Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 82 отговора


Мнения: 6 045
      Въпросът беше зададен от Нели в друга тема, но тъй като и мен ме вълнува подобен въпрос бих искала да чуя мненията ви.Също и мненията на вече големите осиновени деца.Дали да дадем ново име на дете си, или да запазим името, с което е било като сме го срещнали?Вие как постъпихте?От една страна си мисля, както е казала Мама Галя в друга тема, че  новото име дава ново начало.От друга страна се боя, че когато детето научи истината за осиновяването си/която лично аз няма да крия/ ще свързва "старото си име" с нещо далечно, невъзможно и с някакъв неутолим копнеж, така,че ако мога да запазя нещо за него -това би следвало да е поне името му.От трета страна...нещо, което не съм споделяла все още тук, но когато бях измислила без никакво двоумение име за моето дете/биологично/ се случи така, че то почина преди да се роди/Нещо за което не ми се говори/ и сега ми е страшно да измислям предврително "име".От четвърта страна- ако детето е от  различн етнос може би несъвместимо да носи собствено име, различно по звучене от бащиното и фамилията....
      Моля, споделете.
Цитирай

София

Мнения: 1 201
Ние го сменихме, но детето беше на 4 месеца. За по-големи дечица не знам, но мисля, че смяната би било още един стрес.
В друга тема се питах, дали е възможно, въпреки ранната възраст по някакъв начин да "помни" старото си име, защото, когато го чуе задължително го повтаря, а то не е често срещано. Ако вярваш в подобни науки като астрология и нумерология се допитай до професионалисти в тези области. Ако ли пък не, слушай сърцето си, защото мозъка ти едва ли работи на 100% в процеса на осиновяване.
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Смених имената и на двете деца. Милен - за мен това беше нещо безумно домиляло на сърцето - така че беше и единствена алтернатива. По съвпадение името е много близко с това на свекър ми, съответно втория змей получи името на баща ми.
Това са имената с които ми харесва да се обръщам към децата си. Чисто егоистично.
Това е новото начало, което им давам с влизането в нашето семейство. Чисто егоистично.

Не съм експериментирала с употреба на името, дадено по рождение нито при единя, нито при другия.
Милен беше на 1,6, а Димитър на 9 месеца. За една седмица и двамата адекватно си разпознаваха имената си.
Цитирай

София

Мнения: 9 304
Не го смених - Исак никога не казваше името си, беше и почти на 3 години - реших, че това ще го травмира. Може би сбърках - всички хора като му чуят името и правят разни предположения за произход, дано детето ми няма проблем с това. От друга страна, като си дойде в къщи започна моментално да говори за себе си като за Иси, така че за сега не го отчитам като грешка, ще видим какво ще стане по-късно  newsm78. Според мен трябва да се прецени за всяко конкретно дете от родителите му.
Цитирай

Враца

Мнения: 4 384
Ние го сменихме, също като Мама Галя егоистично.
Бяхме избрали имена от преди, но ако името ни беше харесало и отговаряше на детето може би нямаше да го сменим.
Имаше един момент, в който сякаш се зачудихме дали постъпихме правилно. Но още като я видяхме- беше си Марина от всякъде Laughing Laughing
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
И на двамата сменихме името.
Боби беше тъкмо навършил годинка а Преслава на 6 месеца.
 Боби беше дългочакано бебе,по стечения на обстоятелствата,така се случи,че за пърив път го видяхме седмица преди най-големият християнски празник Коледа.
Бяхме говорили със мъжът ми,че без значение какво ще е детето,в смисъл момче или момиче,ще носи името Божидар/а или Богомил/а
Той наистина е нашият дар от бога и не мисля,че сгрешихме със името му.

За Преславка,пък варианти имахме много.Преди много време,дадох едно обещание,за някой може и да е смешно но за мен беше нещо,което имах желание да направя,независимо от обстоятелствата.
Бях обещала на баща ми(лека му пръст)че един ден,ако имам дете,независимо от какъв пол ще е, ще носи неговото име или поне първата буква(казваше се Петър)

Почнахме да точим вариянти,като Преслава,Пресияна,Паола,Памела и още куп други варианти.
Но като,че ли най ни хареса името Преслава.
Не съжалявам,че сменихме името и,мисля,че така точно трябваше да стане.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Колебанието ми беше огромно, защото Ирина е едно от най-големите деца със сменено име.

Имах, обаче валидни причини да се реша: представих си как и се подиграват в училище...
Помислих си, че ще има да се справя с достатъчно неща, за да носи бремето и на това.

Избрах име с невероятно близко звучене.

Искам да ви кажа, че реакцията й беше уникална! Сякаш четири години беше чакала това! Още на следващата среща, влетя викайки: Аз съм Илина (Ирина)!
Никога повече не повтори другото име и не имала и миг на колебание, освен когато искаше да се казва мама Петя. Wink
Всъщност още тогава, спря да се обръща, когато лелите я викаха с другото  й име по навик...

Спрях да изпитвам колебания отдавна. Рядко се среща човек, който толкова да харесва и обича името си.  Very Happy
Цитирай


Мнения: 65
Името на сина ми го сменихме , защото беше само на 20 дни а и с мъжът ми без да знаем пола на детето бяхме избрали име за момче.  На дъщеря ми името е много хубаво и не сме го сменили. Опитахме се да я наричаме с име което баща и много харесва, но тя твърдо отказваше да го приеме.Името и наистина е рядко срещано и на мен много ми хареса.Всеки родител сам решава, но донякъде зависи и от детето.
Цитирай
Не сменихме името.

Решихме да запазим максимално връзката с другото му семейство.

Вярвам много в енергията на думите. Освен това единственното, което е получил от другото семейство е това име. Боян.

Защо да му го взимам? Ако той реши може да си го смени.
Цитирай

София

Мнения: 677
Ние леко го доизменихме,защото с тази инатска зодия и това "твърдо" име щеше да е много зле за него.
Малко го смекчих името,но корена си остана.А и сякаш това име допълнително ще му помага за артистичната му дарба.
Така си има нещо и от предишното име и нещо ново от нас.
Моето име е сменено напълно и съм много благодарна за това,защото другото ми звучи много странно.
Обстоятелствата ще подскажат на родителите какво да правят.
Цитирай

На първо място в телефона на дъщеря ми :)

Мнения: 918
Да, сменихме го. Първо, защото винаги съм мечтала да имам дъщеря, която да кръстя на баща и (тука вариантите бяха няколко, но накрая стигнахме единодушно до името). Второ, защото името, което и бяха дали никак, ама никак не подхождаше на това малко сладко създание (беше изключително грубо и непривлекателно). Трето, защото лелките в дома иползваха името и като нарицателно и щеше да ми бъде неприятно да продължа да я наричам по този начин.
Дали съм постъпила правилно!? Не знам. Но знам, че "чисто егоистично" ми доставя удоволствие, когато произнасям името и сега.
Цитирай


Мнения: 286
Аз го смених името на моето детето . Нито за минута не съм се колебала. Убедена бях както и сега съм, че трябва да го сменя. Променя се съдбата му, променя се и името. Звучеше ми толкова логично. Още повече, че не знам онова име от биологичната родителка ли е дадено или служебно от институцията...
Цитирай


Мнения: 2 172
Да... логично е, щом тогава сме решили да пазим тайната.И да не беше заради тайната, пак щяхме да го сменим. Това беше  едно от имената, измислени за момиче, докато чакахме първото си бебе. Много ми се искаше да бях я родила аз, също...Но това е друга тема. На 14г. каза ще си сменя името (прочела някъде, че може). Баща й побесня. Пък аз нали й знам настроенията, че са ден до пладне... Very Happy Сега се кипри с него, че може би е уникално. Поне никой друг не е казал ,че го има или го е чул. Rolling Eyes Ама и тя си е уникална! Laughing
Цитирай


Мнения: 2 084
Сменихме ги. Имената на децата ни изразяват тяхната принадлежност към семейството. Кой на кого е кръстен е въпрос, който е свързан с традициите на моето и на мъжа ми семейство. 
Името е, според мен, връзката с корена. Децата имат свои корени и това са точно корените на двете семейства дали началото на нашето семейство. От традициите, в които сме израстнали създаваме своя традиция и поставяме свое начало. А от това един ден те ще създат своя традиция и свое начало. Като клончета, които се присаждат върху дърво и се ражда ново дърво - с по-вкусни плодове.
Цитирай

На небето

Мнения: 5 486
Не го смених - Исак никога не казваше името си, беше и почти на 3 години - реших, че това ще го травмира. Може би сбърках - всички хора като му чуят името и правят разни предположения за произход, дано детето ми няма проблем с това. От друга страна, като си дойде в къщи започна моментално да говори за себе си като за Иси, така че за сега не го отчитам като грешка, ще видим какво ще стане по-късно  newsm78. Според мен трябва да се прецени за всяко конкретно дете от родителите му.

Името е еврейско (не знам какво те притеснява) и библейско. На мен много ми харесва това име. Моя син също носи еврейски (библейско име). И мен са ме питали, защо носи еврейско име, но това изобщо не ме притеснява.
А по темата, аз бих го сменила. Възприемам го като ново начало, ново име.
« Последна редакция: вт, 05 фев 2008, 11:03 от Estell »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 82 отговора