Отговори
  • Мнения: 2 212
Та темата ми искам да засегне най-вече пак отношенията с противоположния пол (да залитнем следвалентински пак към любовта...) Когато по един или друг начин някой ви е наранил или разочаровал, взимате ли се в ръце или не криете наранените си чувства? Например, някой мъж ви е наранил по един или друг начин, не нещо фрапиращо, но все пак, след това по един или друг повод го срещате, виждате, налага ви се да общувате с него (понякога и не насаме, а и сред други хора). Успявате ли да се държите на положение и да не показвате, че страдате - дори напротив. Да се покажете силна и непукистка или не успявате...

А цитатът в заглавието е от едно списание, но се улових, че действително когато ми е кофти нещо и в същото време вложа повече усилия във външния си облик се чувствам някак си по-силна и уверена...Друг е въпросът, че в такива случаи по-скоро не ми се занимава с никакъв външен вид, но ако ще и насила да е приготовлението, после дава опредлено резултат:)

# 1
  • Мнения: 2 161
Естер,особено когато съм най-зле,тогава внимавам да изглеждам най-добре.Не ми е трудно,защото ако някой ме разочарова,в мен нахлува една  студенина.Без значение какво съм получила и какво съм дала преди това,всичко се превръща в история.Имам къса памет за такива събития и хора.Мога да преглътна всичко и всеки.Такъв ми е нравът,нищо не съм отработвала.

# 2
  • Мнения: 2 212
Да, Шанел. Позната ми е тази студенина и именно тя влива някаква сила и увереност. Да си вдигнеш главата и да се държиш подобаващо. Лошото е, че пък мойта памет за лошите неща е къса и лесно прощавам...а размекна ли се, веднага ми личи...

# 3
  • Мнения: 600
обикновено успявам да не ми личи. дори в момента съм в такова положение. ама съм се запънала, стискам зъби и му лазя по нервите с добро настроение и безупречен вид. да го видя докога ще издържи преди да пролази на колене Crossing Arms

# 4
  • Мнения: 2 401
Темата е много хубава, много мога да пиша за това, ама малко ме мързи сега - петък следобед е.
Когато съм най-зле, съм получавала най-много комплименти за това как изглеждам. Мобилизирам се яко и успявам напълно да заблудя околните.  Simple Smile  А защо най-тежките ви моменти са свързани с мъже (с такова впечатление оставам)?

# 5
  • Мнения: 3 405
Само един човек ме е скапвал дотолкова, че да ми личи, че страдам. Трябваше ми доста време да го преодолея, а също така и прекратяване на всякакъв контакт с него.
Срещнахме се след години и вече ми беше все едно. Затворих кръга.

# 6
  • София
  • Мнения: 1 783
Най - ухажвана съм била, в моменти когато съм страдала.

# 7
  • Мнения: 6 990
Ако някой ме нарани, аз го : задрасквам, късам, хвърлям, мачкам, дера, чупя от сърцето си.
При следващата среща съм забавно и очарователно същество, което НЕ ПОЗНАВА този човек, било сред други хора или случайна среща.
Ако реши да се приближи и да ме поздрави, се държа съвсем нормално - О, здрасти, как си, кво прайш, бла-бла.

# 8
  • Мнения: 17 394
В такива случаи игнорирам. ЗНАчи, и аз като Ео.

# 9
  • Мнения: 205
Колкото и да не искам винаги ми личи, когато съм ядосана и обидена и страдам

# 10
  • Мнения: X
Най - ухажвана съм била, в моменти когато съм страдала.
Има го този момент и при мен. Когато всички маски паднат, защото нямам вече сили да ги поддържам...точно тогава ме усещат слаба, крехка и търсеща закрила.
Рядко свалям гарда, обаче. Когато ми е най-зле съм лъчезарна, усмихната и пея. Такава ми е природата...смотана.  Wink От високо гледам. 

# 11
  • Мнения: 6 605
Не обичам да си крия чуствата според мен няма смисъл .

# 12
  • Мнения: 2 249
Ако някой ме нарани, аз го : задрасквам, късам, хвърлям, мачкам, дера, чупя от сърцето си.

също като мен...с тая разлика,че така правя когато човека не ми е много близък-просто ве4е не съществува за мен...ако е приятел или скъп на сърцето ми-из4аквам един ден да ми мине и после му казвам със спокоен тон какво и кога ме е наранило-ве4е знам ,4е единствения начин да ме разберат правилно е да си кажа вси4ко направо....

# 13
  • Мнения: 17 394
Минзухар, темата е точно за любовните взаимоотношения. Едва ли има жена, която да не е страдала заради мъж Wink

# 14
  • Мнения: 395
Има нещо вярно в това твърдение....инстинктивно организмът ни се мобилизира, сърчицето започва да тупти по-силно, а ние влагаме неистови усилия в това да сме перфекти за пред света. Сякаш за да докажем сами на себе си, че сме по-добри от другите, по-хубави, по-ухажвани...и някак си тайничко се надяваме, че самотата, наранените ни чувства, тъгата ще изчезнат....уви, вечер когато свалим гримът мъката започва да ни порбожда като кинжал...студен ,стоманен пробив, който разкъсва сърцето ни на хиляди малки частици.....

Общи условия

Активация на акаунт