Котенцето ми Симона си отиде

  • 1 816
  • 16
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 5 313
толкова ми е тъжно,мойто сладурче си отиде.просто да споделя.Сим,толкова ми липсваш..........................................

# 1
  • Мнения: 183
Много е тъжно, когато вярното ти, обичливо другарче си отиде.

# 2
  • Мнения: 6 991
Съжалявам. Прегръдки!

# 3
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Много съжалявам, мила! Страшно е тъжно и гадно да загубиш любимеца си Sad Още ми е трудно да прежаля моя глезанчо, дето ми е в подписа... Повече от месец мина, а ми е мъчно за него и ми се ще да можех да го нагушкам както едно време. Прегръщам те.

# 4
  • Мнения: 278
Съжалявам за тежката ти загуба Sad

Боли, но пък ни остават много спомени за прекрасните моменти, които сме имали щастието да изживеем заедно

# 5
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
 Sad

# 6
  • Мнения: 5 313
Благодаря момичета,толкова ми е празно без нея.




Моста на дъгата ...

Точно досамия рай, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...


Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 22:25 от БРИана*

# 7
  • Варна
  • Мнения: 25 212
БРИана*,

Много е красиво това, което си написала Hug Чела съм го преди и го търсих, когато си отиде моето Макси, но не успях да го намеря. Сега го прочетох и пак ревнах. Дано наистина да са на някоя зелена полянка нашите любимци и да играят заедно. Аз вярвам, че е така.

# 8
  • Мнения: 5 313
дано наистина да са на по добро място,без болка.

# 9
# 10
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Съжалявам Бри  Cry
Върна ме години назад, когато загубих котето си Марин, все едно загубих частица от себе си Cry Cry Cry Cry
Дано си по-добре вече  Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 5 653
Съжалявам.
Запази хубавия спомен за нея.Ако имаш сили си вземи ново.Миналата година си взех ново,след като преди 4 години почина първото ми коте.Сега мога да си спомням спокойно всички весели моменти с нея,без да избягвам с болка от спомена.

# 12
# 13
  • Мнения: 5 313
За сега не ми се мисли за нова.Имам и на двора няколко пуха,сега вечер качвам единия.но никой няма да смени Симонка.

# 14
  • Мнения: 3 760
Съжалявам, Бри  Cry  Hug
Като гледам снимката й ми се доплаква - умирали са ми доста животни (винаги съм имала), но една котка с почти същата физиономия още не мога да прежаля... А минаха 7 години...
Все пак те съветвам да си вземеш друга маца, по възможност без визуална прилика...
За мен беше с две идеи по-леко, тъй като имах и други котки по това време... Липсва ми (май винаги ще ми липсва), но болката от загубата никога не е била "разкъсваща", каквато предполагам е при теб...

# 15
  • Мнения: 5 313
За мен беше с две идеи по-леко, тъй като имах и други котки по това време... Липсва ми (май винаги ще ми липсва), но болката от загубата никога не е била "разкъсваща", каквато предполагам е при теб...
И аз имам други котки,на двора,но любовта и привързаността ми към Симона беше огромна,тя беше част от мен.
Търся поне малка прилика в другите котки,но не,няма.Дори аромата й беше уникален,толкова свеж и упойващ.
Сим,липсваш ми.



Последна редакция: вт, 03 юни 2008, 20:49 от Бри*

# 16
  • Мнения: 123
Бри искрено ти съчувствам преди 3 години загубих моята Кети която беше почти същата като твоята.Знам,че няма да те успокоя,но помисли за някое друго пухче.

Общи условия

Активация на акаунт