Кои са самотните родители?

  • 348 615
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 195
Здравейте! Аз още не се знам за тук ли съм, за там ли съм... Та - след много време агонизиране и опити отношенията у дома да се нормализират осъзнах, че това е невъзможно. Невъзможно е, защото любовта си е отишла. Безвъзвратно. Застанах пред съпруга си и му го казах, че вече не го обичам и не искам да го лъжа. И стана страшно... В крайна сметка от няколко седмици сме разделени и аз живея със сина си, който е на 9 години. За съпругът ми това ще е втори неуспешен брак. Създадохме семейството си с много желание, но... Най-вероятно ми предстои развод. Най-вероятно няма да мога да разчитам на никого за нищо -  както и до сега.  И въпреки, че много трудно се отказвам и съм свикнала да се боря, сега много ме е страх. Страх ме е от мисълта, че няма да мога да се справя...

Последна редакция: пт, 31 авг 2007, 00:05 от rad72

# 196
  • Мнения: 157
По-добре късно отколкото никога...
Ето ме и мен и моят син - Крис на 4 г.
Бившият ми мъж ми направи дете абсолютно съзнателно и то без да искам. Аз оставих детето, без за секунда да се заблуждавам, че ще бъда щастлива с него. Ревах по време на цялата бременност и се разведох, когато синът ми нямаше годинка. Че постъпката ми е правилна говори фактът, че вече трета година баща му не го е потърсил. Напротив поразбрах, че е имал време да направи второ и пак същата история... втората му жена го е оставила!
Единственото нещо, за което съжалявам е, че тогава пренебрегнах мъж, за който цял живот ще съжалявам, ама живот...и избор.. а това е един от най-правилните избори, които съм правила...
Може би тези редове никой няма да ги прочете, ама ми олекна!

# 197
  • Мнения: 481
От доста време "тайничко" надничам в този раздел на форума, но ето че дойде и момента да се разпиша и аз.
Ами както се вижда от лентичката ми си имам две хубави момичета на две годинки и вече се гледаме сами. Е, не е точно така, тъй като съм при майка ми и тя и сестра ми много ми помагат, за което съм им страшно благодарна  Heart Eyes
След 9 години в Пловдив и две години и половина брак сега съм си отново в родния град - Стара Загора и се опитвам да подредя на ново живота си. Предстоят ми тежките мигове по време на делата по развода и се надявам тук при вас да намеря малко подкрепа за да мога по-лесно да премина през това.

# 198
Privet! Foruma mi e dosta interesen, za tova reshih i az da se pristrasha i da pisha v nego. Az sam samoten roditel - maika sam na edno prekrasno slance. Da se nare4a samotna maika e malko silno kazana pri uslovie 4e imam tolkova golqma moralna i materialna podkrapa ot moite roditeli. Edinstvenoto neshto koeto me izma4va e 4e dashteri4kata mi ve4e e na 2 godinki i ot kakto se e rodila raste bez biologi4niq si tatko. Za men li4no tova ne e mnogo golqm problem, ot nqkolko meseca do sebe si imam maj kogoto obi4am i koito sashto obi4a men i malkata mi princesa. Obi4am tozi maj mnogo pove4e ot kolkoto isinskiq bashta na dashterq mi, no me izma4va tova 4e toi vse pak ne e neiniqt istinski tatko, makar 4e sas segashniq shte jivee mnogo po dobre. Strah me e kato zapo4nat vaprosite ot neina strana, zashtoto vinagi se namira nqkoi "dobrosavesten" 4ovek koito da kaje nepriqtnata istina. Ako nqkoi ot vas koito 4ete moqt post se e sblaskal sas sashtiqt problem neka dade savet. Dori da bade i samo edno uspokoenie ot tova koeto shte pro4eta.  Hug Peace

# 199
  • Мнения: 6
Здравейте мили мами! Казвам се Наталия. Чувствам се много отчаяна и затова реших да се присъединя към вашия форум. Имам две хубави деца, които много обичам. Но нещо странно се случва в отношенията ми с баща им. Имам чувство, че всичко върви към провал и ако е така, незная как да постъпя. Cry

# 200
  • Мнения: 74
Мили майки! И най-вече Натали79!
Пиша тук, за да ви кажа, че нещата никога не са толкова черни, колкото изглеждат, и да ви вдъхна малко оптимизъм! Имам 3 (три) деца от мъж, който реши да се раздели с мен малко преди най-малкият да навърши 3 години (а другите съответно 4 и 6). Такъв си бил, не ставал за семейство и т.н. - ха-ха (в смисъл, че не можел да престане да се влюбва в други жени). Проблема беше, че аз наистина мислех, че това е мъжът на живота ми и никой друг! Не можех да си представа живота без него, аз изобщо нямах друг живот! Щях да се побъркам (всъщност май се бях побъркала  Thinking) от мъка, мислех си, че ще умра! На всичкото отгоре децата малки, аз трябваше да се грижа за тях сама, без никакви роднини до себе си, да ги водя по  детски градини, лекари, да ходя на работа трябваше  #Crazy! Честно ви казвам, не бях на себе си! Бях се завъртяла в един кръг от мъкаааа, мъка (и до днес още ме полазват странни чувства на обреченост, като си припомням за онова време). Слава Богу, намериха се в този момент около мен приятели, благодарение на които се измъкнах от дупката и видях светлината на живота - наистина те ме спасиха и ми върнаха желанието за живот. Донякъде бях по-спокойна, но никога не съм се надявала или дори мислила, че мога да имам нормално семейство някога. Че кой мъж ще вземе насериозно жена с 3 деца!! И така не вярвах (и дори се дърпах) докато човека, който се осмели да бъде с нас (защото той възприема мен и децата ми като едно цяло) не ме убеди, че животът наистина може да бъде толкова хубав, колкото ние си представяме! И сега сме заедно! Най-важното, и най-верният показател според мен, е, че децата ми са по-щастливи от всякога! Така че никога не се знае какво ни е подготвил живота. Така като си гледам самата аз поста ми се струва, че това е някаква странна история, разказана от някой друг  Joy. Кой може да предположи, че го чакат такива неща. Като си помисля какво си представях за живота на 20 години... и никога не би ми хрумнало нещо подобно Simple Smile. Но както казах - не трябва да се отчайваме, а да вярваме, че ни чака нещо по-добро - при мен доброто дойде (макар че си бях бая отчаяничка в един момент  Wink)
Поздрави на всички майки!

# 201
zdraveite.az vse o6te jiveia s majasi no,savsem skoro vsi4ko 6te priklu4i.no po dobre taka,za6toto vapreki 4e vse o6te sme zaedno az sam pove4e ot samotna.dori kogato zapo4nax da rajdam 2 ni dete predi 40 dni,toi kaza 4e ne go interesuva 4e rajdam i da se opraviam sama,a be6e 3 prez no6ta.opravix se sama sabudix edin kom6ia da me zakara.sled kato rodix toi izob6to ne doide v bolnicata,nikoi ne doide da me vidi i da pita kak e minalo vsi4ko i dali bebeto e dobre.a v tozi moment imax silna nujda ot edna Hug no niama6e koi da mi e dade.stoiax savsem sama zabravena ot vsi4ki.tova e iskax da si izkaja niakade makata.

# 202
Здравейте,

Казвам се Иван. Разделен съм с майката на детето ми. Тя го гледа. Много обичм да се занимавам с деца. Открих смисъл на живота си от както имам дете и затова предполагах 4е тук ще открия сродни души. ........ АМа като по порчетох темите и постовете тук май не е за мен много. Ще видим.Кво да кажа за себе си - малък мъм, имам малко момиче, правя много правописни грешки, имам богата обща култура( правя се на компетентен по много теми) ... а бе предполагам, че ще се запознаем.

Ами ние не бяхме женени с моята любима и не сме минавали през съд, но преди да се разделим аз настоях да оправим акта за раждане на детето, защото когато се раждаше аз не бях на мястото си и бяха го записали че съм неизвестен. Поради ред причини кога ще виждам детето си зависи от майка му и съответно се виждаме когато тя има въможност. Обикновено прекарваме около седмица заедно всеки месец. Аз предпочитам така защото за мен удоволетворението от това че имаш дете се усеща когато станеш сутрин направиш му закуска и т.н. - от ежедневните неща. Пари не им давам защото не работя в момента.
..... и така. Нещо повече?
Като има развитие в живота ми ще докладвам своевременно. Мерси за вниманиманието. :Р

Последна редакция: вт, 02 окт 2007, 16:05 от Stun

# 203
Здравейте, самотни майки.
Аз отскоро съм самотна, но важното е, че всички сме разбрали, колко сме щастливи с децата си.
Ето и моята история: Имам момче на 1 годинка. Със съпругът ми се разделихме преди 4-5 месеца и сега официално сме разведени. Засега не се интересува от нас, въпреки изказаното желание пред съда за свиждане и т.н. за детето. Всички ги знаем , колко обичат, докато ни видят гърба ( за мъжете говоря).
Добре, че имам подкрепата на майка ми и много ми помага. Искам да е жива и здрава много години, защото разбрах, че най- силна е връзката между майка и дете.

# 204
  • Мнения: 110
здр мами ще ми се да се присаединя,
и аз съм от "отбора" , аз съм на 28, дъщеря ми е на 4 и половина години и май както повечето тук съм зарязана бременна от един страхливец.
година и половина се обичахме лудо и правихме бебе........... уууууууффффффффффффф още не мога да свикна, още ми липсва, още го искам, още съм обидена и ме боли.
знам че е тъпо, да гледам бъдещето, да не се хабя, да го преодолея.... знам всичко.
 но не искам да съм сама, а маи винаги ще е така от сега нататък. не че детето ми пречи а аз винаги си мисля че е поредния педал.

# 205
здравейте,

аз съм на 30 г. напуснах мъжа си преди 3 години. Дъщеря ми беше на 1 г. и 7 м. Съжалявам, че толкова късно го направих...хванах го, че си има любовница, когато дъщеря ни беше на 1 м., но се борих наивно за това детето ми да има баща. Била съм толкова тъпа...съсипах си психиката, не позволявайте на никой мъж да ви унижава! Трябваше ми доста време да повярвам въобще на някого отново...и сега от  7 м. до себе си имам човек, който се държи супер с мен, но за съжаление малко непохватно с детето ми....трудно можеш да накараш някого да почувства чуждото за свое...уви;-)

# 206
Ako niakoi prebroi kolko sa maikite na bliznaci v tozi forum, shte mu stane strashno.... Ako niakoi prebroi kolko braka i vrazki sa se razpadnali sled rajdaneto na vtoroto dete -  shte stane oshte po-strashno... Mai majete ne izdarjat na otgovornost... Mai mnogo im idva, puk te sa krehki..
Az imam bliznaci.. i.. kakto pri povecheto ot nas... toi ne izdarja na problemite... Razdelihme se... Az останах сама... после.. после срещнах друг човек... уж всичко беше наред ... накрая след три години схванах, че човекът харесва ... и ... мъже! Божееее!
Вече 4 години съм с трети мъж.... децата пак свикнаха.... той иска свое бебе, но докато се накани - и ми откриха предраково изменение на шиййката на матката... и ме оперираха.
Сега - сега съм добре... май ще правим бебе все пак - но, о, Боже, прости ми, колко ме е страх да не остана с три деца и сама ... да не се разболея пак... и....
Страх ме е да не го хване и него страх и да се спаси поединично...
Обаче човек не бива да живее в страх живота си... напред към бъдещето!

# 207
  • София
  • Мнения: 1 010
Здравейте, на всички!
И аз си падам малко нещо статистик Simple Smile Като гледам как за 2 години и половина са се изпълнили 24 страници само с представяния... лошо и леко обречено ми става...!

След всички истории, се поколебах дали ми е мястото тук, но е факт, че синът ми - на 5 годинки расте без баща до себе си. И дотук свършва трагичното.
Историйката ни накратко: преди 4г., с бебе на годинка, си събрах багажа, детегледачката (не сме баровци - просто се налага) и печката с керамичен плот (подарък от леля ми за сватбата) и се пренесох у нов човек, с който се бях запознала 2 седмици по-рано в интернет (Елмаз.ком). До днес работим и спим често заедно. Живяхме 3 години в неговия апратамент, но той не издържа - най-добрият вариант бил да живеем близо един до друг, но не и под един покрив, за да е по-здрава връзката ни. Бях на ръба на раздялата след тези думи и няколко месеца живях в колебания, но накрая реших да опитам. И ето ме с божественото ми детенце в апартамента на сестра ми и зет ми (живеят в чужбина), с хубава работа, с мъж, който ми е достатъчен в леглото, с биологичен баща, който се интересува достатъчно често от сина си и си плаща неофициално договорената издръжка редовно...
Само дето искам още поне 1 дете (мечтата ми е за голямо испанско семейство), а мъжът, с който работя, правя най-добрия секс (и го обичам на всичкото отгоре!), не иска деца - детето му от първия брак стига!

Дилемата е жестока!
 newsm78
За мен тя изглежда така:
От едната страна - много дечица на цената на неясно колко струваща връзка.
От другата страна - едно детенце, уреден живот и хубав секс.

Много ми се иска да чуя вашите коментари!!!

# 208
Аз съм на 27г. и би трябвало до края на годината да съм официално разведена,имам едно прекрасно момче на 2г.и 2м. и се чувствам адски шастлива откакто промених приоритетите си!Работя върху и за себе си,грижа се за детето си,доставям си малките и големите удоволствия в живота и се чувствам пълноценна!

# 209
  • София
  • Мнения: 9 097
Аз май има опасност да попадна при вас  Sad
Много ми е болно, но мъжът ми се чувства неудовлетворен. Рано му е за това дете, а и за брак май. Не знам какво да правя. Той не е наясно със себе си. Целият ми свят се срива.
По принцип съм силен човек, но точно в момента ми е единствено и само безкрайно болно.

Общи условия

Активация на акаунт