? към младите шофьори(КИ)

Ти мене не ме мисли - най-малкото, аз нямам такива итересни случки, с които "да се хваля"... а и ако имах, би ме било срам! (изкарала съм 10 часа СЛЕД като си взех изпита с инструктор, плюс още 5 с инструктор в моята кола - да чувствам се готова)...

Приятелче, много от хората които ги е страх карат, защото няма друг изход. Защото имат по две деца и не могат да ходят из целия град с тях и да пищят по градския транспорт (поне моите така правят). До скоро бях единствения шофьор в семейството, много ме е страх все още да карам в София. Но единственото което ме е направило поне малко по-добра е практиката! Не е вярно, че не ме е еня за живота на другите, но за да стана добра в София не могат да ме направят само часовете преди изпита, защото не е възможно за това време да ти се случат всички гадни ситуации...и да минеш по всички изчанчени улички.
На месец пътувам около 1000 км. Но в София все още ми настръхват косите да карам.

Като купихме новата кола, тя беше комби и още не и бях свикнала с габаритите. Съпруга ми се обажда, че не може да прибере синът от градината и аз нарамвам малката и тръгвам. В Орландовци има една кофти улица "Мара Бунева" тя е много тясна и от двете и страни винаги паркират коли и аз тръгвам да се разминавам с един огромен камион и по случая, за да не се блъсна в камиона (няма на къде да отбия от паркираните коли), давам по-в дясно и закачам една от колите, но останах с впечатлението, че само съм и закачила огледалото, на пред няма място къде да отбия, ако спра ще блокирам движението и продължих напред и вече след светофара ме настига един, препречва ми пътя, почва да крещи, че малко съм му драснала калника, да съм му дадяла пари, а аз изобщо и стотинка нямах в джоба си, а бързах да взема детето от градината, че там цепеха секундата... Вярно виновна бях, но той беше паркирал на забранено място. Не съм се разправяла, той си тръгна...Как се прибрах не знам, но като взех да паркирам пред блока, а там никога нямаше място, от нерви не прецених отново габаритите и огънах задната врата в един гараж...и до днес си я карам така...
Д.И.Р, не ми е смешно, криво ми е, доста време след това ме глождеше съвестта, още повече, че смятам, че не постъпих като християнин, но го дадох като пример, че често човек няма изход да ползва градски транспорт и трябва да ползва кола.
Но не мисля, че човек ако осъзнава, чене е добър шофьор би тръгнал да кара с превишена скорост или да прави щуротии по пътя.
Хора убиват тези които си надценяват възможностите.

Не съм съгласна - изход винаги има - ако ме е страх да шофирам - няма да го правя, защото съм заплаха, както за себе си, така и за околните - ще ползвам гр. транспорт, ако не ми е удобно с рейса/тролея - такси. Всеки си прави сметка и има приоритети.


Тук според мен не си права - бавнодвижещите се са по-голяма заплаха от бързите. А щуротии както можеш да видиш в темата има достатъчно.

Кога пък се ошлайфа толкова в кормуването и си само на 28г., много ми е чудно , не не ме е срам да си споделя грешките, които правя и ще правя вероятно в бъдеще като неопитен и млад шофьор, повече бих се срамувала ако се юрна по пътищата уверена в себе си и казвайки, че не правя никакви грешки, никак не ти вярвам честно ти казвам!
И най-дългогодишния шофьор в някои ситуации не постъпва най-правилно и не винаги обмисля навреме всяка ситуация, та ти си тръгнала да ни поучаваш. За мен е важно да караш така, че да няма сериозни последствия, а другите глупави грешки с времето и практиката се оправят, за които в темата става въпрос.

Не 10 ами 110 часа да караш с инструктор не означава, че си добър шофьор и не означава също така, че като се качиш сам в автомобил няма да те е страх! А ако има такива случаи нещо не са У ред щом са си и  повярвали!

Извинявай, обаче да влезнеш в насрещното с дете в колата, което на всичкото отгоре не е обезопасено, далеч не е , както ти се изразяваш.
Само се моля, такива "шофьори" да са по-малко.
А това на колко години съм няма никакво значение. Ти може и на 50 и пак да си гьон в шофирането.. Както казват - от всяко дърво свирка не става...
Пак повтарям - бях в колата (на мястото до шофьора), когато една заблудена овца навлезе "без да иска" в насрещното и уби приятеля ми. Трябваха ми 10 години да се престраша да се запиша на шофьорски курс. А сега когато карам имам очи и на гърба.


Да, но поне в насрещното няма да влизаш 

Определено предпочитам да карам със страх и това да изостря вниманието ми, отколкото да съм "печен" шофьор. Спазвам правилата, не пия като карам, не карам бързо А за грешките - всеки е правил грешки, важното е да ги осъзнаеш и да не ги повтаряш - говоря за засичане,забравени мигачи, сбъркани ленти, отнемане на предимство.... . Ако всички сме толерантни на пътя ще е по-лесно.

Ежедневно виждам десетки нахакани шофьори, които влизат в насрещното за да задминат колоната чакащи на светофара автомобили. Тия тъпанари непрекъснато създават рискови ситуации!...

Имам книжка от 2 години, но не съм карала активно. Не ме е страх да шофирам сама, возя детето/малкото, че голямото все е на детска градина/, не ми представлява проблем. Не съм имала смешни случки, не съм влизала в насрешното...но мъбж ми, който има книжка от 15 години е влизал. 
Истината е, че маркировката ни е глупава, неодтсатъчна и дори опитан шофьор може да се обърка. Другото е практика...а тя се натрупва с опита и годините няма как иначе.

Ама защо е така, а? Защото полицая стои 5 метра след кръстовището и си бърка в носа.
Ставински (само ще дам пример с него, няма да разводнявам темата), нали го бяха спряли 5 мин. преди катастрофата и го предупредили - ако го бяха наказали (защото едва ли са го карали да духа тогава) още тогава, че кара в нетрезво състояние, щеше да се избегне трагедията.

Всичко е много комплексно. Извинявам се на, ако съм обидила някого. Но просто това ми е болна тема... Пожелавам ви безаварийно каране!

Ако всички катастрофи ставаха само от нетрезви шофьори...щеше да има много по-малко катастрофи. Повечето са от повярвали в себе си надути мамини синчета.

Съжалявам за случилото се с приятеля ти, наистина е много тежко. Съдейки по това, че преди 10г. си била на 18г. а предполагам, че и приятеля ти е бил толкова някъде смятам, че да се стигне до такава трагедия малко или много неопитноста играе също роля.Годините имат значение във всяко едно отношение просто с натрупването им трупаме и опит. Стига да караш самия ти внимателно и предпазливо и не на последно място БАВНО не мисля, че може да се стигне до сериозни последици дори и в насрещното да ти влезне някой като мен!!!!!!!

Карам ежедневно вече четвърта година, справям се сравнително добре. Преди около месец обаче и аз почти се "натресох" в насрещното. Беше тъмно, имаше отвратително мъгла, на доста широк булевард, никаква маркировка, от дясно имаше спрели коли, а левия бордюр изобщо не го виждах. Гледах да стоя по-далече от паркираните коли и чак когато едни фарове взеха де се приближават доста бързо право срещу мен се усетих, че карам точно върху "мислената" осова линия. И двете коли се прибрахме бързо и реално опасност да се ударим не е имало, но ми стана доста тъпо.
Моя съвет обаче е, ако не се чувствате достатъчно уверени, да не рискувате да карате по натоварени и непознати пътища. Аз лично отначало около седмица карах само из малките улички в квартала, докато свикна с габаритите на колата, след това почнах да си измислям маршрути до работа и места за паркиране и си ги тренирах късно вечер, когато има по-малко движение, и чак когато се почуствах сигурна почнах да ходя на работа с колата.