Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора

София

Мнения: 1 201
Въпроса ми е към тези, които знаят от малки, че са осиновени:
Кога горе-долу осъзнахте значението на думата "осиновен" и как точно преминаха етапите на осъзнаване на смисъла на тази дума?
Баси словореда, ама се надявам да разбирате какво ви питам.
"Старите пушки" във форума знаят, какво ми костваше подхващането и нищенето на тази тема... И всичко вървеше спокойно - играем на осиновяване на дете, говорим си за това, гледаме снимки и т.н. От известно време, обаче, ми прави впечатление, че нещо я притеснява. Например:
- напоследък често по телевизията показват домове за изоставени деца и тя не пропуска да каже нещо от сорта на "те са гадни", "те са грозни", "колко са глупави".
- вчера седна да гледа "Стюард литъл" /не го беше гледала отдавна/, гледа 10 мин. и спря компютъра.
- днес в някаква сапунка показваха едно осиновено дете, на което родителите обясняваха, че въпреки, че е осиновена те я обичат като тяхна и я молеха да отидат в дома да занесат на другите деца подаръци... Тя превключи канала.
- пак днес в "Той и тя" стана ясно, че имат несъвместимост и трябва да помислят за осиновяване... Тя превкючи канала.
Та в тоя ред на мисли ми се ще да получа информация от извора - какво мислите, че става в главичката й и трябва ли да реагирам?
Книгите са си книги, аз питам вас.

Цитирай

София

Мнения: 533
Kльомба, кога ви бяха последните разговори по темата и какви бяха тогава нейните реакции? Помниш ли какви въпроси ти задаваше, какво точно я вълнуваше? Откакто забеляза нещата, които описваш, говорили ли сте нещо? От колко време реагира така?
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Конкретни въпроси не ми е задавала. Кара ме да играем на "осиновяване на бебе" - аз уж отивам в дома, трябва много да се озъртам и разглеждам на около и след това да кажа, че това е най-хубавото бебе на света и да си го взема в къщи. След това трябва да започна да се вайкам: Олелееее, нямаме мляко, чай, шампоан, биберони..... бързо, бързо до магазина... и т.н.
Реакциите ми направиха впечатление последната седмица. Може да е просто съвпадение, но не вярвам.
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Благодаря на всички, които ми писаха на ЛС.
Цитирай

София

Мнения: 533
Раличка, изчакай още малко и наблюдавай детето. Ако става въпрос само за 2-3 дни (около филмите и сменянето на канала), може и да е съвпадение. Може и да не е. Ако отново забележиш подобни реакции, добре е да отвориш темата и да поговорите.

Тази игра, която я описваш, я играете от много отдавна, нали Smile Има ли нещо ново, което тя вклюва в самата игра? Нови елементи, нови сюжети, нови ситуации, нови въпроси?
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Да, отдавна я играем. Новото е, че веднага трябва да я кръстим - да изберем име и да хукваме към попа в църквата. Мислиш ли, че е възможно да "знае" предишното си име? Когато го чуе някъде задължително го повтаря. Аз не съм й казвала нищо за това.
Благодаря ти, Теа.
Цитирай


Мнения: 625
    Колко е голяма, от кога знае...?!

 Осиновена съм, когато разбрах /не от моите родители!/ не съм ги намразвала,нито пък съм била озлобена,напротив, бореше ме съвестта,че не съм достатъчно добра,че съм им причинила толкова неприятности....
   На мен също ми е неприятно да гледам децата от домовете,нещо ме задушава, не знам как да го обесня....но за себе си си го обеснявам с факта,че вероятно на никой не му е приятно да ги гледа...
  Съветът ми е да не показваш страх, ти трябва да си сигурна/в смисъл като константа за детето/,каквото и да става,дръж се постарому .......ако знаех повече може би щях да съм по-полезна.
Цитирай

София

Мнения: 1 201
    Колко е голяма, от кога знае...?!
На 5 години е. Знае /до колко го осъзнава, това е друг въпрос/, от както стана на 3 г.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Привет, кльомба.

Знаеш, Ирина е от далеч по-малко време с мен, а и положението е доста различно. Хем знае и помни, че е дошла от друго място при мен, хем и тя беше започнала да обърква идеите.
Аз започнах от много далече, защото тя нямаше представа откъде се раждат децата, затова, чак след като изясних тези понятия, стигнахме коя съм аз и кой я е родил. Имам предвид, с все по-голямо осъзнаване.

Ето, тя също дълго време игнорираше темата "жената, която те е родила, от чийто корем си излязла", както и някои други. Просто сменяше рязко темата, с което ми показваше, че не иска да говоря за това.

Това, което правех е да не я насилвам, спирах незабавно, но след време при подходящ случай, пак опитвах.
Докато един ден не започна сама да задава първите си въпроси. Все по-конкретни и все по-често.

Направи ми впечатление, че помни идеално всяка моя дума, дори когато вида й е говорел, че изобщо не ме слуша. Често това е ставало с такава дистанция във времето, че съм се учудвала на паметта й.
Това са хубавите моменти за тези разговори, когато интереса идва от нея.

Освен това, когато се говори за тези неща, никога на пропускам да й кажа колко много я обичам и, че винаги ще я обичам. Знам, че звучи банално, но съм установила, че за децата е много важно да бъдат подсигурявани така, особено, когато се засягат тези болезнени теми.

Ирина мина през много етапи досега.
Не искаше да чуе за нея.
Искаше аз да я родя.
Каза, че я мрази.
Каза, че е била лошо бебе и затова са я оставили...
Докато не стигнахме до момента, да й напишем писмо. На жената, която я е родила, имам предвид. Естествено, не съм го пратила, пазя го на специално място.
Но важното е, че Ирина извади навън тези емоции и това беше повод да говорим за много неща.

Как я накарах да говори?
Виждах я особена, държеше се странно напук, инатливо и сприхаво.
Просто я попитах дали е ядосана на някого. И не спрях да упорствам, изреждайки вероятни хора, на които може да е ядосана.



Цитирай

София

Мнения: 533
Ирина мина през много етапи досега.
Не искаше да чуе за нея.
Искаше аз да я родя.
Каза, че я мрази.
Каза, че е била лошо бебе и затова са я оставили...
Докато не стигнахме до момента, да й напишем писмо. На жената, която я е родила, имам предвид. Естествено, не съм го пратила, пазя го на специално място.
Но важното е, че Ирина извади навън тези емоции и това беше повод да говорим за много неща.

Позволявам си да извадя тази част от поста на ДарЗаМен, защото много добре описва случващото се с децата на тази възраст, когато темата за осиновяването определено ги вълнува. В повечето случаи детето не може да изкаже на глас какво се случва вътре в него, защото то самото не знае. И в тези моменти има нужда от помощта на родителите си, за да се докосне до всички онези емоции, които бушуват в него, но то не може да овладее.

Идеята за писмото е много добра (Дар, вероятно писмото няма да остане само едно Smile), точно защото е възможност детето да навлезе в света на емоциите си, да ги осъзнае и материализира чрез думите, макар и написани от ръката на мама.
Цитирай
Вече съм много голяма-47 г.

 Прекланям се пред начина по който майка ми обясняваше, че няма по-добро дело за една жена от това да даде подслон на чуждо дете / то е гладно , измръзнало , и си има само нея /

Никога не играя на ТОТО. Считам , че най-голямата си печалба изтеглих с моите осиновители.
 Целувам им мислено ръка.
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Ирина мина през много етапи досега.
Някои от етапите, които описваш ги изживях и аз. Стотици пъти подхващах темата и все едно гоговорех на стена, ни звук, ни стон. Когато беше на 4 г. казваше, че иска аз да съм я родила и питаше защо не съм. Последната година няма нищо специално с изключение на това, което вече описах.
Дар, ще споделиш ли нещо повече за писмото? Какво написахте?
Прекланям се пред начина по който майка ми обясняваше, че няма по-добро дело за една жена от това да даде подслон на чуждо дете / то е гладно , измръзнало , и си има само нея /
По този начин никога не бих го обяснила. Тя не беше нито гладна, нито измръзнала, беше прекрасна и ако не беше дошла при нас, щеше да отиде при някое от стотиците семейства, които чакат за осиновяване. Но въпроса ми въобще не беше, какво и как да й обясня. Аз това съм го направила отдавна. Питах за реакциите й сега.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Кльомбе, бях го постнала в друга тема, но ще копирам, защото постинга е дълъг и от съдържанието му, само това касае писмото:

******* (името на майка й),

Аз съм Ирина и си ми била майка, живях в твоя корем.
Не прави повече така и да ми се извиниш.
Аз плаках в корема ти и ми беше гадно и лошо там.
Искам да си добра, да се разбираме и да сме приятелки.
Аз вече живея при мама, тати, бати и кучето Бочко.
Добре съм.
Ако се извиниш, ще ти дам от курабийките, ако не – няма.
Сега съм малка, но като порасна, ще дойда с колата.
******* (името на майка й), пиша ти двойка. (това е оценката две, наскоро разбра, че това е най-лошата оценка)

После й нарисува калинка…

Но за да стигнем до писмото, преди това се случиха някои неща, говорихме и в процеса на разговор, когато я питах поетапно дали е ядосана на мен, на някой друг и т.н., стигнах до това дали е ядосана на жената, която я е родила.
Преди това много убедително й казах, че може всичко да ми каже, да не се притеснява от нищо, че каквото и да ми каже, ще я обичам както винаги, да не държи нищо в себе си, а че винаги може да ми каже, каквото я радва или мъчи. Сега често идва с думите: Мъчи ме нещо, ела да ти кажа...

Накратко, едва след това при въпроса ми, детето се отприщи и започна да излива неща, които и най-смелите ми предположения не можеха да оправдаят.
Оставих я да говори дълго. На моменти думите ставаха несвързани, но не съм я прекъсвала. Едва, когато видях, че се оплита между истински емоции и фантазия, й предложих да напишем писмо.
Ти си познаваш детето, виж да уцелиш някой момент и не се страхувай да й зададеш подобни въпроси. Ако й е дошло времето и се чувства сигурна, ще изкара навън това, което е в нея.
Ако не е готова, не се отчайвай, остави и след време опитай пак.

Това, което мога да ти кажа, че тези моменти, кризи и състояния няма да са еднократни. По-трудно е за нас, да приемем, че за много дълго време в живота ни ще присъстват тези разговори, но с времето, усилията се отплащат, защото виждаш как детето приема все по-спокойно и по-уверено различието в живота си.
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Аз съм Ирина и си ми била майка, живях в твоя корем.
Не прави повече така и да ми се извиниш.
Аз плаках в корема ти и ми беше гадно и лошо там.
Искам да си добра, да се разбираме и да сме приятелки.
Аз вече живея при мама, тати, бати и кучето Бочко.
Добре съм.
Ако се извиниш, ще ти дам от курабийките, ако не – няма.
Сега съм малка, но като порасна, ще дойда с колата.
******* (името на майка й), пиша ти двойка. (това е оценката две, наскоро разбра, че това е най-лошата оценка)
Изпуснала съм предишната тема, но сега се разтърсих яко.
Не мисля, че на твое място, докато пиша това, щях да се овладея и да се държа нормално и спокойно. Та аз плаках дори сега, докато четях писмото на Ирина.
Божеее, помогни ми да се справя.
Цитирай


Мнения: 2 084
На 3 г и 11 месеца Вики сам повдигна въпроса за жената с коремчето. Пита как се казва, дали съм я виждалаНа въпроса ми дали той я е виждал отговори, че е видял мозъка й - "имаше черно". Преси за пръв път изобщо се влкючи в темата и каза, че е видял сърцето й - "имаше много кръв". Съжалявам, че забравих всичко - те започнаха един през друг да обясняват кой какво е видял в коремчето. Много от нещата не разбрах, но останах с чувството, че децата действително сглобяват парченца от спомени. "Лоши мисли" беше това, което и двамата повтаряха. После разговора се измести в друга посока, а минути след това Вики заяви, че онази жена не може да дойде в къщи, защото не е от нашето семейство и тате има само една жена. Тогава се появи и песничката на Вики "от всички майки на света, от всички татковци на света, от всички баби... вуйчовци... най-много теб обичам".
Аз някак избягвам думата "осиновяване". Казвала съм я, обиснила съм, че това е "да се приберем в къщи, да сте наши синове и да не ви гледа докторката, а мама и тате, и баба ...и отново изреждане", но не я използвам.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 32 отговора