Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
По скорошна тема на мама ФИН е идеята ми за самотата.... как се борите с нея, успявате ли да я надвиете... или тя печели?

Аз уж не съм самотна майка - но мъжа ми живее отделно, работи по 6 дена по 12часа и после почива само три дни.... Той в "Младост" аз в "Белите брези" - по-лесно се стига от София до Пловдив.... Нашите по цял ден на работа - излизат в 8 и се връщат в 20ч.... Значи самотат съществува и при мен.... Но сега не ми се пише за нея....
Само ще ви кажа - когато бях в 4-ти клас се преместихме в нов квартал, където всички ходеха в кварталното училище и имаха еднакъв режим... Само аз пътувах далече и все когато излизах да играя, игрите бяха в своя разгар - аз само седях и чаках евентуално да свършат, та да почнем нова.... Самотата беше мое ежедневие... Тогава моята майка ми каза, че "Човек и приятели да има самотен върви по своя път! Сам се раждаш и сам умираш!". Трябваха ми години да разбера, че е права... Но дори и да разбереш, не значи, че ще приемеш истината или, че ще се справяш по-добре със самотата!
Цитирай

Turku, Finland

Мнения: 3 634
Аз пък да ви кажа... Интернета и БГ-Мамма форумите са ми спасението от самотата, особенно вечер.

Преди месец се сблъсках на вратата пред асансьора със съседката си, Маарет, която живее точно срещу нас. Чух я, да говори нещо за Неа... и разбира се, защото дъщеря ми се казва Неа и наострих уши. Та от там, дъра дъра и хоп, на кафенце, на разходка... всяка сутрин си водим гарджетата на градина заедно и след това се забиваме я у тях я у нас да клюкарстваме. След туй на ново до градината да вземем хлапетата и пак я на двора, я у тях, я у нас.

После пък вечер, към 8 часа клякам пред компютъра и я по МСН я по СКАЙП дъра дъра с приятели. И смея да кажа, че добри приятели и имам.

Сега поглеждам на зад към живота си от преди 3 месеца когато си лягах със сълзи на очи и не можех да заспя... и се усмихвам. Децата ми и приятелите ми ме спасиха, за което искам да им благодаря.

Честно, свободно време нямам никакво за да ме налегле самотата. Винаги се намира какво да се прави... но пак, липсва ми мъжа в живота. Надявам се, в скоро време да го намеря... и мисля, че дори и съм го намерила, но след лятото ще се знае със сигурност. (само той да не види кви ги пиша тука... хихихи... голям срам) Та сега за него нищо няма да пиша. Инак се чувствам самотна когато пазарувам и в такива моменти мислено проклинам бившия си мъж (и той го знае). Самотна се чувствам когато си легна и няма кой да ме прегърне нежно, да ме докосне... купих си нови възглавници, поне в тях да се гушкам. Самотна се чувствам когато седна да гледам някои хубав филм и няма с кого да го дискутирам след това. Самотна съм, когато на вън вали, не мога да изляза с децата, а хладилника е празен.


Самотна майка съм... но не съм самотен човек.
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 049
И аз смятах да си купя ноvи vьзглаvници като се преместя да жиvея сама Laughing

Като тинейджьрка ,като се 4уvстvах самотна ,обикноvенно заменях самотата с мьж Embarassed ,но яvно сьм пораснала доста ,заЩото сега и предишния пьт ,като останах сама не можах да се хvьрля на пьрvият среЩнат мьж с надеждата да се по4устvам по добре.
Бягстvото от самотата ми е интернета......за сега,иска ми се да имам приателки тук да си пием кафето и да излизаме v парка с децата.......,но v 4ужбина vсеки си е с проблемите и май няма място за приqтелстvа.
Не мисля ,4е сьм самотна vьпреки vси4ко.Имам си детето и малкото vиртуални приqтели(някои от тях vе4е не са само vиртуални),които са ми останали и v самотните ноЩи си се успокояvам с тях.
Цитирай

Nederland/Hoofddorp

Мнения: 2 195
Страшно е и когато си самотен,а има мъж до теб Crying or Very sad Моя съпруг се спуква от работа и в крайна сметка все няма време за нас Sad Понякога се връща в 12 ве4ерта.Опитвам се да му обясня,4е имаме нужда от него,4е малкия като види кола да спира пред нас по4ва да крещи"тати,тати" и как ме боли все да му казвам "не е тати,тати е на работа".Уж говорим,накрая сигаме все до #Bad Talk  и в крайна сметка нищо не се променя.
Беше ни оставил малко в Б-я.По едно време взе да приритва по телефона да се връщаме,4е му липсваме.Е за к'во му бяхме...
Та мойта история е малко"с мъж,но без мъж"
На вас ви е много по-трудно ,мили моми4ета,затова се дръжте,както досега!Шапка ВИ свалям! newsm20
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.