Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 12 фев. 2008, 17:37 ч.
  • Преглеждания  619  Мнения  13  Онлайн  1
Отговори
Здравейте, дъщеря ми е на годинка и два месеца. Като види непознат, без значение възрастен или дете, се започва един срам   Embarassed , след което започват  увещания от моя страна да не се срамува, че няма страшно, но ефект няма.  Явно подхода ми не е много правилен. Моля препоръчайте ми хубава литература по въпроса със срамежливостта при децата!Предварително ви благодаря!

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 385
Не мога да ти препоръчам литература,но си мисля,че с времето и възрастта това ще се промени.И аз имах подобен проблем,докато Вики беше по-малка,обаче сега е... Всичко ще отмине.Няма място за притеснения.

# 2
  • Мнения: 13 311
Радвай се, че е просто срамежлива, моят син пищеше, когато непозната жена му обърнеше внимание.  Laughing
Спокойно, срещайте я с повече хора, ще се отпусне детето. Ако може да я пратите при някоя баба за известно време, това прави чудеса със срамежливите деца.  Wink

# 3
  • София
  • Мнения: 4 677
А моят син даже си крие очите с ръце от срам  Laughing обикновено го прави с непознати .

# 4
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 6 666
Наистина се променят. Моята пък беше точно на другия полюс, но сега.... ooooh!... сраааааам. Чак имам чувството, че в у-ще няма да отговаря, дори и да знае от срам.

# 5
  • Мнения: 1 783
Ама тя е още мъничка, те се менят с дни на тази възраст, не се тревожи, според мен е напълно нормално. Ако търсиш подход, изобщо не и говори за това, защото за нея това е само напомняне, че не се държи според определени очаквания, остави я да се отпусне, когато тя си реши.

# 6
  • София
  • Мнения: 30 621
Най-вероятно е от възрастта. Дияна преди беше на приливи и отливи. Един се срамува, друг път вижда непознат и казва "здравей" и си говорят. Мен ме хващаше срам в такива моменти.
Ще се промени.

# 7
  • В заешката дупка
  • Мнения: 2 926
Малко е още детенцето, за да разбереш дали наистина е срамежливо. Но наистина, не е добра идея да я увещаваш да не се срамува. Така й даваш сигнал, че поведението й нещо не е "нормално" и съвсем може се притесни.   Бъди ти ведра и усмихната с хората и децата, които срещате и понеже децата се учат наблюдавайки родителите си, това може да й помогне.

Ако четеш английки, ето една статия:
http://www.babycenter.com/0_shyness_11563.bc?page=1&articleId=11563

# 8
  • София
  • Мнения: 553
Това си е нормален и закономерен етап в развитието. Детето ТРЯБВА да страни от непознати.
Често искаме от децата си да са ненормално дружелюбни. Ние самите най-често изпитваме дискомфорт на нови места и сред нови хора. Единствената разлика е че ние сме се научили да сме лицемерни и да го прикриваме.
Аз бих се притеснила повече ако детето не разграничава хората, отколкото ако е "срамежливо".

# 9
  • София
  • Мнения: 30 621
oceanid това "ТРЯБВА" не е решение.
Сега детето е на годинка, а като стане на 2 или 3?
На дете на годинка ще му е трудно да "разграничи" хората, този е такъв, а оня - инакъв.
Не искам детето ми да е ненормално дружелюбно, нито е такова. Но се радвам, че не е живяло в средата на "ТРЯБВА"-нето.

# 10
  • при палмите и алигаторите,FL
  • Мнения: 904
Моето дете е пък на обратно, никога а не е било срамежливо. Дори когато седеше в количката се протягаше и с ръка закачаше минаващите хора, след като проходи продължи, сега много често на разходка ми се случва да хване непознат /само от някои чичковци има респект, но рядко се случва/ за ръка казва ми "чао" и потегля. Днес сутринта се гушна в една приятелка и след като си я взех плака ч не искала аз да я нося а тя, след това тръгна с една непозната баба на разходка, а мен си ме остави да седя на пейката, изобщо не се обръща да провери дали съм с нея или не. Аз чакам да дойде етапа със срамуването, защото така е  #Crazy, все ходя да си я прибирам и да обяснявам че лелята или бабата си отива при нейните дечица.

# 11
Благодаря ви момичета! Наистина вече престанах да увещавам детето си да се държи неестествено. Вероятно понеже аз съм от хората, които, както беше написала oceanid: "Ние самите най-често изпитваме дискомфорт на нови места и сред нови хора. Единствената разлика е че ние сме се научили да сме лицемерни и да го прикриваме.", та ми се искаше тя да не е такава. Четох дори,че  характера и темперамента на детето до голяма степен се обуславят от гените и в много малка степен от обкръжението и натрупания  личен опит. Или с други думи  не може да се борим срещу природата.

# 12
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 6 666
Като беше малко по-малка се радвах, но не насърчавах, че не говори с непознати, но вече е голяма и става малко темерут(не се сетих за по-мека дума  Blush) И това с примера не ни свърши работа. Казвам "добър ден", "довиждане" откакто забелязах, че няма друг начин. Не съм я карала никога, особено пред хората, но и до ден днешен се притеснява.

# 13
  • Мнения: 232
Дъщеря ми продължава да е срамежлива.Като почна градина ,не казваше даже и едно"добро утро".А пред приятели и познати не спира да мели.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт