Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора


Мнения: 3 805
 Ако не е прекалено лично бих искала да попитам, на колко години се откъснахте от родителите си? Не в смисъла кога се отделихте да живеете сами, а по-скоро момента в който започнахте да се себеусещате като самостоятелни. Някакво конкретно събитие ли е свързано с това или просто природата си каза думата в определен момент от живота ви ?
Не успях да измисля заглавие, в което да подбера точните думи.
Цитирай

home!sweet home!

Мнения: 505
Търсенето на отговора на твоят въпрос ми костваше 2 години психотерапия. На 14 февруари ставам на 30 години и едва от скоро започнах да се усещам не дете на мама /и тате/, а майка на своето. Коства ми огромни страхове, но съм решена да порастна!
Цитирай


Мнения: 494
 Никаква природа не си свърши работата при мен. В 8 клас отидох да уча в друг град и постепенно, до 12 клас, свикнах с мисълта да се грижа сама за себе си."Себеусещането за самостоятелност", както го наричаш, се оформи постепенно, за около 4 години. Малко по-късно дойде и самоиздръжката, която напълно завърши процеса.
 Отношенията ми с родителите ми са прекрасни, помагат ми с децата, когато имат възможност, събираме се на семейни празници, но те си имат свой живот, а аз и моето семейство-наш си...
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Когато създадох собстевно семейство.
Цитирай


Мнения: 5 668
Ами точно от момента, в който заживях сама и започнах работа. Макар че ме подпомагаха финансово допреди година.
Това беше на 19 години, първи курс. Много преди това ми се искаше да бъда по-самостоятелна, ама нямаше как. Всеки мой бунт беше обливан с майчини сълзи и накрая просто престанах, за да не я тормозя нея.
Цитирай

...au bord de la mer

Мнения: 1 121
Когато влязох в пубертета. Престанах да споделям всичко с тях и започнах да вземам самостоятелни решения, за изхода от които разбираха едва , когато е приключило всичко.Дали е било провилно, какво да ти кажа...От позицията на времето ми се иска, да бяха повече до мен и да ми дават някаква насока, а не както ме бяха оставили да циркулирам като свободен електрон.
Цитирай


Мнения: 3 805
От позицията на времето ми се иска, да бяха повече до мен и да ми дават някаква насока, а не както ме бяха оставили да циркулирам като свободен електрон.
Това предполгам е било за да те стимулират да станеш по-самостоятелна...Зная, че някои родители предпочитат този варинт пред други, които кръжат около децата си и не им дават по този начин ( къде не, къде съзнателно ) да се отделят от тях та бил ли то и само мисловно.
Цитирай


Мнения: 4 164
Бях на 18г. когато по принуда се откъснах от родителите си. Наложи ми се да порастна много бързо. Сега отчитам това като плюс за мен, въпреки, че в началото не ми беше лесно и нашите много ми липсваха.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
след раждането на 1-вото ми дете.
Цитирай

Бургас

Мнения: 648
  Когато избягах за първи от къщи......
Цитирай

София

Мнения: 42
Когато бях на 20.
Цитирай

София

Мнения: 6 036
На 18. Омъжих се.
Самостоятелна се чувствам от момента в който се роди първото ми дете.
Цитирай


Мнения: 6 026
още не съм се откъснала и не смятам да го правя ...харесва ми нашия си модел балкански ...всички да сме обвързани - братовчеди, лели, майки, бащи, баби, дядовци ...винаги ще си остана дете, поне докато не измрат всички по- стари от мен
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 097
Когато станах студентка в друг град на 19г. Тогава нямах търпение да се отделя, а сега ми е мило и свидно да се завръщам в бащината къща.
Цитирай

whiskey bar

Мнения: 679
  Когато избягах за първи от къщи......

Ха, и аз така. На около 12-13 бях и около 3 години след тва правех планове за постоянно бягство. На 16 успях.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора