И аз бях там и вярвай ми, беше най-страшното нещо, което ми се е случвало. На мен, в мен!
Но не е вярно, че няма лек. Просто е много, много трудно и за повечето е непосилно за преодоляване. Осъзнавам, че повечето си живеят с това цял живот.
Раздялата, за която споменаваш също е изход, но ако хубаво се замислиш, ще видиш, че е временен изход. После какво? Ще срещне друг принц, ще се влюби така, както се е влюбила в съпруга си и пак ще бъде жива за няколко години, а после ще изпадне в същата тая дупка, но ще затъне още по-надълбоко, защото вече ще й е позната картинката. И после какво? Цял живот ли да сменя любовите, за да се чувства жива? Цял живот ли да си раздава любовта на парчета насам-натам? Може би за някои това е решение, но за мен не беше, а ми се струва, че по нещо си приличаме с авторката на темата /иначе изобщо не бих писала тук/.
Не, аз нямам конкретно решение. Хората сме твърде различни, за да има една панацея. Но знам едно - промяна. Първо в себе си /което само по себе си е сезифофски трудно/, а после и в другия, което е... ами да кажем, че не е по силите на сам човек. Т.е. трябва да накараш и другия да ти помогне. Връзката между двама души е винаги 'работа за двама'. Ако само единият бута, колата ще си остане в калта.
После нещата баааавно започват да изглеждат различно, а след това и наистина да се променят.
И към авторката още нещо, един жокер: Никога няма да е същото. Докато не се примириш, докато истински не приемеш тая мисъл, няма да можеш да продължиш напред. Защото, когато промениш себе си, ще осъзнаеш, че не е необходимо да е същото.