Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора


Мнения: 998
Чудех се дали да пусна тази тема ,понеже това не ми е страницата за анонимни изповеди и хленчене ,но ви чувствам достатъчно близки ,за да споделя това ,което ми натежа достатъчно много ,за да поискам да го изкарам навън.Темата ще бъде доста мешана и объркана и може да заприлича на спагети от проблемчета ,заляти обилно със сос от досегашните ми страхове и терзания.
Предварително ви се извинявам ,ако темата не е съвсем за тук.И все пак мисля ,че е за тук.
Започвам с предистория.
Откато се роди детето ми ,свекърва ми ,която преди това се беше превъплатила в амплоа-то на разбираща ,готина и либерална баба се превъплати в чудовище.Тя реши ,че детето едва ли не е нейно.Със свекърът ми се преместиха при нас за да "помагала".
Втората крачка беше да изгони мъжът ми от стаята ни ,за да спи на едно легло с мен и да "си гледа рожбичката".Налагаше се за всяко едно нещо ,макар елементарно и аз виждах как жената няма хал хабер от гледане на бебе ,но си мълчах в качеството на примерна снаха.Тази жена едва не умори детето ми от глад.Който и лекар да кажеше ,че го държим гладно ,тя не беше съгласна.Всичките съвети бяха "неудачни".Детето ревеше от глад ,тя му вареше чайове за колики (без лекарско предписание),макар лекарите да казваха ,че то няма колики.Казвах и ,че то си хапе ръцете-следователно иска да яде-тя отсичаше ,че това бил "условен рефлекс".Настоя да го храним с биберон от силикон за деца от 6-12 месеца ,детето ядеше едва-едва ,изтощаваше се и заспиваше от умора ,преди да е изконсумирало и половината от дажбата си.Плахо и казвах ,че детето изяжда по-малко количество от това в родилния дом ,тя ми се сопваше ,че и баща му бил злояд.
Моята приятелка ,която роди месец преди мен ми изпрати подарък (тя е омъжена и живее е Белгия) дрешки за детето ми.Свекърва ми ги скри ,настояваше детето да облича старите дрехи на баща си от преди 25 години-няма да ви казвам какви раздърпани парцалетини ,целите на петна.Накрая изплю камъчето ,че виждала в детето ми синът си и понеже майка й го била отгледала ,тя искала едва ли не сега да си компенсира.Когато мъжът ми се върна в стаята ни ,всеки път ,когато детето ревнеше ,дори през нощта ,тя дотърчаваше по бикини ,нещо ,което страшно ме смущаваше и започваше да нарежда "Ой на мама шлячкияяя(сладкия) ,ой на мама пиленчитууу(пиленцето) ,ой на мама жлячучууу(златото)"!Забрани на мъжът ми да го целува ,понеже в работата си се срещал с много хора ,а тя постоянно го мляскаше ,въпреки ,че постоянно е с херпеси.На мен искаше да ми връзва блузки на устата за да "не и заразя рожбичката"...
Наложи режим за хранене и в 3 часа през нощта-нещо недопустимо за дете ,родено с килограмите на моя син.Това му разказа играта на стомаха.
Дотука добре ,да предположим ,че всичко това аз го търпя в рамките на месец и половина ,първа консултация-детето не е наддало почти нищо ,да не говорим ,че на ръст е порастнало само 1см ,което според лекарите е плашещ  и доста обезпокоителен факт.
Разказвам това за да хвърля светлина върху цялата ситуация и да не изляза глезла.
Но нещата излязоха извън контрол.Не стига ,че в родилното дни наред не видях детето си ,в къщи нещата седяха още по-зле.Бях с детето си само ,докъто спи.През другото време свекърва ми го дундуркаше на ръце или се въргаляше с него по леглата.Не можех да се докосна до толкова мечтаното си и изстрадано дете.Когато го вземех ,за да си го гушна ,тя "търпеше" това не повече от минута-две ,след което го взимаше най-нагло от ръцете ми ,скатаваше се в някоя стая и започваше да се търкаля с детето на леглото и да му дрънка глупости.При едно от посещенията при микропедиатърката ми ,жената категорично ме предупреди ,че поведението на свекърва ми е не само опасно за моята психика(аз се побърквах вече) ,а и за здравето на детето ,защото тя прави всичко наопаки и най-накрая ще го умори като едното нищо.В къщи се опита да и направи забележка ,но свекърва ми се сопна ,че тя си била родила рожбичката и тя щала да определя.
Разбира се ,не след дълго започнах да се сривам психически.Исках да съм с детето си ,но не можех.Ако кажех нещо ,знаех ,че ще следват семейни скандали и то грандиозни(успях да опиша в резюме характера й).Мечтаех да отиде на работа и да ни остави на мира ,но жената си взимаше отпуск след отпуск.Аз перях като луда(пералнята ни се развали и 2 месеца гледах детето ,перейки на ръка), а тя се търкаляше с него ,отъркваше се ръмжейки в детето и само пъшкаше "охххх ,охххх"...
Накрая детето започна да търси с поглед не мен ,а нея.
Ревях сама в банята и просто нямаше на кого да споделя.На мъжът ми накрая му ревнах и му казах как стоят нещата ,но той отвърна да не бъда егоистична ,нека да му се радвали и другите ,скоро щяла да отиде на работа и да ни остави.
То хубаво ,но на мен започна да ми избива пяна.Толкова много исках детето да не е като мен и да усеща майка си още първите дни ,след като се роди ,но ми беше откъснато от ръцете по най-долен начин.Не можах да бъда майката ,която заслужавам да бъда!!!Откраднаха ми майчинството ,което толкова много желаех ,ама толкова много!!!И детето беше насилствено отделено от мен ,както аз бях отделена от Нея!
Накрая какво стана-мъжът ми изкара няколко дни с майка си и още на първият ден не можа да я изтърпи и й вдигна ужасен скандал ,който завърши с думите:"Престани да се налагаш и да се държиш с всички ,все едно са ти подчинени!".
Тя се разрева ,все едно тя беше невинната героиня във семейната сага.
Оттам започнах сама да взимам решения за детето ,което доведе до нейната сръдня и фасони по цял ден.Помолих мъжът ми да говори с нея и да и каже да престане с отпуските си.Той го направи и разбира се ,отношенията ни се обтегнаха ужасно.


Сега ,мили хора ,усещам тази първична моя рана още по-осезаемо от преди.Не знаете какво ми беше да гледам как чужда жена се въргаля с детето ми по леглата ,а аз да не смея да го взема като майка ,за да запълни празнотата в душата ми.Виновна съм ,че мълчах и търпях ,но не съм по скандалите и просто исках да останем в добри отношения.Оказа се невъзможно.
И така ,това допринесе да поставям сега под въпрос безрезервната ми любов към мъжът ми ,защото той допусна всичко това да се случи и позволи на майка си да ми причини това.Напрежението постепенно ескалираше между нас ,той си осъзна вината и сега майка му не припарва докъто не и се даде шанс.Обаче много късно е...На няколко пъти исках да си събера багажа и да го напусна ,но знам ,че той никога няма да допусне това да се случи-познавам го добре.Обвиних го ,че той е виновен и дори му казах ,че не го обичам както преди.Стана скандал ,разбира се и си наговорихме една камара глупости ,след което аз казах през сълзи ,защото просто вече не издържах ...казах му ,че той просто не знае какво преживявам АЗ от факта ,че съм изоставена!!!И че сега отвратителната ,омразната ситуация се разиграва пред очите му ,защото той позволи това на лудата си майка!Защо някои захвърлят децата си ,а други ,които толкова много ги искат ,трябва да преживеят това?!?!Това дете ми беше толкова изстрадано!Имах нужда от него ,именно първите дни ,след като се роди ,за да му дам всичко онова ,кеото аз не бях имала и което няма как да ми се даде вече!!!Защото това преобърна живота ми и това ме съсипа!!!Не съм луда.Знам какво говоря.Простете ме за емоционалността.Просто знам ,че само тук ще срещна разбиране.....Мъжът ми започна да пита какво преживявам ,защо страдам толкова от това мое изоставяне ,защо ме боли ,нали съм имала всичко ,всичко....Как да му обясня!Като лятото ми беше казал ,че едва ли не се съмнява ,че съм осиновена.Сега не искам да говоря с него за това!Казах му ,че няма да го обсъждам с него.Че не е негова работа това ,което става в душата му и му казах защо.Той ме молеше да му споделя и накрая каза:"Това теб ще те убие ,трябва да продължиш напред ,просто да продължиш!"...после ме попита какво ми пука за хора ,които са ме изоставили ,защо изобщо ги мисля ,та тяхната постъпка е недопустима и няма никакво извинение за нея.Отвърнах ,че бих се чувствала по-добре ,ако зная какво точно се е случило.Той каза ,че това няма абсолютно никакво значение.Аз му казах ,че поведението на майка му "отключи" нови мои страхове.Че бях започнала да се оправям.
Затова и се реших да пиша тук за това.Това беше първият ми истински разговор с него по моята болна тема.
Мисля ,че страшно късно го проведохме и сега съм много ,много объркана и се чувствам на кръстопът.Усещам как чувствата ми към него охладняват заради ситуацията ,в която изпаднах в най-важният момент в моя нещастен живот!!!
Той също го усети и сега знам ,че осъзнава вината си и само се чуди как да поправи стореното.Прави жестове на любов и внимание ,които са закъснели.Държи майка си на разстояние-но нали разбирате-няма как да върне времето назад.
Онзи ден за пръв път излязохме с количката на разходка.На детето толкова му хареса чистия въздух ,че спа после цял ден и цяла нощ и изобщо не плака.На следващият ден баба му се разкарваше като луда с ръце на главата и само повтаряше "Оххх ,аз ще откачааа ,ще умраа ,разболяхте ми рожбичката с вашите разходкиии"...накрая ,понеже детето не се оказа злоядо според нейната оценка ,а една миниатюрна ламя леко попреяде и върна малко мляко тя попита язвително:"Я кажи бабо ,защо повърна ,защо повърна детето ми ,болно е ,нали?"...Вчера го заведохме на втора консултация и се оказа ,че откакто аз се грижа за него с цената на панаири ,синът ми е порастнал със 7 см за няма и месец и е наддал 1.300кг.Това доста я попари-само за протокола.

Та така ,аз не можах да бъда майка ,каквато желаех и не можах да дам това ,от което бях лишена.Много ми тежи.Ама много.Сега празнотата в мен зейна със страшна сила и както вече казах ,чувствам се много объркана.И това ли ,по дяволите беше цена ,която аз трябваше да платя??
Една чужда жена да се изживява като майка на детето ,което толкова исках?!?Защото за пръв път виждам очи ,досущ като моите!И дали ще има пропаст между мен и детето ми ,каквато винаги е зеела в моята душа и досега никой не може да запълни.
Аз бях изоставена.И сега пак се чувствам така!
Кажете ми ,защо се чувствам така?

Много се извинявам ,че оспамих форума ,пълен с далеч по-сериозни проблеми от моите!
Знам ,че поне тук ще срещна разбиране!
И благодаря предварително на всички ,които ще ме изчетат ,защото си признавам ,че този път надминах себе си.... Confused
Прегръщам Ви!!!
« Последна редакция: ср, 06 фев 2008, 13:19 от Бианка »
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Мила Бианка - мъчно ми стана, като прочетох това, което си писала.
Доколкото разбирам, имаш един превъзходен, поддържащ те и опитващ се да те разбере съпруг.
Не е целта ми да те обвинявам, но според мен още в самото начало е трябвало да покажеш на бабата кой командва парада и да си отстояваш правата на майка.
Както и да е - случилото се - случило. За съжаление има такива хора, които всячески се опитват да се наложат, да ръководят и да се ччувстват значими, дори и да вредят с това.
Трудно се дават съвети за справяне с домашни чудовища, но хипотетично, ако бях в твоята ситуация, това, което бих направила от тук нататък, щеше да е - сериозен разговор-дискусия САМО със съпруга, с уточняване на отговорностите, които имате като родители. Тотално отстраняване на бабата /с риска да се чувства отхвърлена, пренебрегната и каквато там ще/ до степен на редовни свиждания два пъти седмично за по един час с родителски надзор.
Затваряне на темата за твоето осиновяване, до напълното ти успокояване и възвръщане на увереността, че си най-добрата майка /каквато ти си със сигурност/.
Не се старай да си примерна снаха, не се старай дори да си добра съпруга, дай си времето да си МАЙКА, останалите неща ще се наредят с времето.

Боже, колко лесно се дават съвети отстрани, когато не си на тоя огън самия ти  newsm78

Пожелавам ти успех и справяне със ситуацията, от мен имаш рамото на което да поплачеш, когато ти е криво, както и куп неизстрадани съвети, дадени с най-добри намерения.
  bouquet
Цитирай


Мнения: 998
Mama_Galia_66 ,благодаря ти!
За мен няма значение дали сте на същия огън като мен-именно от вашите съвети имам нужда!  bouquet
Осъзнавам ,че вината е и моя ,просто исках едва ли не да избегна неизбежното.Не обичам да ми се цупят ,да влизат с едно сухо "добър вечер"и да се държат с мен като с лигла ,която иска незаслужения лукс да гледа сама детето си.
За съжаление тази ужасна жена ме върна там ,откъдето тръгнах.Борех се толкова време със себе си ,а сега имам чувството ,че се върнах в началото на лабиринта...
Цитирай


Мнения: 2 123
Миличка, миличка майчице  Hug
Така! дотук спирам с лиготийте, но ми дойде спонтанно  Love

Чувстваш се така, защото просто много ти е дошло. Бременността, мислите и страховете покрай нея, мислите, тъгата, обидата от твоето изоставяне, битовизмите покрай всичко това, неразбирането на околните, тежкото ти раждане и ужасийте покрай него - и накрая - това чудо дето го писа  Shocked

Ами и Дзержински нямаше да издържи...

Виж, според мен - дай първо с малките задачи, после ще решиш големите проблеми. Като начало дай да видим с какво положително разполагаме  Wink
1. Прекрасен малък чудесно наддал мъж в разцвета на силите си
2. Също прекрасен, макар и по-голям мъж, който много те обича.
3. Родители, които те обичат
4. здрави сте - слава богу
Това мисля е едно добро начало. Сигурно ти е доста трудно в момента, да си събереш душата, но убедена съм, че първото, което трябва да направиш е да заживеете отново отделно. Това със спането в едно легло със свеки е направо изварт и е отвратително, че така се издевателства над теб и твоите енергии, в момент, в който не можеш да се защитиш.
На една от жените тук бях писала веднъж - има хора, които се хранят с други хора. Напълно сериозна съм - не се шегувам и не се лигавя. Това са хора, които пият енергията на другите, впивт се в тях и не мирясват, докато "донорите на енергия" не клюмнат съвсем. Тя подсъзнателно е поискала да спите заедно - по наблизо е по-лесно. Махни я веднага от там, ако вече не си го направила. Не и позволявай да пие от теб, не влизай в директни конфликти, не стой близо до нея. Мисли ме за луда ако щеш - когато си близо до нея, кръстосвай ръце пред гърдите си.

Ти вече си майка - малка, уплашена и нападната, но майка - и ти си тази, която ще защити детето си.  Давай му храна само ти. Какво ще носи детето - определяш ти. Изобщо майката си ти и всяко, ама всяко твое решение е най-доброто за детето.

Нямаш разговор със свекърва ти. Мъжът ти е свързващото звено, той да говори с тях и да им обяснява. Говори с него. Той те обича, това е най-важното. Не си лигла, която иска да си гледа сама детето, а и така да беше - нищо лошо не виждам в това.

Аз също НЕНАВИЖДАМ скандалите и разправиите в къщи, повишаването на тон, споренето с близки и пр. Това обаче няма нищо общо с дисциплината и определянето на правила. Просто постави условие - или те си отиват в къщи или ти отиваш при майка си. Няма нужда това да става със скандал. Просто твърдо го обясни на мъжа си.

Пропаст между теб и детето ти няма да има, защото то е растнало в теб 9 месеца, това никой не може да ви го отнеме, а послесте останали заедно и който и да се е месил и натрапвал - майката си ти! Не можеш да бъдеш подменена и "избутана". За това и дума не може да става

За човека до теб -
Бианка, опитвам се с цялото си сърце да разбера болката на изоставените деца, заради сина ми. Колкото и да съм прочела, колкото и да съм мислила, колкото и да искам - никога няма докрай да я изпитам, така както вие я изпитвате. Опитвам се да я сравня със загубата на баща ми и това донякъде може би ме доближава да вашата болка. Утре се навършват 10 години от неговата смърт, сега докато пиша, сълзите ми се търкалят. Колкото и любов да получа, от когото и да я получа, раната ми никога няма да заздравее, все така жива ще е и все така ще боли и все така ще се чувствам половин човек.
Тази тирада я пиша, за да разбереш, че колкото и да те обича човекът до теб, колкото и огромно да е желанието му да усети болката ти, това няма как да се случи напълно. Не го вини. Не си отивай  Hug

« Последна редакция: ср, 06 фев 2008, 14:18 от Fussii »
Цитирай


Мнения: 2 123
Цитат
Сега ,мили хора ,усещам тази първична моя рана още по-осезаемо от преди.Не знаете какво ми беше да гледам как чужда жена се въргаля с детето ми по леглата ,а аз да не смея да го взема като майка ,за да запълни празнотата в душата ми.

А тук, просто не знаеш как те разбирам. Когато Никола изгря в къщи, аз, дето толкова съм го чакала, толкова съм го искала, не можех буквално "да се докопам" до него. Той беше или в ръцете на едната баба или в ръцете на другата, в краен случай в ръцете на дядо. А аз се чувствах ужасно нещастна, защото хем знаех, че той е уплашен, самичък и мъничък, хем не можех да го защитя, защото съм мухла и не мога да ги сложа в ред, хем ми подмятат детето като кукла, хем аз не мога да го успокоя и да му кажа "спокойно мама е тук, вече си на сигурно място". Беше ужас, ужас. Спомням си колко безпомощна и объркана се чувствах, безсилна да го защитя, само защото не мога да се карам и да съскам.

За успокоение, с течение на времето ми поникнаха дълги нокти и зъби и сега - ела да ме видиш
Цитирай


Мнения: 998
Fussii,
Нямаш представа колко ми помагаш с твоето разбиране Hug
Цитат
Сега ,мили хора ,усещам тази първична моя рана още по-осезаемо от преди.Не знаете какво ми беше да гледам как чужда жена се въргаля с детето ми по леглата ,а аз да не смея да го взема като майка ,за да запълни празнотата в душата ми.

А тук, просто не знаеш как те разбирам. Когато Никола изгря в къщи, аз, дето толкова съм го чакала, толкова съм го искала, не можех буквално "да се докопам" до него. Той беше или в ръцете на едната баба или в ръцете на другата, в краен случай в ръцете на дядо. А аз се чувствах ужасно нещастна, защото хем знаех, че той е уплашен, самичък и мъничък, хем не можех да го защитя, защото съм мухла и не мога да ги сложа в ред, хем ми подмятат детето като кукла, хем аз не мога да го успокоя и да му кажа "спокойно мама е тук, вече си на сигурно място". Беше ужас, ужас. Спомням си колко безпомощна и объркана се чувствах, безсилна да го защитя, само защото не мога да се карам и да съскам.

За успокоение, с течение на времето ми поникнаха дълги нокти и зъби и сега - ела да ме видиш
Именно за това говоря ,невероятно облекчение е за мен да знам ,че ти си изпадала в абсолютно същото положение като мен и не се изживявам като някаква глезла-разбираш ме прекрасно!С тази разлика ,че тя се нанесе при нас и нямаше отърване 24 часа от лудостите й.
Може би е само моментно състояние всичко ,което преживявам в момента ,обвинявам и мъжа ми ,защото все пак главната причина майка му да се държи като Цербер е ,че той не я сложи на мястото й още когато беше започнала да си покзва рогата.
Един ден ,докъто говорехме с нея ,още преди тотално да си развалим отношенията ,тя дори се изказа ,че добре ,че могла да роди дете ,защото не искала да си мисли какво е да осинови.Това няма как да го забравя ,беше много грозно изказване ...мисля ,че тя се опита да ме отстрани от детето ми именно защото ме чувства човек по-долно качество ,чужд ,недостоен да се грижи за внука и ,който тя предпочиташе да смята за по-малък неин син.
Ето тук пак засягам наболелия проблем ,че някои хора не са израстнали духовно ,за да се нарекат и майки на родените от тях деца-съжалявам ,че съм толкова крайна..но след като тя не може да приеме най-висшата форма на майчинството -осиновяването за какво говорим тогава?!?
Понякога я съжалявам ,защото усещам ,че със всичката и злоба и предразсъдъци тя не може да бъде щастлива ,макар да не го осъзнава.
Дори постоянно повтаря как детето ми било "бяло като пуканка" ,не като мен-майка й(бабата на моя мъж дори ме беше питала в прав текст дали е възможно да съм от турски или ромски произход).
Какво значение има това?!?Дори на мен не ми е интересно от какъв произход съм ,макар ,че знам ,че съм от български.Все едно те са някакви аристократи пред мен.
Е възможно ли е такова нещо и такъв манталитет във века ,в който живеем?!?
Oще веднъж Fussii,
Благодаря ти!
Цитирай


Мнения: 148
Мила Бианка,
вече са ти казали най-важното, бих искала да добавя да се отървете възможно най-скоро от това чудовище, свекърва ти. Без значение скандалите и сръдните. Ама наистина няма никакво значение, че тя ще се нацупи, обиди или каквото там! Много важно, ти, детето ти, семейството ти, сте по-важни, вие сте най-важните! Как изобщо си изтърпяла подобен звяр в къщата си!
С цялото ми уважение към нея, че тя е родила любимия ти - няма място с това си ненормално поведение сред вас!
Два пъти четох постинга ти, два пъти не проумявам как си я допуснала изобщо. Искаш да си добра снаха, само че си влязала в ролята на добър наблюдател на вербуването на сина ти.

Относно изоставянето - аз явно съм дебелокожо магаре и никога не съм се чувствала изоставена, не разбирам болката на осиновените деца, признавам си.
Но знам какво е да загубиш близък човек, и в известна степен те разбирам.
Трябва да бъдеш силна и на този етап да се опиташ да забравиш за това - синът ти има нужда от теб, именно теб, връзката между вас не може да се изгуби, не позволявай на когото и да било да ви дава тон в живота.

Аз на твое място до сега сигурно щях на кол да я набуча тази свекърва, но това вече си е до характер и те разбирам, че искаш да си в добри отношения, докато аз не цепя много басма в сходни ситуации.
Не позволявай  да те обижда! Не си мълчи, не трупай негативизъм , кажи й какво мислиш, защо я щадиш?!
Когато майка ми почина и се сринах, нейни "приятелки" споделили на мъжа ми , че " много се тормозя и зле ще свърша, и толкова страдам за майка ми, хем не съм й родно дете". Освен, че му се разсърдих на него, че изобщо ми го каза това, така хубаво ги сложих на място, че после се чувствах гузна, защото ги познавам от дете.
Но това им изказване беше нелепо, неуместно, тъпо и грозно. Никога повече не осъществих контакт с тези хора.

