Агресията при малките деца - Как да не позволя да стане агресор - Нашите деца от 1 до 6 години

30 ян. 2008, 15:33 ч.

Мнения: 791

Искам помощ от вас, момичета!
Мислех че мога да справя с проблема, но уви Sad

немога
Малкия ми син, който скоро направи годинка, е много груб!!! Така изразява обичта си!!! Когато се зарадва на някой че го вижда и прас прас с двете ръце през лицето и е един такъв ухилен. Говоря, обеснявам, но не, неразбира. Може да те цапардоса с книжки, с играчки с ръце, да те ухапе, да те ущипе. Пълен тормоз. Както се прегръщат с брат си и се цункат и изведнъж като го лепне за ухото и дърпа ли дърпа. ато го откача от брат му, и му направя забележка той разиграва театър - прави се на сърдит, а аз продължавам да му обеснявам че така боли батко, че той плаче, а той бандитина само ме поглежда и започва да се смее. Направо незнам какво да го правя!!!
Няма от къде да види такова поведение защото брат му е много кротко дете. В градината е от битите , а не от биещите, макар да ми е тъжно, че го бият, по добре че не е агресор, но той дори не иска да се защитава, но това е друга тема.
От бебе изразява радоста си с пошляпвания, но сега вече не е бебе, би трябвало да разбира като му се говори. Явно разбира, щом се сърди като му направя забележка, но няма ефект. Единственият ми успех е че го научих да не ме хапе докато го кърмя - оставих го гладен няколко вечери, и спря да ме хапи, макар че снощи пак ме загриза до кръв, но пак го лиших от дозата мляко.Надявам се че няма да се повтори!
Много моля да ми помогнете! НЕ искам да става агресор!!!

А и един въпрос - Зощо толкова малко дете има нуждата да изразява така положителните си чувства? И зобщо защо иска да бъде агресивен?!

# 1 30 ян. 2008, 15:46 ч.

Мнения: 2 309

Според мен е рано да правиш заключение, че е агресор. Мисля, че така изразява емоциите си и не разбира, че причинява болка. Това е често споделян проблем, ние също сме минали оттам. Някои майки казват, че като отвърнат на ухапването/ущипването/удара, детето разбира и спира да го прави. При нас подейства варианта да не й обръщам внимание, просто се отдалечавам и мълча. Постепенно разбра и прекрати. Все още обаче понякога като ми се ядоса ме удря съвсем целенасочено, баща й почва да се кара, а тя или се нацупва или се хили като тиква. Аз обаче й обръщам гръб и след 5 сек. почва да писка мамо-мамо и ме гушва. На вашата възраст мисля игнорирането ще свърши работа.

# 2 30 ян. 2008, 16:16 ч.

Мнения: 47 963

малък е още, според мен е период
пробвай с игнориране, както правиш с кърменето

# 3 30 ян. 2008, 16:30 ч.

Мнения: 111

Наистина вече не е бебе, но е ужасно малък , за да правиш подобни изводи.Детето идея си няма ,че причинява болка.Просто така се изразява.Прояви търпение и пак търпение и не мисли глупости.
Поздрави. bouquet

# 4 30 ян. 2008, 18:54 ч.

Мнения: 791

Благодаря много за съветите bouquet

# 5 30 ян. 2008, 19:14 ч.

Мнения: 17 407

Докато чакаш да отмине периодът, май е по- добре да не го събираш с други деца. Не е никак приятно и малко родители биха се рзвълнували от факта, че тормозът е израз всъщност на положителни емоции. Щом не става с обяснения, опитай по- друг начин. МАлък или голям- това си е агресивно поведение. Успех!

# 6 30 ян. 2008, 19:30 ч.

Мнения: 111

Цитат на: Дренка в ср, 30 яну 2008, 19:14

Цитирам:
"До 1-годишна възраст
Най-честите прояви на агресия при бебетата са две – прекомерен плач и хапане. Плачът е един от основните (и най-често практикуван) начин на бебето да говори с вас. Чрез него то ви казва, че се нуждае от нещо или не е доволно от друго. Ролята на родителя е да разбере от какво се нуждае дребосъкът и да му го осигури, преди недоволството му да е достигнало нездравословни размери.
До 2-годишна възраст
При 2-годишните дребосъци агресията най-често се появява, когато стане въпрос за играчки. За възрастните реакцията изглежда като сбиване, но всъщност детето се учи да защитава и отстоява своето – никой не твърди, че това е правилният начин, но в даден момент е единственият, който детето знае и може да приложи. Понякога то дори не може да каже: „Хайде да играем!”, а просто грабва чуждата играчка. Контролирането на подобни случки чрез силата на родителя или посредством наказание не учи детето на нищо добро, а в добавка го предизвиква да обмисля начини „да си го върне” следващия път. По-резултатната реакция е просто да отделите и разсеете детето от ситуацията, предизвикваща агресията му."
Малките деца нямат вроден житейски и социален опит и социални умения за общуване.Те се учат.Това,което ние наричаме агресивно поведение при тях е естествен и нормален период в развитието им-минавайки през него те се научават(с наша помощ естествено) да общуват по начин социално приемлив за нас.

Последна редакция: ср, 30 яну 2008, 19:39 от mimi-na

Причина:

Причина: