Тръшкане при 2 годишните децица

  • 41 339
  • 299
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 320
Имам проблем със сина си от едно известно време се тръшка за всичко, което не е по неговата свирка. Давам най-пресен пример от днес. Иска да вземе една ножица и да ме постригва. Аз обяснявам колко е опасна, как може да се пореже с нея, да има кръв, да го боли и така. Отнемам ножицата без крясъци, викове, заплахи, просто я взимам. Точно една секунда по-късно се изпада в зверска истерия ляга се на земята и почва да се удря с ръце. При опитите ми да го вдигна се измята назад и се опъва като струна и цялата тази картинка е придружена със рев и писъци... Няма спирка, докато не стане неговото. Рита мен, рита вратата, опитва се да ме удари, тропа с крак.... След 20 мин. рев отстъпих. Този рев и тръшкане ме претесняват ужасно. По-късно имахме друго ситуация, само че не с ножица, а с едни обувки на баба му. След като ги отнех от него картинката се повтори, рева 40-50 мин.. Не отстъпихме, незнам как не се умори, как не прегракна, накрая се залъга с някакви бонбони и детски филмчета. Претеснявам се ужасно, почти всеки ден имаме по една такава сценка. Понякога успявам да го излъжа, но не винаги.
Имате ли и вие такива случай? Нормално ли е за възраста? Как постъпвате вие в подобни ситуаций?
Предварително благодаря!

# 1
  • Мнения: 1 029
от известно време и моята дъщеря се държи по подобен начин.Плаче за повечето неща ,които не стават по нейната, въпреки, че и аз обяснявам съвсем спокойно защо не мога да й дам определено нещо и тн.При нас нещата отминават по-лесно обаче.Когато започне безутешният рев,първо обяснавам защо не може да стане определеното нещо както иска.Ако това не помогне й отвличам вниманието с нещо друго-игра,реклама, играчка .Ако и това не помогне обаче я оставям да си поплаче и след 2-3 минути й минава.


# 2
  • София
  • Мнения: 2 157
® , все едно описваш моята дъщеря. Същите изпълнения. И въобще не ме чува като и  обяснявам.
Тръшка се по земята , удря се по лицето , реве , пищи ...направо ме изумява. Shocked
Но,  когато видя че с добро не става  просто я оставям да се наплаче. След като и мине все едно нищо не е станало , заиграва се с друго.
Не трябва да става винаги на тяхното , децата усетят ли слабост започват да манипулират.
Ако сега я оставя да прави каквото си иска и да получава всичко , ами след време  тя няма да има никакъв респект от мен и не мисля че това е въобще възпитание .

# 3
  • На дивана, под юргана
  • Мнения: 562
Не се притеснявайте, и при тригодишните е така...  Laughing

# 4
  • София
  • Мнения: 1 320
Значи да съм по-спокойна! Аз сериозно се бях претеснила и мислех дори да говоря с педиатърката за някакви успокоителни и аз незнам! То е нещо страшно, баща му е издран цялия. Бориме се с него като с куцо пиле домат. Аз понеже като почне да се тръшка, гледам да го гушкам, защото ме е страх да не си удари главата някъде или пък нещо да се нарани. Страшен характер е и гледам да не отстъпвам точно заради това, което казва MadGirl, изпусна ли му края после няма управия!

Не се притеснявайте, и при тригодишните е така...  Laughing

И при 3 годишните, казваш.... Освен да говоря с педиатърката на мен да предпише успокоителни  Mr. Green

# 5
  • На дивана, под юргана
  • Мнения: 562
Отделяте ли достатъчно време за него? Да не би детето да настоява да му обръщате повече внимание по този начин?
Иначе, децата са по-склонни да правят сценки когато са гладни или уморени... и най-вече пред повече хора!  Laughing

Последна редакция: пт, 25 яну 2008, 01:14 от tigar-migar

# 6
  • Мнения: 4 564
в момента в който реши че иска нещо или вече го е взел колкото и да му обяснявам защо не , взема ли  му го  лелеееееее
това ми е най трудното да му измислям сделка на същата стойност всеки път  за да го прилъжа
но бързо се справям  влияе се от това

# 7
  • Мнения: 1 427
И при нас го имаше този период.Тръшкаше се даже защото вятъра й роши косата.Спокойно, ще мине.Нямам рецепта.Просто се въоръжи с много нерви и търпение.

# 8
  • Мнения: 389
Ооооо, да познато ми е това тръшкане, по улиците, в магазина, общо взето където му падне. При Криско тръшкането се състоеше в отпускане на земята, полягваше си и всякакви опити да го вдигна, бяха безрезултатни. Спрях да му се впрягам и да му обръщам внимание, като се тръшне на земята, се правя че не го забелязвам. Но при нас този период отшумя, не се е тръшкал много отдавна.
Криско тръшкането го научи от едно друго детенце, с което често играе,  видя него и започна и той да прави така. На тази възраст децата копират всичко, което видят.
Дано и при вас този период мине скоро!

# 9
  • Мнения: 9 894
при нас основно проблемът е, когато е уморен в края на разходката, но със сигурност не иска да се прибира, въпреки че заспива прав.
вчера дори го влачихме за ръцете, отстрани изглеждаше, сякаш го отвличаме  Mr. Green дори накрая го натъпкахме в кола и отпрашихме  Mr. Green понеже не си разрешавам да го вдигам, нямам много варианти да го придвижа до вкъщи.

Ползвам някои манипулации - отиваме на друго място; отиваме да пием сок вкъщи;отиваме да говорим по телефона отвкъщи; и каквото ми хрумне в момента, гледам да е различно, защото не винаги се връзва. но и това не ми е добро решение.

вкъщи се тръшка за още сок, за още време във ваничката, обичайните неща. Там съм непреклонна, спокойно обяснявам, че не може повече, защото...., но утре/следващия път/ пак. Ако толкова му се тръшка, оставям го, вкъщи нито на някого прави впечатление, нито е мръсно Simple Smile

хрумна ми, че може с ножиците /или друг опасен неразрешен предмет/ да се разиграва театър някакъв като с кукла - ножицата да оживее и да говори на малкия от разстояние, да му обясни с твоя глас това, което ти искаш....моят син пък има една песничка, на която се хипнотизира, с нея винаги мога да спра всякакъв рев и тръшканици......сигурно можете да измислите нещо и вие.

# 10
  • Мнения: 728
Моят син напоследък се тръшка за всичко, за което в момента се сети: защото не съм го завила аз, а баща му например, защото не искал тази блуза, а другата, понеже не си е събул сам обувките, защото баба му била в стаята, а той сега не я обичал... Понякога, ако нямам време за неговите истерии, обличам другата блуза и приключваме, но по-често го оставям да се нареве и да му мине или му отвличам вниманието с нещо друго. Добре, че бързо "превключва".

# 11
  • Мнения: 9 052
почти са ни на една въzраст синовете, опитай да не му вzимаш нещата от ръчичката. Те вече се осъzнават , че могат и не искат някой да ги дърпа непрестанно, искат сами. Та като иска да реже с ножица му предложи да вzеме "неговата" ,аzщото таzи е на баба например и му дай бебешката zа нокти с тъпи краища ...
аz гледам всяко нещо да правя на игра, да се zаменя, да се отвлиАч внимание , да се обяснява или да се предлага алтернатива и нямаме крясъци . УСпех.

да това с куклата на тити е добра идея, моя винаги се връzва и винаги дава на куклите, носи мечо в креватчЕто, къпе мечо или крокодил ... 

# 12
  • Мнения: 1 909
Колкото и това да отнема време, хубаво е да се обяснява на децата, защо не трябва да правят нещо. Например ножицата - аз вземам ножицата и казвам, "не се играе с нея, защото е опасна, реже и боли" и лекичко показвам на пръстчето - боли ли?

Точно тази сутрин имахме и ние  тръшкане - заради една кола, с която си играеше, не искаше да тръгва. В един момент спрях колата и казах, че е повредена и трябва да се занесе на ремонт - дъщеря ми сама я занесе и остави на бюрото на баща си.

Трябва доста въображение, за да се справи човек с тръшканията - да се отвлече вниманието с нещо друго, на тази възраст това поне все още е възможно  Grinning Кураж!

# 13
  • София
  • Мнения: 2 157
А когато не ме чува и само пищи и реве  ooooh!

# 14
  • Мнения: 9 894
А когато не ме чува и само пищи и реве  ooooh!
движи се - надявам се, че гледа Simple Smile
моят напоследък като реве, си затваря и очите. Така се отнася, че ако го побутна, се стряска. Но интересно, че като кажа "сокче"/примерно/, веднага чува и си отваря очите.

Общи условия

Активация на акаунт