Бъди силна, не се оставяй да те манипулират!
 Hug Hug
Цитирай

София

Мнения: 9 293
Ще ме извиниш, че ще пиша на бързо, но малката има колики - ние сме в най-близка възраст до вас, не съм осиновена, но загубих едно дене - 45 дена стоя в ковьоз, а аз далеч от нея, виждах я само веднъж седмично за по 5 минути, след това чаках 7 години... След това у дома дойде Исак, но се случи така, че аз трябваше да лежа, за да запазя малката - 3 месеца лежах, баби се грижиха за него, сега той е доста объркан по въпроса, коя му е майка, коя му е баба - 3 месеца, в които аз явно страдах като видех свекърва ми да го разнася на ръце из къщата, като видех другата баба да го дондурка на коленете си, като дойдеха на гости леля и чичо или вуйна и вуйчо и го разнасяха и мятаха из цялата къща, докато майка му лежеше на дивана - като една статуя. Сърцето ми се късаше, знам какво изпитваш ти в момента, но аз не мога да обвиня никой, не можех да отстраня никой, докато ти имаш измъкване от тази ситуация.
Сега градим доверие, преди няколко дни той заключи "Мама не е лоша.", какво ли му е било в душата на това дете през тези 3 месеца?
Сега за бебето - не го давам на никой, освен на баща му, който иска да го гледа от далече - детето си има майка и баща, останалите да си гледат работата.
Аз не мога да се оплача от съпруга си - той е изцяло на моя страна, но важната в случая си ти - ти си майка на детето си, ти си най-доброто за него - никакви баби и други елементи - махни ги от живота си и от живота на детето си, те могат само да пречат, не да помагат.
Цитирай

София

Мнения: 1 615
Миличка Бианка,
Стискам палци да намериш отново душевната си сила и да бъдеш щастлива майка на малкото съкровище!
Не мисли, че домашното чудовище би било по-различно, ако ти не беше осиновена - тя е лош човек и просто щеше да намери друго, с което да те уязви и "да ти пие кръвчицата", уверявам те. Просто има такива хора, те са лоши и с близките си, със собствените си деца дори, макар последните да са им свикнали и да не го съзнават до край. Може би затова мъжът ти не е реагирал по-рано, затова не му се сърди толкова много - важното е, че е осъзнал какво става и е на твоя страна!
Прегръщам те силно и ти пращам още малко виртуална подкрепа!
Цитирай


Мнения: 2 123
Милата ми тя  Hug,
явно някои хора, се учим да си браним децата, постепенно. На мен ми трябваше бая време. Аз просто съм повредена и трудно отказвам, казвам не, и трудно говоря рязко. Обикновено с поведение слагам дистанция и показвам кое ми е приятно и кое не. Лошото е че при някои хора не работи - трябва с думи.... Няма страшно, ще ти дойде кураж  Laughing

Другия момент според мен е, че някой мъжки майки (плюя си в пазвата), трудно понасят появата на жената в живота на синовете си. Хеле пък като се появи бебето, започват да се държат като "алфа женски" и буквално се опитват да отмъкнат малкото от майка му. В животинския свят също май се наблюдават подобни ситуации.

Цитат
Дори постоянно повтаря как детето ми било "бяло като пуканка"  ....  Все едно те са някакви аристократи пред мен.

Това го слушам и аз  35 нон стоп по наш адрес с Никола, защото аз съм много тъмна, с черна коса и черни очи. Той е русичък и беличък.  Много хора непрекъснато изтъкват разликите помежду ни,  част от тях го правят с цел да ме уязвят. Ама на мен знаш колко ми пука Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 998
Другия момент според мен е, че някой мъжки майки (плюя си в пазвата), трудно понасят появата на жената в живота на синовете си. Хеле пък като се появи бебето, започват да се държат като "алфа женски" и буквално се опитват да отмъкнат малкото от майка му. В животинския свят също май се наблюдават подобни ситуации.
Fussii,
някакво уникално съвпадение е ,но няколко месеца преди да родя се разигра същата сцена именно с двете кучета на свекитата.Те са женски-майка и дъщеря.Дъщерята роди две пухчета и не след дълго бабата го окупира.Когато майката се опиташе да се доближи до тях ,бабата я ръмжеше и не я допускаше Laughing
Майтапа си е майтап ,но сега се чудя дали това не е бил някакъв знак за мен.
Свекърва ми много се забавляваше от създалата се ситуация ,но ето ,че сега я повтаря едно къд едно.
Май се отдаде на инстинктите си точно както едно куче би го направило.Не на разума.
.....
А за майката и таткото на Fussii i Wildberry Rose Rose
споделяла  съм ,че загубата на родител ме ужасява-незнам с какво би могла да се опише болката ,само знам ,че моята е незначима пред нея....
Цитирай


Мнения: 2 123
Хич не е майтап. А и това, че свеки се е смяла на ситуацията също хич не е майтап. Аз мога да те "почерпя" с една подобна история с нашите най-близки приятели.

Свекървата така и не можа да понесе появата на снахата. При вас поне в началото е имало "пазене на добро поведение". Тук още от самото начало беше гадно. Майката - голяма хубавица като млада, тя и сега изглежда фантастично за годините си. Според мен просто не можа да прости младостта на снаха си. То не бяха приказки - че тя едно дете не може да роди (те също като нас имаха репродуктивни проблеми), че е такава, че е онакава, че горкия и син как се е заробил, че е обречен и какво ли още не. И така 6 години докато живяха заедно. После нашите приятели се отделиха. Подадоха документи за осиновяване. Половината уведомителни писма бяха изпратени на стария им адрес - мистериозно изчезнаха.
Но черешката на тортата беше, когато след 9 месеца нашите приятели получиха обаждане за осиновяване. Щастие безумно. Оказа се, че от РДСП са пратили и писмо с подробна информация за детенцето. На стария им адрес обаче. И това писмо беше изчезнало мистериозно. Ако социалните не  се бяха обадили лично на приятелите ни  по телефона, нямаше да срещнат своето момиченце.  Е, кажи ми какъв човек е това... какво яде, какво диша....

Виж мила, аз се ранявах всеки път, когато някой несправедливо ми "посегнеше". Болната ми тема беше явно прекалено очевидна за всички. Не мога , а и не искам да ти описвам какво съм слушала по свой адрес. Обаче, за себе си приех, че с тези хора живеем на различни планети и в различни светове. Техните оръжия, не са моите оръжия. Затова вече и не отвръщам и не се зъбя - просто не си струва. Виж, ако нападнат детето ми - тогава вече - яка им дУша

Бианка, за болката...
Мисля, че най-силната болка е настоящата  Smile. Знаеш ли Ерих Кестнер казва, че няма значение за какво плачеш - дали днес за загубената си кукла или след години за изгубения си приятел. Боли те еднакво и различно. Няма незначима болка. Но колкото и да са различни болките ни - можем да си поплачем на рамото и да получим утеха един от друг. Безкрайно благодаря, че те има Love

Цитирай


Мнения: 2 361
Бианка,
първо много силно те прегръщам! Ти си майка и никой не може да ти отнеме това! Hug

Ще нахвърля някой неща, които ми се въртят из главата.
Ще се опитам да насоча вниманието ти към определени случки от живота на съпруга ти, за да можеш да намериш отговори за поведението му.

"Накрая изплю камъчето ,че виждала в детето ми синът си и понеже майка й го била отгледала ,тя искала едва ли не сега да си компенсира..."

Понеже съпругът ми също е гледан от баба си през първите и най-важни години от живота си, имам наблюдения, относно сблъсъка на интереси. Да, съпругът ми е осиновен, но е изоставян два пъти - веднъж от БР, втори път - от майка си. За него баба му е като майка, към нея той насочва всички топли чувства, с нея той е близък.
Това, което се опитвам да ти кажа е, че е възможно съпругът ти отчасти да се чувства като вас, осиновените деца. До каква степен, не мога да зная. Според думите на свекърва ти, той е бил отгледан от баба си. Това може да е допринесло до отдалечаването и известното отчуждаване на майка и син. А добре знаем какво се случва, когато я няма връзката между родител - дете, особено при такъв родител /съдя по твоето описание на свекърва ти/.
Никак няма да се изненадам, ако съпругът ти се е опитвал и продължава да се опитва да се сближи с нея по някакъв начин - като и се доказва непрестанно, като се съобразява твърде с мнението и, като не смее да изкаже своето такова, от страх, че ще бъде отхвърлен.
Помисли в тази посока. Може би бъркам, ти познаваш близките си добре. Ако съпругът ти има своите призраци в гардероба, напълно възможно е липсата на адекватна реакция да се дължи именно на това!

И понеже аз съм съпруга на осиновено дете, ще наблегна точно на това, пък дано ти помогна по някакъв начин.
Бях споделила, че изчетох "Първичната рана" много преди съпругът ми да заговори за осиновяването. Четях и в този форум доста преди това.
Мислех, че съм подготвена, че зная точните думи, че познавам чувствата му. Нищо като подобно! Първия разговор ме свари толкова неподготвена! И това, при положение, че месеци наред бях изчела сума ти неща.
Представи си, какво чувства човек, който те обича безкрайно, който те вижда да страдаш, но не знае защо! Представи си, как съпругът ти се лута на сляпо, той предполагам дори не е чувал за форуми като този, за "Първичната рана", за болката от изоставянето. Той просто усеща с всяка своя частица твоята болка, но е безсилен срещу нещо, което е невидимо, няма име, няма причина, идва ненадейно и те кара да страдаш! Единственото, което той знае е, че ти се съсипваш, а това, което те съсипва, е твърде голямо и болезнено и, че то те кара да се разкъсваш между желанието да бъдеш свободен човек и желанието да се скриеш някъде, сама с болката си.
Помогни му, Бианка! Той е част от живота ти, имате дете, което пък е част и от двама ви. Повярвай ми, споделянето ще ви сближи. Подари му "Първичната рана", нека я прочете, а после му дай време да осъзнае информацията, която книгата предоставя, да усети болката ти, да разбере корените и.
Ако дори за миг си усетила, че той омаловажава болката ти, трябва да знаеш, че не е умишлено, а просто следствие на невежество. Ти си тази, която трябва да открехне вратата! Не пази толкова ревностно болката, сподели я! Уверявам те, когато съпругът ти научи тайните ти, той няма да избяга, напротив. Точно тогава ще се почувства част от теб, ще сте едно цяло, ще споделяте щастието и болката!

Миличка,
водена от стремежа да си идеална снаха, да си мила, внимателна, да не би някой да те упрекне в нещо, защото вие, осиновените, трябва да сте винаги такива - перфектни, ти си допуснала грешка - допуснала си свекърва си твърде близо. Зная, че е трудно, съпругът ми казва - "зная, какво трябва да направя, чудесно разбирам грешките си, дори в момента, когато ги правя, но това е по-силно от мен - да лавирам, да се нагаждам, да правя онова, което другите очакват от мен. Страх ме е, че няма да се харесам на някого, че ще ме отхвърлят." Точно това ти изигра лоша шега и на теб. Хубавото е, че вече сте взели мерки.
Бианка,
стъпка по стъпка, нещата ще се оправят. Но пак ти казвам, не е нужно да си сама! Когато имаш другарче, въпреки, че никога няма да усети болката ти толкова силно, колкото теб, тогава светът не е толкова страшно място! Hug
Твоят съпруг ще ти помогне да се научиш да отстояваш себе си, просто му дай възможност! Peace

Относно твоя произход....каквото и да кажа, малко ще е! Confused Ти си прекрасен човек, другото няма значение! Съпругът ми е смуглав, досега никой не си е позволявал да ми намекне нещо, но първия, който се осмели, ще бъде с издрани очи! #Cussing out

Извини ме за хаотичните думи, но така усещам нещата!
Много, много силно те прегръщам! Ще се справиш, защото си силна, защото сте трима!   bouquet
« Последна редакция: ср, 06 фев 2008, 22:55 от _Hope_ »
Цитирай


Мнения: 2 123
Умното си е умно  Hug Hug Hug
а пък като има и сърце - екстра се нареждат работите.  Love

Хоуп    bouquet
Цитирай


Мнения: 998
Да си призная-заради този разговор с мъжът ми ,тайничко се надявах и _Hope_ да се включи в темата ми Blush.
_Hope_,,благодаря ,че и ти взе отношение!За мен твоето мнение е много ценно.
Относно отношенията между мъжът ми и майка му сама незнам какво да мисля.В някои отношения той е толкова категоричен с нея ,сега се оправдава с това ,че не съм му се оплакала навреме.Именно ме засегна факта ,че самият той никога не и мълчи ,а аз в един момент се оказах притисната да се съобразявам по 24 часа с лудостите и.
Миличка,
водена стремежа да си идеална снаха, да си мила, внимателна, да не би някой да те упрекне в нещо, защото вие, осиновените, трябва да сте винаги такива - перфектни, ти си допуснала грешка - допуснала си свекърва си твърде близо.
Много си права ,миличка ,това ме накара да се замисля и да осъзная още някои неща.Не само за дадената ситуация ,а за минали мои преживявания ,назад в миналото.
_Hope_,достигнала си до толкова важни изводи за нас ,осиновените ,както и Fussii ,мъжът ти е невероятен щастливец.
Много исках да се включиш ,защото се опитвам да погледна нещата през очите на мъжа ми-ти най-добре знаеш как се чувства той...Благодаря ,че ми отдели толкова време и внимание!  bouquet
Възможно е да е от невежество ,но той наистина допусна грешка с мен.В една друга тема бях ти споделила това.Мисля ,че сега вече осъзнава какво се случва в душата ми и има нужда да споделям с него.Няма да го държа настрана повече ,но ще изчакам удачният момент за това.Въпреки ,че за такива разговори ,както казва майка ми ,подходящото време никога не идва...Дано това да ни сплоти ,защото напоследък отношенията ни толкова се обтегнаха ,че дори мислех за раздяла.А би било жалко да се разделим заради външен фактор ,какъвто е майка му.
За него никога факта ,че съм осиновена не е имал значение.Виж за майка му и баба му-да.Не веднъж са опитвали да ми правят намеци и натвърди и грешката ми е ,че не съм му казвала от самото начало.
Спаси ме това ,че намерих вас и ако знаех ,че с тази тема ще срещна толкова подкрепа ,щях да я пусна по-рано ,макар ,че се притеснявах ,защото е много разнородна и не бих искала да разводнявам тематиката на форума ,на който държа.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора