Стоя пред компютъра и се чудя от къде да започна....
Преди няколко часа взех окончателното решение - с мъжа ми ще се разведем.
Предисторията е дълга, няма да ви занимавам подробно. С две думи: той има от доста време връзка с негова колежка. Аз си дадох сметка за това едва преди два-три месеца /даже пуснах анонимна тема в ДиС тогава/. Той така и нямаше и все още няма доблестта да ми каже в очите. Водихме разговори, категоричен беше, че иска да е с нас с детето, че ни обича, че нещата ще се променят.... е променяха се обикновено за седмица и после пак същото.
Преди няколко седмици ни в клин, ни в ръкав ми заяви, че не ме обича.
Свекърва ми, която е в чужбина, междувременно случайно разбрала за колежката. С нея сме много близки, те със свекър ми ме приеха буквално като свое дете и направиха страшно много за мен. Говориха няколко пъти с мъжа ми и той й обещал да не се разделяме и че ще приключи всичко с колежката.
Съответно свекървата ми реве по телефона и ме умолява да не се развеждаме, да му дам шанс. След два месеца трябваше да заминем при тях в чужбина. Уж нов живот, нещата би трябвало да се наредят. Да, ама не. Мъжът ми предложи да не се развеждаме, само за да вземем визи. После щели сме да си живеем като приятели и той да ми помага с детето.
Е, аз така не мога да живея. Или сме семейство, или не.
В момента имам страшни угризения. Дали постъпвам правилно спрямо детето, дали не правя огромна грешка. Ще го лиша от шанса за един много, много различен и вероятно по-добър живот. Ако останем тук двамата, ще живеем доста скромно. Нямам нито при кого да отида, нито на кого да разчитам за каквото и да е. Евентуално на мъжа ми, но там не съм сигурна до кога и колко....
От друга страна, достатъчно дълго живяхме като съквартиранти. Чувствам се много изморена и ужасно самотна. Не мисля, че ще издържа дълго така. Още повече, че ако до вчера бях готова да му простя, днес вече е абсурд това да стане. Чувствам се предадена... това не мога да простя.
Ох, нямаше да съм подробна уж, а стана много дълго.
Благодаря на всички, които ще си направят труда да го прочетат. Просто имах нужда да споделя, защото ще се пръсна иначе.
За момента никой не знае. Чудя се как да звънна на свекърва ми й да кажа. Нямам сили да го направя, а трябва