Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 285
bg




Печатницата „Пърлмютър“, в която работя като машинен оператор, е една от най-големите в щата Охайо. Собствениците се интересуват преди всичко от печалбата и не подбират клиентите, така че е нещо съвсем нормално наред със списанията за отглеждане на бебета и възпитанието на деца да печатаме и най-долнопробна порнография. Аз работя на стичър машината, която сглобява готовите от печат страници. Отдавна бях престанал да обръщам внимание на това което произвеждаме, но веднъж моят поглед беше привлечен от заглавието на списанието „Осиновяване“. На корицата с големи букви беше изписано името на България. В първия момент изтръпнах, тъй като в американската преса най-често не са много ласкави за нас. Изчаках с нетърпение обедната почивка и взех едно от готовите списания. В него бяха отделили цяла една страница на желаещите да си осиновят дете от България. В материала посветен на тази тема се казваше, че демократичните промени у нас са улеснили осиновяването на българчета от чужденци, и че България се е превърнала в хит на пазара за осиновяване на деца. Авторите на тази статия съветваха бъдещите майки и бащи, които искат да си осиновят дете от България, да внимават с българските фирми, при които цената за едно дете може да достигне между 20 и 22 хиляди долара, тъй като някой от тях са го превърнали в доходен бизнес за лично облагодетелстване. След това те рекламираха една американска фирма, която може да извърши тази услуга на много по-ниска цена. В рекламата пишеше още, че срещу сумата от 500 долара, всеки който е заинтересуван, ще получи пакет с данни и снимки на деца за осиновяване от България. Накрая бяха отпечатали снимките на три българчета, едно момиченце и две момченца. Едното момченце беше на четери месеца, толкова колкото в момента беше и моят син, а другите две деца бяха две годишни. Трябва да отбележа, че това не бяха недъгави и болни деца, а здрави и красиви, с големи и умни очи, каквито са на повечето български деца, с тази разлика, че техните бяха много тъжни и пълни с отчаяние. Особено това си личеше на двете по-големи деца, може би защото те бяха започнали да разбират, че са останали съвсем сами на този свят, и че нямат майки и бащи, които да се погрижат за тях.

Техните невинни ангелски личица се запечатаха дълбоко в съзнанието ми и още дълго време щяха да го измъчват. Докато пътувах за вкъщи си мислех за тях и за безпризорните дечица, които бях виждал в България, да се ровят из кофите за боклук, да просят и да дишат отровни лепила. Всичките тези изоставени, гладни, дрипави и никому ненужни деца, някои от които са принудени да крадат и проституират, са деца на майка България. На мен ми стана мъчно за тях и усетих как по бузите ми се стичат сълзи, парещи като гореща лава. Аз плачех и едновременно с това проклинах нашата орисия, че я докарахме дотам, да изнасяме жива българска плът и кръв, че ние които навремето успяхме да спасим нашите евреиски съграждани, сега не можем да се погрижим за собствените си деца. Нима, не ни стигат хилядите млади и можещи хора, цвета на нацията, които продължават всекидневно да напускат България, ами трябва да се разделяме и с тези, които току- що са се появили на белия свят!Как ми се искаше в името на моя малък син да мога да помогна с нещо на тези забравени от Бога деца. В такива моменти на размисъл човек осъзнава колко е хубаво да има семейство, деца, родители, да обича и да бъде обичан, да има някой, който да споделя неговите мъки и радости. Тъжното е, че в нашата мила родина има десетки, може би стотици изоставени дечица, зъзнещи от студ, гладни, скитащи се, като бездомни кучета. И кой знае още колко време така ще се скитат, ако ние не се погрижим за тях, ако все чакаме някой друг да го направи вместо нас. Така както чакаме чужденците да ни оправят икономиката и селското стопанство, се надяваме те да се погрижат и за нашите деца.

Аз не съм против осиновяванете на тези деца от чужденци. Много по-добре за тях ще е да намерят семейна топлина и да имат любящи майки и бащи. Това което ме тревожи е да не се премине границата на допустимото. Самият факт, че България е станала хит на пазара за осиновяване на деца и че това се е превърнало в доходен бизнес за някои хора, трябва да послужи, като предупредителен сигнал за държавните институции, които се заниман с тези въпроси. Защото един безконтролен износ на деца, заедно с многобройните аборти и отрицателния прираст на населението, който се увеличава с всяка измината година, не са в полза на българската нация. Трябва да се вземат необходимите мерки, преди да е станало твърде късно, за да не се наруши баланса в съотношението между новородените, които ще бъдат отгледани в България и тези които ще бъдат осиновени в чужбина. Аз не знам дали се води точна статистика, за това колко деца напускат България под формата на осиновяване, но постоянно чета в пресата за броя на закрити детски градини и домове за сираци, и че се съкращават осигуровките и помощите за майките с деца. Това са много тревожни факти и с нищо не спомагат за увеличаване броя на новородените. За всяка една нация и държава, децата са нейното бъдеще и най-голямото богатство, защо ние трябва да се отказваме от тях и да ги изнасяме, сякаш ги имаме в излишък?

Дано това правителство, на което залагаме толкова много надежди, да не остави децата на България на произвола на съдбата и да се откаже с лека ръка от първото поколение родено на свобода и необременено от комунистическото минало. Трябва да инвестира в тях, защото те са най-големият капитал на България. Инвестиция, която с течение на времето ще възвърне многократно вложените морални и материални средства, за тяхното отглеждане, възпитание и образование. Да осигури данъчно облекчение на многодетните семейства и да отдели повече средства за грижите на децата сираци и тези с физически и умствени увреждания. Нека българските законодатели да не бързат с драстичното намаляване на помощите и осигуровките на майките с деца, защото такива американски закони с нищо няма да ни доближат до Европа, към която така много се стремим. Те само ще доведат до още по- голямо намаляване и на без това малкия брой новородени бебета у нас и ще облагодетелстват единствено американските семейства, които чакат да осиновят деца от България.

 



Константин Стоянов - Окела СЛОВОТО
Цитирай
Мога да кажа , че тежко приемам всяка тема за изоставените деца.
Когато бях малка на 12-14г. в селото където живееха баба ми и дядо ми имаше дом за изоставени за отглеждане от държавата деца
 Отношението към тях беше ужасно - ходих няколко пъти там да им нося бонбони и сладки - а насреща ми жадни очи , не разбиращи що е добро , защото не са го видели ....... Понякога от досега с тях ,от начина по който докосваха дрехите ми , косата ми , обувките ми ,ме хващаше страх - не знам защо , не исках да се чувствам по - различна от тях , само ми беше до болка и сълзи мъчно за тях , за съдбата им  и ме беше яд на отговорниците и лелките , които се "грижеха за тях".
Грижата беше ужасна- удряне с пръчка .... и понякога ако някое от децата се изходи по голяма нужда не в тоалетната  ...го караха да си яде от изпражненията.
Деца на по 4-5 години знаеха по няколко думи , които трудно свързваха в изречение , те зи , които бяха от цигански произход бяха научили някоя "мръсна "думичка.
Разказвах на мойте близки  и познати , на приятели често за това , което съм виждала в този дом , но и тогава и сега -НИКОЙ НЕ ГО Е ГРИЖА
Моето мнение, е че никога не бива да се съди майката изоставила дететто си- тя си сама знае как е ..... после, трябва да се съдят хората , които отговарят за изоставените деца - това са български деца - бъдещето  ни - поверено в ръцете на безодговорни до престъпност хора
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Цитат на: amana
Мога да кажа , че тежко приемам всяка тема за изоставените децa.
 ... за изоставените деца - това са български деца - бъдещето  ни - поверено в ръцете на безодговорни до престъпност хора


Да така е Amana, за жалост си права.
Статията е страхотна Ина.
За този доста доходоносен бизнес знам от години. Някой столични адвокатски кантори натрупаха крупни суми в чужда валута. Процедурата не е сложна. Минава през съда, но става бързо и лесно. Проблема е да намериш дете за осиновяване. Доста често и самите ръководители на домовете възпрепятстват, поради лична заинтересованост.

 Question Как да коментираме?

ТЕ не се грижат поне мъничко за нашите деца, родени и отглеждани в нормална семейна среда, а за тези изоставените на кой му пука.

Жалко е, че има толкова бездетни семейства, които с радост чакат някое невинно същество да стопли душите и сърцата им, а са изправени и те пред корупцията, препятствайки нечии бизнес.

Тези деца заслужават да бъдат отгледани у дома в България, а не по широкия свят.
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 5 005
Преди време, докато още работех има в групата си от Скандинавия едно семейство с осиновено българче. Тази майка беше героиня- детето е било с диагноза инвалидност и почти никакъв шанс за нормален живот, дори са мислели, че ще умре. С подходящо лечение и много любов за 6 години се беше превърнало в нормално дете, ходещо и дори непрекъснато бърборещо. А преди не е можела и една дума да каже. Ако беше останало в България е било обречено. Така че в този аспект съм за осиновяването от чужденци.

   Вярно е, че България има хиляди бездетни семейства. Но колко от тях се решават да осиноват дете. И ако се решат колко от тях приемат детето, което могат да имат /дори и да е циганче/ или поставят условия- бяло, здраво, със сини очи, не от малцинството...Просто ние нямаме култура за осиновяване и затова децата биват осиновени навън. А че е бизнес....Боже, кое на този свят не  е бизнес?
Цитирай

Longueuil, Canada

Мнения: 3 145
Не може изобщо да се говори за "безконтролен износ на деца"нито една от тези думи не е вярна.
Контролът е направо жесток и от двете страни - в Америка докато те признаят за годен осиновител направо ти се разказва играта.минаваш през толкова институции , че не е за говорене, подписваш декларации, че няма да позволиш детето да е донор на органи, обект на експерименти. и мн. др. такива..Тези хора трябва да отговарят на многобройни  жестоки изисквания  Ако те се приложат към тези, които раждат и гледат деца тук ми се струва, че малцина биха се класирали.
Тук в българия минаваш през Министерства (които дават съгласие), съд (има 2 инстанции), посолство и т.н.Т. е. и тук не спят.
Какво значи износ?имаш ли представа кой българин би осиновил дете над 1 год. от ромски произход, а да не говоря с увреждания.не се притеснявай - американците са известни в нашите среди с това, че осиновяват деца с безнадеждни заболявания, изключително от ромски произход.Т.е. за тези деца това е единственият им шанс- те наистина живеят добре и са обичани.Като пристигнат в Америка осиновителите са длъжни периодично да изпращат соц. доклади за това как се интегрират децата в новата среда (съпроводени са със снимки - така ясно се вижда, че не са станали на органи).Тези доклади се изготвят от соц. им служби , а те са много стриктни.Копия от тези доклади отиват и в нашето министерство на правосъдието..
А за бизнеса - да, това е бизнес.вярно е, че има по-особен предмет и може би това е причината тази дума да има такъв негативен оттенък, когато са касае за осиновяване.Да не би да очакваш да влача една процедура (която коства много нерви и неприятности) по 7-8 месеца и да не взема една стотинка.За теб това е нещо, от което ти се свива сърцето, но на мен това ми е работата и аз от това се храня.смятам, че допринасям в голяма степен и двете страни да са щастливи.Разбира се , че морал трябва да има, но това е задължително за всеки бизнес.
Цитирай

Balchik

Мнения: 1 732
Аз съм за осиновяването на деца от чужденци. Exclamation По-добре някой да се погрижи за тях ,отколкото да мизеруват в страната ни.така е-държавата не си мръдва пръста за синовете и дъщерите си,а хората нямат възможност да направят много за тях.Когато бяхме в София,реших да посетя един дом за деца-сираци и същевременно болни.Така се случи ,че отидох точно за баба Марта.Взех мартеници за всички и бонбони .Трябваше да отида първо при директорката,за да заявя желанието си да посетя децата,които бяха в едно крило на детската градина,а в другото бяха другите деца-здравите,с родители.Тя ми разреши,макар че няколко пъти ме попита и недоумяваше как аз след като не съм представител на фирма съм решила да направя това за децата.Но в края на краищата се разбрахме и аз и казах ,че не мога много да помогна,но това което искам да направя за тях ще е удоволствие за мен.Освен мартемниците и бонбоните я попитах дали може да идвам и да подстригвам децата,защото това умея,разбира се без да искам никакво заплащане.Тя се съгласи,но едновременно стова ми даде списък с неща,от които децата имали нужда.С радост установих ,че храна и облекло сред изброените нямаше-имаше повече канцеларски пособия.Най-голямата ми изненада беше,че нито едно дете от здравите не беше подарило мартеница на другото.Здравите деца бяха окичени като коледни дръвчета,а за болните ако не бях отишла така и шяха да си останат без мартенички за празника.Възмутих се и до болка ме заболя сърцето от това,че не можех да проумея как може родителят,който праща сутринта детето си на градина и знае че там има и сираци да не сложи още една мартеничка в джобчето на рожбата си със заръката да я даде на другото.Не разбрах.Децата ме обкръжиха и се редиха да има закача мартеничките и всяко ми казваше:"Моля те- гушни ме".Като си спомня и напират отново сълзите ми.Ходих после няколко дни да ги подстрижа и общувах с тях.Разбрах едно-децата имат нужда от любов и закрила и всеки трябва да им ги даде,защото държавата ги е забравила.Всичко ,което им трябва за храна и дрехи се доставяло от спонсори-Слава Богу!Има още добри и имащи хора!
Цитирай

Longueuil, Canada

Мнения: 3 145
И аз съм един от тези спонсори.Затова толкова ме е яд като се пише какви пари сме изкарали (все едно че съм ги откраднала - то май да откраднеш е положителенфакт).
По вестниците често пише как еди кой си футболист дал 1000 лв - аз давам много повече, но ме пише само на таблото в съответния дом.Не ме разбирай погрешно - не държа на някаква криворазбрана слава, но ме хваща яд, че само се плюе по осиновителните адвокати.Щом е толкова лесна процедурата защо всички не се занимават с това.Само ни гледат в паничките.....
Цитирай

Пловдив

Мнения: 4 069
Като ученичка и докато завърших висшето си бях активист на БМЧК.Нагледала съм се на какви ли не неща по домовете за сираци.Всеки път като посещавам такива домове ми се къса сърцето.Затова съм съгласна с осиновяването на деца от чужденци.Така поне тези деца имат шанс да разберат какво е семейство и обич.
И разбера се че струва пари-нали и тези които подготвят осиновяването са хора.Да го кажа в такъв момент сигурно звучи грубо,но това е работа като всяка друга.По-важното е че по този начин се дава възможност за бъдеще на деца,които иначе ще израснат по домове без необходимите им обич и ласки.Много е трудно да се намери идеалната среда.Мисля че много български семеиства биха си осиновили дете ако можеха да си го позволят.Аз също бих,но за момента не отговарям на изискванията.Обаче трябва да признаем че наистина съществуват предразсъдъци относно децата от малцинствен произход.
Е, това е мойто мнение.Може някой да не се съгласи с мен,но аз подкрепям Мама Кенга,защото така поне част от тези деца получават шанс за по-добър живот.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.