Извинявам се на авторката че изместих неволно темата й в друга посока 
Всъщност май идеята беше как ли се укротява шумно буйно дете
Всъщност май идеята беше как ли се укротява шумно буйно дете
- Публикувана: 22 ян. 2008, 19:13 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2008, 13:20 ч.
чудя се какво е това възпитание
Всъщност май идеята беше как ли се укротява шумно буйно дете
Моето дете е такова диво. Не го укротявам. Не знам защо искате да си укротявате децата - само заради това, че има и по-тихи от тях, или поради някаква друга причина?
Мисля, че си е до темперамент на детето и личен пример на родителите.
Не си мисли, че кротките деца са укротени буйни 
На моето съм му разхлабила режима, периодично му повтарям, че "много важно, някаква си беля" и т.н. - тя обаче си е кротка по характер, и аз съм била такава. Не че не е интересна, интересна ми е и още как
Тича, скача, подхваща разни нови неща, измисля - просто не крещи, не троши и общо взето чува, като й говоря.
За буйно дете, доколкото имам някакъв опит, е най-хубаво да го заиграеш на някаква по-действена игра, после с приключването й да му залъжеш интереса в по-спокойни занимания.
Тип "хващай топката и ела да ритаме футбол" до "а я сега седни тук да ми нарисуваш себе си как вкарваш гол".
На моето съм му разхлабила режима, периодично му повтарям, че "много важно, някаква си беля" и т.н. - тя обаче си е кротка по характер, и аз съм била такава. Не че не е интересна, интересна ми е и още как
Тича, скача, подхваща разни нови неща, измисля - просто не крещи, не троши и общо взето чува, като й говоря.За буйно дете, доколкото имам някакъв опит, е най-хубаво да го заиграеш на някаква по-действена игра, после с приключването й да му залъжеш интереса в по-спокойни занимания.
Тип "хващай топката и ела да ритаме футбол" до "а я сега седни тук да ми нарисуваш себе си как вкарваш гол".
И аз си мисля, че кроткостта на децата се дължи по-скоро на темперамент, отколкото на възпитание. И не мисля, че буйните деца са по-лоши или по-добри от кротките - просто са различни
Незнам за авторката, но като майка на "кротко дете" за мен е обидно определението ти "скучно". Какво значи скучно дете? Децата не са клуни все пак, нали?
Milla Elaine имам право на лично мнение, за мен са скучни
Незнам за авторката, но като майка на "кротко дете" за мен е обидно определението ти "скучно". Какво значи скучно дете? Децата не са клуни все пак, нали?
Ами моите и двамата като ние си ги възпитаваме, а са толкова различни. Единият темпераментен, емоционален, обичащ изява, търсещ постоянно нещо, тичащ, скачащ, а другият спокоен, кротък, не показва емоции, не обича да е в центъра на вниманието, обича спокойните игри.
Вярно, че и възпитанието допринася, но основно си е до темперамента на детето.
Вярно, че и възпитанието допринася, но основно си е до темперамента на детето.
Според мен е въпрос на темперамент. Двете ми деца са абсолютно различни, макар и възпитавани в една среда.
Кроткото, тихото и послушното пълни очите със сълзи при по-остра забележка.
"Пожарът" често има нужда от викване, за да те чуе.
Не мога да определя едната като по-лоша от другата. Просто са различни.
Кроткото, тихото и послушното пълни очите със сълзи при по-остра забележка.
"Пожарът" често има нужда от викване, за да те чуе.
Не мога да определя едната като по-лоша от другата. Просто са различни.
Темпераментът не се възпитава. Не е и нужно. Ако поведението излиза рязко извън границите на общоприетото само тогава се налага външна намеса с оглед омекотяване на ситуацията. Прекомерната намеса, обаче, особено с цел промяна именно на температемнта води само до допълнителни проблеми. Той е вродено качество на личността и не се дели на "добър" или "лош". Обикновените хора са свикнали да си служат често с такива категории, но те често са погрешни. Това, което се отличава от личните схващания на някого като нормално често се квалифицира като "лошо". Просто човек е добре да се отърси от такова квалифициране- познато/близко = добро и непознато/далечно = лошо.
Ако за баба ми кроткото дете е добро, то аз пък предпочитам буйното и любознателно такова, с което ще ми е весело и интересно, но това е защото аз и баба ми, да речем, също имаме различен темперамент, а не защото тя или аз разбираме по- правилно или погрешно нещата.
Ако за баба ми кроткото дете е добро, то аз пък предпочитам буйното и любознателно такова, с което ще ми е весело и интересно, но това е защото аз и баба ми, да речем, също имаме различен темперамент, а не защото тя или аз разбираме по- правилно или погрешно нещата.
Има възпитание, има и дресировка. Възпитанието е познавателно - обясняваш кое, как, защо, кога и т.н. Дресировката не задава въпроси, тя издава безпрекословни команди.
Има и различни типове деца /хора/ според характера и темперамента си - енергични, летаргични, сприхави, отстъпчиви. Характерът и темпераментът не подлежоат на възпитание, подлежат само на дресировка /т.е. би могла да пречупиш характера на дъщеря си чрез сериозни наказания или поощрения, но не можеш да го промениш - просто можеш от позиция на силата да я заставиш да върши или да не върши нещо, но това не означава, че оставена без дресьор до себе си тя пак няма да си е буйна и палава/.
Моите деца също са големи диваци, толкова диви, че повишаването на тон изобщо не ги трогва. Мога да ги мотивирам само с награди или наказания. Но, когато действията им не застрашават човешки живот или целостта на къщата, ги оставям да си лудуват, тази енергия все някъде трябва да бъде изразходвана, ако ги подтискам, вътрешното напрежение ще избие в друга посока, която може да бъде много неприятна.
Има и различни типове деца /хора/ според характера и темперамента си - енергични, летаргични, сприхави, отстъпчиви. Характерът и темпераментът не подлежоат на възпитание, подлежат само на дресировка /т.е. би могла да пречупиш характера на дъщеря си чрез сериозни наказания или поощрения, но не можеш да го промениш - просто можеш от позиция на силата да я заставиш да върши или да не върши нещо, но това не означава, че оставена без дресьор до себе си тя пак няма да си е буйна и палава/.
Моите деца също са големи диваци, толкова диви, че повишаването на тон изобщо не ги трогва. Мога да ги мотивирам само с награди или наказания. Но, когато действията им не застрашават човешки живот или целостта на къщата, ги оставям да си лудуват, тази енергия все някъде трябва да бъде изразходвана, ако ги подтискам, вътрешното напрежение ще избие в друга посока, която може да бъде много неприятна.
Сиси, дано да не съм права но на мен реакциите на кротушката при повишен тон ми навяват лоши мисли
Радвай се на диво щастливо дете - другите са скучни.
Пък нали не гледаш детето си за угодия на баба и дядо, да се фукат какво кротко внуче имат - като искат някой да им върви по конец - да си вземат кученце и да го дресират.
Радвай се на диво щастливо дете - другите са скучни.
Пък нали не гледаш детето си за угодия на баба и дядо, да се фукат какво кротко внуче имат - като искат някой да им върви по конец - да си вземат кученце и да го дресират.
Горката аз, със скучните деца...
Няма такова нещо като скучни деца, това пък какво е.Детето ми е спокойно, кротко, умее само да се занимава, това, че не скача нон-стоп по леглото и не чупи наред не го прави скучно, напротив-вкарва енергията си да измисля нови игри, занимателни, като се опитва да включва и малката си сестричка, която още не е проходила и успява.Аз на това не му викам никак скучно.Въображението и бачка на макс и бликат идеи.Та-характер.Той може да се вкара по някякъв начин, да се насочи примерно тази енергия да е градивна, а не агресивна.
Темпераментът не се възпитава. ...
Всяко дете е индивидуалност, разбира се, че и възпитанието играе роля, но не можеш да възпиташ детето си да бъде кротко или палаво. Аз съм била невероятно кротко дете, увличали са ме разни "игри на ума", а не толкова на действието. Синът ми е като хала, постоянно се движи и е много енергичен. Не робувам на схващанията на бабите - добро дете = кротко дете. И на мен ми се иска понякога детето ми да е малко по-кротичко, когато не издържам на енергията му, но няма начин, такова си е - буйно.
да ви кажа специално за моята племенница-кроткостта и самостоятелните занимание по-скоро се дължат на незаинтересованост от страна на родителите и.не казвам че и вашите послушковци са така,аз имам собствено наблюдение за нашия случай.макар че ходи на ясли-където целодневно е залепена за ръката за лелката със залъгалка в уста,тя неможе да се отпусне.наистина много жалко като гледаш как само се дели от децата и гушната в майка си. 