Благода ви,че пишете в тази тема още и още.
- Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
- Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.
Най-хубавите стихове за мама
Chanel, Благодаря за чудесната тема.
Благодаря и на всички за споделените стихове. Свалих всичко написано от вас и мисля да го оформя като книга и да го подвържа.
Ето една песничка, която дъщеря ми е научила в детската градина и я пее у дома:
Честит празник, мамо,
радваме се всички.
Как да ти се радвам,
като съм мъничка?
Още не умея
нищо да рисувам
и затуй ще пея
и ще те целувам.
Толкова ми харесва, че си направих клипче с нейното изпълнение.
Благодаря и на всички за споделените стихове. Свалих всичко написано от вас и мисля да го оформя като книга и да го подвържа.
Ето една песничка, която дъщеря ми е научила в детската градина и я пее у дома:
Честит празник, мамо,
радваме се всички.
Как да ти се радвам,
като съм мъничка?
Още не умея
нищо да рисувам
и затуй ще пея
и ще те целувам.
Толкова ми харесва, че си направих клипче с нейното изпълнение.
МАМО! -
пропищя дете на двора.
И всички майки по света
като птици разтревожени
разтвориха крилата
на прозорците,
накацаха терасите
и "не е моето" си казаха.
Но майчиното в тях не мирна.
И те със погледи промиха
коленцето разцъфнало,
раненото превързаха,
ужиленото поуспокоиха
и пуснаха по дреха на премръзналото,
усмивка - на самотното,
на всичките въпроси дадоха по отговор -
така, съвсем по майчински.
Което ще рече: по детски. Но почти.
Щом къщите затвориха уплашени очи,
навън светът се върна най-послушно към играта си -
погален и щастлив.
Сибила Алексова
пропищя дете на двора.
И всички майки по света
като птици разтревожени
разтвориха крилата
на прозорците,
накацаха терасите
и "не е моето" си казаха.
Но майчиното в тях не мирна.
И те със погледи промиха
коленцето разцъфнало,
раненото превързаха,
ужиленото поуспокоиха
и пуснаха по дреха на премръзналото,
усмивка - на самотното,
на всичките въпроси дадоха по отговор -
така, съвсем по майчински.
Което ще рече: по детски. Но почти.
Щом къщите затвориха уплашени очи,
навън светът се върна най-послушно към играта си -
погален и щастлив.
Сибила Алексова
Завръщане
Завръщам се – разкайваща се, грешна.
Със сълзи в тъмните очи.
Донасям любовта си вечна
и шепна тихичко “Прости”.
Останала без дъх, без сили,
при теб ме върна само любовта.
Светът в сърцето преоткрила,
аз падам в твоите крака.
Приемаш ли ме? Знам, че съм виновна.
Аз своя грях не мога да стопя.
Завръщам се – разплакана, покорна,
“Обичам те” едва шептя.
И сякаш цялата Вселена
вторачила е в мен очи.
Не се срамувам, нека гледа,
греха ми нека сподели.
Прости за нощите безсънни,
за всеки кичур, плетен от сребро,
за тъмните очи с раздяла пълни,
за сухите цветя до твоето легло.
Прости, че думите мълчаха,
че чувствата затварях в мен –
по твоите страни пълзяха
сълзи от обич и сатен.
До днес не чу, че те обичам,
и не почувства свята топлина,
прости на своето момиче,
което вече е жена.
Прости. Главата си прекланям.
Воала, майко, закичи.
Очите ти с любов ме галят,
и шепнат плачещи - „Простих”...
Завръщам се – разкайваща се, грешна.
Със сълзи в тъмните очи.
Донасям любовта си вечна
и шепна тихичко “Прости”.
Останала без дъх, без сили,
при теб ме върна само любовта.
Светът в сърцето преоткрила,
аз падам в твоите крака.
Приемаш ли ме? Знам, че съм виновна.
Аз своя грях не мога да стопя.
Завръщам се – разплакана, покорна,
“Обичам те” едва шептя.
И сякаш цялата Вселена
вторачила е в мен очи.
Не се срамувам, нека гледа,
греха ми нека сподели.
Прости за нощите безсънни,
за всеки кичур, плетен от сребро,
за тъмните очи с раздяла пълни,
за сухите цветя до твоето легло.
Прости, че думите мълчаха,
че чувствата затварях в мен –
по твоите страни пълзяха
сълзи от обич и сатен.
До днес не чу, че те обичам,
и не почувства свята топлина,
прости на своето момиче,
което вече е жена.
Прости. Главата си прекланям.
Воала, майко, закичи.
Очите ти с любов ме галят,
и шепнат плачещи - „Простих”...
Греят в небето
ясни звездички,
греят и гледат
с чудни очички -
спят ли в гнездата
малките птички,
спят ли децата
в сладък сън всички?
- Ясни звездички
с чудни очички!
Спят си в леглата
кротко децата
и в гнездата
малките птички
спят и те всички.
Но над леглата
и над гнездата
майките бдят
и до зората
сън те не спят
Владимир Русалиев
На Майка ми
От твоя сън съм открадвала без да искам,
от твоите мисли, продължавам да крада...
А аз за тебе, майко, мила, какво направих
за да си щастлива, за да си до мене
и да бъдеш все така добра?
Когато станах, майка, чак разбрах, какво,
за тебе е детето, и колко грижи, колко страх,
и колко обич, нежност и безсънни нощи
ти дължа... За всичко, майчице прекрасна,
днес от сърце, ти благодаря..
Приеми от мене, моята прегръдка,
моята благодарност, грижа и топлина
и знай, майко мила,
че много, много те обичам и ценя.
Гергана Славова от гр. Варна,
и любимата ми песничка:
Днес е празникът на мама
На мама днес е празник
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен.
Аз зная, аз зная,
латинки и невен.
През март латинки няма,
невенът не цъфти.
Ала на лисче може
букет да зацъфъти.
Но може, но може,
букет да зацъфти.
И цветната картинка,
за мама ще е дар.
От малката и щерка,
букет за осми март.
На мама, на мама,
букет за осми март.
Шанел,това е една от любимите ми теми
От твоя сън съм открадвала без да искам,
от твоите мисли, продължавам да крада...
А аз за тебе, майко, мила, какво направих
за да си щастлива, за да си до мене
и да бъдеш все така добра?
Когато станах, майка, чак разбрах, какво,
за тебе е детето, и колко грижи, колко страх,
и колко обич, нежност и безсънни нощи
ти дължа... За всичко, майчице прекрасна,
днес от сърце, ти благодаря..
Приеми от мене, моята прегръдка,
моята благодарност, грижа и топлина
и знай, майко мила,
че много, много те обичам и ценя.
Гергана Славова от гр. Варна,
и любимата ми песничка:
Днес е празникът на мама
На мама днес е празник
на мама днес е ден.
Тя зная най-обича
латинки и невен.
Аз зная, аз зная,
латинки и невен.
През март латинки няма,
невенът не цъфти.
Ала на лисче може
букет да зацъфъти.
Но може, но може,
букет да зацъфти.
И цветната картинка,
за мама ще е дар.
От малката и щерка,
букет за осми март.
На мама, на мама,
букет за осми март.
Шанел,това е една от любимите ми теми
Кой е авторът на:
"Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило..."?
Това е стихотворението което съм рецитира, когато съм била 4-5 годишна и съм разплаквала роднини.
"Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило..."?
Това е стихотворението което съм рецитира, когато съм била 4-5 годишна и съм разплаквала роднини.
"Песен за мама и нейното момиче" - Станка Пенчева
НА МАЙКА МИ Майка ми
/Иван Вазов/
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
.................................................................
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми —
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми — мислите.
И докосни ги — моля те, — накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й —
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни й счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея — за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те — и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай — моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета — понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай — заповядвам ти — до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля — съзерцавай ме
от погледите на жените — тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда —
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.
Христо Фотев
/Иван Вазов/
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!
.................................................................
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми —
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми — мислите.
И докосни ги — моля те, — накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й —
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни й счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея — за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те — и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай — моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета — понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай — заповядвам ти — до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля — съзерцавай ме
от погледите на жените — тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда —
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.
Христо Фотев
не знам кой е авторът, но е велико!!!!!!!!!
Майка ми
Съсухрена, слаба, превита
под многото свои години
тя носи във кошница жито
и китка от росни градини...
Небето мъгливо тъй жалко
над тихите гробища плаче!
Задушница днес е... Не малко
забрадки се мяркат във здрача.
И майка ми спира пред гроба
на свойте покойни дечица
да палне във ранната доба
кандилце и две-три свещици.
Ей тука, в пръстта ги зарови
съпруг и деца ненагледни.
А мъките — люти отрови —
личат по страните ù бледни.
Избухнала скръб я задавя,
и всичко кат сън ù се струва...
Цветята на гроба поставя
и кръста самотен целува.
А тъжните плачещи вейки
съчувствено тихо се скланят.
Свещеникът, бавно кадейки,
пей тихичко: “Вечная памят”.
И тя се със болка в гърдите
във близкото минало вглежда.
Тук вижда в земята зарити
тъй много любов и надежда!...
Но вяра в душата ù шепне,
че те са там някъде живи!...
И нещо в сърцето ù трепне.
Тя бърше сълзите горчиви…
Ех, майко, година е вече,
откакто и ти си отиде!...
“Ще ида покойните — рече —-
дечица оттатък да видя!”...
Сърцето, в любов изгоряло,
милееше живи и мъртви.
То с радост раздаде се цяло,
угаснало в сетните жъртви.
И днес посред таз върволица
и ние към гроба ти крачим
и носим ти жито, свещица
и, в спомен унесени, плачем.
В живота сме тъй угнетени
без твоята блага усмивка!
И стенат сърца уморени
без теб, наша сладка почивка!
Единствена вярата крепка
е светла заря във скръбта ни!
Ликът ти в сълзите ни трепка.
Ний плачем, с надежда огряни!
О, слънчице наше залязло!
Ти пак ни изпълваш сърцето!
Ний знаем, при Бога възлязло,
ти грееш ни там от небето!...
ноември 1953 г.
Майка ми
Съсухрена, слаба, превита
под многото свои години
тя носи във кошница жито
и китка от росни градини...
Небето мъгливо тъй жалко
над тихите гробища плаче!
Задушница днес е... Не малко
забрадки се мяркат във здрача.
И майка ми спира пред гроба
на свойте покойни дечица
да палне във ранната доба
кандилце и две-три свещици.
Ей тука, в пръстта ги зарови
съпруг и деца ненагледни.
А мъките — люти отрови —
личат по страните ù бледни.
Избухнала скръб я задавя,
и всичко кат сън ù се струва...
Цветята на гроба поставя
и кръста самотен целува.
А тъжните плачещи вейки
съчувствено тихо се скланят.
Свещеникът, бавно кадейки,
пей тихичко: “Вечная памят”.
И тя се със болка в гърдите
във близкото минало вглежда.
Тук вижда в земята зарити
тъй много любов и надежда!...
Но вяра в душата ù шепне,
че те са там някъде живи!...
И нещо в сърцето ù трепне.
Тя бърше сълзите горчиви…
Ех, майко, година е вече,
откакто и ти си отиде!...
“Ще ида покойните — рече —-
дечица оттатък да видя!”...
Сърцето, в любов изгоряло,
милееше живи и мъртви.
То с радост раздаде се цяло,
угаснало в сетните жъртви.
И днес посред таз върволица
и ние към гроба ти крачим
и носим ти жито, свещица
и, в спомен унесени, плачем.
В живота сме тъй угнетени
без твоята блага усмивка!
И стенат сърца уморени
без теб, наша сладка почивка!
Единствена вярата крепка
е светла заря във скръбта ни!
Ликът ти в сълзите ни трепка.
Ний плачем, с надежда огряни!
О, слънчице наше залязло!
Ти пак ни изпълваш сърцето!
Ний знаем, при Бога възлязло,
ти грееш ни там от небето!...
ноември 1953 г.
Първото нещо, което исках да напиша, отваряйки темата, се оказа и първото нещо, написано от Chanel в първия й пост - "Каква невеста си била ти, мамо...."................
Благодаря за блещукащото стъкълце в околната кал, авторке на темата.
П.П.
И понеже няма какво да добавя, давам едно семпло стихче - на английски, но от сърце.
Mommy kisses
Each night I tuck you into bed,
I brush my hand across your head,
and in each tiny little fist
I place a magic mommy kiss.
Full of love and hope so bright
To keep you safely through the night,
Mommy kisses in your hand
To guide you off to slumberland.
If you should dream of monsters mean
Or witches with faces masked in green,
Of snakes that squeeze you oh-so-tight
Or darkness with no sign of light.
When nightmares hold you stiff with fear,
A part of Mommy still is near,
Just open up your hand and blow
One mommy kiss - and nightmares go.
А ето и един бърз и непрофесионален превод, който направих, за тези, които не го разбират или не искат да четат английски (оригиналът е много по-хубав, естествено).
Целувки от мама
Всяка вечер те завивам в легълцето,
погалвам малката главица
и във всяко мъничко юмруче
поставям чудна мамина целувка.
Изпълнени с любов и толкова надежда,
за да те пазят през нощта,
целувките на мама са във твойта длан стаени,
за да те водят в сънната страна.
Ако сънуваш чудовищата страшни
или пък вещици с лица зелени,
или пък змии толкова ужасни
във тъмното без брод пред тебе...
Когато в тъмното стоиш скован от страх
ти знай, че Мама винаги е близо
ръчица малка отвори, прати целувка мамина -
към страшното - и то ще е отминало!
Благодаря за блещукащото стъкълце в околната кал, авторке на темата.
П.П.
И понеже няма какво да добавя, давам едно семпло стихче - на английски, но от сърце.
Mommy kisses
Each night I tuck you into bed,
I brush my hand across your head,
and in each tiny little fist
I place a magic mommy kiss.
Full of love and hope so bright
To keep you safely through the night,
Mommy kisses in your hand
To guide you off to slumberland.
If you should dream of monsters mean
Or witches with faces masked in green,
Of snakes that squeeze you oh-so-tight
Or darkness with no sign of light.
When nightmares hold you stiff with fear,
A part of Mommy still is near,
Just open up your hand and blow
One mommy kiss - and nightmares go.
А ето и един бърз и непрофесионален превод, който направих, за тези, които не го разбират или не искат да четат английски (оригиналът е много по-хубав, естествено).
Целувки от мама
Всяка вечер те завивам в легълцето,
погалвам малката главица
и във всяко мъничко юмруче
поставям чудна мамина целувка.
Изпълнени с любов и толкова надежда,
за да те пазят през нощта,
целувките на мама са във твойта длан стаени,
за да те водят в сънната страна.
Ако сънуваш чудовищата страшни
или пък вещици с лица зелени,
или пък змии толкова ужасни
във тъмното без брод пред тебе...
Когато в тъмното стоиш скован от страх
ти знай, че Мама винаги е близо
ръчица малка отвори, прати целувка мамина -
към страшното - и то ще е отминало!