...че съм в Рая, защото го споделях с добър приятел." Това са думи на герой от книгата "Любовниците" на Морис Уест. Какви мисли предизвикват у вас?
- Публикувана: 8 фев. 2008, 18:13 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2008, 11:26 ч.
"Докато бях в Ада, си мислех,...
Би могло да се разтълкува съвсем първосигнално- с приятелите навсякъде е хубаво. Трудностите не се усещат, когато са споделени и т.н.
Би могло да се разтълкува и така: Пристрастията ми затъмняват здравия разум и губя представа за това, къде съм, какъв съм и какво правя.
Всичко е въпрос на гледна точка и времево разстояние от събитието.
Би могло да се разтълкува и така: Пристрастията ми затъмняват здравия разум и губя представа за това, къде съм, какъв съм и какво правя.
Всичко е въпрос на гледна точка и времево разстояние от събитието.
Опитвам се да си спомня хареса ли ми Морис Уест, или не. Щом не мога да си спомня, значи не ме е впечатлил твърде.
Аз съм прост човек. За мен нещата са прости и ясни. Смятам, че няма начин да объркам ада с рая. Поне досега не ми се е случвало. В едното има облаци и арфи, в другото вриш в катран и те бодат разни рогати. Може нещата да станат малко по-поносими в добра компания, ма чак пък толкова да се заблудиш...
Аз съм прост човек. За мен нещата са прости и ясни. Смятам, че няма начин да объркам ада с рая. Поне досега не ми се е случвало. В едното има облаци и арфи, в другото вриш в катран и те бодат разни рогати. Може нещата да станат малко по-поносими в добра компания, ма чак пък толкова да се заблудиш...
"Докато бях в Ада, си мислех,..
...че съм в Рая, защото го споделях с добър приятел." ...
То и у форума е така.
Много хора не са наясно нито къде се намират, нито с кого споделят...
А важното всъщност е - защо го правят.
Лисо, по спомен имаше и такива моменти конкретно.
Може би са се надрусали.
Даже май най-вероятно.
Даже май най-вероятно.
Нещо подобно щях да напиша и аз, ама се отказах. Както и да е, не мога да открия друг смисъл.
Възможно ли е да прекараш целия си живот с един човек и чак след загубата му да осъзнаеш, че си бил в Ада...
Може да не е било точно "ад".
Но да ти е минавал животът в "пропуснати ползи" пак не е да си бил в рая
Справка: "Войната на семейство Роуз".
При тях адът настъпи, когато мацката реши да мисли по твоя начин.
Обадиха й се по телефона за "инфаркта" на мъжа й.
Тя беше шокирана от мисълта, че го губи.
Но не можа по някаква причина да се втурне на мига към болницата. Изостана от инерцията на "текущия й рай" и спечели няколко секунди на страничен наблюдател, извън въртележката на ежедневието си.
Застана така "отстрани" на живота си, погледна го, почувства го как е и в обратната ситуация - ако мъжът й го няма завинаги и й хареса повече - нещо като "рай"
Но мъжът й все пак се върна жив и здрав.
Е, тогава настъпи адът...
ПП Естествено, че аз бях за Майкъл Дъглас (и кучето) по време на войната
Ако бях по-черногледа бих казала,че адът е тук,на земята...
преди доста години в култовия си, но пък
и мъдър труд "Птиците умират сами". И е
добавила, че, цитирам по памет, "минаваме
през ада именно като живеем." Не е ли мъдра.
при цялата ми вяра, има ли ад и рай? Кой може да каже? Ако беше тъй лесно, Господ би ни разрешил да се срещанем с някой, "дошъл" си от тези места... ама не е...
Та има ли?
При това положение се доверявам само на преживяното тук и сега. И смело казвам, да
лисе, бих казала - твърде мъдра е таз жена. В книгата има още хиляди мъдри думи.
Та има ли?
При това положение се доверявам само на преживяното тук и сега. И смело казвам, да
, "минаваме
през ада именно като живеем." .
през ада именно като живеем." .
лисе, бих казала - твърде мъдра е таз жена. В книгата има още хиляди мъдри думи.
