хипохондрия

Браво.  Много се радвам за теб!  Много добре е, че нямаш странични ефекти от лекарствата...

Боря се... със себе си, най - трудната борба е това.
Иначе съм горе долу, по - малко влизам тук и се чувствам по - добре.

Здрасти Алекс, ще намеря време и ще опиша всичко подробно. 

Айде и аз да се включа тук, със сигурност имам лека форма на хипохондрия, добре че поне го осъзнавам... Ще пиша по-натам като ме отсрамее...

Олелее, и мен така ме е страх да не ме хване хипохондрията - май вече е започнала - заради една постоянна болка в корема, дето никой не може да ми я диагностицира вече два месеца, а е толкова тормозеща, че не мога да спя и едва ям(стана след един спонтанен аборт, но и да е имало възпаление, гинеколозите казват, че е вече отминало). Направо не знам какво да правя, имам чувство, че вече съм за психиатър. Не знам дали е възможно да има дълго време силни болки на психична основа само, след като всички изследвания са ми наред. За тия два месеца какви ли не страхове брах, какви ли не диагнози си поставих. Утре съм на иригодиагностика

Напълно е въzможно. мускулна спаzматична болка в корема и месеци да те държи на нервна почва. Намери някакви отпускащи магнеzий, валериан, пасифлор ... има мног ожълт кантарион . Нещо раzпускащо и не го мисли . ще мине. Е няма да е веднага , може да трае с месеци, докато спреш да му обръщаш внимание и не се успокоиш. Давай много спорт, поне да си zнаеш, чЕ е мускулно  Успех.

Могат да се кажат много думи, въпросът е да се кажат добре, въпросът е никъде да не сбъркаш, ако искаш от сърце да дадеш съвет.
Момичета, гледайте филма "Тайната", може да се изтегли от интернет.   

Със спорт малко трудно . . . аз само като седя ми се усилва болката, да не говорим като вървя . . .само в леглото съм горе-долу ок. Освен това взимам ривотрил, което смятам, че е достатъчно отпускащо . . . но аз ривотрила го взимам от преди това и е възможно да не действа достатъчно добре . . . не знам. Надявам се да се разреши проблема по някакъв начин.
А филмът Тайната по книгата ли е? Чела съм книгата - The Secret. ако се науча и как да я практикувам . . .

Здравейте! Бих се радвала ако диагнозата ми е "само" хипохондрия.
Много ме е страх от това да не би да съм болна от нещо неизлечимо. Страхувам се не точно за себе си, а за това какво ще стане с дъщеричката ми, ако нещо се случи с мен.
Страховете ми се породиха преди два месеца /дойдоха си с конкретна причина/. От тогава нямам и един спокоен ден. Задълбочавам се във всяка, дори и минимална болка, която изпитам. После веднага бягам да търся в интернет на коя болест са признак тези симптоми. Това понякога е още по-стресиращо, защото откривам в себе си болести, за които не съм си помисляла преди 
От един месец чакам одобрение от ЗК за ЯМР на главата. Незнам колко ще чакам още, но това чакане още повече ми утежнява положението. Непрекъснато мисля за това дали съм болна.
Моля ви, пишете за други начини на изследване на общото състояние.
Както писах вече "Бих се радвала ако диагнозата ми е "само" хипохондрия " и нищо повече. Мисля, че ако имам положителни резултати от изследванията, ще успея да се справя с тези мисли.
Изтеглих си "Тайната"    Ще го изгледам още тази вечер.

Здравейте, състоянието ми е абсолютно същото. От няколко дни изпитвам стягаща болка в гърдите и гърлото, които са постоянни - имам чувството че нещо е заседнало там и не мога да го преглътна, плача почти постоянно от страх, че съм болна от нещо неизлечимо и няма кой да се грижи за сина ми, който е на 1.3 месеца.
Скоро правих ПКК и резултатите бяха добри, знам какво ме очаква ако отида при джипито - направления.... от лекар на лекар, направо незнам как да постъпя а това стягане в гърлото и гърдите направо ме побърква.
Умирам от страх и също като Alli ровя постоянно из интернет за симптоми на разни болести.
Незнам дали е диагноза или само състояние, но знам че не мога да се справя с това - по силно е от мен
След броени дни имам страшно тежък изпит а не мога да седна да чета, все на плач ме избива и това стягане ме побърква...

Здравейте, преди време бях попаднала на тази тема но не и обърнах внимание, т.к не знаех че състоянието ми се казва-хипохондрия. И сега не ми се иска да го вярвам, но усещам че нещата отиват на там. Искам да ви разкажа за себе си. Когато бях на 9 години дядо ми почина от рак на белия дроб. Спомням си целия кошмар от месеците в които гаснеше. Когато бях на 12 години почина баба ми, която е малко да нарека така, т.к живеех с нея и ми беше като майка. Годините минаха, аз завърших гимназия и си мислих че с силата на разума си и вярата си в доброто съм супяла да превъзмогна нещата. След 1 година почина чичо ми от рак на дебелото черво, и не след дълго братовчед ми който беше на 35 години, от тумор в мозъка. Моето ходене по лекарите започна след последното биене на манту, когато ми казаха че има голяма вероятност да имам туберкулоза. Всички в къщи бяха мн стреснати и моето ходене по лекари продължи 2 години тъпкане с лекарства и рентгенови снимки. От тогава станах друг човек. Месеци по късно започна постоянно да има повод да ходя на лекар, като а си мислех че наистина има за какво. Постоянно пиех имуностимулатори, бях си внушила че организма ми е мн слаб, че нямам сили и че ще ме хване някоя болест. Проблемите отшумяха до преди около една година, когато започнах да вдигам субфебрилна температура. Тук вече ще е прекалено дълго да разкажа за всичките лекари на които съм ходила и всички изследвания които съм правила и в момента продължавам да правя. Сега наистина постоянно се страхувам че ми има нещо и че докторите не могат да го установят, мисля си че изследванията не са достатъчни, че трябват още и още по задълбочени, непрестанно чета в интернет симптоми на болести, имам един списак с изследвания които възнамерявам да правя. И всичко това го правя сама и икой дори родителите ми не знаят за всичките изследвания и ходения по лекари. Аз също имам световъртеж и главозамайване. В момента съм на тема полови хормони, ходя постоянно на гинеколози, имам чувство че нещо не ми е наред, че няма да мога да имам деца. Не знам как но при мен успоредно с това се разви страх, не само от рака, защото от него наистина ме е страх и най вече ме е страх от това че съм генетично предразположен. Но се разви страх от хората. В момента ходя всеки ден на едни процедури в терапията и имам чувство че постоянно около мен има странни хора. Хората ми се струват странни и гледам да стоя настрана от тях, плашат ме. Другият ми проблем е че мн лесно изпадам в депресивни състояния, плача понякога без да знам защо. Понякога вечер когато си лягам си представям как съм болна от нещо и съм в болница, в следващия момент си представям родителите си, това че ще ги изгубя един ден, че ще са болни от нещо и ще ги гледам как си отиват от мен. И тези мисли ме връхлитат и започвам да плача безутешно. И никой не знае за това  Чувствам се толкова............сама.......в мъката си

rozi4ka222 , мила, ти си само на 21! Целият живот е пред теб! Нима искаш да го прекараш в страх!
Малко температура над 37 до към 37,5 се приема за нормална в някои западни страни. Самата аз вдигах следобяд 37,1 или 37,2 и въпреки подозрителността ми, се оказа, че нищо ми няма. И...просто спрях да си меря температурата. Това беше преди 9 години. Жива и здрава съм. Не прекалявай, не се вглеждай в себе си толкова.
А кой вече няма случай на рак в семейството си !
Приеми нещата по-философски. Нали знаеш, тухлата пада и върху съвсем здравия човек./С което не искам да кажа да не излизаш от вкъщи, за да не ти падне тухла на главата /.
Потърси помощ при специалист, не звучиш добре. Би трябвало да мислиш за други неща на тази възраст, мила.
 

Ох, милички, нищо ви няма освен проблеми с нервите.  Разбирам прекрасно какво значи неоправдана тревожност- аз имам подобно заболяване. Но трябва медикаментозно лечение, и дори когато смяташ, че си оздравял вече- не трябва да спираш хапчетата, а да ги пиеш колкото лекарят ти е казал. Всичко е до химията в мозъка ни- някакво вещество не достига, съответно следва да се прибави отвън.