Как се справяте с непослушанието?

Не мога да ти помогна със съвети, защото мен тепърва това ме чака, но това е още един плюс в графата "за" разделянето на близнаците в градината и училище... днес съм подхванала тази тема за размисъл! 

Ще следя с интерес!

В такива моменти ползвам наказанието, което научих от тяхната г-жа в градината. Когато някое дете от групата не слуша, тя му взема играчките и го слага да седи на столчето си, без да може да играе с другите деца известно време. Вкъщи вземам играчките, докато се успокоят. Методът действа, защото не правя компромиси.

ами просто ги раздели в градината  в различни групи

Дъмпер,   .
В описаната ситуация май (колкото и да съм против  ) бих постъпила така по отношение на градината.
Ама вкъщи...
Още веднъж   .

Там е работата, че не съм сигурна, че госпожата изобщо ги наказва, тя като че ли, опитвайки се само с "добро", ги оставя и положението става направо.. катастрофално. Ама защо постоянно ми се оплаква!
А по въпроса за разделянето, на път сме да го направим в градината, но вкъщи не мога да ги разделя и се чудя дали като се съберат няма да вземат да си наваксват в лудориите, което пак не е добре за тях, защото ще значи лишения и наказания...  Не знам къде е границата просто.

Мойте също са на 4 години и малко и по същия начин ,когато са по отделно все едно нямаш дете ,но да ги разделя в градината няма да стане,защото дъщеря ми без брат си не иска да ходи на градина,дори когато си влизат в групата се чакат заедно да влезат за ръчичка,да спят едно до друго креватче и т.н.Там не се оплакват от тях,но в къщи се карат защото тя в повечето случаи го дразни и му взима нещата с които се занимава в момента.Интересното в случая е ,че тя играе с момчешки играчки и не я интересуват никакви кукли.Може би с времето ще промени интересите си.

Да се присъединя към майките на 4-годишните близнаци .Калина това което пишеш все едно аз съм го писала,моите ме изкарват извън нерви,мъжът ми ме е обявил за истерична .Лошото е че към непослушанието и лудуването вече добавиха и оглушаването.Баща им си е приготвил една пръчка и ги чака строена в коридора.Но аз не мога да ги бия,пляскам ги но не ме възприемат на сериозно.Когато много се разбеснеят ги разделям в различни стаи.На Мартин най-добре му действа наказанието -без филмчета,но пък Влади въобще не държи на тях.
Голям ад настава когато сме по улиците и затова предимно сме от колата в къщи,защото съм забелязала че моите момчета не могат да  вървят бавно,те винаги бягат,надпреварват се и се бутат.
 Естествено и в градината са основни рушители на дисциплината,и са все те наказани.
Питам се само момчетата близнаци ли са толкова бесни или и близначките са такива.
 Не ги сравнявам с другите деца,които растат по едно защото виждам какви могат да бъдат,когато са разделени проблема с непослушанието и лудориите веднага отпада.
 Моля се да е период които бързо да отмине.

Мили майчета на близнаци да знаете, че тепърва ви предстоят големи изпитания и нерви с близнаците/ особено момчета/ и това е ясно защо, защото са две деца на една възраст. Ние сега сме ученици и забелязвам едно скрито съревнование, но  проблемите тук са от друго естество  ...... вече си мисля че и наказанията не помагат/ наказания от рода да не гледат телевизия, да не играят на компа и т.н. не наказанията зад вратата с вдигнати ръце /. Всичко става с диалог / многоооооооо разговори/ както казват "..удряй го на съвест ..." е повярвайте ми не е лесно. Наистина е трудно да намериш границата.
И ние все бързаме за някъде и сме изпълнени с една енергия от сутрин до вечер...... но да са ни живи и здрави това е най - важното

Да взема и аз да се включа, докато имам време  Роси, не е само при момчетата безкрайното съревнование и беладжийство! Моите също са сред най-палавите в градината. Трудно се подчиняват на някакви ограничения в групата и затова са сред най-често наказваните. За сметка на това пък са от най-активните, когато учат, ако обаче внимават в момента  Аз нямам мнение относно разделянето като начин на корекция на поведението. 1-во, аз ги разделям само вкъщи и то изключително рядко, когато вече наистина не мога да ги усмиря поради умишленото оглушаване. 2-ро, в градината те просто не контактуват една с друга- имат си различни компании и приятели и точно поради тази причина се получава това "наваксване" вечер като се приберат. За да обуздая лудориите им и нескончаемата енергия у тях, ги записах на плуване, обаче познайте дали имаше ефект    според треньорката им няма начин да не се трупясват след тренировка, но...поканих я някоя вечер да дойде вкъщи след като са плували и да види! Аз също изпадам в състояния да си мисля каква майка съм като само им се карам и ги наказвам вместо точно сега да им се радвам докато са малки, но това трае точно докато направят следващата беля. И сигурно съседите ми ме мислят за истеричка, но не мога да го контролирам- няма друг начин да ме чуят! А бе, мога да пиша до утре, а и всички тук имаме сходни проблеми. Рядкост е някоя от вас да не споделя всеобщите мнения и преживявания...Такъв ни бил късмета- да се опитаме да възпитаме силни, самостоятелни и напористи личности!

Такаааа....като гледам положението тепърва ще се влошава при нас . А аз си мислех, че ще се подобрява
А иначе по темата - по някога наказвам, друг път говоря или им казвам, че съм сърдита щом така правят и няма да си играя повече с тях. Обикновено след малко идват да ме гушкат и целуват

 
Кика се е научила от известно време, когато реша да й се скарам или да я накажа, да ме гледа с поглед на бито кученце и да казва: "Мамо, много те обичкам.", а Еса се прави на уплашена и крещи: "Не искам бой." (а ние не ги бием, нито някой друг - само понякога дърпам уши ).

   Хитруши!
 Да не би някой в детската градина да ги е пердашил

Не. Убедена съм 100%. Иначе щяха да си кажат, а и са влюбени в госпожите.
Просто понякога ги плаша, че ще ги натупам и тя се е изхитрила  . Само да не направи подобен номер на улицата, че все се сещам за една тема преди време, където така едно дете ревяло по улиците: "Не казвай на тати. Не искам бой.".

Нашите близначки са на 3 г.и  все се надявах ,че скоро ще отмине периода с непослушанието.Но като чета тук направо се отчайвам. При нас Ивета е много щура,гледа да се налага,отговаря и прави всичко напук,голямо урсузче.Като и се скарам взема чак да посяга и изпада в истерия,че ще бъде наказана(без въобще да се стига до там).Явно го възприема като голяма несправедливост.С Маги по-може да се разберем вербално,и много се страхува от наказания,разбира че не трябва да прави така и се извинява.

Ох,нашите проблеми направо са още песен в сравнение с вашите И аз все ги оправдавам,че са още малки и не разбират,но много добре си разбират.И явно всички са с вроден увреден слух по желание:) Колкото и да викам по тях най-много да се обърнат и да ме погледнат с усмивка .След което си продължават.Трябва да ги измъкна от мястот на поредната беля ,с което се започва един вой до бога на два гласа и определено отсега не им завиждам на комшиите. Другото ,което започвам да забелязвам у дъщеря ни е  как започва да се тръшка ,когато не стане на нейната. Хвърля се на земята,извива се и рееев.Но засега с това се справям просто като я оставя там където е да си пореве.Обикновено като не й обърна внимание и спира.Лошото е когато не съм сама,защото веднага някой се втурва да я вземе ,да не ревяло детето. А то хитрооо,как няма пак да го направи следващия път.

аз моите ги наказвам- да отидат в другата стая.  И след 2-3 мин, ако не са си дошли сами, отивам да видя дали им е минало.
Работи в общия случай

По този повод: преди 2 дни, гледаме някакъв филм, в един момента на младият господин му писва и отива в неговата стая да си рисува. Сестра му на връщане от кухнята, където беше на водопой и пропусна оттеглянето му, пита: Алекс за какво е наказан, че седи отатък

Димчева, аз ако съм на теб ще пиша писма до ХЕИ-то ви по район, до МЗ и до районното кметство относно моите "бацилоносители". Сигуна съм, че който го е казал ще си понесе заслуженото Мога да ти кажа, че пиах такива писма точно до упоменатите институции по друг повод и всяка от институциите отиде на проверка на място и са карали директорката да пише обяснения. Както самата тя каза 2 седмици само с моите писма се е занимавала. Така че защо не напишеш в какво  обвинават децата и после стой и гледай какво ще стане. Как може такова безобразие Сигурна съм, че ако го направиш ще те потърсят дори да ти се извиняват. Твоите какво, да не ги отглеждаш в развъдник за бацили Или просто ще им е по-лесно да се отърват от вас под този предлог, понеже са активни децата и не им  се занимава?

И аз наказвам в другата стая, но поотделно обикновено. В повечето случай още след 1 минута ревящото диване излиза и казва - Шушам, шушам. Но понякога се изхитряват и си заиграват в стаята, та отивам да проконтролирам и ако отказва да се извини го провокирам, че ако не се извини брат й / сестра му ще получи нещо си, а тя/той не, което веднага помага. Също ако искам да ги накарам нещо да правят, а те си правят пас, ги питам първо искате ли еди какво си /нещо любимо като сироп с витамини например/ и те естествено казват да, тогава им казвам, че ще го получат ако свършат еди кое си. Върши добра работа за подреждане на играчки и т.н. неприятни за тях И ЗА МЕН занимания

Димчева, може да подхвърлиш в детската градина - съвсем небрежно - че си написала писмо до една от посочените от Мишленце институции, и ей сега отиваш да пускаш и до останалите.
Честно казано, може и да не ти се наложи да пишеш истински писма

като чета и се отчайвам мислех че ще се оправят нещата но явно и на нас ни предстоят доста изпитания

Мога да дам мнение само за момчетата близнаци и братя.
Съревнованието го има не само при близнаците. Тая "болест" принципно ходи по мъжете все да се състезават и показват кой е по-по-най
И мойте малките се опитват да подражават на батко си, като резултата е от играчка плачка. А пък баткото съответно иска да прилича на таткото и да оправя тоците из къщи 

Аз съм за многото търпение и много дългото обяснение с тих и равен тон, защото мъжкото ухо филтрира шумове с голяма сила на звука, идващи от майките и жените им  , но иначе музиката се слуша на МАКС.

А моят Тединко е голям глезан и хитран. Хоби му е да се тръшка и да реве жално и неутешимо. Обаче е много смешен, защото толкова си личи, че го прави нарочно за да ме манипулира. Начи редовният му номер е да се тръшне пред мен. Аз обикновено в такъв случай си заминавам и се правя, че не го виждам. Като изляза от стаята или се скрия от погледа му той спира да реве. След което ме намира и пак ляга пред мен и се тръшва и почва да бреца. Направо умирам от смях, толкова е сладък с дребните си хитринки.

О тръшкането го практикуват редовно , най - обичат да го правят на обществени места , най-внимателно ляга единия на земята в знак на протест , а след малко и другия се нарежда до него и не искат да мръднат докато не стане на тяхната. 

  Купих си книжката "Близнаци вкъщи" на Лилия Попова, вътре има информация и за възпитанието. Когато я прочета ще се опитам да споделя тук в темичката някои интересни неща за възпитанието на близнаците, които авторката е споделила от личен опит 

Ето откъс от книжката, мисля че е точно оп темата 

   Синдромът на ескалация

    Памела Пиндл Фиерро в статия - Вашето ръководство за отлеждане на многознаци, описва синдром на ескалацията при близнаците - онова ужасно поведение, при което децата ни прогресивно засилват състоянието си на "дивеене", като реакция един на друг. Всички ние родители на близнаци сме се сблъсквали с това поведение, без повечето да знаем , че е описано в специален синдром.
     Подобно взаимодействие може да започне още от ранна възраст или по-късно - когато децата вече тичат и викат, и унищожават всичко по пътя си. Примерите за него са много. Единият заплаква силно за нещо. Като отговор другият веднага започва да плаче още по-силно, въпреки че причината за рева на близнак номер 1 може и да не му е ясна....
     Дъщеря ми Йоана, дакато жестикулира и обяснява неща разпалено, бута от масата любимата чаша на брат си с нарисувани покемони и тя се чупи на пода. Само за секунди Златин скача, грабва неината "барбешка" чаша и я запраща на пода. " И ти няма да си имаш чаша!!!", крещи той през сълзи. Тя заревава още по-силно от него и посяга да счупи чинията му, където аз се намесвам, дотърчала при първите по-силни звучи. Скандалът помежду им продължава още дълго и завършва без нови "жертви", само благодарение на звероукротителските функции, които поемам.
     Тя е нарисувала малко цветенце с химикал на дланта си- Той тутакси следва примера й и само след петнайсетина минути целите им крака и ръце са изрисувани във всички цветове на фулмастерите....
     Тук има описано още една случка, двамата близнака ядат, единия почва да сърба шумно, другия веднага започва да си прави гъргара, първия се изправя в стола, втория почва да пее на висок глас и са задавя и тн, а родителите кършат ръце 
     Отчайващо, нали! Всички родители на близнаци са жертва на този тип поведение и, поне за мен, някак си беше успокоително да открия, че в САЩ са го диагностицирали, изследвали и даже са го нарекли синдром. Съзнанието, че си жертва на масов близнашки синдром и дивотията на децата ти не е резултат от това, че си ужасна майка, или пък че отглеждаш двама малки бъдещи бунтари или престъпници, ми помага да подходя по различен начин към възпитанието на децата си и да не ги сравнявам непрекъснато с благоприличните им връстници, играещи си кротко, само от гледна точна на родителите на близнаци, край майки, татковци, баби или дядовци в парка.
      Ето няколко техники, които биха помогнали за контролирането на проявите на симптома.
      1. Разделяйте ги.
      2. Отвличайте им вниманието
      3. Намалете съревнованието
      4. Ако можета, запазете спокойствие.
   
       Ако ви е интересно ще се опитам по-късно да набера и описанието на всяка една от техниките. 

Давай, давай, че е много интересно  Някоя и друга техника за "укротяване" е винаги добре дошла. 

Здравейте и от мен и моите момчета са много буйни и непрестанно правят щуротии вече се предавам понякога,имам чувството че немога да ги контролирам,че изпускам юздите а са още на 2години,ами какво ще правим по-на там,но сега като прочетох тук поста на Aila някак си се поуспокоих и ще взема да потърся и аз тази книга,че вече издивявам и постоянно се мисля за лоша майка и се чудя как да ги накарам малко поне да ме слушат и изпълняват,ще продължавам да ви чета с интерес темата,пишете моля ви споделяйте!

Нищо чудно,оказа ,че моето детенце в яслата го е опердашила лелката,добре че говори и ни каза,иначе няма как да разберем

От къде я купи? Аз я поръчах от бг-мамма, но се оказа че не е в наличност.

  Еми от Данет, но аз поръчвах едни табуретки за банята на КидсКит и между другото хвърлих и книжката там. Да си призная е доста малка и въпреки, че се чете бързо и е интересна, няма много неща специално за възпитанието. Ще донабера това което е останало от онази част.

така, така, ето нещо в подкрепа на разделянето. между другото септември тръгват на градина в различни групи, така че ще видя на практика дали действа номера с разделянето

Бе моите опити да гледам дете по книга до сега винаги са завършвали с неуспех

Дъмпер Ти май си единствената близнашка мама сред нас, която се е "осмелила" да пробва номера с разделянето. Чела съм, че в други страни разделянето на близнаците е препоръчително и се прави често, но в България не е практика, дори напротив - стимулира се това винаги да са заедно /предимството да се приеме в някое училище втория близнак, ако първия е издържал изпита/. Доста писахме в другата тема за разделянето на близнаците и ще ми е много интересно да споделиш с нас как се чувстват децата

Не е единствената По спомени близнаците на Дивана(авторката на книжката), учат в различни класове

Колко мислих за това разделяне и накрая си ги оставих в един клас, може би щяха да са по дисциплинирани ако ги бях разделила

А при постъпване в ясла или градина това че са две и са заедно помага ли им по-леко да понесат новите условия на живот?

При моите деца категорично беше плюс. На 3-4 ден бяха готови да останат от сутринта до следобяда. Не съм имала периоди с непрестанно мрънкане сутрин, адаптираха се много бързо и почти безпроблемно. Единствен неприятен момент беше поетапното разболяване, но това няма как да се избегне, май

И при нас положението беше както при Креми. Като се разболяваха ги пращах поединично на градината и тогава беше големия ужас. Затова реших, че разболее се едната и двете остават вкъщи-то така и така след 2-3 дни и втората прихваща
Имат си даже различни приятелчета, не са лепнати една за друга и смятам,че това че са заедно в ДГ е добре за моите деца.

вече месец ходят на детска и то в различни групи. в началото често питаха къде е другата, искаха да са заедно (3-4 дни) и това беше. нямаше тръшкане, нямаше рев .... обясних, че няма място в другата групата и затова са в различни. сега не искат и да чуят да са в една група. доволна съм от решението си  виждам разликите и се радвам, че толкова бързо свикнаха и с детската и да са поотделно. вече 2 седмици са по цял ден и всичко е ок, не боледуват, както се очакваше.

Браво на малките ,Дъмпер,все така да е и занапред.А би ли казала само на колко са сега,че не виждам линийка ?
Аз засега съм решилда да ги пускам заедно,като знам аз колко мразех да ме делят със сестра ми,а даже не сме близначки,не искам да си представям какво ще е за тях.А по-нататък ако видя че има нужда ще премислям пак
Аз да ви се оплача и да потърся съвет от вас - моя малък мъж постоянно напада и хапе сестра си и вече в чудо съм се видяла.Не помага нито бой,нито приказки,нито каране. На момента уж казва,че повече няма да прави така и след половин час пак същото. И я хапе здраво.А тя никога не му е посягала,също така не тича да му взима нещата от ръцете,за разлика от него.Щом я види,че се заиграе с нещо и веднага се списка да й го дръпне от ръцете.Направо съм откачила вече.То ясно,че го има това при близнаците,ясно че хапе,защото още не може да се изразява чрез думи,но аз какво да направя - да го оставя да я нахапе цялата? Разбирам мен да ме хапе,ще го преживея,но сестра си... А нямам и място къде да ги разделя,освен да затворя единия в банята.Изобщо кошмар

на 3 години са. същото беше с хапането и биенето унас, все едната бие и хапе до кръв  беше само фаза и тя отмина, обаче откакто са на детска, другата се научи и я бие по главата  та сега има равновесие. моите също не бяха делени преди това, нямаше как, не че не съм имала желание, но в редките случаи в които успявах за по 2 часа да ги разделя бяха просто други деца. слушат, не се  тръшкат, не реват  и така.
Djina , стискай зъби ще отмине периода