Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Литературен клуб
0 Потребители и 4 Гости преглежда(т) тази тема.
1-14 от 510 отговора


Мнения: 2 135
Омръзнаха ми темите за свирките,аналите  и домакините.Много бих искала в тази тема да напишем най-хубавите стихотворения, посветени на майката.Ето,започвам с две стихотворения от Павел Матев.



ПИСМО ДО МАМА

Павел Матев

Каква невеста си била ти, мамо!
как светнал младоженческият двор,
когато те извели на хармана
за първото ти сватбено хоро.

Като сърна на горската поляна
внезапно озовала се в кордон –
изтръпнала – забравила си, мамо,
да сториш на свекървата поклон.

Ти – другоселка в кръг от непознати!
Но те простили малкия ти грях.
сто чирпанлии – набори на тати –
залели всичко с вино и със смях.

А ти в хорото – пъргава, чевръста –
отмеряш стъпка, в свян навеждаш взор.
А плитките ти две змии до кръста –
пленили младоженческия двор.

Какви коси! Едничка ли девойка
въздишала на моминския праг
да метне като житена ръкойка
таквиз коси до момъка си драг.

Във тях е пресен черноземен блясък
и златото на утринна заря,
среброто на подводен ръчен пясък
и бронза сив на хлебната кора

преливали се буйно или плахо...
Години, мамо, има оттогаз.
И три деца с косите ти играха,
със тях играх във люлката и аз.

Те милваха лицето ми, когато
целуваше ме нежна и добра.
Те паднаха в безреда онуй лято,
в което оковаха моя брат.

Тогава ти завърза ги в чембера.
Сълзи покриха бледите страни.
и дирих аз утеха да намеря,
но лесно ли е във такива дни?

В такива дни аз – плахото селяче –
поисках за гимназия пари.
А ти над бедността ни да поплачеш
зад кладенеца привечер се скри.

На заранта - прегърбена и жалка –
с отрязани коси, с подпухнали очи –
прегърна ме и каза: “ Припечелих малко.
Вземи парите, сине, и учи!”

Сега са други времена, друг – простора.
Пораснах. Учих. Ето ме сега.
Здрависват ме с любов добрите хора,
и ненавижда, мрази ме врага.

Но пиша аз и искам да съм верен,
и любовта стиха ми да краси.
Ала назад ли погледа си вперя,
аз виждам твоите отрязани коси.

Дали стиха ми днес те утешава
и в песните ми виждаш ли, кажи,
отплатата за мъката тогава,
която не на теб, но мен сега тежи?

Едва ли... Ала ще успея, мамо!
Как няма да успее оня син,
пред който като неплатен огромен данък
лежат продадените майчини коси.


Завръщане

Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.

Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце.

Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням и гологлав.

Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.

Някъде в детинството му плуват
кучета, волове и жита.
Добър вечер, мама ме целува,
мене ме целува радостта.
Цитирай

София

Мнения: 3 268
Благодаря ти,Шанел за прекрасните стихове bouquet
Цитирай

София

Мнения: 851
Майка ми
/Иван Вазов/


В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!


***

Имам любими, предпочитани. Чужди и не. После ще допълня ... има с какво.
Цитирай


Мнения: 184
 СВАТБАТА НА МАМА

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.

Борис Христов
 
Цитирай

София

Мнения: 1 752
***

Зайченце бяло, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо,
можеш ли ден да прекараш без мама?
Мама във чашката мляко налива,
сплита косите на плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички,
мама се грижи за всичко.
 Кой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата на пара
и самолета с кого ли се кара,
има ли в спътника истинско куче,
мама попитай и ще научиш.
Но след години ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще сплиташ самичка.
После ще литнеш и ти като птичка,
 умна и силна ще стигнеш далече,
можеш без майка си вече.
Мама ще бъде с коси побелели, 
скришом ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писма раздавача.
Друго на трябва, три думи само:"Добре съм ,мамо."

 
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Шанел, ти си чудовище! Много е гадно и непочтено да разплакваш хората в понеделник следобяд.
Цитирай


Мнения: 27
НА МАЙКА МИ     
Христо Фотев
 
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми - мислите.
И докосни ги - моля те - накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те - и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.

Цитирай


Мнения: 179
Ето нещо и от мен, не е съвсем точно по темата, но е много хубаво:


ОСНОВНО ЧИСТЕНЕ
Почистих килера –
Изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра
побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам.
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях – някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред,
като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно,
най-важното само:
за точка опорна –
вярно приятелско рамо,
а отпред – на място прегледно,
сложих думата „мамо”,
за да чувствувам, че и аз съм потребна.
Последно –
проветрих и стана прекрасно!
А беше задушно и тясно.


Цитирай


Мнения: 2 090
Любимо ми е:

Скрити вопли
(Димчо Дебелянов)

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат’ бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха —
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и, сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шепнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...   

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина...
Цитирай

София

Мнения: 1 896
Ще ви напиша любимите си стихотворения за майката, но за съжаление не знам кой ги е написал.
Ако някой си ги познае - моите най-искрени извинения, че не съм запазила името му.  :bouquet: Love

На мама

Опитвам се
да не мисля за теб  като за спомен,
затова те сънувам в движение
и все пътуваме за някъде, мамо,
и имаме цялото време за себе си.

Аз не бързам както преди,
днес всички сънища са само за тебе,
ето - влакът спира и слизаме там,
където има поляна с много звезди
и имам ръката ти, а ти си някъде в мене.

Не, не плача, окото ми нещо сълзи,
от прашния път ще да е, този път,
който през сърцето върви
и не бива да спираме в тези следи,
в които болката първа умира.

И имаме време за още усмивки,
преди утрото да те е взело при себе си.
« Последна редакция: пн, 18 фев 2008, 15:19 от инка62 »
Цитирай


Мнения: 2 135
Благодаря ти, мамо,
за твоя топъл скут,
за майчиното рамо,
за майчиния труд.

Благодаря ти още
за ясния ми ден,
за грижите ти нощем,
когато бдиш над мен.

За нежната закрила,
за кроткия ти глас,
за всичко, майко мила,
благодаря ти аз!

Асен Босев
Цитирай

София

Мнения: 1 896
На мама

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото и денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!
Цитирай

София

Мнения: 1 896
Когато мама я няма

Косата на мама е светла и мека.
Ръката на мама е нежна и лека.
Тя много мила и много добра е
даже, когато не й се играе.

Но често до късно мама я няма -
тя работи в нейната служба голяма
и само от работа ми телефонира
но това не ми стига, то се разбира.

И истински хубаво е в нашата къща
само, когато тя от служба се връща
и погалва косата ми с уморена ръка.
Когато порастна ще направя така ,
че тя да не работи през целия ден
или нека работи, но нещо при мен.
Цитирай


Мнения: 4 112
"Майчице" - Георги Христов

Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?

Рано попаднах в житейска помия,
рано разбрах кой добър е, кой лош.
Страшно ми беше, че нощем завиваш
своя син, не спечелил и грош.

Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?

Трудно е всичко, но ти ме научи,
залъкът свой да споделям до гроб
две ризи аз ако имам едната
без да помисля ще дам и на Бог.

Днес ми е хубаво, майко, че ти си
жива и здрава до мене сега, а аз
побелявам и в твоята зима
с теб до камината, с теб до камината
ще продължа .

Майчице, майчице, много ли болка
болка и мъка ти причиних?
Много ли, майчице, трудно понесе
туй, че на този свят се явих?
« Последна редакция: пн, 18 фев 2008, 15:40 от Лилянчо »
Цитирай


Мнения: 322
Майко,не остарявай,
бъди като липовия цвят-
макар през юни прецъфтява,
с години пази своя аромат...
Цитирай
0 Потребители и 4 Гости преглежда(т) тази тема.
1-14 от 510 отговора