Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
ми това ме вълнува по лични съображения.... мисълта ми е - в кои случаи имаме правото да пренебрегнем желанието на околните /партньор, баща или майка на детето ни, нашите родители и близки, може би дори желанието на нашето дете/ да останем с партньора и да изпълним заветното си желание - развот или раздяла.....
а какво мислите за жени избрали самотното раждане и отглеждане на дете - тези които са избрали самотата, още преди зачеването?
Цитирай

София

Мнения: 2 274
Когато съвместното съжителство води до ситуации, които вредят на детето.
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Аз съм от тези, които мислят, че най-доброто за едно дете не винаги е семейството.
Не виждам особен смисъл да се поддържа едно съжителство само заради детето. Не е толкова лесно да убедиш едно дете че всичко е наред само защото мама и татко живеят заедно. То усеща отношенията между родителите и кога нещо не е наред. Дори и да не може да го изрази с думи.
Децата трябва да се отглеждат с любов, независимо дали от един или от двама родители.
Цитирай

Sofia

Мнения: 540
От личен опит и от наблюдение на познати и приятели:

Цитат на: catnadeen
правото да пренебрегнем желанието на околните да останем с партньора


Това желание обикновено е продиктувано от егоистични подбуди. Само детето искрено иска да бъде и с двамата, но и те да се обичат.

Детето трябва да се отглежда в спокойствие и любов. Ако присъствието на партньора те изнервя, ти несъзнателно го пренасяш и на детето си.

Цитат на: catnadeen

а какво мислите за жени избрали самотата, още преди зачеването?


Никой не избира самотата, избират да дадът живот!
Цитирай

София

Мнения: 4 912
Както каза някой в една друга тема - по-добре един щастлив родител, отколкото двама нещастни (и нервни бих допълнила).
В повечето случаи желанието на децата е едно - да са заедно с мама и тати... но тяхното желание е не само да са заедно, а и да се обичат, а както е ясно, това насила не става.
Желанието на децата не винаги може да е обективен фактор - първо, защото са мънички, второ - защото не винаги виждат и могат да преценят всичко.

Аз самата съм потърпевша от нерешителността на родителите ми да се разведат.
Може би само човек, който е изпитал същото, може да ме разбере как завиждах на приятели и познати, чиито родители бяха разделени.
Беше ми писнало от скандали, бой, нерви - ужасно стресираща и напрегната обстановка.
Питаха ме веднъж дали съм съгласна да се разделят. Бях на 9 години. Естествено, че отговорът ми беше "не"... но тогава все още голяма част от неразбирателството и скандалите бяха скрити за мен, не виждах и не разбирах много неща. Няколко години по-късно вече съжалявах за отговора си. Съжалявам и до ден днешен. Лошото е, че освен всичко ми се втълпи вината, че аз съм причината да не се разделят.

В крайна сметка - всички бяхме потърпевши.

Аз - с разбито със скандали и побоища детство, "принудена" да се омъжа на 19 години само и само да се махна от ада вкъщи (не ми позволяваха да се изнеса без да съм омъжена).
Майка ми и баща ми - и те с разбит живот. Може би ако се бяха разделили на време, всеки от тях щеше да има шанс за по-спокоен и нормален живот.

Разделиха се почти веднага след като се омъжих... след дъжд - качулка.

Това за мен е НЕоправдано решение да останат заедно - с цената на много неприятности, разбити животи и съдби и за тримата.
Цитирай

на върха

Мнения: 6 462
На сила хубост не става Crying or Very sad  Това не е мнение, а извод от горчив опит!
Опитах се! Ей бога ми наистина се опитах да останем заедно! Цената беше много висока Evil or Very Mad  Изтърпях страшно много и отмълчах страшно много (само дето не си доведе любовницата в другата стая, до като бях там). Това, обаче се преживява! Най- ме боли, че близо година тровихме живота на детето с непрекъснатите ни скандали Evil or Very Mad   Не стига това, ама аз бях толкова психирала, че и крещях за всичко #Sniper Сега не мога да върна времето назад и да променя нещата. Съзнавам, че това ще и остане травма за цял живот! Колкото и малка да беше, все още си спомня някои неща и ми ги разказва, пречупени през детския и поглед #Cussing out  Невероятно ме боли, че го допуснах Evil or Very Mad
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
аз все още /пък дай боже и въобще да не стигна/ не съм стигнала до развод... но ако повдигна въпроса - в къщи - родителите ми заявяват - "трябваше да махнеш детето!  #Shocked  /въпреки че мрат за него/ Сега ще си седиш на задника и ще търпиш заради него!  #Silly  Никой няма да те погледне.... нито си красива ...нито умна ...еле пък богата  Crazy  #Silly ... НИе сме живяли без баща - знаем колко е зле!". Особено насърчително и .... абе пътя към ада е постлан с добри намерения...

