Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 766
 Здравейте момичета, не знам дали има подобна тема тук и дали е подходяща за този подфорум. Моят проблем на този етап е по-скоро психически и свързан с приемането на ситуацията, в която се намирам. Ще се опитам да разкажа накратко тревогите си. Миналата седмица разбрах, че единствения шанс за нас да си имаме бебче е да направим инвитро (имам ЛУФ синдром и ендометриоза). Опитахме да пукаме фоликулите с прегнил, но не се получи и с това надеждата за естествено забременяване угасна. Макар че в началото се опитах да приема новината философски и да си казвах, че въпреки това ще се борим с всички сили и средства за така желания резултат, малко по-късно изпаднах в жестока депресия. За съжаление това започва да се отразява и на отношенията ми с половинката. На моменти се държа доста зле с него и го обвинявам, че едва ли не не разбира сериозността на положението (при положение, че идва с мен на всички прегледи и чете и се информира във форумите наравно с мен), а в същото време се чувствам виновна за това че съм "дефектна". Знам, че ще направим инвитро и че макар и трудно можем да си го позволим финансово. Но по-скоро се притеснявам за запазването на психическото си здраве при евентуален неуспех.
 Моля разкажете как се справяте психически с този огромен товар и как запазвате взаимоотношенията си.
Цитирай

София

Мнения: 1 219
Здравей Мира,

аз също съм с ЛУФ и единственият ни шанс е инвитро. Имам зад гърба си вече едно неуспешно.
След него бях паднала духом, много ми тежеше.
Но се опомних много бързо благодарение на момичетата от форума и приятелите.
Малко след това майка ми се разборя от рак и всичко мина на заден план.
Разбрах, че мога да загубя някого, който имам и страшно много обичам и не трябва да страдам за това, което нямам.

Притъпих болката  и това ми помогна да вървя напред.
Смисъла, че имам родители, приятели, съпруг - хората, които обичам  и най-вече здраве.
Важното е, че надежда ИМА.

Цитирай

София

Мнения: 766
 Здравей Дарилка,
 
 Пожелавам ти майка ти да се оправи бързо от тази кошмарна диагноза, а ти бъди до нея, за да я подкрепяш и да и даваш кураж.
 За съжаление аз наскоро загубих и двамата си родители, а съпругът ми загуби майка си. Двамата сме съвсем самички и може би тази черна серия в семействата ни през последните 5 години ни кара да приемаме "присъдата" инвитро още по-тежко. Просто искам да си върна вярата, че най-хубавото в живота ми тепърва предстои и най-вече да се надявам, че въпреки всичко ще успеем.
Цитирай


Мнения: 546
Здравейте скъпи момичета!
Искам да изразя съчувствието си, то е искрено
И аз мога да кажа, че минах през разни такива етапи. И все още е криза в моето семейство - бебе все още няма!
Изпадала съм няколко пъти в депресия. Понякога е било дори непоносимо.
Но сега съм горе-долу добре. Чета разни книги, завърших психология, кисна часове тук във форума и попивам оптимизъм, помагам с каквото мога на някои момичета (това ме прави много щастлива) - така намерих много приятели. Опитвам се да приема някои неща от друг ъгъл! И естествено се надявам - че и на моята улица ще изгрее слънце. Вярвам в това. Научих се да смятам, че го заслужавам.
И сега ми е по-спокойно!
Защото ние го заслужаваме. Стига толкова мъка!
Желая ви от сърце да сте щастливи и да се сбъднат мечтите ви!
Цитирай

B HONDA CIVIC

Мнения: 2 423
Трудно но като си помислиш за крайната цел е по лесно. Wink
Аз също съм испадала в безтегловност и сутрин съм ставала с мисълта че всичко е кошмар но трябва да гледаме напред.
Ако не си помогнем ние и Господ няма да ни помогне.
Цитирай


Мнения: 86
Zdravey, miramar
izvinyavay, 4e pi6a na latinica, no v kompa, koyto polzvam v momenta, nyama kirilica.

Mnogo syjalyavam za vsi4ko, koeto se slu4va s teb i koeto se e slu4ilo s blizkite ti.  Crying or Very sad  i napylno sym sypri4astna kym tvoyata myka i ot4ayanie...
Iskam da ti razkaja nakratko az kakva golyama depresiya prejivyh vsledstvie na myrttvo embrion4e, koeto be6e u men. Byah mnogo ot4ayana, ne me interesuva6e nikoy i ni6to, ne mojeh da se hranya, nito da spya, nito da gledam tv ili da izlizam navyn. Svetyt za men se be6e srinal, az ne vijdah smisyl da prodyljavam da jiveya.
No blagodarenie na momi4etata ot foruma i mujyt mi, makar i mnogo trudno, az uspyah da se nadigna i prodylja napred... i kakto se okazva, gototva da posre6tna i o6te 6okove- edinstven variant za nas i ako imame kysmet, e invitroto- ne mi se razkazva prez kakvi li ne izpitaniya i izsledvaniya preminahme, za da ni ugasne i nadejdicata, 4e vse pak moje da zabremeneya po estestven na4in- dori dokorite ne sa sigurni dali invitro 6te stane. Vku6ti sy6to obstanovkata na momenti e mnogo nepriyatna, zapo4nah da se iznervyam ot malkite ne6ta...

I kak se spravyam li- NADEJDATA- tya me krepi i vyarata, 4e vse pak 6te namerim izhoda, za da osmislim jivota si...Ponyakoga puk ne iskam i da se zamislyam, za6toto pak izpadam v depresivni nastroeniya, no VYARATA ne me napuska, 4e edin den 6te doide vremeto, kogato 6te se osmisli jivotyt mi.

Ne se ot4ayvay, misli pozitivno, ceni 4oveka do sebe si, toy e tvoyt jivot, 4eti vyv forumite- tuk momi4etata sa neveroyatno prekrasni i gototvi da pomognat s kakvoto mogat! Vinagi ima izhod - boli mnogo, no horata se nau4avat da jiveyat s bolkata- az sy6to se u4a, a znaya kolko tejko mi be6e v na4aloto na mykata mi...

Obyrni se i vij, 4e ima i mnogo hubavi ne6ta, zaradi koito si zaslujava 4ovek da se usmihne i da otpusne du6i4kata si! Jivotyt e tolkova kratyk i za syjalenie ne vsi4ki sme rodeni pod 6astliva zvezda. No tova ne ozna4ava, 4e sme po-malko stoinostni hora - naprotiv, nie sme dostoini i borbeni hora, koito znayat cenata na 4ove6koto 6tastie!

Zdrave, kysmet i mnogo, mnogo povodi za usmivki ti jelaya, mili4ka!

Pi6i vinagi kogato iska6 i ima6 nujda, spodelyai i tyrsi syveti tuk, vyv foruma- nie sme tuk i 6te te podkrepyame v tvoyata borba! Samo napred i ne se ot4ayvay ! Ti 6te pobedi6, 6te vidi6...Prosto sega tryabva da mine6 prez nyakoi izpitaniya... no tepyrva ti predstoi hubavoto!  Hug  Hug  Hug  Peace
Цитирай

Някъде там...

Мнения: 2 812
Мирамар, съжалявам, че ти се налага да минеш през това. Определена рецепта няма за съжаление. Моите впечатления са, че в началото е най-трудно - докато осъзнаеш и приемеш проблема. Аз бях в невероятна дупка през първите 6 месеца след новината, после малко по малко намерих начин да се справям - затрупвам се с работа, намирам си странично/и занимания, пътувам, спортувам. Когато много ми натежи, дори избягвам и по форумите да влизам, старая се да избягам напълно от мислите за бебе...
Важното е да не се пречупваш, да вярваш, че надежда винаги има и че щастието те чака някъде там, ти само трябва да не се предаваш.  Hug
Цитирай

София

Мнения: 766
Момичета, благодаря ви за хубавите думи  Hug. По принцип не се предавам или поне бързо ми минават моментните депресии държат ме по 1-2 дни най-много. Но напоследък имам чувството, че всеки момент ще ми изгърми бушона и за съжаление понякога си го изкарвам на любимия, за което и най-много съжалявам. Може би трябва да потърся помощ от психолог, но не знам дали това ще помогне.
Цитирай


Мнения: 2 331
Мирамар,за съжаление това,да си го изкарваш на мъжа ти, може да се окаже най-голямата ти грешка.Постави се малко и на негово място.Никой няма вина за положението в което сте изпаднали,а от това,което описваш той проявява доста съпричастност.
Мило момиче,много е тежко,но в такива моменти трябва още повече да се подкрепяте и да изразявате любовта си.Това ще ви даде много сили.
Години наред знаехме ,че няма никакъв шанс да се получи,но това ни сплоти толкова много.Нито за секунда не съм се почувствала по-различна.
Според мен начинът да се справи е един-да не се фиксираш върху това.Знам кога е овулацията ми,но почти никога не пресмятам кога трябва да ми дойде следващата менструация.Мисля,че помага Smile
За първи път ми се сви сърцето,когато чух много грозни определения и помятания от близки приятели.И това са хора с положение в обществото,образовани,интелигентни.Почувствах се толкова отвратително,че дори не намерих сили да им отвърна.После ми стана жал.За тях.Не за мен.

Горе главата!Нещата се случват тогава,когато е писано.При някои това е по-късно.Но това време от живота си трябва да използваме максимално пълноценно за неща,които ще ни обогатят-пътувания,развитие,нови приятели Hug
Цитирай

София

Мнения: 83
Понякога е много трудно да приемем нещата такива, каквито са и всичко в нас се бори против това. Може би, защото гледаме на тях само от една страна, а не виждаме и другите възможности. Цялата тази мъка, която ни обзема всеки месец при пореден неуспех изостря отрицателните чувства и мисли. Много трудно е да се даде съвет как да си върне човек вярата особено, ако е минал лично през целия ужас на проблемното забременяване. При мен постоянно се редуват периоди на абсолютно безверие (най-вече след неуспех) и няма сила, която да може да ми върне вярата в такива моменти и обратното - вяра и надежда с всяко ново начало на цикъла. По някой път периодите на меланхолия продължават и по-дълго, в зависимост колко големи са били надеждите ми.
 
Мирамар, според мен е добре да изчакаш малко с инвитрото, да се поуспокоиш, да си сигурна и убедена в успеха на тази ваша стъпка и в никакъв случай да не тръгваш предубедено и с песимизъм. Според мен ти трябва малко време, за да приемеш ситуацията и да оправиш отношенията със съпруга ти, което е най-важно преди да предприемете каквото и да било, защото и на двамата нервите и психичното здраве, ще ви трябват. Просто периода, в който се намираш в момента е на такъв хал и съм сигурна, че ще успееш да се справиш и ще излезеш от него по-мъдра и с повече вяра. Успех и много късмет! Hug
Цитирай


Мнения: 1 142
Здравей, Мирамар!  Hug Hug Hug

За съжаление понякога живота е доста суров... Не бих могла да ти отговоря на този въпрос, защото самата аз имам нужда от такъв отговор...  Доскоро успявах да се справям някак си...  благодарение на племенничките ми, които до голяма степен заемаха мястото на децата, които ние нямахме; на съпруга ми, когото много обичам и взаимно се подкрепяме; благодарение на лекаря, когото открих и който ми даде толкова много надежда; на работата, която много харесвам и хобитата, които изпълват времето, мислите и безсънните нощи напоследък.  И не напоследно място този форум.  Само че през последната година и нещо се случиха толкова неща, кое от кое по-гадни, че вече сили не ми останаха. Вече не искам да се срещам с никого, не искам да разговарям с никого...  Всичките ми приятели имат деца, или очакват такива.   Думата деца присъства във всеки разговор. Дори само изричането на тази дума се забива като нож в сърцето ми и никой дори не подозира какви усилия ми коства, за да не се разплача... Трябва да се усмихвам и да се смея заедно с тях, когато душата ми крещи отвътре...  Когато видя майка, която не иска да гушне детето си, а то стои пред нея и плаче...  Когато майка ми или свекърва ми ми разказват с ентусиазъм за децата, които гледат...  Не мога да им изкрещя да спрат.

Открих една тема в Хобитата, декупаж. Това е нещото, което в момента ми помага да преживявам психически. По този начин се опитвам да се зареждам с творческа енергия, която пък от своя страна ми дава сили да издържам и да не откача.  Струва ми, че някои ме смятат за леко лудичка, че си губя времето и парите за такива неща, но те не разбират истинската лудост, която бушува в душата ми. А и няма смисъл да обяснявам някому. 

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.