Смених си фамилията и толкова свикнах с нея, че и сега при развода ще си я запазя. Бащиното ми име ми звучи странно вече и не се идентифицирам с него.
- Публикувана: 24 ян. 2008, 10:18 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2008, 20:00 ч.
новата фамилия
Това за "препинателния знак" ми хареса. И аз вмъкнах такъв.
Възползвам се пълноценно от потенциала и на двете си фамилии - с едната се представям в личния, с другата - в професионалния живот. И понеже трудно свързвам имена с лица, по-лесно ми е да се сетя откъде познавам даден човек според това, как се е обърнал към мен.
Интересното става, когато към мъжа ми се обърнат с бащината ми фамилия.
Възползвам се пълноценно от потенциала и на двете си фамилии - с едната се представям в личния, с другата - в професионалния живот. И понеже трудно свързвам имена с лица, по-лесно ми е да се сетя откъде познавам даден човек според това, как се е обърнал към мен.
Интересното става, когато към мъжа ми се обърнат с бащината ми фамилия.
Взех фамилията на съпруга, нали все пак сме семейство ..... Ама моето бащино и фамилно бяха едни и същи така, че нищо незагубих. 
А на работа всички ми казват на старата фамилия , понеже така ме запомниха хората. Да не говорим , че и на доста важни документи по инерция са ме писали със старата.
А на работа всички ми казват на старата фамилия , понеже така ме запомниха хората. Да не говорим , че и на доста важни документи по инерция са ме писали със старата. 
Мен пък ме е яд в момента жена ми се писа с тиренце.
Аз настоявах да не си я сменя, сега щеше да е перфектно за разни документи ако беше старата фамилия.
Аз настоявах да не си я сменя, сега щеше да е перфектно за разни документи ако беше старата фамилия.
Защо? Да няма някоя далавера, че и аз не съм си я сменяла и тире нямам.
Приех на мъжа ми фамилията с тире, за да сме всички вкъщи с една фамилия. но запазих бащината си, защото много си я харесвам и служебно си ползвам само нея. Забелязала съм следния интересен феномен - когато съм на дело и съдията ме попита с коя фамилия да ме запише в протокола, винаги казвам бащината си, първата. Ако съдията е жена, винаги се усмихва одбрително с посланието - "само така, мойто момиче!!! 
", ако е мъж винаги скършва устни с мисълта "е, що въобще си взела на момчето името, като не го ползваш 
" 
Винаги, винаги е едно и също 
- когато съм на дело и съдията ме попита с коя фамилия да ме запише в протокола, винаги казвам бащината си, първата. Ако съдията е жена, винаги се усмихва одбрително с посланието - "само така, мойто момиче!!! ", ако е мъж винаги скършва устни с мисълта "е, що въобще си взела на момчето името, като не го ползваш " Винаги, винаги е едно и също когато се оженихте,сменихте ли си фамилията или предпочетохте да сте с теренце?
ако сте я сменили,как свикнахте с новото име,трудно ли ви беше?
ако сте я сменили,как свикнахте с новото име,трудно ли ви беше?
тук жените са се преборили за правото да запазват фамилиите си след брака още през 70тте години на 20в.
учудващо, като се има предвид, че папата живее наблизо.
та, нямам фамилията на мъжа си. водим се с различни фамилии.
недудобството в случая е, че няма да съм с една фамилия, като децата ми, но
ще го преживея някак.
дразнят ме имена с тире.
