Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 88 отговора

софия

Мнения: 538
Пред голяма дилема съм. Чудя се дали да се върна на работа. Първо вече ми омръзна  домакинстването в къщи, липсата на пари за мен, ежедневието.
От друга страна знам че тръгна ли на работа ще излизам в 8 и ще се прибирам в 7, незнам как ще се справям с готвене, пране, гладене и т.н. но това което най-ме притеснява, е че НЯМА ДА ВИЖДАМ ДЕЦАТА реално.
Много съм се изтормозила какво да правя? Някакви вътрешни разкъсвания изпитвам, какво да направя и да не съжалявам. Имам майчинство до август, в смисъл все някакъв доход е. Confused
Пък и изоставам много вече в професионалната сфера...
Кажете ми вие кога се върнахте и как се справяте?
Цитирай

София

Мнения: 29 957
На мен много ми се промени живота. Сутрин не виждах Дияна, защото с мъж ми излизаха преди мен. Вечер пък се прибирах към 10.
Даже и бавачка бяхме наели по едно време, защото нямаше кой да взима Дияна от градина. След време като започнах да се прибирам към 7 нещата малко се нормализираха.
И аз мрънках, че съм лоша мама, защото почти не виждах детето си. Но какво да се прави.
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 094
Големият беше на 10м., когато се върнах да уча в друг град. Много трудна ми беше раздялата в началото. Малката беше на година и 3м., когато се върнах на работа, но отсъствието ми от дома не е много и не се усеща почти, че ме няма.
Цитирай

UK, Harlow/София

Мнения: 7 670


 Когато синът ми беше на 2г.8м.Мислех, че и двамата ще плачем, но се оказах с грешно мнение.Той ме изпращаше с усмивка сутрин, а работата и колегите ми действаха супер разтоварващо.
Цитирай

София

Мнения: 1 334
Здравей, n@ti !   bouquet

Прекрасно разбирам дилемата ти ... Все още не съм се върнала на работа, но мъжът ми мепомоли да му помогна със задачите в неговата работа, защото не смогва. Налягаше се да излизам в 08.30ч. и да се прибирам към 17-18ч. В началото излизах с плач всяка сутрин, но постепенно нещта се нормализираха и за две седмици се промених. Аз започнах да се грижа повече за себе си - все пак се срещах с повече хора и трябваше да изглеждам добре, а детето не усети липсата ми (майка ми се грижеше за него).
Незнам какви са ти възможностите, но за домакинските задължения възможностите са 3:
1. Наемаш чистачка
2. Договаряте се със съпруга си да си помагате
3. Готвиш по-големи количества за да си спестиш време и чистиш и переш събота и неделя

Да си жена определено не лесно  Naughty (особено ако искаш да покриваш изискването да си добра домакиня и съпруга и ценна служителка). И аз съм в подобна дилема като твоята, но определено мисля да се върна на работа когато детето навърши година, година и малко.

Успех!  Peace
Цитирай
Пред голяма дилема съм. Чудя се дали да се върна на работа. Първо вече ми омръзна  домакинстването в къщи, липсата на пари за мен, ежедневието.
От друга страна знам че тръгна ли на работа ще излизам в 8 и ще се прибирам в 7, незнам как ще се справям с готвене, пране, гладене и т.н. но това което най-ме притеснява, е че НЯМА ДА ВИЖДАМ ДЕЦАТА реално.
Много съм се изтормозила какво да правя? Някакви вътрешни разкъсвания изпитвам, какво да направя и да не съжалявам. Имам майчинство до август, в смисъл все някакъв доход е. Confused
Пък и изоставам много вече в професионалната сфера...
Кажете ми вие кога се върнахте и как се справяте?
При всички случаи започни работа,нещата само сега ти изглеждат трудни SmileПосле ще са ужасни Laughing...Шегувам се, ще имаш по-добро самочувствие, макар и изморена да си.
Цитирай


Мнения: 4 966
Амиии, при мен връщането на работа имаше само положителни последици. Разбира се, имах плюс от факта, че през майчинството работих от вкъщи и поне веднъж в седмицата ми се налагаше да ходя до офиса или на срещи, та самата физическа раздяла я бях вече преживяла. Отделно, останах да работя у дома първите 1-2 месеца след тръгването им на ясла, пък и те вече бяха навършили 2 г. и 1-2 месеца.
Връщането на работа ни повиши семейния доход, възможностите да можем да си позволяваме повече неща, самият директен контакт с колегите ме зарежда допълнително, а и аз обожавам работата си.
Сега сутрин водя /заедно с мъжа ми/ децата до градината - шефката ми знае, че имам деца и никога не ми е правила проблем ако отида по-късно /просто знае, че децата ми са на първо място и ако нямаме спешни задачи рано сутрин никога не бих се отказала от изпращането им до градината/. Вечер се прибирам между 18 и 19 ч. и цялото време след този час и през уикендите го отделям само и единствено на децата /е, работя и допълнителни неща от вкъщи, но през нощта, докато спят или ако излязат някъде с баща си, баба си и подобни/. Така хем имат достатъчно от вниманието ми, хем не съм вторачена 24/7 в децата си, а имам и мой живот, мои интереси, мои занимания...
Относно домакинството - много пъти съм го писала - спестявам си много от него: имам миялна, всичко перем в пералнята, купувам немачкаеми материи и рядко нещо има нужда от гладене, готвя доста неща в събота или купуваме неща от топлия щанд на хипермаркета през седмицата, за доста от нещата ми помага мъжа ми, за основното почистване /миене на под, на баня, на прозорци и подобни трудоемки и времеемки занимания/ викам жена 1-2 пъти в месеца и т.н.
Цитирай

Русе

Мнения: 5 578
при мен хаоса беше пълен, аз тръгнах за пръв път на работа (забременях като студентка) и изобщо не бях свикнала на такъв живот - работа, дете, домакинстване.  Crazy

минаха месеци докато вляза в ритъм.
Цитирай

София- павлово

Мнения: 2 597
о да промени се, работя 3 на 3 по 12ч. прибирам се в 20.00 и малката веднага ме окупира 35, е не винаги като съм на работя вечерята е нещо особено но пък и той мъжът ми не може да готви ( и не иска да се научи) но пък не си лягаме гладни, докато играя с малката и се опитва да водя разговор с баткото пералнята е свършила и простирам, така или иначе не мога да си легна по рано от 12.00 hahaha първия месец е гадно но после си влизаш в ритъм
но пък освен финансово стабилизиране е нужно и малко социални контакти, а и на работа си почивам, знаеш ли какво да седнеш пред компютъра без някой да се лепне за теб и да почне,  мамо, мамо бе 35 това е шега
мъчно ми е като съм на работа но просто се налага- ако спечеля от тотото напускам веднаг
Цитирай

Sofia

Мнения: 8 084
Гледах детето си до 3 годинки вкъщи и не съжалявам, въпреки че понякога ми се искаше да съм на работа.   Като излизахме на разходка с малката се събирахме много мами и не е било скучно.Като започнах работа с домакинстването нещата станаха  по сложни, няма време за почивка...Все има нещо да се върши, да се чисти , готви и т.н. Тогава усетих, че детето остана на заден план. Взимам го от градина и го зарязвам да се спасява само- да играе или да прави каквото ще за да мога да свърша и нещо вкъщи по набързо гледам да правя всичко  ето и от там съм си по изнервена, повишавам тон и т. н. Нямаме баби, на които да разчитам поне за малко. И затова не съжалявам , че не съм се върнала по рано на работа. Поне до колкото мога съм отделяла внимание на детето си, спестих му много ясленски болести и безсънни нощи.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 410
аз се върнах на работа, когато Борис навърши 1 г. Така бех обещала и си спазих обещанието. Стана така, че отидохме у родителите на мъжа ми. Взех жена за детето. от сутринта, докато легне за следобеден сън. Свекърва ми е възрастна доста и е достатъчно, че всеки ден готви за 5тима души.
Трудничко ми беше в началото, че се разделяме за цял ден но...така си бях решила и мъжът ми, който има собствен бизнес бе съгласен.
По-трудното за мен дойде, когато Борис тръгна на ДГ през есента. На ясла не съм го пускала. Буквално боледува по 2 пъти в месеца и май сега прекарваме доста повече време заедно, от колкото като беше с бавачка. Но вече е хитър и ми казва" Ти остани до обед в къщи и така иди на работа"
Слава богу, че имам възможност да работя с лаптоп та болничните се превръщат в полуработни.
Е, понякога и на мен ми идва да остана да си гледам детето у дома. Единствено заради болестите обаче. Моят син е силно индивидуална натура и разчитам на ДГ да осъзнае, че в света има и др. хора.
Сутрин го водим с татко му, после той оставя мен на работа. Разбира се съм закъсняла. В 17 се мятам на такси за ДГ. Таткото се прибира към 21 часа и тогава настава еуфорията ! Слагането в леглото става Мисията почти невъзможна, или поне времеемка.
Събота и Неделя сме като ваденки. Само пита кога е почивен ден, също защото не иска на ДГ.
Съдомиялна нямам, но това е уред Но.1, за новата ни къща, перем всичко в пералнята, основно през уикенда. Спално бельо и долно бельо не гладя. Иначе сме фенове на естествените тъкани и разбирате, неизгладени не става. Чистя веднъж в седм. в Неделя. прахосмухачка, миене на подове, тоалетна и т.н.

Мисля, че за жена, която е имала хубава работа и среда, признание си остава желанието да си сред хора.
Какво ще правин след някоя година, когато децата ще са доста самостоятелни, а ние по на 40 с плетка в ръце?
ОСВЕН АКО НЕ СПЕЧЕЛИМ ОТ ТОТОто.
По едно време бях казала на Борис, че ако спечелим няма да ходи на ДГ, т.е. няма да работя. И той взе да ме пита сутрин "мамо, кога ще спечелим от тотото?"
така че:
ИГРАЙТЕ ТОТО!

Всичко друго е въпрос на настройка и план. Аз без план не мога!
Цитирай

наоколо

Мнения: 532
Аз се върнах 1 месец преди малката да навърши 2 годинки.Също като теб много се терзаех от мисълта:"Ами сега какво ли ще стане с живота ни?Ще я виждам ли?"
Това е нормално притеснение,но после отминава,свикваш с новите обстоятелства,детето също и живота си тече спокойно.
Радвам се ,че се върнах наработа,защото сега ми е още по-мила ,когато се прибирам и си спестявам и част от нервите,които между другото ми идваха в много.
Желая ти успех и не се страхувай!
Цитирай

Враца-София-Перник

Мнения: 582
Аз се върнах 1 месец преди малката да навърши 2 годинки.Също като теб много се терзаех от мисълта:"Ами сега какво ли ще стане с живота ни?Ще я виждам ли?"
Това е нормално притеснение,но после отминава,свикваш с новите обстоятелства,детето също и живота си тече спокойно.
Радвам се ,че се върнах наработа,защото сега ми е още по-мила ,когато се прибирам и си спестявам и част от нервите,които между другото ми идваха в много.
Желая ти успех и не се страхувай!

И при мен случая е абсолютно същия!
Сега се чувствам по-пълноценна!
Цитирай


Мнения: 1 797
Започнах да работя от вкъщи на половин работен ден, когато малкия навърши 5 месеца.Когато стана на 1г и половина се върнах на работа.
Ако трябва да бъда искрена-това,което почувствах бе облекчение.Причините-доходите ни се повишиха,а носенето на няколко дини под една мишница-гледането на детето,служебната работа и домакинските задължения ме натоварваше наистина много.Сега, когато съм на работа мога спокойно да я върша и да мисля единствено за нея. А  почивните дни, както и времето след 17.30 всеки ден  са изцяло посветени на  детето ми. По-спокойна съм, по-добре и пълноценно оргарнизирам времето си и това се отразява положително и ма мен на всички наоколо .
Цитирай

София / Пловдив

Мнения: 8 070
...Като започнах работа с домакинстването нещата станаха  по сложни, няма време за почивка...Все има нещо да се върши, да се чисти , готви и т.н. Тогава усетих, че детето остана на заден план. Взимам го от градина и го зарязвам да се спасява само .....

Точно същото се получи и при мен. Дребната беше на три години, когато се върнах на работа, не се бяхме отделяли до този моменти и ни беше трудно и на двете. Почти година по - късно, още не мога съвсем да вляза в ритъм. Все имам неизгладени дрехи, редовно не съм смогнала с вечерята и минаваме на вариант "пица" например и т.н. И усещам, че не прекарвам достатъчно време с детето. Това ме мъчи на моменти.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 88 отговора