Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора


Мнения: 655
здравейте.моята колежка си е наумила че трябва да посети дом за деца от 0-3 години.в нашия град има такова заведение,но проблема е в това,че тя е много емоционална.освен това тя още не е омъжена и няма собствени деца.не е споделила с приятеля си за тази идея.аз имам две деца,самата аз съм осиновено дете,и ако отида сигурно не бих могла да си тръгна.представете си някой малко ангелче те хване за ръка и ти каже,,мамо,,.лично аз не съм готова за такова посещение и мисля че и тя още не е готова.но ако реши да отиде сигурно ще я придружа.имам ли право да я спирам?и ако да какви доводи да изтъкна.
Цитирай


Мнения: 2 161
Някои хора в една  друга тема оплюха Марияна Векилска затова,че не е изгледала филма за децата в Могилино.Явно не всеки може да понесе действителността.Като не сте готови,не отивайте.Въпросът е да се подпомагат финансово тези домове.А каква е разликата да имаш деца и да нямаш?Чувстваш по един и същ начин.
Цитирай


Мнения: 655
не е едно и също.човек се променя,израства с опита.тези деца мечтаят за мама и татко,за семейство,а не за шоколад или кукла.самата тя има магазин и винаги подпомага различни домове,само за най-малките не е направила още нищо.ами ако се привърже имоционално към някое дете а то дори не е оставено за осиновяване а само  за временно отглеждане.
Цитирай

по пътя на светлината

Мнения: 2 290
На  мен подобни разсъждения ми звучат егоистично.....Тези деца имат нужда не само от материална ,но и от емоционална подкрепа и топлота.Нищо не може да се сравни с едни щастливи детски очи.....или да прегърнеш едно жадуващо за ласки дете.Хубаво е възрастните да оставим личните си емоции и да подадем ръка на децата от домовете ......,за да се почувстват наистина значими в обществото,а не хора нуждаещи се само от милосърдието на другите.....Всичко това е много болезнено ....и оставя доживотен белег в крехките им души......
Цитирай


Мнения: 2 161
не е едно и също.човек се променя,израства с опита.тези деца мечтаят за мама и татко,за семейство,а не за шоколад или кукла.самата тя има магазин и винаги подпомага различни домове,само за най-малките не е направила още нищо.ами ако се привърже имоционално към някое дете а то дори не е оставено за осиновяване а само  за временно отглеждане.
Към дете може да се привърже и човек,който има вече деца.Аз все още не разбирам какъв е проблемът.
Цитирай


Мнения: 474
Като ученици в гимназията ходехме редовно в такъв дом, всеки път носехме подаръчета и се играехме с децата. Била съм на 17-18 год. Никога няма да забравя тези моменти и дори сега понякога се замислям, какво е станало с това или онова детенце от дома. Да, привързваш се към тях, още тогава те ни казваха "мама", по-големите ни питаха дали няма да ги вземем с нас. Особено ни влияеше това, че директорката ни разказваше историите на децата- кое къде намерено, кое до боклука, кое пред дома, завито в одеало, на кое родителите загинали или го изхвърлили на гарата и т.н.
Не се страхувай от срещата с тези деца и не спирай приятелката ти. Да, първият път е потресаващо, но после ти става направо необходимост да видиш малките слънчица. Не мисля, че ще навреди на нея или на теб. Най-много да започнеш редовно да заделяш някаква сумичка и да купуваш по нещо и за тези дечица. За тях еддно такова посещение е огромен празник и вълнение.
Цитирай

София

Мнения: 29 937
Ако е прекалено емоционална и мисли, че не е готова, нека не ходи.
Първият път като отидох при бебетата мислех, че ще издържа, е да ама не. Ревах си после кат магарица. Не е лесно.
Цитирай


Мнения: 655
аз лично мисля че не е готова,а може би за такова нещо никой никога няма да е готов.Chanei,тя е млада неопитна емоционална и работеща.1-мислите и чуствата могат да я заблудят.2-това че в момента е материално добре,могат да я накарат да вземе грешни решения.
Цитирай


Мнения: 2 161
И аз не бях готова за болката,която изпитах.На колко години е приятелката ти?Освен това тя вече има опит,щом като прави такива прекрасни неща за децата.По-големите също те карат да плачеш.
Цитирай

по пътя на светлината

Мнения: 2 290
Да разбирам ли,че необходимостта на един човек да даде бъдеще на едно дете,се кодира  в обществото ,като грешно решение....?Явно трябва да си сверя часовника......не съм достигнала до необходимото самоусъвършенстване на тези разсъждения......,но ще поработя по въпроса.... Thinking
Цитирай

в един друг свят...

Мнения: 822
Децата са най-хубавото нещо в този живот. Те са винаги искренни, любящи, мили.....!
И аз изпитах много голяма мъка, когато за пръв път, като студентка посетих такъв дом - за бебета до 3 год. Мисля, че с това не се свиква. Мъката е още по-голяма, когато имаш собствени дечица - поне за мен е така. Чуждите деца ги възприемам като свои и ако не си наложа да спра да мисля, за това, как са изоставени сами в кошарите си, как нямат майчица, която да ги обича и гушка, когато нещо ги заболи...направо лудвам. Аз съм много емоционален човек и дълбоко преживявам болката.
Но дечицата нямат нужда просто от съжаление, а от любов. Най-добрият вариант е , според мен, ако имаме възможност да им я даваме - непринудено и топло - както те ни я дават на нас.
Цитирай


Мнения: 172
Защо да попречиш на човек когато има добри намерения? Не разбирам.
Аз също съм емоционална. И какво от това? Също нямам деца. И? Какво следва от това? Да не посещавам подобни институции, защото...???
А какви са погрешните решения, които може да вземе материално осигурен човек??? Да помогне на друг, който има нужда?... като го прегърне???
Цитирай

София

Мнения: 3 790
Никога няма да забравя!!!
Бях на 10 години, баща ми току що беше починал.
Минавахме по улица на която имаше дом за деца, лишени от родителски грижи. На оградата имаше едно прекрасно русо, къдрокосо синеоко създание, което беше вперило красивите си очи в нас, протегнало ръчички и въпросително попита " мама"!!!!
При което аз се разплаках и много настоятелно попитах майка си -
Защо да не можем да го вземем, ще заживее с нас, колкото щастие за нас, толкова и за момиченцето.
Майка ми също се разплака и ми каза, че тя в момента може да отгледа само нас........
Случката още не е избледняла в съзнанието ми и ме спохожда постоянно.
Не пречи на приятелката си да направи това, което смята за правилно за себе си. Твоето мнение може да не е меродавно за нея.
Ако имах възможност бих дала цялата си любов на всички дечица !!!
Цитирай


Мнения: 655
благодаря ви за мненията.мисля да ги покажа на приятелката си и да помислим заедно.съжалявам ако не съм се изразила правилно.самата аз съм била осиновена като бебе-живота ми е дал втори шанс.родителите ми са прекрасни хора.веднъж когато вечерях ме споделих с майка ми:като сте взели мен,защо не взехте и още едно дете да имам брат или сестра.била съм на 10 години,и никога не забравих погледа на мама.от начало мислех че е поглед пълен с болка,но сега когато съм майка,зная бил е поглед в който е имало любов за всички деца на земята.но не съм съгласна че отделянето на малка или голяма сума е толкова важно,от колкото отделяне на време и любов от сърцето.
Цитирай

Варна

Мнения: 13 404
Мисля, че нямаш право да я спираш. Не се взимат лесно такива решения, от които се опасяваш и ако тя прецени ,че иска да го направи- да го направи. Най-важно е желанието да го направиш, мат. възможности  са на втори план.
Не можете да си представите  радостта в очите на децата , когато ни видят там. Как ни очакват с нетърпение и никога не са ни казвали " мамо". Те знаят, че ние сме техните приятелки от Варна. Нито са ни питали "ще ни вземеш ли".
За тези деца е важно  да се чувстват " специални", а не забравени. Мога да ви дам много идеи, с какво бихте ги зарадвали. Те имат огромна нужда да контактуват с външни хора. Не поставяйте на първо  място вашите емоции, направете "жертва" първия път, вторият-  няма да имате търпение да ги видите отново.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора