Възникна спор с по-големият ми брат, къде да живеят - при него или при мен?!
Той, настоява, че трябва да са при мен и аз да се грижа за тях, тъй като имам повече възможност от него, според него. Аз нямам против и не бих ги оставила, защото ми е мъчно за тях, но много се гневя на брат си , на неговата наглост, да иска това, при положение, че той се възползваше от тях, когато можеха, да им гледат детето - всяка събота и неделя и всяко лято, окупира изцяло общият дом, и сега се прави на хитра лисица и с миловиден тон, будещ съжаление, говори как той нямал възможност и ме моли да му вляза в положението?! А моето положение, не се и сеща да пита какво е, че ние имаме ангажимент и към майката на мъжа ми, която бе на наше разположение, така както майка ми бе на негово?!
Въпросът ми е не дали да се погрижа за родителите си, а как да се отнеса към брат си и снаха си, към които изпитвам гняв, а те дори се надяват да идват у дома за да ги виждат, а аз просто беснея мълчаливо на тяхната наглост, безочие и егоизъм. Вярно, че взаимоотношенията ни винаги са били едностранни, т.е., брат ми никога не ме е уважавал, не се е интересувал от мен и моите нужди, а само от това какво мога да направя за него за да му е по-лесно на него?!