Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора
Извинете, че пиша така, но ме е срам да си призная, че брака ми се проваля!
Пиша в този форум от години, а в този подфорум само съм надниквала, без да си давам сметка, че един ден и аз ще бъда част от него! Sad
семейство сме от 2 години! Имах друга връзка, когато го срещнах и сега не мога да си простя, че направих най-голямата грешка в живота си. Повярвах му, че ме обича и не предполагах, че ще е само докато ме "получи"! Може и той да не е предполагал... Не знам!
Едва ли би се оженил, ако е знаел, че толкова бързо ще охладнее...

Не знам и не искам да знам какво става в главата му. Знам само, че аз вече повече от месец не мога да спя а само плача...
Нескромно ще прозвучи, но аз съм хубава жена, свикнала да бъде непрестанно ухажвана, обичана, глезена! Сега съм част от мебелите! Майката на детето му, готвачката, тази която глади, готви и пере, тази която показва пред приятелите си като нова дреха или скъп часовник. Тази до която си ляга, обърнат с гръб, тази на която не е казал и дума от месеци освен "гладен съм, уморен съм, имам ли какво да облека утре..." Тази, която вече не помни как целува, как гали ...

Искам да знам дали още го обичам, но в момента не мога да си дам този отговор. Твърде съм наранена! Опитвам се да намеря вина, но не мога. Знам, че няма друга! Жалко, защото може би би ми било по-лесно да го приема ако имаше друга! Никога не съм била отхвърляна и сега просто не мога да повярвам. Себе си не мога да намеря в тази ситуация.
Не мога да живея така, страх ме е да го напусна.

Благодаря ви, че мога да споделя! Sad
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Аз не разбрах от какво те е срам. Мислиш ли, че ще ти е по лесно ако има друга? Все тая е.
Ти си човек, хубава жена, имаш нужда да си обичана, желана, харесвана.
На мен ми отне много време да го разбера. Реших, че няма да прося вече внимание, да се унижавам.
Не ме разбирай погрешно. Не те съветвам да си разбиваш семейството. Даже обратното. Ако има шанс - спаси го. Ние сме тук.
Цитирай

ПЛОВДИВ

Мнения: 90
Ти споделяла ли си му как се чувстваш? Той как ти обяснява поведението си? Понякога има такива спадове в отношенията и не си струва да се терзаеш чак толкова много. Моят съпруг ми е обяснявал, че когато има някакъв проблем или е ангажиран с много работа не може да мисли за нищо друго и може с дни да не забележи, че не ми обръща внимание. Не е приятно, но с времето спрях да се задълбавам толкова, защото терзанията си остават главно за моя сметка и започнах да си създавам собствени забавления, срещи, контакти...Не е задължително да е изстинал към теб, за да се държи така. Просто мъжете и жените възприемат и чувстват нещата по различен начин. Затова трябват много разговори, понякога втръснали до болка, но иначе няма как да се разберете.
Цитирай


Мнения: 4 472
Аз не разбрах от какво те е срам. Мислиш ли, че ще ти е по лесно ако има друга? Все тая е.
ако няма е въпрос на време да проима
съжалявам за оптимизма, но главата си залагам на това

после, може да е временна криза наистина, 1 месец е много кратък период за да се правят генерални изводи от него, но изстиването мен ме плаши от прочетенето, съсредоточи вниманието си там - няма ли тръпка, това може да го тласне към друга!!!!
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Аз не разбрах от какво те е срам. Мислиш ли, че ще ти е по лесно ако има друга? Все тая е.
ако няма е въпрос на време да проима
съжалявам за оптимизма, но главата си залагам на това
Каси, аз си го помислих, но го спестих. Днес не съм много черногледа.
До авторката - я почни да си живееш живота, оставяй му детето да гледа, усмихвай се, бъди весела и жизнерадостна, излизай (знам, че е трудно, ама се напъни) пък каквото има да става ще стане!
Цитирай

София

Мнения: 8 274
Аз не разбрах от какво те е срам. Мислиш ли, че ще ти е по лесно ако има друга? Все тая е.
ако няма е въпрос на време да проима
съжалявам за оптимизма, но главата си залагам на това

Оф, тъпо, но и аз това си помислих.
Също си помислих, че няма абсолютно никакъв начин да си сигурна, че няма друга - това охладняване не е дошло от въздуха.
Не знам, аз съм черногледа в това отношение.
Макар че не бих си развалила семейството, бих опитала всичко - говорене, говорене, до припадък; инициативи от твоя страна за каквото се сетиш - от излизане до секс (най-вече) ....
Пробвай, споделяй ... тук сме, както ти е казала Сиси.
Цитирай

Испания

Мнения: 1 327
мдааам, в едно семейство разговорите за проблемите трябва да се поставят овреме на масата. Лошото е, когато се изпусне момента, или единия от двамата не може да провежда разговори... седни и поговори какво те тревожи. Понякога наистина не виждаме какво причиняваме на човека до нас  Confused
стискам палци да останеш само с надникването в този форум  Wink
Цитирай

София

Мнения: 285
Говори с него, без да си навиваш на пръста разни неща предварително. Ма без излишни емоции, а спокойно като на приятелка! Ако може и да не плачеш, ще е още по-добре (аз бая сълзи пролях, докато се науча да не плача при такива разговори...) Обясни му как се чувстваш, какви са очакванията ти към него и от реакцията му ще разбереш дали е временно състояние или не. Във всяко семейство има спадове и върхове, ако чувстваш със сърцето си, че това е временна криза, дай му шанс, ако не - живей си живота! Ще се справиш!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 1 771
На мнение съм, че е необходимо да проведеш разговор, но обмисли предварително това което искаш да му кажеш и без излишни емоции, но точно и ясно.
Предполагам, че не е наясно какво става с теб.
Добре е да говориш защото не се знае ти докъде би стигнала в положението в което си.
Успех ти желая и успешно излизане от кризата.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
много бързо се отчайваш
първо - ти казваш за неговата вина...ок а кака се стигна до тук?
ти какви опити правиш? щото такива не видях описани освен да съжаляваш че си се МИНАЛА с него и за ставащото и да се самосъжаляваш
прощавай че съм може би леко остра в изразите, но така не си помагаш
първо - говори с човека, второ - опитай се да промениш отношенията ви
и ако нищо не стане с опитите ти - можеш вече да седиш и да лееш сълзи
но за мен проблема ти е първо че ти от самото начало явно си съжалявала за предишната си връзка и си подозирала, че може да стане така...колкото и странон да ти звучи това...и второ - ти се мислиш и сигурно си много хубава жена, но повярвай само с хубост нищо не става...хубостта е нещо супер, но не това е важното...поне не за мен
и най-грозната да бе - заслужаваш доблро отношение - това ми е мисълта....
но хубостта не поддържа семейството сама по себе си....тук е пълно с прекрасни жени - от красавица нагоре, уви...

и още нещо - от какво те е срам? в крайна сметка развода не е срамно постъпка и не е леке...виждаш какви прекрасин хора има тук - нее срамно да си един от тях...ако се наложи
мисля си, че ако преразгледаш ценностите в семейството си, ако поискаш реални неща от мъжа си без да се самозалъгваш кво бибило ако другия ти е мъж, ако н ебе избрала този а онзи...ако си дадеш реална равосметка какво ИМАШ, не само да мислиш какво НЯМАШ...нещата ще изглеждат различно...дори за теб
« Последна редакция: вт, 12 фев 2008, 17:01 от catnadeen »
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
някои неща съм ти ги писала може би имайки нещо в предвид - лични емоции и опит от браковете на мои познати...
но не ме напуска идеята че искаш ад си УХАЖВАНА и това те интересува дори повече от това дали мъжа ти би имал друга....
така поне ми порзвума на мен поста ти, но може да не съм те разбрала
оставам с впечатлението че и ти си хладна към него....може това да го е отблъснало и да е предизвикало кризата ви...
помисрли реално какво чувстваш към този човек и дали него желаеш...
Цитирай

В Сънландия

Мнения: 1 444
От какво Ви е срам?Нищо лошо не виждам да сте направила, за да се срамувате...
Живота е изтъкан от срещи и раздели.Понякога щастливи, понякога нещастни...Просто трябва да свикнем и да продължим да живеем, каквото и да ни коства
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Говорене е пътя. Ние с бившия ми мъж говорихме цели 2 години... Накрая се разделихме, но поне всичко беше ясно.
Аз такива разговори ги започвам с това, че искам и двамата да сме щастливи и че аз в момента не съм, а той е ли? ....

Аз разбирам за срама. Не е срамно да си разведен, срамно се чувства човек от това, че се е 'провалил', а и да започнеш да пишеш тук с ник-а си и да признаеш е все едно да го видиш... Много добре поня как се чувствах аз в началото.
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
казали са ти момичетата - един месец е много кратък период, за да си мислиш, че нещо капитално се е променило в отношението му към тебе.

мъжете много често въобще не си дават сметка колко нараняват с пренебрежението си, с липсата на внимание... - ама те тез неща "пренебрежение", "липса на внимание" само ние си ги знаем, че са така; те просто не виждат с нашите очи.

и = да, така е = вече като е "взел гаранционната карта", както казва една приятелка, много-много няма да прекалява със старанието.

наистина - говори с него, ама без да го дразниш, без да нападаш и да се изкарваш жертва!
и не се отказвай толкова лесно!
както е известно - ние тука сме зли и проклети  Mr. Green и никого не щем току-така да приемаме в нашите редици
 Peace
Цитирай
Благодаря, че прочетохте и благодаря, че казахте мнението си!
Един месец е кратко време, но на мен ми се струва много...
Снощи отпитах да поговорим - отговора беше "какво има? внушаваш си... влизам да се къпя и после лягам. Не ми се говори сега"

Мисля да опитам пак, и пак ... и може би пак!

И да! Искам да бъда ухажвана, искам да лягам до мъжа си и да мога да го гушна, а не да виждам гърба му, искам да мога да го целуна, когато се прибере, а не "гладен съм"!

Не съм се занемарила, отслабнах след раждането, стремя се вибаги да съм с оправена коса и леко гримирана....

Дрънкам!

Пак ще опитам. Благодаря на всички тук и най-вече на по-острите, защото това действа какато когато някой те хване за раменете и те разтърси, за да се опомниш...

Още ме е срам, но най-вече от себе си. От провала на нещо с което много се гордеех.
Не съжалявам за предишна връзка, защото знам, че с него мога да съм щастлива.
Просто мисля, че нормално за всеки човек си зададох въпроса - не сгреших ли? Ами ако беше друг?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора