Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Благоевград

Мнения: 77
Мили родители, моля Ви за съвет. Дъщеря ми е на 3.9 годинки. Винаги е  била много спокойно дете. Рядко ни се е налагало да й се караме , още по-малко да я удряме. Преди два месеца се преместихме в ново жилище. И от тогава сме се видяли в чудо. Непрекъснато предизвиква конфликти - просто като реши, че нещо не иска да се случи и не можем да я накараме по никакъв начин. Днес, например, половин час не можа да стане от леглото да ходи на детска градина, накрая за да пречупя ината й, трябваше да я напляскам (не, че помогна особено, защото още толкова започна да се тръшка), накрая й казах, че тръгвам на работа, а тя остава сама вкъщи, щом ще се инати. После оцених това като грешка, не искам да пораждам в нея чувството на изоставеност. Пробвахме какво ли не: да й се сърдим, да я наказваме, като я лишаване от любими неща, да разговаряме с нея, но тя продължава най-редовно да демострира ината си. Много добре осъзнава вината си, защото после все гледа да потуши бурята, гушка се и обяснява колко ни обича, но въпреки това продължава най-редовно с тоя цирк. С мъжа ми все гледаме с добро да подхождаме към нея, но тя каже ли "не" - край. Напоследък ме предизвиква да съм толкова сурова с нея, че после съжалявам, но просто понякога се чуствам безсилна да надделея над ината й. А на-лошото е, че реве като за световно - ние й обясняваме, че колкото повече плаче, толкова по-зле ще стане, а тя като че ли иска да провери и още повече се дере.
Знам, че няма идеални родители и деца, но трябва да намеря правилния подход към нея за да не се нараняваме взаимно. Надявам се това да е някакъв от онези критични периоди, които отминават бързо. Не я глезим, но непрекъснато й показваме колко я обичаме, разговаряме с нея и все гледаме с добро да решаваме конфликтите, но не винаги се получава. Надявам се да намерим правилния начин да общуваме с нея в тези ситуации.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
Конкретно за неставането от леглото. Като дойде времето за тръгване, нарамваш я както е с пижамата и я отвеждаш така в детската градина. Няколко пъти съм се опитвала да го приложа и видях как Габриела може да се облича за секунди.

Такива конфликти разрешавам според ситуацията, а най-често се опитвам да ги предвидя и избегна.
Цитирай


Мнения: 1 134
Според мен са се съчетали 2 фактора - характерният за възрастта "инат", и промяната на обстановката. Моята дъщеря понесе ужасно тежко преместването ни, и то на много по - малка възраст.
Съветът ми е стар, изтъркан, но изпробван - търпение, търпение, търпение. Никакви сериозни наказания или пък бой.
Имах сходните моменти с дъщеря си, дори ми се е налагало да я пренеса на ръце от леглото й до банята сутрин, след 40 - минутно фиаско за ставане за градина.
Прави това, което трябва без излишни емоции. Явно на детето му е трудно в този момент - просто бъди до нея, и както се казва - не приемай лично изблиците й.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
Аз също съм на мнение, че внезапната промяна в характера се дължи на това, че детето преживява преместването. Това е голямо събитие за него и вероятно нещо го тревожи. Според мен трябва да се опиташ да поговориш по въпроса с нея. Ако самото преместване е било свързано и с други промени - нова детска градина, нов режим, нови хора около нея, може да има и някакъв друг проблем - нещо от новото "обкръжение" не само да я тревожи, но и да не и харесва. И аз вярвам, че трябва да проявиш много търпение и деликатност в този момент, за да помогнеш на детето да преживее промяната по-леко и без това да и се отрази в дългосрочен аспект.

Конкретно за ставането от леглото - ако проблемът упорства във времето - и при нас заплахата от тръгване по пижама действа безотказно, толкова безотказно, че всъщност досега не се е налагало да я изпълнявам.
Цитирай

Благоевград

Мнения: 77
Разбирам нейните чувства и това как тя преживява промяната. Именно заради това гледам да запазя спокойствието и добрия тон, но няма и да й позволя да ни манипулира, защото до голяма степен и това е целта. Мисля, че най-голям ефект има, когато не й обръщам внимание, но не винаги имаме време и търпение за тези неща. Иначе е много хитра - много добре осъзнава къде да ги прокарва тея номера и в детската градина не плаче, нито пред бабите й. За всички тя е най-чудесното и послушно дете, ама явно вкъщи има нужда да си навакса.
Цитирай

наоколо

Мнения: 532
Аз също имам проблем с моята ,която е още само на 2 годинки,но само при мен се тръшка,ляга по земята и навън дори и се дере и рита като искам да се приберем например.С всички други ,които са я гледали е като мушица.

Винаги използвам максимално дълго думи за убеждаване,ако не помага обаче не я бия и наказвам (засега) ,а я оставям да се нареве малко поне......
Но пък твоята е по-голяма.Може да има по - изпечени номера за надделяване.
Цитирай

София

Мнения: 901
Мили родители, моля Ви за съвет. Дъщеря ми е на 3.9 годинки. Винаги е  била много спокойно дете. Рядко ни се е налагало да й се караме , още по-малко да я удряме. Преди два месеца се преместихме в ново жилище. И от тогава сме се видяли в чудо. Непрекъснато предизвиква конфликти - просто като реши, че нещо не иска да се случи и не можем да я накараме по никакъв начин. Днес, например, половин час не можа да стане от леглото да ходи на детска градина, накрая за да пречупя ината й, трябваше да я напляскам (не, че помогна особено, защото още толкова започна да се тръшка), накрая й казах, че тръгвам на работа, а тя остава сама вкъщи, щом ще се инати. После оцених това като грешка, не искам да пораждам в нея чувството на изоставеност. Пробвахме какво ли не: да й се сърдим, да я наказваме, като я лишаване от любими неща, да разговаряме с нея, но тя продължава най-редовно да демострира ината си. Много добре осъзнава вината си, защото после все гледа да потуши бурята, гушка се и обяснява колко ни обича, но въпреки това продължава най-редовно с тоя цирк. С мъжа ми все гледаме с добро да подхождаме към нея, но тя каже ли "не" - край. Напоследък ме предизвиква да съм толкова сурова с нея, че после съжалявам, но просто понякога се чуствам безсилна да надделея над ината й. А на-лошото е, че реве като за световно - ние й обясняваме, че колкото повече плаче, толкова по-зле ще стане, а тя като че ли иска да провери и още повече се дере.
Знам, че няма идеални родители и деца, но трябва да намеря правилния подход към нея за да не се нараняваме взаимно. Надявам се това да е някакъв от онези критични периоди, които отминават бързо. Не я глезим, но непрекъснато й показваме колко я обичаме, разговаряме с нея и все гледаме с добро да решаваме конфликтите, но не винаги се получава. Надявам се да намерим правилния начин да общуваме с нея в тези ситуации.

Това все едно съм го писала аз, само че с тази разлика, че ние не сме се местили никъде. Просто изведнъж тя започна много да се инати, да се тръшка и това, което много ме изнервя - да плаче за щяло и нещяло. Изобщо не чака да й обяснявам нищо - аз тръгна да й обясня защо не трябва така или защо не мога да направя нещо, което иска, и се започва един рев- все едно ще я колим. Ужас!!!  ooooh!
Честно казано и аз не знам какво да я правя - обикновено като започва да реве и да се инати я наказвам, като я карам да излезе в коридора, за да не ми реве на главата. След около 10 минутно реване в коридора, тя влиза и започва да ми говори все едно нищо не е станало. Другия вариант е да не й говорим. Днес например, откакто я взех от градина, не съм й казала една дума - тя се опитва да ме заговаря, но ...Непрекъснато обяснявам, обяснявам, обяснявам, но понякога ми писва  и я оставям да си се инати и отивам в другата стая - точно след 1 минута, тя е дошла след мен, в перфектно настроение.
Не че всичко това помага, но ... не знам какво друго да направя. Иначе и моята в градината и пред други хора е ангелче.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 873
определено има по малко и от двете и възраста и  стреса от промяната на жилището ,а съвсем е възможно и нещо отвън да е изнервя- в градината например
каквото и да е това е нейния начин за изразяване, но ти имаш едно голямо предимство
можеш да общуваш с нея , докато аз например с 2г дете  става  трудно и  направо трябва да гадая
опитай се да я подпиташ  и накараш да ти разкаже как се чувства , какво и харесва и какво не ,като ти самата говори положително за новото жилище и предстоящите хубави неща и посещения
дори и предлагай награди в моменти на инат т.е подкупвай я , сключвайте сделка ,прави и неочаквани подаръци когато се е държала добре и и обясни това
явно са и събрани много емоции и трябва да ги излее по някакъв начин
създай и нов интерес
опитайте се в къщи всички да бъдете спокойни и и покажи начините за постигане на желаното


Цитирай

София

Мнения: 1 933
Същото е положението и при нас вече половин година. И аз съм пробвала какво ли не, нищо не помага. Накрая открих метод, който винаги действа. Като започне да се тръшка и да реве, клякам до нея, прегръщам я силно и започвам да й повтарям: "Много те обичам, мама много те обича". Настроението й се променя като с вълшебна пръчка. Спира да плаче, казва, че и тя ме обича и става най-послушното дете на света. Това е един ужасно тежък период и дано вече да преминава, че е страшно изтощително.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.