, застрашаващи сигурността и. Не я насилваме да си изяжда всичко - колкото иска толкова.
Иначе тя сама често проявява интерес да ми помага в някои неща без да я карам, като да прибира нещата обратно в хладилника, след като сме се нахранили и др. подобни.
Понякога съм по-строга, но не бих казала, че я гледаме по учебник, спазвайки някакви конкретни правила. Още от самото й раждане много разчитаме на интуицията си и засега май се справяме добре Simple Smile

# 20 23 ян. 2008, 13:16 ч.

Мнения: 1 134

И моето разбиране е сходно с Анда.
Имаме правила, но всички те търпят адаптиране към ситуацията.
Единствено тези за удряне, обиждане и въобще всякаква агресия важат винаги и на 100 %.

# 21 23 ян. 2008, 13:24 ч.

Мнения: 5 877

Един офф-топик въпрос - защо искате децата да стават от масата, ако няма да ядат?
Аз обикновено правя обратното, казвам й да остане с нас, за да можем да се видим всички заедно.

# 22 23 ян. 2008, 13:27 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Aнда в ср, 23 яну 2008, 13:24

Ами при нас, напр., когато бебето се нахрани започва да ни замеря с хляб, да удря брат си с лъжицата, да става прав и да се пресяга към лютеницата, да се яхва на облегалката на дивана и такива ми ти нещица прозаични. Та затуй специално за него когато се нахрани му предлагаме да си ходи да играе нейде на пода.

# 23 23 ян. 2008, 13:27 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Aнда в ср, 23 яну 2008, 13:24

ами ако иска да остане, но да не блъска с лъжиците , да не обръща сока, да не си пълни устата и да не плюе с него , да не дърпа покривката, да не сяда на облегалката на стола, да не се иzмушва под масата и да си удря главата и да не паркира хляба ... Но понеже като свърши да яде му се играе ... му каzвам да иде да си ирае с истинските играчки Hug

# 24 23 ян. 2008, 13:28 ч.

Мнения: 5 877

Аааа, сега разбрах Simple Smile

# 25 23 ян. 2008, 14:06 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Aнда в вт, 22 яну 2008, 22:48

Анда, и при нас така... ама моето не е много разбрано или ако трябва да съм откровена проблема май си е в мен, аз не я разбирам Embarassed

Иначе не знам... тук чета за някакви правила, дето категорично се спазвали и такива дето понякога се нарушавали. Честно казано не знам как успявате. Аз не ги умея тия неща Wink

У нас така като гледам правила няма. Спането единствено ми е проблем. Тя заспива много късно. Към 00:00. В колкото и да я сложа тя заспива в полунощ. Става в 7:30 и ми се струва недостатъчно тоя сън, защото става много трудно. Иначе за ядене не я насилвам, не я насилвам и да спи следобед. Абе и у нас е анархия. Може би защото ние с баща й нямаме правила. Замислям се понякога дали не греша... дали няма да изтърва нещата, но си казвам, че след като се обичаме много и си го показваме всичко ще е ОК. Grinning

# 26 23 ян. 2008, 15:20 ч.

София
Мнения: 13 206

Сега се сетих за едно правило... Rolling Eyes

Никога и при никави обстоятелства не се бърка в чантата ми, освен ако аз не кажа да ми донесе нещо Grinning

От бебе е научена така. Вчера си позволи да бръкне да си извади куклата и се карах много. На обяснението "Ама аз само да си извадя куклата" й казах, че е можела да ми каже на мен. Бяхме в автобуса, аз стоях до нея... Grinning

А ако ми трябва нещо от чантата аз сама си го взимам, много много рядко я карам нея и то да ми донесе цялата чанта. Иначе няма никакъв проблем докато аз бърникам тя да гледа какво има вътре. Искам, обаче да я науча, че всеки човек си има негова неприкосновена територия. Аз също не ровя в "дамските" й чанти Laughing

# 27 23 ян. 2008, 17:51 ч.

Мнения: 891

Цитат на: ivben в ср, 23 яну 2008, 11:46

Яде се на масата. Не се отварят прозорци, не се пипат ел. уреди. Може да се играе по шумно само в детската стая, там може да се разпиляват играчките и да се правят лудории. Забранено е да се играе с вода в банята през зимния сезон. Рисува се само на маса върху блокче или листче. Не се пише по стените или по паркета. .....

Нащите правила са същите. Peace

Плюс това, че задължително се ляга всяка вечер по едно и също време

# 28 23 ян. 2008, 19:54 ч.

Мнения: 1 485

Правила имаме доста,но те са част от възпитанието.И аз на моменти си мисля,че съм прекалено строга,но...желязото се кове,докато е горещо,нали? Naughty

Ако сега не се създадат навици-кога??? Wink

# 29 25 ян. 2008, 13:55 ч.

хи хи, само няма да е лошо да казвате на колко год. е детето
за които давате съвети, че гадаенето е малко трудна работа,
моя син е на 6г. и е добро дете, най-важно за мен във възпитанието му
беше не само да му налагам определени неща, но и да му обясня защо го "тормозя"
за да ме разбере... и да го прави с желание...или поне да не се цупи толкова
иска ми се да питам, какви наказания прилагате?
да стои в ъгъла? без детски през деня, без приказка, няма да играя с него,
просто да да направя съпоставка с моите наказания Simple Smile

# 30 25 ян. 2008, 14:03 ч.

София
Мнения: 62 595

И друг път май съм го казвала - откъм наказанията сме зле. Май за 9 години сме ги наказвали 2-3 пъти и то с лишаване от някаква екстра. В повечето случаи няма нужда от наказания.

# 31 25 ян. 2008, 15:07 ч.

Мнения: 1 494

Повече се опитвам овладявам нещата с държание- тон, поглед...Опитвам са да давам винаги избор- ако изпълниш това, ще получиш каквото желаеш, ако не- няма. Не сме стигали до сериозно наказание, защото мисля,че още няма да го осъзнае добре- на 4 годинки е. Но все пак винаги, когато се е държал нередно, успявам да го накарам да разбере това.

# 32 25 ян. 2008, 17:36 ч.

малкия ми е готин, но много ме дразни когато трябва
да повторя нещо 2-3 пъти и дори тогава не ме чува...
напоследък все е с думите "не искам" и "няма"
абеее нещо го е прихванало на моменти,
но казват че е от възрастта....
а в тази детска градина така се дразня......
само глупости научава там от някои деца....
и така..... Laughing

# 33 25 ян. 2008, 18:02 ч.

Мнения: 773

Единственото ни правило вкъщи е, да е в леглото най-късно в 21:30. Иначе няма детско.
Години - две и половина.

# 34 28 ян. 2008, 10:01 ч.

Мнения: 9 052

на 2 г. и 2м. е е, накаzания ... ако не се държи zле на масата просто слиzа от масата, ако хвърля играчките на zемята, мама прибира падналите играчки и не ги дава повечЕ (поне 1 седмица), ако удари и не иска да се иzвини и погали го оставям сам и се сърдя , докато не се иzвини (това е било 1 или 2 пъти и не се е повтаряло поне от месеци ... ), ако иzлее сок или мляко помага да бършем zаедно ...
Други бели не zнам да прави newsm78

# 35 28 ян. 2008, 10:26 ч.

Мнения: 1 632

Бях чела някъде,че когато децата имат режим и правила се чустват по сигурни и спокойни.Има и правила които търпят адаптиране към ситуацията,както е писала вече MamaZ.

# 36 28 ян. 2008, 12:41 ч.

Мнения: 1 494

Абсолютно вярно. И аз съм чела това. Колкото и парадоксално да звучи на пръв поглед.

# 37 28 ян. 2008, 13:28 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

За сега, 3 години , почти не сме имали правила...някак начина ни на общуване не налага да определям правила ... освен миенето на ръце и муцунка след прибиране, безопасно поведение на улицата и пъхане на мръсни неща в устата , общо взето не налагам правила ...... или той толкова естествено, имитирайки ме , спазва ежедневните ритуали, че не ми се налага да настоявам, да наказвам или да се карам