Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Татковци
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора

в нечие сърце

Мнения: 340
Здравейте мъже/татковци,

случайно наминах в клубчето ви и реших, таковата, да си споделя проблема, да видим какво ще ми кажете.

Ние се борим или поне борехме доскоро за второ детенце. Съвсем реално е да се наложи инвитро. Проблемът е при мен, няма да се разпростирам. Сега се чувствам като на кръстопът, да продължа ли по стария път и то не просто ей така, ами борба... чудя се дали си струва. Не получавам адекватна подкрепа от него и напоследък не ми харесват отношенията ни или по-точно почнах да се отчайвам, че нищо няма да се промени и вместо да сме си подкрепа един на друг, сме си като два камъка на шията. Освен това в последно време имаме все по-различни виждания за живота и интереси, темите ни за разговор се изчерпват. Той има мнение дори по моите области на компетентност и ужасно много ме дразни с желанието си за убедителност и склонност да подценява всичко, с което се занимавам, всичко, в което вярвам. За себе си той има нужда само да сме 'найс' един с друг и да не задълбаваме в проблемите. Всъщност да се правим, че ги няма. Обаче ако това не е възможно, е склонен да търпи, но

1. не е склонен да види, че има проблем
2. не е склонен да каже нещо, каквото и да било, да повдигне темата - никога той
3. на фона на поведението му, всичко, което прави в свободното си време, всички теми на разговор, които са му интересни ми изглеждат ужасно неадекватни и тъпи(политика-спорт-излизане и все по повърхността) и ме обижда безхаберието му
4. съответно ако не можем да направим някаква промяна, аз съм съгласна и да се разделим, но той и това не иска да допусне. И започва да маже някакви сълзливи шаблони и горкото ни детенце как не мисля за него
5. няма начин, по който да му въздействам, за да види нещата от моя ъгъл, каквото и да направя или ненаправя, на него му е достатъчен половин час, за да си намери друго занимание и други неща, за които да мисли
6. същевременно аз съм отявления невротизатор в къщи, обаче той има железен самоконтрол, има таланта елегантно да си налага вижданията и да подценява всичко, което аз смятам, от друга страна смята че той е човекът, който ме подкрепял и ми помагал най-много. Накратко, всички емоционални и психически проблеми са само мои, аз трябва да си ги решавам и всяко задълбаване е вредно. Мен обаче това му поведение ме отдалечава от него...


От две седмици отказвам секс, като в тях бяха и фертилните ми дни. От негова страна отново самоконтрол и никаква реакция. Не каза няма ли да правим бебе, нищо. Дала съм му ясно да разбере, че може би не искам друго дете от него или поне не при сегашните обстоятелства. Опитвам се да не отстъпвам от позициите си, обаче нищо не постигам. Ако съм сърдита и не му говоря, той също не ми говори. Ако съм много добра, проблем няма и той е щастлив (по-точно би било да се каже се държи безгрижно-глуповато-шеговито, а мен ме боли от всяка негова дума) той има малко свободно време и засега двете седмици суша му се струват прецедент и почти стечение на обстоятелствата, които скоро ще се променят. И въпреки че за кратко време е доста напорист, не е особено упорит в семейните дела и на практика може без секс по-дълго от мен, при мен се получават девиации  35 в главата, по-точно ето такива желания  #2gunfire Същевременно отвътре ми е толкова сдухано, все едно до края на живота мога да изкарам без секс.

Най-силното му оръжие е, че много пъти съм реагирала така, а после сме се сдобрявали и съм била щастлива и толкова хубави работи съм му казвала и той приемал за мерило когато се чувствам така, е не когато ми е кофти. И не че не сме говорили за тези неща и за различията помежду ни. Той нито може, нито иска да помни какво що защо и как. Амнезия и безкрайно дежа вю.

Не знам какво повече да предприема, а наистина не ми се завръща към старото положение... А чак на всяка цена бебе не искам, макар липсата му наполовина да ме е унищожила Crying or Very sad 

Какво мислите?
Цитирай


Мнения: 408
Ами честно казано, и аз не видях проблема.  newsm78
Освен това, че не можеш да го понасяш, защото мнението му за второ дете, не съвпада с твоето.
Все пак очакваш, и второто дете да бъде негово, и е нормално и той да има мнение по въпроса.

1. не е склонен да види, че има проблем
Най вероятно, не както при теб - второ дете, на всяка цена.
2. не е склонен да каже нещо, каквото и да било, да повдигне темата - никога той.
Не вярвам, да не си го запознала, как точно стоят нещата, и понеже неговото мнение по въпроса се различава от твоето, не иска да рови в раната.
3. на фона на поведението му, всичко, което прави в свободното си време, всички теми на разговор, които са му интересни ми изглеждат ужасно неадекватни и тъпи(политика-спорт-излизане и все по повърхността) и ме обижда безхаберието му
Трябва ли неговите интереси да съвпадат напълно с твоите?
5. няма начин, по който да му въздействам, за да види нещата от моя ъгъл, каквото и да направя или ненаправя, на него му е достатъчен половин час, за да си намери друго занимание и други неща, за които да мисли
Не знам дали имате брак, но и да имате, не го бъркай с нотариален акт или някакъв друг документ за собственост.
6. същевременно аз съм отявления невротизатор в къщи, обаче той има железен самоконтрол, има таланта елегантно да си налага вижданията и да подценява всичко, което аз смятам, от друга страна смята че той е човекът, който ме подкрепял и ми помагал най-много. Накратко, всички емоционални и психически проблеми са само мои, аз трябва да си ги решавам и всяко задълбаване е вредно. Мен обаче това му поведение ме отдалечава от него...
Ами така си е , емоционалните и психически проблеми човек обикновено си ги създава сам. И като не може да се справи сам с тях, е добре да се потърси помощта на специалист.
От две седмици отказвам секс
Ми пробвай колко ще издържи, докато си намери някоя, дето няма да отказва. Предполагам си наясно, че слагаш началото на края, за който най вероятно той ще е виновен.
Постоянното говорене за проблемите, не винаги ги разрешава, а понякога ги задълбочава. Май външна помощ трябва, от специалист, а не от роднини и приятели.
Цитирай

в нечие сърце

Мнения: 340
Tой иска дете. Уж иска, но не се чувствам подкрепена. Най-парадоскалното е, твърди, че иска да има 3, колкото и аз. Но както казах, аз не искам това на всяка цена.

Напоследък не вървим в една посока в живота... всеки гради коренно различен живот. Живеенето заедно за двама ни е на въпреки. Той е склонен да продължава така(смята, че ще ми мине), аз не.

Като казвам проблем, имам предвид в отношенията ни, здравословният е признат и само косвено участва.

А  за интересите - ами аз споделям неговите и ги уважавам. Аз също сядам и гледам мач с него и от него се запалих - значи уважавам интересите му. Но когато при наличие на проблеми, когато виждаш половинката ти с увиснал нос, а ти коментираш шеговито и повърхностно светските клюки и това е всичко, което можеш и искаш да кажеш за вечерта... колко съпричастност имаш, питам се?

Според психологията и психотерапията, връзката ни не е хоризонтална. Всичко, което е проблем на родителите, а не се разрешава между тях, се предава подсъзнателно на децата(родител се опитва да изгради хоризонтална, т.е. равноправна връзка с детето, защото няма такава с половинката). Така те носят емоц. товар на родителите си, а това е много вредно, много погрешно. Моят мъж не иска да разрешим тези ни проблеми заедно. Съответно аз не искам да създаваме други дечица, които ще страдат потенциално от това. А ако е така, не виждам смисъл да сме заедно. Сега аз нося 100% от тези проблеми и се мъча с тях, докато моя мъж не е обременяван от нищо(единствено от проблемите му с мен, което добре прикрива). Ако си отида, ще му оставя, образно казано неговата половина и ще ми олекне. Всички решения за нас като семейство ме е оставял да взема сама и това ми тежи. Все пак и отговорността да станем семейство в една съвсем ранна възраст... излиза, че само аз съм отговорна, ако бракът ни се окаже неуспешен.

Сега аз му казвам, че съм готова живота си да рискувам за друго детенце (и пак и пак, ако се наложи), а в същото време неговите проблеми (за които говори) са от сорта че не можел да пуши марихуана, че още не е ходил в еди кое си заведение... такова поведение ме наранява, тъй като здр. проблем е в следствие на нещо, за което отговорност би трябвало да носим отново двамата. Не е моя болест или нещо такова.

Също така, аз съм вегетарианка/почти веган и бих искала следващото ни дете да се възпита така. Първото си яде месо. Той не е съгласен второто ни дете да бъде веге.

Външна помощ получавам, оттам и осъзнах защо толкова си се мъча, но разбиране в къщи не срещам. То са само някакви хора, които ми мътят мозъка, според него. А това, че са световнопризнати и с престижни награди, това че уча същите дисциплини и виждам бъдещето си с тях - грам респект. Но иначе той най-много ме подкрепял от близките ни. Смята едно, но на практика се получава друго. Същевременно знам, че някъде там има хора, които биха били по-толерантни или със сходни на моите разбирания. Не ща да продължавам така, но засега се и опитвам да му дам шанс... той още не осъзнава колко съм сериозна.

Относно секса, ами нека опита с друга - така ако осъзнае, че не иска да е повече с мен, ще вземе поне едно решение в живота си сам. Ще му бъда благодарна. Не искам да стоя в брак - лъжа и определено не съм от хората, които биха стискали зъби, за да запазят нещо фалшиво.
Цитирай


Мнения: 2 131
Честно казано, на мен ми се струва, че вследствие на несполучливите опити за бебе /казваш, че вероятно ще се наложи ин витро/ ти си се поизнервила и отчаяла и всичко ти се вижда в тъмни краски. Поне на мен така ми звучи от това, което си написала, още повече че е доста объркано. Разбира се, казвам го с най-добри чувства и ни най-малко не те укорявам. Всеки има моменти в живота си, в които му се струва, че нищо не върви, че партньорът не го разбира и т.н.
Искрено ти пожелавам да няма проблеми помежду ви и по-скоро ситуацията да е такава, каквато аз я описвам. Защото ако е така, нещата могат да се оправят. Не знам какво да те посъветвам - разговор, откъсване на двама ви от ежедневието, пътуване... Пожелавам ти всичко да бъде наред и успешно забременяване   bouquet!
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Всички имаме трудни моменти, в които не знаем дали не сме объркали пътя.Хубавото е,че на някои места има упътващи знаци (или хора), които биха ни помогнали да се ориентираме.
Съжалявам,че се чувстваш така,надявам се да намерите верния път със съпруга ти.
Не мога да ти дам съвет, но ако имаш желание ,мога да ти препоръчам много добър терапевт,който би могъл да ти помогне.Пиши ми на лични.
Успех!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 337
 Това, че гледаш мач с него, не значи пък, че ти виждаш нещата от неговия ъгъл. Както на теб ти се виждат тъпи неговите интереси, не мислиш ли че може да е и обратното? Един път недоволстваш, че решаваш важните неща сама, друг път че мъжът ти не е съгласен с твоето решение/за вегетарианството/, последно искаш ли и той да има думата или не? И прекалено много задълбаваш и анализираш... многословието изморява. Подозирам, че в определен момент престава да те слуша.
Цитирай

Galaxy 13197853088

Мнения: 2 447
1. не е склонен да види, че има проблем
ти имаш проблем, не той ....

2. не е склонен да каже нещо, каквото и да било, да повдигне темата - никога той
коя тема? че има проблем.

3. на фона на поведението му, всичко, което прави в свободното си време, всички теми на разговор, които са му интересни ми изглеждат ужасно неадекватни и тъпи(политика-спорт-излизане и все по повърхността) и ме обижда безхаберието му
също така и глобални въпроси и други такива нали? Това е нормално. Това са си мъжки теми, те са сериозни и изискват неговото внимание.

4. съответно ако не можем да направим някаква промяна, аз съм съгласна и да се разделим, но той и това не иска да допусне. И започва да маже някакви сълзливи шаблони и горкото ни детенце как не мисля за него
защо трябва да се разделяте??

5. няма начин, по който да му въздействам, за да види нещата от моя ъгъл, каквото и да направя или ненаправя, на него му е достатъчен половин час, за да си намери друго занимание и други неща, за които да мисли
а трябва ли? ожени се ... ще имаш човек с твоята гледна точка


6. същевременно аз съм отявления невротизатор в къщи, обаче той има железен самоконтрол, има таланта елегантно да си налага вижданията и да подценява всичко, което аз смятам, от друга страна смята че той е човекът, който ме подкрепял и ми помагал най-много. Накратко, всички емоционални и психически проблеми са само мои, аз трябва да си ги решавам и всяко задълбаване е вредно. Мен обаче това му поведение ме отдалечава от него...
дамммм и той знае, че ти имаш проблем .....

Като цяло мисля, че си се сдухала нещо. Извинявай за грубия израз, но нещо ти куца в комуникацията с него. Защо ти е да искаш да го променяш? Не си ли живяла до сега добре с него? Нямаш ли си приятелки с които да си обсъждате важните женски работи? Койте бие да коментираш кое дете ще е вегетарианец и кое не ? Тези неща една тактична жена ще ги постигне, без да каже и една дума на мъжа си в прав текст.....

и един страничен въпрос , че ми стана интересно. Какви са тези хора които са ти мътили главата ???
« Последна редакция: чт, 14 фев 2008, 23:35 от Розов Пухчо »
Цитирай

Sofia

Мнения: 116
"същевременно аз съм отявления невротизатор в къщи, обаче той има железен самоконтрол, има таланта елегантно да си налага вижданията и да подценява всичко, което аз смятам, от друга страна смята че той е човекът, който ме подкрепял и ми помагал най-много. Накратко, всички емоционални и психически проблеми са само мои, аз трябва да си ги решавам "

Ми нормално - като си създаваш сама проблеми / те отстрани явно изглеждат несериозни, но сама не го осъзнаваш / сама и да си ги решаваш.
А за останалото цитирано описание - това си е мъж мечта. При твоя характер - верно има железни нерви  ooooh!
Цитирай

София

Мнения: 133
Така ...
Първото, което ми стана ясно от разказите ти е, че мъжа ти те обича!
Второто е, че си в депресия мила!
С тези си изказвания изобщо не искам да взимам страна обаче - и двамата имате проблем, защото сте безсилни да се справите един с друг!
Има една фундаментална (за мен) книга, която трябва да бъде прочетена от всички хетеросексуални двойки - "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния". Питаш, защо мъжа ти избягва проблема? - защото мъжете са създадени да решават проблеми. В момента, в който повдигнеш проблем, който на него не му е ясен или, който той не може да разреши все едно му режеш пишката!
Жените сме друга стока - за нас е достатъчно да говорим за проблема. Да го разгледаме от всички страни, да го разнищим вербално! За това всеки път, като повдигнеш нерешимия за мъжа ти проблем и искаш да говорите за него, той го приема като заяждане!
Вместо да повдигаш проблема правиш това, което съветва Лабрадор - манипулираш!
Цитат
Тези неща една тактична жена ще ги постигне, без да каже и една дума на мъжа си в прав текст.....
Прави това, което те прави щастлива и той ще бъде щастлив! ... а за проблемите говори с приятелки  35
Цитирай

в нечие сърце

Мнения: 340
Ахм, виждам че има още отговори...

Ами проблемът е, че сме доста различни като душевност и темперамент меко казано. То си е като някаква борба 10 годишна и има моменти, в които чувствам, че ако срежа посредата, ще си срежа и проблемите на две, все пак има неща, за които трябва да сме си в подкрепа, а не в тежест. Не ми се задълбава повече. Не ми се и манипулира. Каквото искам и смятам, го казвам по принцип.

Относно вегетарианството, понеже някой повдигна - ами нормално е, при положени че съм веган, но смятам и соята за вредна, та менюто ми е доста тясно и се вземам себе си за помежду другото, а на тях им готвя всичко, готвя им месо, старая се с рецептите... което за мен пък си е наказание, но мъжът ми се прибира всяка вечер много късно и няма как иначе, а и не искам да ги ограничавам и да им налагам моите виждания. Те двамата засега са сигурни, че така им харесва. Струва ми се напълно справедливо да възпитам друго детенце като мен, при положение че на сина ми реално също сме наложили един варант.

То че съм сдухана е ясно, не подлежи на коментар  35 и си го признавам - по-сдухана година в живота си не съм имала.

А ставаше дума за промяна с годините - еволюция, не да го променям. Нали имал уж широки виждания, тогава защо ми държи опозиция без да е запознат дори за какво спори. Вярно имам 1000 познати, които не са си променили житейските възгледи от 20годишни, но много ми е гадно човекът, с когото живея да е такъв. Той не е всъщност, за повечето неща не... но оношението му, че знае всичко и убедеността му като вземе да спори в непозната материя понякога ме вбесява.

Приятелките (повечето) отдавна ги зарязах за разговори на лични теми. Имало е поводи - правила съм го, помагало е, давали са някой и друг добър съвет, помагали са. Сега ситуацията е такава, че всичките бъркат в раната без да искат, не ми се пояснява.

Част от темата за проблема е това, че преди 9г. направих аборт, за решението за който той не се включи и ме остави сама да го взема, не беше с мен в деня, не обсъдихме с повече от 2 реплики ('Каквото ти решиш' и после 'Добре'), нямах с кого другиго (бях напълно сама) и досега смята, че няма какво да се говори, че е само мой емоционален проблем - той бил ок и т.н. но наскоро аз не издържах исках да се върнем назад във времето... той незнайно защо ми сподели, че всъщност бил против аборта  #Cussing out и някакви такива други неща, от които само ми стана по-болно и някак усетих цялата вина върху моите плещи, а то да не говорим, че трябва да се оттърва от вината, за да мога да продължа. Та за такива проблеми става дума....... там различията в настройките ни са гигантски - той смята, че всяка емоционално болезнена ситуация наранява и ако избягваме да се говори за такъв проблем, сме по-добре, а мен потискането на емоции ме наранява и обратно проявяването им ми помага... излиза, че и двамата се изтезаваме взаимно.
Цитирай


Мнения: 324
Като цяло мисля, че си се сдухала нещо. Извинявай за грубия израз, но нещо ти куца в комуникацията с него. Защо ти е да искаш да го променяш? Не си ли живяла до сега добре с него? Нямаш ли си приятелки с които да си обсъждате важните женски работи? Койте бие да коментираш кое дете ще е вегетарианец и кое не ? Тези неща една тактична жена ще ги постигне, без да каже и една дума на мъжа си в прав текст.....

и един страничен въпрос , че ми стана интересно. Какви са тези хора които са ти мътили главата ???



Много правилно казано.
Искаш от него да се държи като жена-приятелка а той е мъж. Прочети мъжете са от марс жените от венера.
Дори се чудя как мъжа ти те тарпи. Трябва много да те обича но ако продалжаваш така ще имате сериозен проблем.
« Последна редакция: нд, 24 фев 2008, 00:44 от Розов Пухчо »
Цитирай

Sofia

Мнения: 2
ти не си наясно със себе си и се опитваш да извлечеш от него силата която ще налкони везната, какво значи не усещам подкрепа от него? каква подкрепа като ти самата не го искаш на всяка цена, как той да подкрепи колебанията ти? ами с още колебания, застани с твърда позиция и ще видиш, че ще получиш подкрепа. "аз не го искам на всяка цена но не получавам и подкрепа"

а пък аз въобще не мога да разбера как пишете за подобни проблеми в форум, вие очи в очи неможете да се разберете и да общувате, какво очаквате да се подобри с въпрос в форум?
малко не доумявам, предполагам, че просто ви олеква като споделите с някого?

поздрави
Цитирай

он дъ чери трии

Мнения: 155
...нашокай му канчето... кажи му , че ако не стане така както искаш - ше си хванеш дърмите! Бактън от човечни разговори...
и на мен не ми дават секс...  Mr. Green пък хем мачове не гледам често!  newsm78
Цитирай

Самоков

Мнения: 106
девойко прекрасна, имаш златен мъж и не го заслужаваш!!! казвам ти го като колежка. моя мъж е като твоя аз имам същите склонности като тебе. колкото и да ти обясняват хората тук, че мъжа ти си е наред ти все ще си мислиш, че не разбират съвсем ситуацията. жалко, че не те е страх да останеш без него - нас това ни спаси! стига вирила нос, помисли си за хубавите му качества, за нещата, които те кефят в него (разбрахме, че това не е футбола и политиката, но все има нещо, нали не е рецидивист и обича детенцето ви). или пък ако искаш продължавай да си копаеш на същото място - избора е изцяло твой, но няма да е далече момента, в който ще си изоставена самотна майка с дете, не до там апетитна за някой друг мъж (малко са тези, които се навиват да се грижат за чужди деца). ако някой не се грижи за нуждите на другия и не оказва подкрепа това си ти. и наистина си егоистка и не мислиш за най-доброто за детето си! кое предпочиташ - да е вегетарианец или да е сираче? каквото и да ти казват приятелките, дето не искат да те обидят - грешат. аз нямам какво да губя и не се страхувам да те обидя. на мен ми беше полезно така да ми бият шамарите, надявам се всички тук да сме свършили подобна услуга и на теб  Hug
Цитирай

в нечие сърце

Мнения: 340
Чатпатка, разбирам, че ти като си с 3 деца няма начин да не станеш закоравял реалист - нужно е за да оцелееш все пак. А аз се страхувам да (не) стигна до твоето положение.

А дори и да остана самотна майка (това е невъзможно, всъщност ще остана сингъл разведена майка с голямо дете почти в гимназия) не мога и няма да си търся просто някакъв мъж, нито пък ще се стремя 'да случа'. Става дума за пасване на характери и сходни интереси, ама много тясно профилирани. Ако това стане, ок, ако не не. Аз по-скоро винаги съм имала обратния проблем и съм от избиращите, защото мен много мъже ме/са ме виждали като перфектната съпруга и ми е било трудно да имам (ако искам) еднократни отношения.

Горе се заговори пак за секса - ами той моя мъж поне да го искаше. Не е до ограничението, в последните няколко години само аз съм инициатора, както и да ви се стори. Неговата работа е друга, иска да си запази брака - чудя се защо. Уж твърди завинаги, ама мен ме съмнява, че е само временно. Предизвиквам го, за да заеме истинска, своя позиция, обаче на него в момента му е напрегнато в работата и има нужда от спокойствие и необременяване в къщи. Е аз нямам време за още 1-2 загубени години, след които той ще е готов за промени...

Абе нека има и една такава тема във вашия не особено целево насочен форум, си рекох аз. Може пък да е полезна някому.

Който е чел Юнг знае, че нашия съвременен свят се ръководи от мислене и реализъм. За другите две функции няма особено място, освен ако не се цепиш от общоприетото. Тогава обикновено ще те порицаят, защото никой не иска да отркрие за себе си, че може да не е прав. Ми не съм доволна и не се потискам да заявя, че може да е и по-добре, (а не е). Защо да се стремя към по-малко, като може да е повече. Колко много момичета в проблемното споделят, че борбата ги е сближила и не помнят откога не са имали и най-малък спор. А ние се отдалечаваме. Това ако не е алармата, не виждам какво.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора