Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора
От 2 години и половина съм омъжена, с мъжа ми сме заедно от 5. Имаме дете на 9 месеца. Но... И нашият брак започна гадно да мирише... Crying or Very sad
Много пъти обстоятелствата са се доближавали до сегашните, но някак после всичко тръгваше по старо му. Но напоследък все повече нещата се въртят около раздялата...
НЕ знам от къде да започна, за това тръгвам едва ли не на посоки... Много ми е кофти и не мога да напиша кратко писмото, нито пък по-подредено - дано ме разберете и така и да ми дадете полезни мнения...
Сексът ни е зле. Като бях бременна, мъжът ми не ме искаше. А бях от хубавите бременни - само с 11 килограма отгоре. Родих и за 1 месец нямаше и следа по мен от раждането и бременността. Но мъжът ми продължи да не ме иска. И така продължава да бъде (с много усилия и от двете страни) 2, максимум 3 пъти в месеца. От моя страна желанието никак не е намаляло - винаги когато съм около мъжа ми или се замисля за него, желанието идва. Но при него не е така. На него му трябват специални условия. Като да не е в работен ден. ПРеди това се излиза на разходка в парка с детето, прибираме се и веднага трябва да се действа, защото иначе желанието му се изпарява за минути... Самият секс е по един и същи сценарий - случва се в хола: започва да ме целува с език (иначе при никакви други обстоятелства не желае да се целуваме така), после минава малко на френска и след това давай газ направо с дрехите. След това бегом в банята, връща се, държи се все едно нищо не е било, пуска "НЕшънъл Джиографик" и отива в друго измерение... Не дава да променям сценария по никакъв начин. Нито преди, нито по време на, нито след...
Преди да забременея пак не правехме кой знае колко секс - мъжът ми си се такъв, не си пада много по това занимание. Нито го интересуват жени, нито порно, нито се самозадоволява. Сам признава, че може и по година да изкара без секс и няма да му е зле...
Тези дни беше за 4 дни в чужбина, по работа. Преди да замине като по чудо правихме секс. КАто го нямаше ми се обаждаше всеки ден, личеше си, че му липсвам. Върна се през нощтта и на сутрината ме прегръща и целува както когато бяхме пресни гаджета. Ама секс не правихме, защото имахме не бяхме сами... Поразходи се с мен един час в парка и отиде на работа. И двамата бяхме щастливи, че се виждаме, говорихме си много, смяхме се, целувахме се - абе беше както се предполага, че трябва. Но на другия всичко си тръгна по старо му. Стана си пак същия, започна да се инати за всичко, както обикновено, да се дърпа като го доближавам, да си гледа телевизия и да си прави пак магариите. И аз се върнах към старото си състояние - все за нещо да го ръчкам. И така... А колкото и да се опитвам да не се връзвам и да не го ръчкам - не става. Просто е такъв и с мен , и с родителите си, и с колегите си, и с приятелите си - все да е неговото, все прави напук, все ако нещо трябва да е бяло, той го прави черно. Примерно заради него детето го къпем чак в 11 вечерта, а то милото дотогава съвсем е сдало багажа. И аз също - така и така нощем се буди през 2 часа да го кърмя. Ми аз тъкмо успея да заспя и след малко пак трябва да ставам. И така е вече 9 месеца... И му обяснявам, че това с къпането е физическо и психическо издевателство и над мен и над детето ни, а той пак си знае неговото. Или пък навремето - имам аз изпит на сутринта, той нарочно до 3-4 часа през нощта се мотае буден из спалнята, гледа телевизия, суши се със сушуара, говори с котката. Същото го прави и когато по принцип трябва рано да ставам - когато ходех на рабаота например. И то защо - защото съм го помолила да ме остави да поспя, пък като иска да ходи в хола да си будува... Или пък все ходим на филми, които той каже, че иска да гледа, все ходим на места, където той иска, все купуваме това, което той иска. Правихме ремонт - всичко избра той - мен ме отсвири в избора. Когато имам някакви планове за деня, той все прави така, че всичко да успявам в последния момент дасвърша. Примерно трябва да ходя до офиса сутринта, след това съм предвидила час и половина да раходя на слънце детето и после имам час във фитнеса (реших на фитнес да ходя - да се изтощя съвсем, да се зомбирам и нищо да не усещам). Той ме закара в офиса половин час по-късно от уговорката ми, после се мота из центъра, седна да яде, а аз го чакам да ме прибере. После аха да тръгна за фитнеса и не щеш ли - той се бил обадил на баб си да дойде да ни види - и по някакво чудо тя не дойде, та в последната минута успях да отида и на фитнес... И така е за всички мои планове... Ми как да не изтрещя накрая и при всяко дребно нещо да не се държа троснато и да не го ръчкам и да не мрънкам?
И така - като днес ме отсвири за пореден път за секса - иаз пощурях. И стигнахме до сериозния раговор да се разделяме. Оказа се, че майка му и баща му били като нас. И че баща му само чакал да отиде в командировка, защото далече от майка му се чувствал много по-добре. И аз също се чувствам мнооого по-добре, когато мъжът ми е в командировка. Сякаш камък ми пада от гърдите. Спокийна съм, върша си ежедневните ангажименти, работя по себе си, чета си книги, виждам си приятелките, радвам се на детето, с роднините си имам време и настроение да се видя... И си му го казах това. А и той си призна, че като замине се чувства по-добре и му липсвам наистина, но е по-добре далече...
И така стигам до заключението, че някъде здравата грешим и двамата. Аз ли не знам как да го предразположа да не бъде такъв серсемин, той ли не може да се владее, аз ли несъзнателно го вкарвам в това състояние....
Имала съм 2 връзки преди него - по за година близо. Еми там нещата въобще не бяха така напрегмнати. И аз, и гаджетата бяхме спокойни заедно, разбирахме се, постигахме съгласие, правехме секс всеки ден. А с мъжа ми още от самото начало е така. А предишните ми връзки приключиха така : първата, защото разбрах, че гаджето е разведен, а е крил от мен цяла година. Втората - гаджето имаше един много голям минус - къркаше много.

И тка днес с мъжа мио стигнахме до заключението, че и на двамата ни е по-хубаво, когато не сме заедно. Той като е в командировки и двамата сме по-добре. Въпреки това много си липсваме тогава.
А що се отнася до чувствата ни един към друг - взаимни са. Много се обичаме, грижиме се един за друг, държим един на друг, но... Въпреки това не се получава, мамка му!
КАкво да правя?
Има ли изход?
Може ли нещата да се оправят без да се развеждаме и да бъдем щастливи заедно?
Къде грешим? Какво да правим?
Цитирай

в моя свят

Мнения: 230
Ето затова е много важен личния пример на родителите....Той мъжа ти сам ти го е казал - майка му и баща му били същите и той си е изградил такъв модел на поведение.  Ама и ти като си знаела 4е си е такъв от самото начоло,само не ми казвай че си мислела че ще се промени!  За мен е немислимо човека който казва че те обича да не те разбира и да ти прави всичко на пук! Може би не осъзнава че с тези свои действия  губи най-скъпите си хора, защото ако беше така щеше да положи усилия да запази брака си и не заради друго,а за  това че имате дете и вие сте тези от които то ще взима пример един ден!!! Дано да намерите правилно решение ...Успех!!!!
Цитирай


Мнения: 433
Опитай се да го убедиш да посетите семейна консултация.
А и в крайна сметка трагедия няма - щом ви е по-приятно разделени, разделете се. Няма смисъл да се продължава тази агония.
Цитирай

Kопенхаген

Мнения: 667
Ей тука някой яко провлачи крак с тези теми  newsm78
Цитирай
Ето затова е много важен личния пример на родителите....Той мъжа ти сам ти го е казал - майка му и баща му били същите и той си е изградил такъв модел на поведение. 
Колкото до надеждите, че ще се промени - хич и през ум не са ми минавали. Лощото е, че нашето беше любов от пръв поглед и то взаимна. И аз така се бях омОтала от любов първите години, че бях като зомбирана... А мъжът ми , за да не го отрежа, в началото се държеше много по-различно. Има неща, които наистина му се промениха и то защото де факто спря да играе роли и си стана себе си. Сам си го призна - "Иначе никоя няма да ме иска"...
Аз в голяма степен свикнах с характера му, започнах много от нещата да ги приемам такива каквито са, да не се връзвам и макар да му буча за тях, някак не ме бодат дълбоко в душата. Но най-гадно ми е това, че е студен като човек и че не ми дава близостта, от която се нуждая...
А семейният модел - майка му е така - работата й е била на първо място, вкъщи се е прибирала намусена, не е искала да прави секс, вдигала е скандали на мъжа си (моят мъж пък не вдига скандали,ама все или е кисел или ни приема, ни предава). Тя и сега си е така - търси си децата само ако й трябват за нещо. НЕ идва да си вижда внучето, прехвърля си личните проблеми на децата си и ги кара да се чувстват виновни... Все гледа да не е сред близките си... В същото време си личи, 1че още обича баща му и й е тежко за него...
А защо и мъжът ми вървипо този път - не знам... Може и да е ген... А може и да не е , а аЗ да греша в нещо спямо мъжа си...
Цитирай
Ей тука някой яко провлачи крак с тези теми  newsm78
Какво имаш пред вид?
Цитирай

Kопенхаген

Мнения: 667
За скапаните бракове и разводите  #Crazy Не го пиша с цел заяждане  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 2 750
комплексарката, чела съм и другите ти теми и ги помня.
Не очаквах, че така ще се развият нещата.
Не знам какво да ти кажа.
Щом не ви е добре заедно, май по-добре да не сте  Rolling Eyes
Винаги съм ЗА всички усилия един брак да бъде спасен, но щом е така от самото начало, няма да се промени. Shocked
Ако си готова да бъдеш на това дередже цял живот, тогава остани.
Но виждам, че ти тежи  Rolling Eyes
Лошото е, че има още любов. Но понякога тя не е достатъчна  Confused

Стискам ти палци да бъдеш силна.  Hug Имаш правото да си щастлива.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 750
За скапаните бракове и разводите  #Crazy Не го пиша с цел заяждане  Very Happy

Амииии...просто има много такива, за жалост  Rolling Eyes
Цитирай

Пловдив

Мнения: 3 680
Защо имам чувството, че в темата пише за моя мъж?Моят е лика прилика с мъжа на авторката на темата, ама съм си свикнала със странностите му и не ми правят впечатление особено.Такъв си е откакто си го познавам,оженихме се по любов и нямам намерение да се развеждаме.Съветът към комплексарка е,ако наистина обича мъжа си,да не се развежда,а да се опита да се нагоди към него.Поне в моя брак това не е проблем.Нека тя вземе най-доброто решение за себе си.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
На твое място ще си организирам живота така, че да не завися от него за нищо. Сама ще си къпя детето, не е толкова трудно, правила съм го много пъти, ще си намирам друг транспорт, не е необходимо да зависиш от него, за да отидеш на фитнес и т.н. Ако се научиш да си самостоятелна няма да ти е толкова трудно.  Знам, че не е редно той да се измъква от задължения вкъщи, но трябва да намериш начин да съжителстваш с него. Може да живеете без да се развеждате като се научите да се приемате такива, каквито сте. Като му куца секса, ще си намериш любовник, ако не искаш да му изневеряваш приемаш неговия начин да прави секс. Като ти се спи, а той се мотае в спалнята, отиваш в хола. Решения има хиляди, въпроса е до желанието ти дали искаш да си с този човек, дали се чувстваш добре в компанията му или не. Ако не - чао, има много жени с щастливи втори бракове, само не губи оптимизъм и си живей живота!
Цитирай

