Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 13 фев. 2008, 16:16 ч.
  • Преглеждания  1 062  Мнения  24  Онлайн  1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 600
Здравейте. Дъщеря ми често иска да прави неща или хапва неща, коите не бива в конкретната ситуация. Примерно редовно, понеже е гладна иска мляко в чаша със сламка, или да яде солети, зрънчо или солените бисквити Макс-Микс. Опитвам се да й обесня, че тези неща се хапват навън в парка или понякога след обяд, но тя почва да плаче. Става ми съвестно, не искам да отстъпвам, а така ми е гадно че плаче. Лошото при мен е че съм на двете крайности или прекалено отстъпчива, или прекалено строга. И честно казано незнам как да кажа "не" в дадена ситуация. Моля споделете опита си.

Реклама
# 1
  • Мнения: 494
 Трудно е "не"-то, много ясно...Но, по принцип, колкото и да е трудно, ако един родител реши,че нещо си там е "не" , просто трябва да е постоянен в това-това мисля аз. Естествено,че има и плач, има и тръшканици и пр...На кой му е хубаво да му казват "не"? На мен също не ми е. Но се налага да сме твърди. Не крещя, не изпадам в истерии, просто казвам строго 1-2 пъти "не" и толкова. Докато децата са малки, никакви обяснения не вършат работа. Успокоителни думи-да. Отвличане на вниманието-също да. Но разясненията за малките деца като "тъмна Индия", или поне за моите те са и бяха такива.
  Имам две момчета-по-големият е на 7 години-той вече разбира много добре всичко и с него става с обяснения. Но той е голям-други са нещата с него.Малко трудно (като с повечето деца), но става номера с убеждаване. Малкият обаче е на 2 и половина и с него само постоянството и твърдостта "вървят". Понякога успявам да отвлека вниманието, друг път да го разсея, но рядко...С него просто казвам "не" и не се поддавам на никакви провокации... В противен случай трябва да го оставя да се разхожда по перваза на терасата, да бърка в тенджерата с горещата супа или да преяде с шоколад до степен на гадене...Спокойствието и непоколебимостта ми най-много вършат работа и пак зависи...Децата са различни, случаите са различни. Случвало се е и да направя изключение, но то се показва като такова и се подчертава. Вероятно, ако позволиш един съвет, би трябвало да се опиташ да не изпадаш в крайности (имам предвид края на постинга ти) и да "стоиш здраво на позиции", ако мога така да се изразя. Защото нито крясъците,прекомерната строгост и/или боят помагат, нито пределната отстъпчивост. Мисля, че и сама знаеш това Peace.

# 2
  • В заешката дупка
  • Мнения: 2 928
Специално за храната, не държа в къщи храна, която не искам да яде или ако има такава, не се вижда и не я ядем пред него.
Има винаги купа с плодове на масата и обикновено като му се хапва нещо си взима от там. Режа му някой път зеленчуци и също ги оставям на видно място. Когато реши - да си взема. Някой път пък сам си отваря хладилника и си харесва разни неща. Обикновено кисели млекца.  Общо взето като няма нещо вкъщи, той не го търси. Като сме на гости - не го ограничавам ако иска да си взема неща, които по принцип вкъщи не ядем.

# 3
  • София
  • Мнения: 9 014
С малко по-висок тон, отколкото "да".

# 4
  • София
  • Мнения: 4 856
И аз като Червената кралица се старая да не държа "болкучава" храна в къщи или ако има да е в някой шкаф. Ако е на видно място и я е видял, и е гладен, му давам.

Принципът ми е кажа ли "не" да не отстъпвам, независимо дали мрънка или се разреве. И обяснявам - вече е във възраст, в която всичко разбира. Или пък предлагам компромисен вариант. Зависи и от ситуацията. Но конкретно от храна рядко го лишавам, особено ако видя, че наистина е гладен (ест. не става въпрос за дъвки и бонбони).

# 5
  • Мнения: 1 134
Точно снощи в един магазин използвах твърдото си и непреклонно "не":
Вчера сутринта след закуска получи от феята едно шоколадово яйце (феята е тази, която оставя подаръчета под възглавницата, откакто дъщеря ми геройски спи сама в стаята си - дълга история, ще отворя скоро нова тема по въпроса, че феята се разори вече).
И вечерта пазаруваме двете и тя се хваща за поредното шоколадово яйце при все, че кошницата е пълна с киндер, кроасани, сухи пасти и шоколад... Така категорична бях, че опашката зашушука от мен и се чудех дали няма да се открия днес в нечие описание на майка - злодей.
Ти си познаваш детето и ти можеш да наложиш правилните граници. Не се притеснявай от категоричното "Не", само внимавай да не се омаловажи от честа употреба.

# 6
  • Майничка
  • Мнения: 5 725
Нямам никакви проблеми с "не" пред дъщеря ми. Баща й също, та ревовете и тръшкането ги е пробвала не повече от 1-2 пъти.
Той слагаше бананите в ушите, аз се тръшвах и реввах "И-и-искам баница със жаби...", момата се разсмиваше и дотам.
Като по-голяма взе да се дразни от тази реплика, обаче като си скърша сурата в някоя гримаса, пак се разхилва. А разсмея ли я веднъж, отекли й мераците... Обясненията ги оставям за по-спокойни периоди.

# 7
  • Мнения: 1 903
Като бяха малки наследниците /приблизително до предучилищна възраст/ не казвах НЕ, а предотвратявах ситуации, в които би ми се наложило да откажа.
Сега са ученици, но пак казвам НЕ рядко, само ако се отнася до разваляне на учебния процес. Например "Може ли да изляза да си поиграя с ...?" - "Не, защото не са ти написани домашните".

# 8
  • БГ - София
  • Мнения: 7 811
Изобщо нямам проблем с не-то. Вчера единия искаше да ходи на градина по къс ръкав и се разрева, даже ми каза, че вече няма да ме обича  Wink, може би трябваше да ми стане мъчно за него и трябваше да му отстъпя  Shocked ... направо абсурдно ми звучи.
Не казвам "не" за удоволствие, нито за да ги мъча, щом съм го казала значи е важно и не отстъпвам.

# 9
  • София
  • Мнения: 385
Аз когато кажа НЕ, ставам най-лошата майка не света.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 8 173
Не го казвам хич трудно, реша ли, че е "не" се знае, че няма да отстъпя. Дъщеря ми го е разбрала и вече няма нужда да го казвам строго или по високо както в началото.

# 11
  • Мнения: 323
Изобщо нямам проблем с не-то.

# 12
  • Мнения: 645
Казвам "не" и си го отстоявам.

# 13
  • usa
  • Мнения: 3 367
..меря си не-тата много; казвам само в много малко на брой и добре премислени ситуации,не отстъпвам ако ще драмата да е до тавана и както е казано по-горе като цяло се старая да не създавам моменти които биха предизвикали Не (къщата е макс.обезопасена; храна не държа навън; могат да се докопат само до позволени неща дори с катерене и пр.)

# 14
  • Мнения: 2 567
За мен трудните НЕ-та са свързани с купуването на играчки и аксесоари. Отчитам го като грешка, но така се стекоха нещата, когато беше малка и така си продължиха. Не правя трагедии от това, защото за по важните неща, свързани примерно с реда, поведението и вкъщи и навън, храненето, ученето, наказанията, моето НЕ е твърдо като скала  Simple Smile Това също от рано и стана ясно и не ми е създавала проблеми.
Обаче в момента щерката влиза в една по- особена възраст и моите каменни НЕ-та трябва да станат малко по-меки или привидно звучащи като Да-та  Simple Smile Не знам как ще го правя това, но виждам по поведението и че нещата имат нужда от лека променя, но без това да води до предаване на позициите ми.

Flash Dance, не оставяй дъщеря ти да те манипулира с рев. Децата макар и едни такива мънички и невиннички много добре се научават как да те изманипулират. Моята беше на четири, когато я чух да казва на баба си пред витрината на един магазин - "Бабо, гледай сега как ще заплача и мама веднага ще ми купи този кукленски сервиз". И наистина си е така. Почти винаги като видя насълзените и очички играчката е купена. Но при мене има "смекчаващи вината обстоятелства"  Embarassed

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт