Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора
Здравейте,
надявам се тук да намеря отговор на проблема си.
осиновихме детенце, малък сладур, невероятно умен, дете-слънце, сбъдващо мечтите ни.Проблемът е при мен- 1 месец по-късно аз не мога да припозная детето като мое.
Много съм объркана, защото ме е страх, че това мое чувство може да повлияе отрицателно на детенцето.
Грижа се за него, но не влагам сякаш чувства, които би вложила една майка.
давам си сметка, че животът ни се е променил и може би стреса и желанието да съм идеална майка имат нещо общо с това.
Моля ви за съвет
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Валя, първо се успокой.
След това се регистрирай, за да можешш да получаваш и лични съобщения.
След това изчети доколкото времето ти позволява всичко писано из всички теми в подфорума.
Най-накрая ще видиш, че не си единствената, при която връзката с детето се о появила по-късно.
Не пишеш колко е голямо детенцето и как се държи то към теб.
Аз си мисля, че основния ти проблем е стреса от новата ситуация, но нека и другите да кажат мнението си.
Кураж!
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Валя, изчакай, дай си време и дай време на малкия. Не се плаши от тези чувства, приеми ги за нормални. Майката, която ражда има на разположение девет месеца да подготви тялото и съзнанието си за приемането на новия член в семейството, тази връзка и припознаване при нея идва естествено, природата така е направила.
Убедена съм, че обичаш детето, това което те плаши е по-скоро, че не усещаш връзка между вас.
Но това не е изненадващо. Тази връзка ще се изгражда с времето и емоциите, които изпитваш сега са част от пътя към изграждането й.

А за да не предадеш несигурността си на малкия, мога само да те посъветвам, да не задълбаваш в това и да не се плашиш. Дай време на всички ви и спокойно, не си единствената. За други да не говоря, но ти гарантирам, че аз също в началото се изплаших от липсата на това усещане за преливаща и безусловна любов. Ще дойде, но трябва да минете заедно през някое и друго препятствие.
Може би за първи път осъзнах колко отчаяно обичам дъщеря ми и усетих това, типичното майчино свиване на сърцето, когато тя се разболя...

Време, време и търпение.  Very Happy
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
хехе, добре дошла в отбора.
няма от какво да се плашиш. първо, шока е голям, второ не надценявай майчинското чувство. то не е нещо, което те осенява като откровение моменталически. дай си време.
какво значи да го припознаеш като свое......аз, например бях се парализирала от ужас първите месеци. професията ми помогна да се грижа адекватно за детето, но непрекъснато се питах какво усещам. бях ужасно объркана, дебнех сама себе си дали не съм безчувствена, все се питах как реагира една биологична майка. абе в общи линии, ужас. за първи път разбрах колко обичам детето си в момента в който се разболя. после нещата си дойдоха малко по малко на мястото. започнах самата аз да ходя по лекари за да съм сигурна, че съм здрава и мога да гарантирам на детето си майка поне в най-безпомощните му години. неща, които отлагах да направя за себе си, правех без да се замисля заради неговото бъдеще. всичко се концентрира върху това, да дам на детето си сигурност, да мога да го закрилям във всяка една ситуация. това е майчинството. то идва при едни за дни, при други за месеци. просто си дай време. не се гледай под лупа и не се чувствай виновна.
теста е прост, постави се мислено в критична ситуация - наводнение, пожар..........кое ще грабнеш първо и ще избягаш........
Цитирай


Мнения: 118
Според мен няма значение дали си или не си биологична майка на детето си. Промяната е огромна и трябва време, за да се адаптираш към нея, колкото и да мислиш, че си подготвена и че това е сбъдване на всичките ти мечти. Аз съм рождена майка на дъщеря си, но като ми я показаха след раждането, трябваше да ме подсетят да я целуна /толкова ошашавена бях от появата на малкия човек, не от самия процес на раждането/ И аз, както казаха по горе, усетих безграничната си любов към нея едва когато детенцето се разболя. Постепенно с течение на времето ще се нагодиш към новия си начин на живот и новите отговорности, които няма какво да се заблуждаваме - в началото са доста стряскащи. Така че просто се успокой и всичко ще си дойде на мястото   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Ето, видя ли? Още нещо, което стопява "различията" между рождени и нерождени майки!  Wink
Цитирай


Мнения: 2 123
Ама верно, добре дошла в отбора  Laughing.
Спокойно, като гледам с всички ни е било така. Само че аз усетих любовта на сина ми не при първата болест, защото той слава богу е здрав като камъче.
Първата приливна вълна на много силна любов изпитах, когато почуствах Никола "нападнат".
Първите два, може би и 3 месеца, се чувствах точно както са описали момичетата - просто гушках и обслужвах едно бебе.
Тогава обаче, срещнах на улицата две махленки, които ме попитаха, Никола като е осиновен без подкуп, напълно безплатно, от какво е болен. Ей тогава трябваше да ме видиш  Mr. Green. Тогава се и получи...
Няма страшно, любовта е в теб, но все още е много уплашена и се крие. Ще се появи екстремна ситуация, в която нещата ще се отключат - спокойно мила!
Цитирай


Мнения: 3 666
Не се притеснявай, една приятелка преди време сподели с мен, че след раждането на дъщеря си дълго време не можела да я възприеме като свое дете и не изпитвала някакви силни чувства. Явно стресът от промяната действа по този начин.
Цитирай

София

Мнения: 9 302
Добре дошла в отбора - и до ден днешен от време на време ми се случва да гледам Исак и да не мога да го позная - ту ми се струва мъничък и сладичък и невероятен, моето дете, ту огромен и чужд  Crying or Very sad. Пък каква следродилна депресия му теглих като го взехме, май още не ме е пуснала. За съжаление ще трябва да кажа, че при малката любовта дойде от десети поглед - след като спря да реве на 36-тия час от раждането си, но май това е свързано с факта, че е съвсем мъничка и се нуждае от много закрила, докато Исак вече може да се оправя и без мен  Sad.
Цитирай


Мнения: 630
И аз да потвърдя, че и да си го родила ти, сигурно така ще се чувстваш в началото. Като се роди дъщеря ми, нищо не изпитвах, даже си мислех дали нещо не съм в ред. Само знаех, че трябва да се грижа за нея и да внимавам да не й се случи нещо, защото (обърни внимание на потресаващата ми глупост!) могат да ме обвинят, че не съм се грижила добре за детето, а не защото ще ми е мъчно, ако нещо й се случи и т.н. Ужас направо! Мина време, докато ми се "активира" майчиния инстинкт. С малкия беше съвсем различно - от първия момент го обичах.
Цитирай


Мнения: 676
Много пъти съм чувала от мои познати, че дори когато детето си го родила ти е възможно в началото да не го приемаш по начина, по който смяташ, че трябва. Това е до някъде свързано и с нашите представи как трябва да е, как е да сме перфектни родители, как да дадем възможно най-много от себе си. Шокът в началото дори за една жена, родила бебчето си - нейна плът и кръв, е малко сложно да приеме чисто психологически, че това дете ще е неизменна част от живота й завинаги. А съзнанието ни се бунтува с това чувство и ни кара да се чувстваме виновни, казва ни "Не е нормално". При осиновяването мисля, че тези чувства са още по-силно изразени.
Аз обаче мисля, че е нормално и е нужно просто да се успокоиш, да не се концентрираш върху това и да оставиш нещата сами да се случват. Помисли - дори с твоя съпруг сигурно е било така в началото. Истинската и дълбока обич не идва веднага, а постепенно става все по-силна и по-силна. Това е, което ни кара да оставаме заедно дори когато еуфорията от влюбването започва да преминава.
Всичко ще е наред! Не се тревожи!  bouquet Hug
Цитирай
Много ви благодаря за отговорите, така точно сте описали как се чувствам.Сега съм по-спокойна и забравям за тези мисли, за да мога да се радвам напълно на щастието ни!
Бъдете здрави и щастливи
Цитирай


Мнения: 3 666
Валя, регистрирай се, сигурна съм, че можеш да си много полезна с опита си.
Цитирай


Мнения: 630
Валя, успокой се Hug Сигурна съм, че си прекрасна майка, фактът, че си се решила да отгледаш неродено от теб дете   bouquet и че си задаваш тези въпроси, го доказва. Колко е голям малчо?
Цитирай

На първо място в телефона на дъщеря ми :)

Мнения: 918
Спокойно, Валя! Very Happy Моето детенце е с мен от около месец и половина, а аз все още се чудя какво точно да правя с него.  hahaha Добре, че са мамите в този форум, че иначе не знам какво щях да правя. И при нас любовта не дойде като мълния в ясна нощ. По-скоро започнахме да я градим бавно, без да го съзнаваме.
В първите дни, когато еуфорията от това, че вече е у дома отмина, постъпвах точно така - хранех, преобувах, приспивах и се надявах да не се разплаче, защото не знаех как да реагирам. Точно като робот, без емоции. Гледах се отстрани и се питах - това ли е да си майка или на мен нещо не ми е в ред? Едва преди няколко дни, когато баща и и се скара по-остро (беше направила някаква беля), усетих едно пробождане в сърцето, сякаш мен беше наранил с думите си. Изпитах непреодолимо желание да я защитя, макар да осъзнавах че беше прав в случая. После започнах да забелязвам, че намирам все повече и повече поводи да я гушкам и да я целувам и да се радвам на неща, които преди това не са ми правили впечатление. И така ден след ден откривам, че обичта ми към нея расте и се развива.
И мисля, че това е съвсем нормално. Когато се срещнат напълно непознати хора, трябва им време да се опознаят, за да се появят чувства между тях, нали? А като се прибави и стреса от новата ситуация, няма как да не си в "след родилна депресия", както беше писала Фоксче.
Не се тревожи, успокой се и нещата ще се получат от самосебе си. Майчиният инстинкт е в теб, просто му дай време да се събуди. Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора