liolonna, 
, разбирам те 
Ти си направила по-голямата стъпка вече. Успех по пътя
, разбирам те Ти си направила по-голямата стъпка вече. Успех по пътя
- Публикувана: 3 фев. 2008, 12:17 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2008, 23:50 ч.
Искам да чуя Вашето мнение, имам нужда от него
ДарЗаМен,
Колкото по-големи сме, толкова повече време ни е нужно да се приспособим и да приемем новото. С всички ни е така. А и както мар_мар отбеляза по-горе годините в институция оставят своя белег върху децата.
Изхождайки от това и силата на майчината обич вярвам, че макар по-бавно с дъщеричката ти ще прогоните "демоните" и болката ви ще изчезне завинаги. От сърце ви желая да стане по-скоро
marrymaroon, благодаря ти
Колкото по-големи сме, толкова повече време ни е нужно да се приспособим и да приемем новото. С всички ни е така. А и както мар_мар отбеляза по-горе годините в институция оставят своя белег върху децата.
Изхождайки от това и силата на майчината обич вярвам, че макар по-бавно с дъщеричката ти ще прогоните "демоните" и болката ви ще изчезне завинаги. От сърце ви желая да стане по-скоро
marrymaroon, благодаря ти
... никога преди не бях правила разлика между акта на раждане и този на осиновяване. Разсъждавах така - понякога зачеването е лесно, раждането безболезнено - осиновяването също; а понякога се чака с години за появата на нов член на семейството - независимо дали е осиновен или роден. Проблемите, които родителят има с детето си са различни, но ги има всеки.
Според Вас нормална ли съм?
Според Вас нормална ли съм?
Най накрая намерих време да ти отговоря. Просто прецених, че сериозността на питането ти не предполага две-минутно драсване на отговор.
Моля да не се приемат лично от никой, пишещ във форума моите разсъждения по въпроса - те са обобщителни, събирателни и в голяма степен се базират и на лични разговори с осиновители, неучастващи във форума.
За мен ти си съвсем нормална. Дори с твоето виждане за липсата на разлики /като усещане/ между осиновяване и раждане, ти ме навеждаш на мисълта, че ще си едни гърди по-напред от средностатистическите кандидат-осиновители, неуспели да се преборят с болката и имащи комплексите, че не могат да имат рождено дете. Естествено, това няма да те освободи от грижите по адаптацията, нито ще ти спести сблъсъка с пораженията, нанесени от престоя в институцията, но пък и биологичните родители имат своите сблъсъци, нали
Аз лично, много се дразня, когато някой каже, че го прави от едното благородство, или когато ме поздравяват, че съм постъпила много благородно! Повръща ми се направо! Не, първо задоволявам майчинския си инстикт и изцяло първоначално съм водена от егоизма си да бъда майка, честно казано. Разбира се, в контекста на това, че детето си е отделна личност и неговото развитие не е функция на моето тщестлавие да бъда майка (това дотук всъщност важи за всяко дете, по какъвто и да е начин влязло в семейството), плюс отчитайки и пътя на осиновеното дете до мен и струпаното в душичката му, като това последното всъщност е неизвестно ...
(това дотук всъщност важи за всяко дете, по какъвто и да е начин влязло в семейството), плюс отчитайки и пътя на осиновеното дете до мен и струпаното в душичката му, като това последното всъщност е неизвестно ...А на въпроса има ли разлика между осиновяването и раждането. Може би имам правото да се обадя и с риск да ме разкъсат, ще кажа ДА има разлика. Любовта към децата е различна, бих могла да се опитам да я сравня - любовта към любимия, човекът когото си срещнал и обикнал и любовта към майката.
Ani_M, любовта винаги е различна. И поне от моя гледна точка - несравнима. Разбирам примера ти, но... как да кажа... Все още нямам деца, за това ще дам друг пример - обичам мама като мама и татко като татко - различно е, въпреки че и двамата са ми родители. Но не обичам някой от тях по-силно от другия. И за двамата съм готова на всичко. На абсолютно всичко. Искам да кажа, че "различно" не е "по-малко" или "повече" 
Е, по въпроса за обичта - ами и аз обичам Милен и Митко по различен начин. Обаче лично за мен важен е акцента на думата ОБИЧАМ. Знам че е различен начина, но идея си нямам как да опиша тази разлика. Но също така знам, че обичта ми е безумно силна, на моменти до болка.
Искам да кажа, че "различно" не е "по-малко" или "повече"
... не слагам знак на равенство между двете, което не значи, че едното е повече от другото. Просто са различни.
...че "различно" не е "по-малко" или "повече"
Малко по малко... и ще се окаже, че отговорите са били в теб и преди да решиш, че си "луда", а?
Винаги има какво ново да научи човек .
Благодаря ви Галче на теб и на Ани! Винаги съм си мислила, че няма разлика. Ако не бяхте вие нямаше и да предположа. Добре, че стана дума.
Пак теб ще цитирам Гале, но много ми допадна това:
Точният отговор на въпроса на авторката на темата според мен е този.
Е, по въпроса за обичта - ами и аз обичам Милен и Митко по различен начин. Обаче лично за мен важен е акцента на думата ОБИЧАМ. Знам че е различен начина, но идея си нямам как да опиша тази разлика. Но също така знам, че обичта ми е безумно силна, на моменти до болка.
Благодаря ви Галче на теб и на Ани! Винаги съм си мислила, че няма разлика. Ако не бяхте вие нямаше и да предположа. Добре, че стана дума.
Пак теб ще цитирам Гале, но много ми допадна това:
За мен ти си съвсем нормална. Дори с твоето виждане за липсата на разлики /като усещане/ между осиновяване и раждане, ти ме навеждаш на мисълта, че ще си едни гърди по-напред от средностатистическите кандидат-осиновители, неуспели да се преборят с болката и имащи комплексите, че не могат да имат рождено дете. Естествено, това няма да те освободи от грижите по адаптацията, нито ще ти спести сблъсъка с пораженията, нанесени от престоя в институцията, но пък и биологичните родители имат своите сблъсъци, нали
Чета и си мисля...
В момента в къщи обсъждаме идеята за второ дете. Резервираната съм аз. Не мога да си представя, че мога да обичам друго същество както обичам Никола, нито да се представя, че друго дете може да е по-прекрасно от моето.
Страх ме е как бих приела второто ни дете (има голям шанс да е наше рождено, от което още повече ме е страх). Страх ме е, че ще пренебрегвам второто и някак си не мога да си представя, че ще бъде иначе...
Много е тъпо да го кажа, но имам усещането, че ще се появи ново същество, което ще отнеме нещо на Никола.... и това не ми харесва. Явно не съм готова още
В момента в къщи обсъждаме идеята за второ дете. Резервираната съм аз. Не мога да си представя, че мога да обичам друго същество както обичам Никола, нито да се представя, че друго дете може да е по-прекрасно от моето.
Страх ме е как бих приела второто ни дете (има голям шанс да е наше рождено, от което още повече ме е страх). Страх ме е, че ще пренебрегвам второто и някак си не мога да си представя, че ще бъде иначе...
Много е тъпо да го кажа, но имам усещането, че ще се появи ново същество, което ще отнеме нещо на Никола.... и това не ми харесва. Явно не съм готова още
Полудях, когато разбрах, че съм бременна. Първата ми реакция беше - моята Ради си е моето дете. Не можех да си представя, че ще мога да обичам появилото се вече второ дете(макар и на 3-4 седмици бременна). Питах шефката си, майка на три деца - Как се обича второ, та и трето дете - до ден днешен ме занася за този ми въпрос. Но много си права Fussi, наистина, следващото дете отнема по нещо на предишното, но пък ги научава на много други полезни неща от живота. В кръга на шегата - надявам се това при нас "отнетото" да е част от амбициите на ми, да ги поделя между двете и на кака да дам малко повече самостоятелност.
Точно сама си си отговорила
Когато спреш да си задаваш въпроса, ще бъдеш готова. То става спонтанно.
Чета и си мисля...
Явно не съм готова още
Явно не съм готова още
Когато спреш да си задаваш въпроса, ще бъдеш готова. То става спонтанно.
Лиолона, аз също не правя разлика, но то е защото имам знание само за осиновяването. Ти сама пишеш, че за теб времето да бъдеш родител още не дошло. Аз мисля, че факта, че си тук и четеш означава нещо и ти сама трябва да откриеш отговора какво точно търсиш тук.
Не събирай болка при нас, а чувствай силата да споделиш и да се справиш с болката и страха, да се довериш на непознати, да откриеш приятели, да формулираш мислите си.
А кои са лудите? Кои определя кои са лудите? И за какво ти е този етикет? Според мен са луди тези на чиито неумесни "изцепки" отговаряш с "кравешки поглед".
Не събирай болка при нас, а чувствай силата да споделиш и да се справиш с болката и страха, да се довериш на непознати, да откриеш приятели, да формулираш мислите си.
А кои са лудите? Кои определя кои са лудите? И за какво ти е този етикет? Според мен са луди тези на чиито неумесни "изцепки" отговаряш с "кравешки поглед".