Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора


Мнения: 17
Здравейте.
Днес подписах молбата и споразумението за развода.
Решението бе изцяло  мое,дълго обмисляно-повече от три месеца ми бяха необходими,за да се реша.
През цялото това време бях 100%сигурна,че това е най-доброто разрешение за всички.
Бях сигурна,че живота ми ще се промени към по-добро,че ще оставя зад гърба си всички лъжи,изневери,и ще имам сили да започна начисто.
Днес молбата за развод е вече факт-до месец вече ще съм разведена.
Обаче съм изумена от собствената си реакция.Вместо облекчение и успокоение изпитвам болка и усещане за нещо безвъзвратно изгубено.
Днес,подписвайки молбата,имах чувството,че правя най-голямата грешка в живота си.
БНД се държа изненадващо добре,съгласи се с всичко,което исках.Беше примирен и не пропусна да ми вмени чувството,че това е мое решение,и че той един вид е принуден да се разведе,и че аз ще си нося последствията от решението си.
Рева цял ден.Някъде дълбоко в душата си усещам,че все още го обичам.
В същото време знам,че не бих могла да си затварям очите повече и за лъжи,и за изневери.
До вчера знаех,че развода е най-доброто за мен,а днес,когато всичко е свършено и няма връщане назад,се чувствам опустошена и празна,сякаш погребах 1/3 от  съзнателния си живот.
Разумът ми казва ,че постъпвам правилно,но сърцето ми плаче.
Цял ден пред очите ми изплуват всичките ни хубави моменти,всичко лошо е изтрито от паметта ми.
Знам,че постъпвам правилно,но страшно ме боли.Имам чувството,че осъзнато лишавам детето си от баща,и от това ме боли още повече.
Моля ви да споделите своя опит-временно ли е това състояние,или ,както винаги,аз нещо не съм в ред.
Благодаря,че изчетохте обърканите ми мисли,ще се радвам да споделите своя опит,защото вече наистина почвам да мисля,че аз наистина не съм в ред.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Не знам дали е нормално, но и моята реакция е подобна. Казват, че олеква. Но на мен не ми олеква. Аз го приемам за нещо, което просто трябва да мине. Но боли. Боли, защото зачеркваш нещо, което си градил, нещо, в което си вложил сърце, емоции, чувства, години от живота си.
Но си си казал "край".
Разводът е простото изражение на това "край".
Цитирай

София

Мнения: 8 272
Мила, мила, скарлет, това все едно аз съм го писала.
Мина вече година, в която не сме заедно, всеки със своя си живот, че и други хора минаваха и през неговия и през моя.
И миналия месец като отидох да се посъветвам с една адвокатка и се почувствах толкова ужасно зле, че просто се спрях и си казах - не е сега момента.
Сега от няколко дни започнахме да говорим с него как да стане споразумението, той също е съгласен с предложенията ми, не очаквам циркове, обаче ми е опустошително гадно.
Чувствата ми са точно каквито ги описваш - ясно е, че не можем да живеем заедно, че не се обичаме вече и т.н., но не мога да спра да се чувствам ужасно ужасно тъжна от това, че слагаме точката на близо 10 години заедно.

Нормални са тези чувства според мен, все пак сме обичали силно, имали сме много хубави моменти през тези години ... усещането за загуба е неизбежно.
Но както съм разбрала досега - времето лекува всичко  Hug
Цитирай


Мнения: 17
Бърди,точно ОПУСТОШИТЕЛНО е думата.
Имам чувството,че душата ми е на милион парчета и никога няма да бъда същата.
Дано да си права,че времето лекува,защото не вярвам,че мога да живея с тази болка.
Цитирай

София

Мнения: 8 272
О, моля те, разбира се, че може.
Аз като си спомня какво преживях миналата година при раздялата, имах чувството, че НИКОГА няма да се излекува душата ми и НИКОГА няма да спре да боли. Толкова унищожителна беше болката, че наистина нямам идея как я преживях.
Ама ей на, от другата страна съм.
И никога няма да забравя какво ми казваше тогава Иса - да си мисля, че само след година животът ми ще е коренно различен. Непрекъснато си мисля за това сега, като наближава да стане година откакто се случи. Абсолютно права беше.
Така че това няма да ни съсипе, вярвай ми.
Цитирай


Мнения: 1 023
еми, страшно си.
да се разделиш с ме4тите и надеждите.
с ли4ните ме4ти, за "едното цяло", споделяне и пр.
по-моему - пове4е от нормално.
ако не се 4устваше така - тогава би следвало да се тревожиш.

кураж и сила ти пожелавам.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Болката от изневярата, шокът от това при мен бяха толкова силни,, че сега просто всичко бледнее спрямо тогава. Не че не боли, но не е така силно. Поне при мен.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Другата седмица като рева постоянно ми напомнете какво съм казала, щото делото ми е на 20.  Sad Tired
Цитирай

София

Мнения: 6 970
skarlet_33, докато те четях се сетих за една колежка, която развеждах. С мъжа си отдавна не живееха заедно, тя имаше връзка с друг човек, който обичаше... Мислех, че разводът е само формалност за нея. Когато обаче всичко свърши тя едва не се разплака и й личеше колко зле се чувства. Защото колкото и прав да си бил да се разведеш - това е един вид провал. Не си успял да задържиш връзката, мечтите ти са си отишли...

Имах дългогодишна връзка и когато му казах, че се разделяме окончателно цяла вечер плакахме и двамата. Знаехме, че това е правилното решение, аз дори бях срещнала бившия си мъж вече, но...
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Да си призная имо го и нараненото самолюбие. Поне при мен, де.
Да чуеш този, който ти е казал ДА, сега да го казва пак, ама в съвсем обратен смисъл. Да казва: да, развеждам се (не те искам)-гадно е.
Цитирай

София

Мнения: 728
milk го е формулирала перфектно.
С всяка раздяла нещо в нас умира - поне с мен е така...
Но времето наистина лекува, а затваряйки една врата, пред теб се отваря нова  Hug
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 236
да се разделиш с ме4тите и надеждите.
с ли4ните ме4ти, за "едното цяло", споделяне и пр.

Ето от това най-вече боли!Много хубаво го е казала milk.Романтичните ни женски души...

Слушай преминалите през това. Минава.Може би никога няма да забравиш как си се чувствала в този момент, но определено не боли така.И се опитай да не мислиш за хубавите ви моменти заедно точно сега. Съсредоточи се върху причините, които са те довели до решението за развод и не позволявай да ти се насажда чувство за вина  Naughty
Цитирай


Мнения: 17
Благодаря на всички за мненията.Поне малко се успокоих,че не съм превъртяла.
Иса,много си права-най ми е гадно от чувството за провал,сякаш аз съм се издънила,а не той.
И празнотата,и нараненото ми достойнство,и предаденото доверие-всичко допринася да се чувствам толкова зле,въпреки,че дълбоко в себи си знам,че това е единственото добро решение и за мен,и за детето ми.
Дано по-бързо да мине,защото се чувствам наистина разбита сега.
Цитирай

Burgas

Мнения: 463
Мила Скарлет,аз се чувствах така като го помолих да си събере багажа.Чувството за провал е смазващо,преобръщането на целия ти живот,и в същото време някъде вътре в мен усетих трепета че започва живота на ново.Подписването на споразумението и молбата при мене не минаха гладко,и може би това ми помогна да не се притеснявам какво се случва в момента.Незнам как да ти го кажа,но времето и само времето.Все още като лежа вечер си правя дисекции,но сега все по-малко и по-малко.Всеки ден все по-малко ще боли,ще се оглеждаш и ще виждаш нещо ново заради което си струва да се усмихнеш.Прегръщам те!
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Днес молбата за развод е вече факт-до месец вече ще съм разведена.
Не знам от кой град си, но ако е централен град това твърдение е просто абсурдно. И ако някой адвокат ти е обещал да те разведе за 1 месец е излъгал.
....когато всичко е свършено и няма връщане назад,се чувствам опустошена и празна,сякаш погребах 1/3 от  съзнателния си живот.

Не е така. МОжеш да оттеглиш иска, тъй като ти си ищец по всяко време на делото и да си останеш женена.

Друг е въпросът кое е равилното решение. Това ти трябва да вземеш, тъй като ти познаваш човека и ти си живяла с него.
Няма идеални, важното е да можеш да живееш с недостатъците му.
Хора разни, в моята практика имам случай, в които тя живееше с него и любовницата му и не се разведе до края, но му беше дала да се разбере, че ако я уради край.
Друга жена е била заплашена, че ще я набие и се разведе и т.х.
Казваме му: праг на търпимост. Все търпи различно. Това си прецени.
Къде  е  твоя праг?
Какво и в колко можеш да изтърпиш?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора