Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

София

Мнения: 7 030
Можете ли да ме посъветвате от къде да започна процедурата по осиновяването. Цялата бумащина и бюрокрация ме плаши - ни бих ли могла да избегна част от това, ако се свържа още от началото с адвокат /или той се явява на по-късен етап - когато вече има детенце и трябва да ме представлява в съда/ или да се свържа с фондация /те предполагам не се занимават само с международно осиновяване/. Имам и позната акушерка - дали да не говоря с нея, а фирмата, към която работя подпомага фондация за деца сираци - може би и те биха могли да ми помогнат. До отида ли в някой дом, как става това и мога ли евентуално да си харесам детенце от там? Или просто трябва да си чакам ред в регистъра и каквото ми се падне.
Колко време ви трябваше, за да се убедите в решението си? А другите ви деца /ако има такива/ как приеха новото човече?
Цитирай
Преди 2-3 месеца и аз си задавах точно тези въпроси. Срещнах се с адвокати, които работят в тази сфера, но като се замислих ми се видя излишно да плащам за нещо, което бих могла да свърша сама. Може би до известна степен се ускорява процедурата, ако ползваш услугите на адвокатска кантора или фондация или асоциация / както искаш го наречи /, но не прескачаш етапи.
Варианта с акушерката- лично аз не бих избрала, но ако все пак ти се струва удачен, тогава вече ще ти се наложи да ползваш адвокат.

Аз проучих предварително какви документи са необходими/ не са толкова много и не е никак сложно и трудно да си ги подготвиш / събрах ги и ги занесох в местната Дирекция за Закрила на детето. И тук дойде изненадата. Посрещнаха ме така, сякаш точно мен са чакали...съпричастни, приятелски настроени и отдадени на работата си хора. Обясниха ми, че ще ни е нужно време, но в никакъв случай никой няма да ни бави умишлено или да ни създава измислени затруднения.
Сега сме на етап подготовка на сициален доклад.
Имам пълно доверие на тези хора и мисля, че си вършат работата професионално.

Съветът ми е, като начало да се срещнеш със служителите на ДЗД и след това да обмисляш други варианти, ако прецениш, че ще ти е по-лесно.
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Документите се събират,не е чак толкова трудно.Вярно нужни са нерви но стига човек да е достатъчно издръжлив се справя.
Подавайки документите в "Отдел закрила на детето" започва да ти се подготвя социален доклад.След като ти бъде направен този доклад в рамките на 3 месеца те вписват в регистъра за осиновители.И когато има детенце което е подходящо за вас ви се обаждат да идете и да видите детенцето.Ако сте съгласни да вземете детенцето минавате пред комисия "съвет по осиновявания" едва тогава след като съвета ви разреши да осиновите това детенце отивате в съда.
Право да идете в някой дом да си изберете детенце нямате.
Директорките на дома в момента са безгласна буква нищо не зависи от тях.Всичко се решава от дирекцията "Закрила на детето"
Вместо да давате излишни пари по разни адвокати и фирми, по добре си свършете нещата сами.Въоражете се с много търпение обаче.
Пожелавам ви късмет и дано много скоро се похвалиш с хубава новина.
Поздрави от нас.
Цитирай


Мнения: 441
В отдел "Закрила на детето" ще ти дадат набор от документи, които ще ти трябват. В закованите теми има подробен списък. Довери им се. Аз също бях много притеснена като отидох първия път. Но нямаше за какво. Процедурата е мудна, както ти писаха майчета, минали по този път. Вариантът с адвокат или агенция е по- рискован и естествено по-скъп. Каквото и да решиш - желая ти успех от сърце ! Пиши ми на лични, ако имаш още въпроси.
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Благодаря ви за отговорите. На Бигони и Дидка, на които преди време писах на ЛС, също.
Все пак като отида в отдел "Закрила на детето" за първи път да нося ли някакви документи или не? Да отида ли сама или ще направи лошо впечетление липсата на половинката? Фактът, че имам дете и нямам доказан стерилитет няма ли да усложни нещата? да бъда ли напълно искрена с тях за евентуалните си притеснения или да съм по-скоро предпазлива?
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Цитат на: Лекси
Благодаря ви за отговорите. На Бигони и Дидка, на които преди време писах на ЛС, също.
Все пак като отида в отдел "Закрила на детето" за първи път да нося ли някакви документи или не? Да отида ли сама или ще направи лошо впечетление липсата на половинката? Фактът, че имам дете и нямам доказан стерилитет няма ли да усложни нещата? да бъда ли напълно искрена с тях за евентуалните си притеснения или да съм по-скоро предпазлива?


Здравей от мен отново.Моят съвет е да идете със половинката заедно в отдел"Закрила на детето"Те от там ще ти напишат какви документи трябва да носиш тоест да приготвиш.При нас беше така ......Първо отидохме и ни накараха да попълним една молба за това какво дете искаме, и едва тогава започнахме да събираме документите малко по малко.Ако те интересуват точно документите, пиши на лична ще се опитам да изровя списъчето с нашите който трябваше да подготвяме.Дано няма промени от преди една година.
Фактът че имаш дете не би трябвало да е проблем.
Хубаво е човек да е открит и да отговоря на въпросите им честно и откровенно.Понякога задават подвеждащи въпроси затова бъди нащрек.Ако мога да помогна с нещо пиши.
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Мерси Ивка. Сигурно тепърва ще имам да питам.
Честно казано малко ме смущава това, че мога да имам някакви изисквания към детето. От една страна е добре, но от друга е някак противоестествено - като го раждаш не можеш да имаш претенции относно пол, здраве. Не знам дали имам моралното право да имам претенции.
Бих помолила за съвет и мамите с повече деца - дъщеря ми е на 4,6 г., доста разглезеничка, свикнала на много внимание. Мъжът ми предлага детенце да е по-голямо - до 3 г., но мен ме е страх, че ще има много ревност и дъщеря ми ще го приеме трудно. Предполагам и за по-голямо детенце също ще е по-трудно да привикне с нас. От друга страна винаги съм искала децата ми да имат малка разлика. Как би било най-добре за децата?
А за препоръчителите кое е по-важно да съблюдавам - да са наши приятели от дълго време или да са с по-голяма "обществена" тежест. Освен писмото доколкото знам с тях също се провежда интервю!?
Цитирай


Мнения: 901
  2 Лекси по въпроса за моралните ти угризения -предполагам , че  нормален човек изпитва угризение, когато попълва молбата. Аз бях така ( даже отидох сама, което не направи впечатление на никой от служителите) докато писах и задрасквах това което не  искам, избирайки годините пола , етническата принадлежност.Гадно е..  Незнам колко от хората живеищи в България имат "лукса" да отгледат дете от циганско или турско потекло.
За ревност - моя пример осинових две деца наведнъж брат и сестра- тя беше на 8 месеца, той на 3 години. Ревност винаги е съществува при тях.  Мисля, че винаги ще я има. Имам позната която има момиче и си осинови момче - е и там нещата са така- има ревност. Та в семействата където няма осиновено ами са си родни пак има ревност.
За препоръчители -разбира се да са приятели роднини - тези които ви познават най-добре
Цитирай


Мнения: 441
Цитат на: Лекси
Фактът, че имам дете и нямам доказан стерилитет няма ли да усложни нещата? да бъда ли напълно искрена с тях за евентуалните си притеснения или да съм по-скоро предпазлива?

Давай смело, Лекси, инстинкта ще ти покаже докъде да споделиш с тях. Самият факт, че желаеш да осиновиш е достоен за уважение. Нормално е всеки човек да си мисли, че неговите чувства са най-силни и уникални. Ако знаеш как добре те разбирам...
Всичко ще мине добре, пък и не е нужно още на първата среща да си кажеш всичко. Това са все пак поредица от срещи докато се изготвя социалния доклад. Лично аз мисля, че всеки човек в случая би оценил откровеността.
В "Закрила на детето" ще ти дадат списък с набор от документи. Не е нужно да ги вадиш предварително. Да пишеш как е минало Smile  Smile
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
Цитат на: Лекси
Мерси Ивка. Сигурно тепърва ще имам да питам.
Честно казано малко ме смущава това, че мога да имам някакви изисквания към детето. От една страна е добре, но от друга е някак противоестествено - като го раждаш не можеш да имаш претенции относно пол, здраве. Не знам дали имам моралното право да имам претенции.
Бих помолила за съвет и мамите с повече деца - дъщеря ми е на 4,6 г., доста разглезеничка, свикнала на много внимание. Мъжът ми предлага детенце да е по-голямо - до 3 г., но мен ме е страх, че ще има много ревност и дъщеря ми ще го приеме трудно. Предполагам и за по-голямо детенце също ще е по-трудно да привикне с нас. От друга страна винаги съм искала децата ми да имат малка разлика. Как би било най-добре за децата?
А за препоръчителите кое е по-важно да съблюдавам - да са наши приятели от дълго време или да са с по-голяма "обществена" тежест. Освен писмото доколкото знам с тях също се провежда интервю!?


Молбата,която трябва да попълниш относно, какво дете искаш не е нищо особенно.Ние лично само попълнихме от колко до колко годинки искаме да е детето.Тъй че няма нищо страшно.За препоръчителите при нас не искаха да се срещат с тях а само препоръките им,сега може и да има някаква промяна не знам но преди 1 год.беше така.Моят съвет е да избереш за препоръчители хора на който имаш доверие и на който можеш да вярваш.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Лекси,за разликата в годините на децата-пиши от 1 до 3/4/год.Така избора евентуално ще е по-голям както и шанса да се открие детенце с уредени документи и готово за осиновяване.Пък каквото е писано ...това ще стане!Ревноста сигурно ще я има,но и там са много относителни нещата,защото бъдещата кака,може да влезе в ролята на "закрилница" на новото ви дете,и така да е даже от полза,да има хармония и разбирателство!Смело напред!Решението сте го взели,а такова благородно решение неможе да остане без резултат!Подадохте ли вече молбата?
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Още не Дидка, но мисля, че ще е съвсем скоро. Не искам да конкретизирам кога, но ще се похваля.
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 049
Лекси,аз само искам да ти пожелая много кьсмет
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Лекси, искам само да ти пожелая късмет!!! Това което правите е много благородно и достойно за уважение!
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Лекси, искам само да ти пожелая късмет!!! Това което правите е много благородно и достойно за уважение!

И аз мисля същото  Very Happy!

Колкото до възрастта на детето....не е ли по-добре да е малко бебе, за да си свикне по-бързо с вас...не знам...нямам опит...просто така си мисля!
Каквото и да решите - УСПЕХ от сърце  Love
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора