Искам да попитам

Muñeca, не мисля , че има правило, по което може да се определя поведението спрямо родителите ни. За моите зная - винаги биха искали да направят най-доброто за децата си, да ни предпазят, да ни защитят. Не винаги са съгласни с мене, с нас, но това не е причина да ги уважавам по-малко, да им помагам, да ги виждам. В случая, описан в темата ще живея 2 живота - единия с родителите ми и единия с мъжа ми. Трудно е, но се свиква, а може да дойде ден, в който те да разберат, че човекът до тебе наистина си струва, или ти да разбереш, колко  си се лъгала...

Не знам как бих постъпила. Моите родители никога не са се месили в отношенията ми с другия пол.
Дори и да не са харесвали някого - не са ме обременявали с мнението си.

Преди многооо години моите родители не харесваха съпруга ми .Аз реших че ще е той и избягах ....без да им се обяснявам даже .Обадих се само на брат ми за да знаят къде съм и да не ме търсят.Казаха че никога повече няма да ме потърсят ако избягам.Но всичко мина-- замина .Имам страхотен съпруг с който живея вече 33г.През годините  той им е бил като син .Сега този "нежелания" им праща пари за да си купят лекарствата иначе са живи умрели със своите оскъдни пенсии.За тях по добър човек от него няма.
На децата си никога не съм се бъркала кой с кого.Те са имали глави на раменете за да преценят.И ние сме доволни от тяхният избор.
Затова всеки да си избира сам половинката си така е редно.

Много е труден въпросът-може да се получат всякакви варианти, и да е най-подходящия днес, утре може да се окаже възможно най-неудачния ти избор, според мен прецени по отношението му към теб и реакциите му спрямо ситуациите в живота , и колкото и да ти се струва невъжможно сега, опитай и вълка да е сит , и агнето цяло. Късмет

Не приемам мнението им. Знам, че мъжът ми далеч не е идеалната половинка за мен според майка ми, но тя не си е позволявала досега да ми го каже, още по-малко да ме кара да го напусна. В този ред на мисли съм й много благодарна.

Ами искам да ти кажа как реагирах аз, но от другата страна, защото тя също е много важна! С мъжа ми сме заедно 15 г. Майка му не ме прие. Но не просто не ме прие, ами не съм контактувала с нея 11 г. под никаква форма. Тя се опита да направи всичко възможно да не сме заедно. На моят мъж характерът е такъв, че прави каквото си науми тихомълком. Сигурно е имал разправии с майка си през тези години. На мен спря да ми пука от тази работа на втората година. Аз си живеех живота, майка му нейния. Той беше между чука и наковалнята. Винаги съм се чудела как може да причиниш това не детето си, ноооо... така беше. Годините си минаваха, живеехме си ей така и решихме да си имаме дете и да живеем заедно. Решихме и го направихме. От първият момент в който беше възможно го накарах да заведе дето на майка си да го види. После тя дойде на рожденния ден на внучка си. Там се видяхме за първи път след тия години. Срещата премина резервирано. Постепенно започнахме да се виждаме. И сега всичко е ОК. не ме питайте как и защо. Още си задавам този въпрос и нямам отговор. Майка му се държи абсолютно нормално, няма подмолни забележчици, няма интриги. Абе все едно нищо не е било. Никога не сме коментирали всички тия години. Все едно сега се опознаваме. Много е странно. Обаче искам да ви кажа, че аз не съм казала и дума с/у нея на мъжа ми. Да, коментирали сме ситуацията, но не съм влагала лошо чувство. Не знам, може би това е помогнало. Аз реших да бъда с този мъж, макар че много хора се чудят на търпението ми и на реакцията ми да имам нормални отношения. Но това съм аз, може да съм наивна, но пък видях, че на доброто се отвръща с добро.

Пиша всичко това, за да знаеш, че освен ти ще страда и партньора ти. И честно казано повечето биха си обрали крушите на първите месеци от връзката. А ти ще си между чука и наковалнята!

Ама като имате дете сте семейство  Иначе защо майка ти баща ти да са семейство един за друг. Това е, хората търсят половинките си, създават нови семейства и деца. А дали си сбъркал показва времето и то няма общо с мнението на останалите. Може да не го харесват, но за теб той да бъде добрата половинка. Нали разбираш, че хората имат различен вкус и различни характери. Ако родителите ти държат на теб толкова колкото ти на тях ще приемат твоя избор и ще те подкрепят дори и той да е несполучлив. От моя опит аз това разбрах! Майка ми ми е давала съвети, понякога се е ядосвала и сега доори се ядосва, но никога не ми е казвала да напусна този човек. А като майка е имала достатъчно основание да има това желание. Благодарна съм й за това! 

Имах щастието да израсна сред невероятни хора,никога по никакъв повод не са имали вмешателство в личния ми живот-за тях най важното беше аз да се чувствам щастлива.