Това което ми се иска да обсъдим тук е какво правиме когато забележиме, че детето има някакъв талант.
Опитваме ли се да откриеме "нещо по-различно"? Пренебрегваме ли "симптомите"?
Как постъпваме или ни се иска да постъпим когато нещо ни се набива в очите? Как търсим правилната инстанция за изява не това нещо по-специално в децата ни?
Изобщо, нека да си помогнем със съвети и примери за талант и това как да го развиваме.
Разбира се имам си и причина да пусна темата
Едната ми дъщеря от години ме тормози с " моля те мамо запиши ме на тичане, искам да се състезавам" Когато беше малка го приемах за временно желание и увлечение - особео след като винаги тя печелеше състезанията.
С годините виждам че това нейно желание не утихва. Вече забелязвам и хуса който има винаги да е първа и да се състезава.
Днес дори когато беше с колелото в парка, видя някой да тича и първото нещо което каза бе: "може ли да се състезавам с него?" Когото и да срешне винаги ги кара да тичат с нея и да се състезават. Тормози и сестра си която милата хич, ама хич не е спортна натура
В училище всички деца са минали през ситото и тя общува само с тези които са я победили в тичането. Начина по който го казва обаче е много инетересен : "той/тя сега ме победиха, но следващия път аз ще съм първа!" или " той/тя изобщо не могат да тичат, няма какво да си говоря с тях и не са ми приятели"
Някои от вас знаят, че миналата година тя спечели второ място за класа си на щафетно бягане. Преди и след състезанията плаче, че не може да стъпва на крака си заради раната която има, но стане ли дума за спорт... всичко забравя, все едно нищо и няма. Аз като я гледах сърцето ме болеше, но тя беше твърдо решена да спечели. Както казва майка ми, тя е нахъсана като пит бул и не усеща болка когато е на състезателната площадка.
Чудя се дали е добре да я насоча към някой спорт и кой по-точно. Ако питате мен, предпочитам танци
което също и допада, но не така както спорта. Дали това не е временно явление и след време да се окаже, че ориентирането към спорта е било грешка?
Според вас на каква възраст може да се подразбере дали детето наистина има нещо или това са наши си илюзии които нямат нищо общо с реалността.
Вие сте
Опитваме ли се да откриеме "нещо по-различно"? Пренебрегваме ли "симптомите"?
Как постъпваме или ни се иска да постъпим когато нещо ни се набива в очите? Как търсим правилната инстанция за изява не това нещо по-специално в децата ни?
Изобщо, нека да си помогнем със съвети и примери за талант и това как да го развиваме.
Разбира се имам си и причина да пусна темата
Едната ми дъщеря от години ме тормози с " моля те мамо запиши ме на тичане, искам да се състезавам" Когато беше малка го приемах за временно желание и увлечение - особео след като винаги тя печелеше състезанията.
С годините виждам че това нейно желание не утихва. Вече забелязвам и хуса който има винаги да е първа и да се състезава.
Днес дори когато беше с колелото в парка, видя някой да тича и първото нещо което каза бе: "може ли да се състезавам с него?" Когото и да срешне винаги ги кара да тичат с нея и да се състезават. Тормози и сестра си която милата хич, ама хич не е спортна натура
В училище всички деца са минали през ситото и тя общува само с тези които са я победили в тичането. Начина по който го казва обаче е много инетересен : "той/тя сега ме победиха, но следващия път аз ще съм първа!" или " той/тя изобщо не могат да тичат, няма какво да си говоря с тях и не са ми приятели"Някои от вас знаят, че миналата година тя спечели второ място за класа си на щафетно бягане. Преди и след състезанията плаче, че не може да стъпва на крака си заради раната която има, но стане ли дума за спорт... всичко забравя, все едно нищо и няма. Аз като я гледах сърцето ме болеше, но тя беше твърдо решена да спечели. Както казва майка ми, тя е нахъсана като пит бул и не усеща болка когато е на състезателната площадка.
Чудя се дали е добре да я насоча към някой спорт и кой по-точно. Ако питате мен, предпочитам танци
което също и допада, но не така както спорта. Дали това не е временно явление и след време да се окаже, че ориентирането към спорта е било грешка?Според вас на каква възраст може да се подразбере дали детето наистина има нещо или това са наши си илюзии които нямат нищо общо с реалността.
Вие сте
щом обича да тича май е за там 
, но аз не стимулирах "таланта" на дъщеря ми, поради липса на време и разминаване в приоритетите. От един от най-известните български хорове бяха прослушали дъщеря ми и бяха казали, че я записват в хора без изпит, но заниманията бяха три пъти седмично в неудобно за мен време, пък и аз предпочетох английски и спортни танци. Спрях я от рисуване, поради същите причини.
Уж съм привърженичка на теорията, че няма случайни неща, но пък човек сам избира пътя, по който да върви. Най-ми допада "Така е трябвало да стане". 