Вие как се преборихте за правото сами да взимате такива еретични решения за развод!?
Цитирай

на върха

Мнения: 6 462
Това за детето звучи много гадно!!! Учудвам се, че може да ти кажат подобно нещо #Shocked
При нас след всичките скандали и реакцията на детето, някакси сами разбраха, че раздялата е по- добрия вариант. А и честно казано бяха на ясно че няма да взема под внимание мнението им Very Happy
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 049
Моите родители ,не са казvали ,4е е трябvало да махна детето,но пьк за тоvа сьм 4уvала изрази от "близки" хора,като:"Зор беше да се ожените ,да си напраvите бебе".
Жените избрали да отглеждат сами децата си ,за мен са много силни и заслужаvат уvажение(не гоvоря за себе си).
За ,какvо му е на някой да жиvее v едно семейстvо пьлно сьс скандали и проблеми,не vярvям ,4е при такиvа услоvия ,някой може да е Щастлиv,vсе едно дали мама и тати са заедно.
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 612
Цитат на: catnadeen

Вие как се преборихте за правото сами да взимате такива еретични решения за развод!?

 От никой не съм искала разрешение за развода си, никой не е бил в къщата ми, за да знае как съм се чуствала, затова и не съм искала чуждо мнение.
Въпроса е ти да решиш дали можеш да се справиш сама, дали ще имаш сила да се противопоставиш на близките си, да извоюваш свободата и щастието си.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Това дето да си "стоиш на задника и да търпиш заради детето"моля,моля smile3528 !Аз играх в този филм и какво-отлаганият финал все пак настъпи но с цената на много безсънни нощи и разбити нерви,разбито самочувствие и раздвоени деца!Децата пораснаха и взеха да вземат решения сами-интереса ги отведе при баща им.Много ти оценява някой жертвите и лишенията които си преживяла заради тях!Ще го осъзнаят,но когато ги ритне съдбата и тях по кокълчето!Какво е семейство без любов и чувства-едно съжителство и ежедневно изтезание!С дете или без дете newsm12 -всеки трябва да премисли кое е най-доброто за него!Не пропилявайте младостта си!..  action032 .и за всеки влак си има пътници
Цитирай

София

Мнения: 4 912
Цитат на: catnadeen
Вие как се преборихте за правото сами да взимате такива еретични решения за развод!?


Аз информирах родителите и приятелите ми след като се бяхме разделили вече с първия ми съпруг.
Никой не разбра нито причините, нито как стана - беше шок и изненада за всички. За жалост, като че ли повечето съжаляваха, че са изпуснали пикантериите - имам чувството, че хората бяха жадни за клюки, за скандали, все едно желаеха да чуят нещо от рода на това, че някой е изневерил, че сме се карали, били или нещо по-засукано. Останаха разочаровани.
Аз съм щастливка може би, защото се разделихме с бившия ми мъж като приятели и до ден днешен сме в прекрасни отношения.

Относно взимането на решения - това си е мой живот. В момента, в който съм излязла от къщата на родителите ми, аз съм взела живота си в моите ръце и аз си взимам решенията, както за мен, така и за детето.
Не мога да си представя някой да ми каже нещо от рода на "не се омъжвай", "махни детето" или "не се развеждай". Но при мен не се и опитват, защото никой няма "вътрешна" информация - представям нещата постфактум - след като съм взела решението.
Цитирай

sofia

Мнения: 39
здравейте !!!! мисля 4е и аз съм на път да стана самотен родител.  бременна сам в 6-тия месец и въпреки желанието на майка ми (много я оби4ам и уважавам и знам 4е ми мисли доброто) отказах да се омъжа за приятеля си. не мисля 4е мога да живея с него. детето си е негово и няма да му пре4а да го вижда но няма да се омъжа само заради това
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
В главата ми много често нахлува спомена за една семейна приятелка, която на 17 години се оказва бременна в много малко населено място нейде в България, а бащата женен с две деца. Не`къв лекар. Шматкал я е до последно. Било е късно за премахване. Самата дума ми звучи - брръър. Та нейната много мъдра майка тогава е казала една невероятна мисъл - "Като оставиш детето госпойца няма да станеш отново. Вземаме си го вкъщи". После в детския ми спомен изплуват сълзите в очите на тая силна българска жена. Това въпросно дете сега е прекрасна млада жена с детенце. А майка й - от няколко години е намерила спътник в живота си. И двете заслужават всичкото щастие на този свят. Изстрадали са го те, както и покойната от доста години опора в това трудно за едно младо момиче ситуация майка.
Цитирай

София

Мнения: 4 266
Подкрепям ви мили мами защото аз "почти да стана дете на самотен родител"... ама се размина
Но и сега смятам че ако няма обич и разбирателство децатане трябва да стават свидетели на скандалите в къщи ... на нас това ни беше спестено, просто подочувахме туй онуй.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора