Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 92 отговора


Мнения: 340
Иронията е, че хипохондриците сигурно не смеят да припарят в този под-форум, ама знам, че ако пусна темата другаде, тук ще ми я преместят.

Та въпросът ми е-- има ли сред вас "излекувани" от хипохондрия?  Как се справихте?

Защото аз от няколко месеца усещам, че затъвам.  Ако някой от близките ми е болен или се оплаче от някаква странна болежка и аз моментално решавам, че е болен от рак /или друга сериозна животозастрашаваща болест/.  То е нормално, естествено, човек да се притеснява за близките си, ама моите реакции стават все по-крайни.  И за себе си се притеснявам също, но като че ли леко по-умерено.  Но като цяло, като ми се бръмне мухата и докато не се направят сто изследвания, не мога да си върша работата, рева от притеснение по няколко пъти на ден и съм потисната  И ме е страхотно яд на мене си защото виждам, че си развалям хубавите години, в които всъщност повечето ми близки са живи и здрави. 

Преди години бях съвсем разумна в това отношение, даже малко непукист.  2002, например, имах моларна бременност и ме предупредиха, че има някакви 5-10% шанс да развия трофобластичен тумор, но аз хич не се шашнах.  Ходех си редовно на изследвания, ама си живеех спокойно.  Обаче през 2004 баща ми почина много бързо от рак на белите дробове.  Може би тази травма да е първопричината, но в края на крайщата не съм аз единствената, преживяла подобно нещо.  А и не мога да разбера защо чак сега ме хваща тази хипохондрия /последните няколко месеца, а не години/

Ако някой има някакъв съвет, моля споделете.  Само не ми казвайте "абе, я мисли позитивно и остави тия глупости" щото това не помага.  Казала съм си го 100 хиляди пъти вече...
Цитирай

София

Мнения: 4 423
За съжаление аз не съм се излекувала вече 6 години, лошото е, че хипохондрията ми се прехвърли на децата и сега вече положението става страшно.
При мен се започна след смъртта на мама ( рак на гърдата), освен хипохондрия развих и онкофобия.
Това за позитивното мислене не дава ефект, просто си трябва лечение ( дори с лечение е трудно), психотерапия, разговори....
Не се справям, просто не се справям, последния ми ужас са няколко синки на краката на малката - е, откачам от страх, ходя по лекари, не вярвам, че няма страшно...
Така ден след ден умирам по малко, хипохондрията е страшна болест, наистина.
Копирам ти един мой пост във форум за психично здраве, писала съм го преди повече от година, нещото не са се променили, даже стават по - зле...

Здравейте, реших да пиша в този форум, защото вече не виждам кой може да ми помогне.
Всичко започна преди 5 години, майка ми почина от рак, много трудно приех смъртта и и след 5 месеца една сутрин се събудих с главоболие и отпадналост.
Започнах да ходя по лекари за да открият причината -такава физически нямаше, ана мен ми ставаше по -зле и по - зле....
отидох при невролог, свали ми статуса, не намери проблем, а главата ме болеше денонощно.
направих снимка на шиечни прешлени, откри шипове и ми назначи мидокалм - болките спряха, но страха остана, започнах да си търся рак на всякъде, ама навсякъде, тръгнах по лекари, проверявах всичко, направих 72 кръвни картини по желание -всичко в норма, но страха от рак, левкемия ме преследваше...
имам дъщеря на 16г, започнах и в нея да се вглеждам, на всяка болка в главата й търсех тумор, влачех я по лекари и плачех докато не чуя, че нищо й няма, оглеждах й краката за сини петна, всяка температура за мен беше признак на левкемия - ужасен живот, ужасен, умирах всеки ден по малко...
така стигнах до трима психиатри, изписаха ми серопрам, после сероксат, дианксит, куп други неща, но не ми помогнаха, в този момент и баща ми почина...
през цялото това време съпругът ми беше плътно до мен, обикаляше с мен, обясняваше в кабинетите...не помагаше нищо...
така реших да забременея втори път, мислех, че това ще направи живата ми по -различен, така че се мъчех бременността да ми е спокойна, такава и беше, родих и мислех, че в този ден, всичките ми страхове са си заминали, но 30 часа след раждането ми съобщиха, че бебето е повърнало кръв - припаднах, влачех се по коридорите, след секцио и плачех, върна се кошмара от страха...
бебка се оправи веднага, биха и вит.к, плазма и сега е едно здраво и усмихнато бебе на 8 месеца, но аз.....аз съм още по -зле, никъде не ми се излиза, вие ми се свят, страх ме е за нея и голямата, не мога да я нося, защото ми се вие свят, не мисля за бъдещето, защото ме е страх, че няма да го има, не се обличам, не се гримирам - нищо не остана от тази жена която бях...
, чувствам се зле, болна и разсипана...
правих още пълни кръвни картини, но всичко е наред, само глава ме боли, отпаднало ми е , вие ми се свят.
вчера бях пак на психиатър, за първи път от 3 години, изписа ми ксанакс и български вариант на прозак, но не смея да ги пия....
имам нужда от помощ, наистина, обикалях и психоаналитици, правиха ми и хипноза, но няма ефект - никакъв.
ще се радвам да чуя и ваши мнения, дали има такива като мен, с онкофобия, хипохондрици?
Цитирай

София

Мнения: 56
Сиси, не мисля, че имаш хипохондрия. По-скоро натрапливи мисли, тъй като не се притесняваш толкова за своето здраве, а за близките си. Смъртта на баща ти има отношение към твоята сегашна тревожност, но не е първопричина - първопричината е свързана с развитието в детските години и се активизира при определени обстоятелства.

Не пишеш да си опитвала някакво лечение. То може да бъде с антидепресанти, предписани от психиатър и приемани дълго време (поне няколко месеца), или психотерапия.

обикалях и психоаналитици, правиха ми и хипноза, но няма ефект - никакъв.

Буболина, психоаналитиците в България са много малко, тъй като първо трябва те да се подложат на психоанализа за няколко години, освен останалото обучение. Може да си попаднала на хора, които само се представят за психоаналитици, без да имат необходимата подготовка.


Цитирай


Мнения: 340
Буболина, много съжалявам, че при теб страховете са се появили отново.  Аз като писах темата и се надявах да се включиш с някакъв съвет защото си спомням, че беше писала докато беше бременна за борбата ти с хипохондрията, но в минало време.  Мисля, че трябва да излизаш и да се срещаш с хора колкото се може повече, а и да говориш с много хора за проблема ти.  Така като го споделиш, не се ли успокояваш малко?  Защото аз като споделя и някакси се освобождавам от отрицателните мисли.  Почти съм уведена, че общуването с много хора помага, а изолацията само влошава положението и прави страховете още по-големи.  Аз живея 9 месеца в чужбина и 3 месеца в БГ и докато съм в БГ страховете ми почти се изпаряват защото имам много приятели и се виждам с много хора.  Но после тук ме поема ежедневието /в което съм доста изолирана, защото работата ми е малко "самотна", а и сме в нов град и нямаме приятели/ и страховете се появяват отново. 

Едно нещо, в което съм твърдо убедена е, че антидепресантите не са решение.  Те не лекуват, а само потискат симпомите.  Както аналгинът не лекува причините да те боли каквото те боли, а само притъпява болката.  Имам близка роднина, която е със сериозни проблеми /паники, obsessive-compulsive disorder, и разни други/ и пи няколко години антидепресанти.  Помагаха да контролират изблици и кризи, но тя казваше, че има чувството, че е друг човек и е загубила собственото си аз.  Казваше, че потискат всякакви чувства, които изпитваш-- и лошите, но и хубавите.  После едвам ги спря пустите антидепресанти, все едно хероин отказваше.  За себе си съм 100% убедена, че антидепресантите не са отговора.  Но, разбира се, ако човек хич не може да функционира и животът му вече не е живот, тогава може би е по-добре да взима анти-депресанти.  Но ако искаме да се освободим от страховете трайно, мисля, че трябва сами да ги победим, с воля, а не с химия. 

Каиса, това отговаря от части на въпроса ти.  Що се отнася до другата част за психоанализата-- ами аз и в нея не вярвам.  А тя е като религия-- ако не вярваш, няма как да ти помогне.  Не говоря на изуст-- ходила съм на психоаналитик в Харвард /където би трябвало да са достатъчно добри/ и ефекта беше нулев.  Струва ми се смешно разговори за детството ми и търсене на теле под вола да ми помогнат да видя различно сегашни, реални ситуации.  Не казвам, че няма хора, на които да помага психоанализата.  То и Християнската вяра помага на адски много хора да преживеят трудни ситуации.  Но като съм скептик и не става и не става. 

Та затова мисля, че единствено споделяне с хоря преживяващи подобен проблем може да ме успокои /тип support group/.  Затова и пуснах тази тема.  И за да почна първа със споделянето-- днес ходих да си правя кръвна картина и да запиша час за ултразвук, защото имам странна болка около черния дроб, а и вече 3та вечер вдигам лека температура.  Не съм чак убедена, че имам някаква зловеща болест, но определено си мисля, че е вероятно.  И за да се разсейвам ще кисна на форума, вместо да довършвам една статия.  Като си видя резултатите ще се успокоя обаче.  Буболина, ти защо не се успокояваш като видиш добри резултати от изследвания?  И последно да се опитам да те успокоя за синините-- моя син непрекъснато има жълтинекави синини по краката, от бебе, а иначе е супер здрав.  И аз ги заглеждах с тревога, но смятам, че щом ги има вече повече от 2 години, явно не е проблем...

Цитирай

в джунглата

Мнения: 592
Тези постове все едно аз съм ги писала, с изключение на това че не съм потърсила лекарска помощ за себе си. В момента това избива вурху дъщеря ми, даже другата седмица ни предстои поредното мъкнене по лекари (дано да се окаже пак моя глупост и да не съм права).  Не знаех че така се казва тази болест, ще следя с интерес темата.
Цитирай

София

Мнения: 13
Чакайте да се замисля дали ще си спомня на колко вида лекари съм ходила до сега...
Започна се с гинеколог, после нефролог, офталмолог и т.н. и т.н.
Всичко започна преди вече 6 години, когато завършвах техникума и си пропилях най-хубавите, ама наистина най-хубавите години в страх да не би да имам камъни в бъбреците и ще мога ли някога да забременея.
То не бяха черни петна пред очите, не беше болки от ляво и от дясно и изобщо каквото може да му хрумне на един средно интелигентен човек - всичко.
Моята лична лекарка ме изпрати и при невролог накрая. Невроложката ми даде Ксанакс. Това, което до някъде ме измъкна от тази бъркотия беше факта че ме хвана страх за това, че ме е страх и ще взема безвъзвратно да се побъркам. Достраша ме да пия Ксанакса, защото съм чувала, че към него се привиква.
Заедно с него изхвърлих и Дуфастона и противозачатъчните и комбинираните витамини и хапчетата за глава, които ми бяха изписвани по простата причина, че от този страх спря да ми идва цикъла в продължение на три месеца.
Когато ме обземат черни мисли и страхове си налагам просто да не мисля. До някъде помага. Там е работата, че остана ли си вкъщи за повече от два дни, това задължително означава задълбочаване на проблема. Когато се намирам на работа и съм под стрес от ежедневието, някакси не ми остава време и се чувствам добре.
Само се чудя как ще искарам вкъщи 45 дни преди раждане  Laughing Струва ми се направо страшничко.
Пожелавам ви успех момичета. Някак си съм по-спокойна, че не съм само аз, но от друга страна ми е тъжно, че има и други като мен, които било то на 24 или на 34 се разхождат с торба хапчета в чантата като пенсионерки дори без да има основателна причина.
Може би фразата "мисли позитивно" си има своето значение, но човек трябва сам да стигне до този извод. И с бой са ме заплашвали за да спра да се тръшкам, но не помага. Постепенно стигнах до извода, че от този порочен кръг човек може да се измъкне единствено сам със своите усилия и възможности.
Последно ще си позволя да дам един съвет. Бъдете малко по-шопи и си казвайте "А най мразим да мислим". Мисленето е вредно за здравето!!!  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 56
Сиси, съгласна съм с теб, че споделянето между хора със сходни проблеми може да бъде от голяма полза. Аз се включих в темата като психолог, а не като човек с точно такива проблеми, за което се извинявам, Peace но все пак бих искала да отбележа несъгласията си по някои въпроси. Правя го не с цел да се заяждам или да налагам своите предпочитания, а да отворя дискусия, която би могла да допринесе за изясняване на "неразрешимостта" на поставените тук проблеми.

Но ако искаме да се освободим от страховете трайно, мисля, че трябва сами да ги победим, с воля,

Дълбоко се съмнявам, че може да стане с воля.

Що се отнася до другата част за психоанализата-- ами аз и в нея не вярвам.  А тя е като религия-- ако не вярваш, няма как да ти помогне. 

Не, не е така. Това се отнася само до плацебо-ефекта от психотерапията (а и от всяко друго лечение). Психоанализата отива отвъд плацебо-ефекта, стига да продължи достатъчно. Ти колко време и колко често ходи? И психоанализа ли беше, или друг вид психотерапия?

Харвард си е Харвард, обаче истината е, че американската психоанализа се е плъзнала по линията на опростяването, с което се отдалечава от същността си.  Wink

Vile,, към ксанакса наистина се привиква. Той не е антидепресант, а бензодиазепин. За антидепресантите се спори, че помагат, докато за бензодиазепините е сигурно, че няма полза.  Laughing  Ако някога решиш да пиеш такива лекарства, консултирай се с психиатър, а не с невролог.
Цитирай

София

Мнения: 4 423
Можже ли на лични твой координати?
Цитирай


Мнения: 340
Каиса, благодаря ти за включването, моля те не се извинявай!  Аз съвсем не исках да прозвучи, че смятам, че психоанализата или антидепресантите са винаги безсмислени.  Просто мисля, че антидепресантите носят рискове и имат сериозни и физически и психически последствия и затова трябва да се взимат само когато сериозно е нарушена функционалността на човека.  Имам предвид, ако не можеш да станеш от леглото от депресия, явно трябва се опитат антидепресанти, но ако успяваш да функционираш, макар и трудно, трябва да се търси друг изход.

Дано да си права, че психоанализата има ефект, дори и когато пациентът неволно се съпротивлява и е много скептичен.  Майка ми се лекува вече няколко месеца от panic attacks, засега без особен ефект защото тя също е страшно скептична.  Дано с времето някакси се повлияе...

Цитирай


Мнения: 340
Последно ще си позволя да дам един съвет. Бъдете малко по-шопи и си казвайте "А най мразим да мислим". Мисленето е вредно за здравето!!!  Laughing


Това ми хареса!  Ще се опитвам да го прилагам...
Цитирай

София

Мнения: 4 423
От вчера съм на Биозак и Фланксол, мисля, че ми е по - добре така, но не съм сигурна, Биозака трябва да се взима 2 седмици за ефект, а от Фланксола ефекта е на момента.
Цитирай

София

Мнения: 3 790
Последно ще си позволя да дам един съвет. Бъдете малко по-шопи и си казвайте "А най мразим да мислим". Мисленето е вредно за здравето!!!  Laughing


Това ми хареса!  Ще се опитвам да го прилагам...
" Мразим да мислим, щото като мислим грешим".
А грешките са вредни за здравето и не само bowuu
Съжалявам, че се намесвам в темата Ви, но ме провокирахте с израза на Вуте, или на Пена - не си спомням как точно беше  Smile
И ако ми позволите да изразя своето мнение за лекарствата Praynig
Изключвам лечението, което се прилага при рак по обясними причини.
Има теми -  Баба каза това или онова. Нищо не пречи да се опита и ако не стане, тогава!!!
Моля да ме извините - и за хипохондрията имам теория, обоснована на годините, които изживях с моята майка и още живея ,но това друг път, ако ми позволите  bouquet
Цитирай


Мнения: 340
Бабо Хулиганке, сподели мнението си за хипохондрията, моля те.  До сега само разумни мнения съм чела от теб, така че ми е много любопитно да чуя гледната ти точка.

Каиса, отговорих ти преди да съм прочела много внимателно поста ти.  Мисля, че квалификацията ти за цялата американска школа е малко опростенческа.  В САЩ маса хора ходят редовно на психоаналитик, все на някои трябва да успяват да им помагат.  А и без да съм специалист по психоанализа, мисля, че няма такова нещо като американска психоанализа.  Има школа на Фройд и на Юнг /сигурно и куп други/, не е ли така?  Както и да е де, ти смяташ ли, че на който психоанализата не е помогнала, това е задължително защото или аналитикът е бил не достатъчно кадърен или пациентът не е ходил достатъчно дълго?  Няма ли вариант за някои хора просто психоанализата да не е подходящото лечение? 

Ох, не ми се ще да изместваме много темата на разговора към ползите от психоанализата, но аз съм човек, който хич не е по вярата, а само по доказателствата.  Признавам, че не съм чела литература, но съм заобиколена с извадка хора, които ходят на психоаналитик за сравнително леки проблеми /искам да кажа всички успяват, кой по-лесно, кой по-трудно да функционират/.  И сред тази /може би непредставителна/ извадка хора не съм видяла много доказателства, че психоанализата постига драматични положителни резултати.  Напротив, виждам доста отрицателни ефекти-- хора манипулирани от дори добронамерени психоаналитици, хора които развиват нездрава зависимост от психоаналитиците си, хора чиито семейни отношения са застрашени от опити да се намери причина за дадено разстройство в детството и т.н.  А в най-добрия случай, познавам доста хора като мен, които са ходили продължително на психоаналитик без никакъв ефект.   

Да ви дам пример с майка ми.  Тя се лекува от някъде 6 месеца при канадски психоаналитик, ходи по два пъти на седмица.  Не знам канадската школа и тя скапана ли е или не.   Обаче майка ми продължава да си получава атаки на паника на основа хипохондрия.  Преди 2 седмици обаче една баба от Ботевградско село, постигна много повече от дипломирания психоаналитик със следния разказ за нейната борба със страха.  Предавам го накратко-- жената след като диагнозирали голямото й дете с ревматизъм и го пратили на санаториум, развила страхова невроза на тема здраве.  Първо се притеснявала и ревяла за детето, после за бебето, после за мъжа си, за всички роднини и накрая и за себе си.  По цял ден копае на нивата и реве, а по цяла нощ мисли и реве.  Докато един ден се случва следното: отива в курника и гледа, че една кокошка снесла такова голямо яйце, че й излязло червото.  Отива да разкаже на съседката и тя й казва: "Леле, ужас!  И с една моя кокошка стана така веднъж и на другия ден умря мъжа ми.  Това е лоша поличба!".  Разказвачката в първият момент се паникьосала и отишла вкъщи да реве и да се страхува, че утре мъжа й ще мре.  Обаче изведъж си помислила, че това с поличбата е голяма тъпотия и като почнала да мисли, стигнала до извода, че и болшинството й други страхове са тъпотии и взела, че се оправила.  Знам ли дали това е било точно така, но на майка ми й подейства много добре и окуражително.  Сега да видим колко време ще й държи...
Цитирай


Мнения: 340
От вчера съм на Биозак и Фланксол, мисля, че ми е по - добре така, но не съм сигурна, Биозака трябва да се взима 2 седмици за ефект, а от Фланксола ефекта е на момента.

Буболинке, стискам палци да ти подействат добре лекарствата.  Щом се чувстваш много зле, сигурно е добре да се притъпят чувствата ти.  Дано да се успокоиш и да се почувстваш по-силна колкото се може по-скоро!  Щом веднъж си успяла по време на бременността си, ще успееш пак!
Цитирай

София

Мнения: 56
ти смяташ ли, че на който психоанализата не е помогнала, това е задължително защото или аналитикът е бил не достатъчно кадърен или пациентът не е ходил достатъчно дълго? 

Не е задължително, но е възможно. Освен това кадърните аналитици също правят грешки, които водят до преждевременното прекъсване на терапията. Струва ми се естествено когато едно лечение не е помогнало, да се изследва защо. Фройд го е правел много упорито.  Laughing

За причините за тревожните разстройства има различни теории. Аз лично се присъединявам към тези, които смятат, че те са свързани с несъзнавани психични конфликти и има несъзнавани механизми, които поддържат симптомите. Затова разумните доводи (че не си болна или че няма страшно) не помагат за дълго. А психоанализата изследва несъзнаваното. Смятам, че не може да няма връзка между това, че майка ти има тревожно разстройство и това, че ти също имаш. И в случая няма виновни, нито повод за разваляне на семейни отношения.

А що се отнася до зависимостта, мисля че тя съществува преди анализата и тогава е по-нездрава. Не си ли зависима от медицинските изследвания? И по принцип, хората не са ли зависими от паническите си кризи, от фобиите, от натрапливостите, от недобронамерени хора  и т.н? Симптомът се заменя  от трансфера към аналитика, но след разрешаването на този трансфер няма нито симптом, нито зависимост от аналитика.

Аз се обучавам в една френска школа, затова казах така за американската.  Laughing
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 92 отговора