За Любовта и Прошката!?!

  • 3 033
  • 53
  •   1
Отговори
Здравейте!
Отварям тема (не анонимна), защото съм поставена в деликатна, за мен, ситуация. Със съпруга ми от доста време имаме проблем, който се състои в това, че той обича да си пийва. Имаме дете на 3 г.. Аз веднъж събрах багажа, моя и на детето, изнесохме се от дома ни.......Последваха дни на обяснения, обещания и много сълзи, мои и на съпруга ми. Нещата се промениха за около 6 месеца, но след това отново последва старата песен. Чувала съм приказката за пиянството и женкарството, но нали знаете, надеждата умира последна...Отново сме разделени от около 3 месеца. Преди около месец се срещнах с него, но като го видях как изглежда, разбрах, че нищо не е променил. Чуваме се почти всеки ден, вече звучи по-добре. Знам, че аз и детето му липсваме. Той на нас, също. Синът ми разбира какво се случва. Снощи ми каза: "Мамо, хайде да ходим при тате. Той много ще ни слуша и няма да пие ракия и бира. Аз много го обичам, колкото тебе, много искам вечер да си играя с него!". Сърцето ми се къса, не само заради детето, а и защото аз го обичам. Много неща мога да простя, много пъти съм прощавала, но докога?!?
Говоря и със свекърва ми, търсим някакво решение, начин да помогнем. Тя само ми повтаря: " Върнете се, с вас може и да успее, но без вас, ще потъне окончателно!" . От друга страна, излишно е да ви казвам, какви са съветите на майка ми, не ще и да чуе за зет си. Единственото, което казва е, че аз решавам, но да помисля добре, абстрахирайки се от чувствата. Всички, в този порочен кръг, в който съм и аз имат право, но....
Има един филм, " Когато един мъж обича жена", с Анди Гарсия, може би повечето от Вас са го гледали. Там ставаше въпрос за подобна ситуация. Дори да съм романтичка или глупачка, аз вярвам точно в това, че хора които са заедно и се обичат, те се подкрепят.
Стана объркано, но на Вас споделих това, което чувствам. Мнозина може би ще ме упрекнат, но искам по някакъв начин да ми помогнете да открия границата на допустимото търпение, да разбера има ли такава или човек понася толкова, колкото иска да понесе, т.е. винаги си казваш : има и по лошо, а пък и ние ще се оправим!!!!

# 1
  • Мнения: 682
Мила, искрено ти съчувствам за ситуацията, в която си поставена. Мисля, че ако наистина го обичаш много трябва да му дадеш шанс, но той трябва да потърси специализирана помощ. Но ако нещата не се оправят, колкото и да те боли трябва да прекратиш отношенията си с него. Алкохолизма е сериозен порок и заболяване. Имам личен опит в случая. Пияният съпруг упражнява не само физическо, но и психическо насилие над неговото семейство. Не трябва ти и синът ти да живеете в стрес. Съпругът ти трябва да има желание да се справи с проблема и както писах по-горе да потърси професионална помощ, за да се пребори с проблема.

# 2
  • Мнения: 139
Има излекували се алкохолици и наркомани. 1 на 10000 успяват да се измъкнат от този ужас.
С нищожни изключения - това е безсмислена борба за загубена кауза.
Все пак има дете тук, ох, а той самият какви опити прави - иска ли да започне активно лечение, да отиде в клиника, да се подложи на терапия?
Ако самият той не иска и нищо не прави - мисля, сама знаеш какво да направиш. Бягай далече, веднага.

# 3
  • София
  • Мнения: 725
Ако той не осъзнае че има проблем и не пожелае да му се помогне и то от професионалсти то забрави за него!
А и какъв пример ще дава на детето, та на 3 години то да знае, че баща му пие ракия и бира и има проблем  Twisted Evil!

# 4
  • Мнения: 824
Според мен една връзка се крепи най-вече на компромиси от двете страни.НО,ти си човекът,който може да прецени дали съпругът ти има сили да се откаже от този порок.Свекърва ти е права,че без вас може да потъне повече.Ако той сам осъзнава проблема,съм сигурна,че заедно ще успеете да се справите.Но ако не се сеща за какво става въпрос,стой по-далеч от него.

И една не толкова прилична народна мъдрост:
Курварството е до време,пиенето до гроб!

# 5
Да, той има желание, но досега липсваше воля #Cussing out
Напълно осъзнава за какво става дума. Знае на какво ме подлага. Думите му са: " Човек прави грешки, но има времена, когато ги осъзнава. Много ви обичам и двамата, не мога да ви изгубя. Ще направя всичко възможно да се променя." Когато, обаче, аз заговоря за лекарска помощ, от срам от близки и познати, може би, той ми казва, че може да справи и сам.
За физическото насилие-случи се веднъж, преди да си събера багажа първия път, но след това не! В тази посока промяната беше пълна. Друг е въпроса за психическото насилие.
Ужасно е да се побъркваш от мисълта и съмнението, че вместо да изпълнява дадените обещания, той пак е пил през деня. Да не говорим, че от това се променя и интимния ни живот. Понякога не мога дори да легна до него при мисълта, че е пийнал дори една чашка.
Като баща е страхотен. Отделя много внимание на сина ни, много е търпелив с него и когато не сме тримата заедно, много му липсва.

# 6
  • Linz
  • Мнения: 11 619
На твое място бих поставила ултиматум- или търси професионална помощ, или ще живее без нас.
Дано се осъзнае и да бъдете отново едно нормално семейство Praynig

# 7
  • Мнения: 1 519
Като дете на баща алкохолик мога да ти кажа, че тормоза за мен е бил голям. Не физически- психически. Срам ме е било да си каня приятели, да ходя с нашите на гости и т.н. Присъствала съм на много грозни сцени, които са ме белязали за цял живот. С времето, ако не потърси професионална помощ, нещата се влошават. Говорете сериозно за лечение и помисли какво може да причиниш на детето си.

# 8
А дали, някои от Вас, могат да ми помогнат с повече информация, за това, каква помощ трябва да търсим? Дали има нужда от психолог или само от специалист по разните видове зависимости?

# 9
Съжалявам, че си попаднала на такъв мъж, но мисля, че трябва да помислиш и за себе си и за детето си. Ти може и да му простиш и да му прощаваш всеки път, но това няма да промени нещата. А искаш ли детето ти всеки ден да вижда пияният си баща? За него това явно няма да е много приятна гледна и ще се травмира. Да ще ви бъде трудно да се справите сами, но мисля, че ако няколко пъти сте минавали през сериозни разговори и прошки и нищо не се е променило няма и да се промени, сама, защото ти така смяташ за добре. За да спре мъжът ти да пие трябва той самият да почувства необходимостта да се откаже от алкохола иначе нищо друго - нито молби, нито заплахи, нито сълзи, нито прошка са в състояние да го спрат.
Вероятно има нужда и от специализирана помощ. В случай, че реши да се лекува трябва да си до него и да го подкрепиш, но виждаш ли, че няма промяна, че той самият не желае да я осъществи, и дори не намира за необходимо да се помъчи да подобни състоянието си, да се справи с проблема тогава не ти остава нищо друго освен да бягаш от него. В една такава ситуация това поведение го дължиш, както на себе си, заради собственото си спокойствие и здраве, така и заради това на детето си.
Желая ти успех!

# 10
  • Мнения: 127
На твое място бих поставила ултиматум- или търси професионална помощ, или ще живее без нас.
Дано се осъзнае и да бъдете отново едно нормално семейство Praynig

Аз бих постъпила така .

# 11
# 12
  • София
  • Мнения: 1 352
А дали, някои от Вас, могат да ми помогнат с повече информация, за това, каква помощ трябва да търсим? Дали има нужда от психолог или само от специалист по разните видове зависимости?
Прочети тук:
http://www.puls.bg/issue/alkoholna_zavisimost_alkoholizym_issue_319.html
Има много информация в интернет, пусни в гугъл и ще видиш колко информация ще излезе.
Доколкото аз зная, прави се консултация с психотерапевт, които да установи дали има психическа зависимост, а също и гастроентереолог, които да прецени има ли вече увреждания на органи /черен дроб/.
Има лечение, но е много тежко и продължително. И задължително този които провежда лечението трябва да е дълбоко убеден в това което прави. Иначе нищо няма да стане. А и ти винаги ще бъдеш на щрек, ще го дебнеш, ще се съмняваш къде е, какво прави...
Помисли си имаш ли сили да се подложиш на това...
 Hug

# 13
Благодаря Ви момичета,
Трудно мога да Ви опиша, на каква вътрешна борба съм подложена. От една страна зная, че трябва да му помогна, макар и в момента да не съм много ориентирана по какъв начин, но от друга страна страна се страхувам от болката и разочарованието които мога отново да изпитам. Нещо като, хем сърби-хем боли, най-грубо казано.
Зная, че дори и да се подложи на лечение може да не успее от първия път, или дори въобще да не успее (не дай си боже), но не зная как да му помогна да преодолее гордостта и скрупулите си и да признае публично за проблема си, като потърси помощ, а не само да се кае когато сме само двамата. Оффффффффф, казах си всичко. Whistling

# 14
  • София
  • Мнения: 1 352
но не зная как да му помогна да преодолее гордостта и скрупулите си и да признае публично за проблема си, като потърси помощ
Както казват - осъзнаването на проблема от човека е първата стъпка към неговото преодоляване.
Не е нужно да признава нищо публично. Доколкото зная се пази анонимността на пациентите,
освен това в България също има Анонимни алкохолици и доста хора ги посещават - там ще намери сродни души.

Общи условия

Активация на акаунт