Варна

Мнения: 1 514
Здравей мила!   bouquet   Жалко, че пускаш нова тема и то точно такава...
Чета и все повече се убеждавам, че сама си причиняваш нещо, което не заслужаваш. Сложна е наистина ситуацията, но ти е време да избираш - или -или! Или се примиряваш с отношението на съпруга ти, с липсата на секс и със студенината му и приемаш, че така ще е занапред, или си казваш "мамка му, имам право на повече от това!" и започваш нов живот с нови правила. Достатъчно си се борила, доколкото си спомням. Резултат- нулев. Е? Колко време ще "висиш" в нищото и ще чакаш нещо да разреши проблема?
Цитирай

London, UK

Мнения: 706
Казваш, че и двамата се обичате...Както някой отбеляза по-нагоре, това не винаги е достатъчно. Очевидно съществуват несъвместими начини на обичане, или по-скоро на показване на любов.
Аз лично не виждам смисъл да оставаш в този брак. Не съм от хората, които при първия проблем скачат и казват "Зарежи го!".
Но и аз съм чела другите ти теми и очевидно този мъж няма да се промени. Очевидно има някакъв проблем, някакви емоционални блокади и може би сам не знае как може да се държи по друг начин.
Според мен последното нещо, което може да опитате е семейна терапия, но не знам дали ще помогне.
От друга страна се замисли и за детето - искаш ли то да израстне в подобна среда на тази, в която е израстнал мъжа ти?

Животът е пред теб. Сигурна съм, че ще срещнеш хора (мъже), които ще те оценяват и ще ти дават близостта и топлотата, от които се нуждаеш. А и никога няма да си сама - имаш детето си, имаш семейството си, имаш приятели.
Горе главата и реши с разума си.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 3 680
Все пак държа да подчертая,че за всичко се съобразява с мен,защото в противен случай ще го  #2gunfire.Това да гледа Нешинъл Джиографик няма нищо лошо, ние поне филмите си ги гледаме заедно.Аз моят съм го оставила да се развива, както се казва.Не го юркам, не го моля.Моля, не ръгайте мъжете и не ги принуждавайте да правят неща, които не желаят,за да не останете разочаровани накрая, не става въпрос само за секса, а изобщо.Аз съм на принципа,че една жена винаги трябва да влезе в положението на мъжа, да види той,че тя проявява разбиране спрямо него, а после ще видите, че мъжа става като памук или парче пластелин в ръката на жената и тя може да си прави с него каквото иска.Тъй, че со кротце,со благо.
Цитирай

Kопенхаген

Мнения: 667
На твое място ще си организирам живота така, че да не завися от него за нищо. Сама ще си къпя детето, не е толкова трудно, правила съм го много пъти, ще си намирам друг транспорт, не е необходимо да зависиш от него, за да отидеш на фитнес и т.н. Ако се научиш да си самостоятелна няма да ти е толкова трудно.  Знам, че не е редно той да се измъква от задължения вкъщи, но трябва да намериш начин да съжителстваш с него. Може да живеете без да се развеждате като се научите да се приемате такива, каквито сте. Като му куца секса, ще си намериш любовник, ако не искаш да му изневеряваш приемаш неговия начин да прави секс. Като ти се спи, а той се мотае в спалнята, отиваш в хола. Решения има хиляди, въпроса е до желанието ти дали искаш да си с този човек, дали се чувстваш добре в компанията му или не. Ако не - чао, има много жени с щастливи втори бракове, само не губи оптимизъм и си живей живота!
И за какво и е съпруг тогава само на хартия ли  newsm78 щом няма да я разбира, да и помага. Не мисля, че такъв егоист, който смята съпругата си за част от мебелировката заслужава подобни жестове  #Crazy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора